Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ
в публично заседание
на четиринадесети юни
две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия КОМИТОВА търг. д. № 742 по
описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ,
ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА
ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79, АЛ. 1 от ЗЗД ВР. ЧЛ.266 ОТ ЗЗД.
С
Определение №
8 от 26.03.2021 г. Окръжен съд - Ямбол, V състав, е
прекратил производството по т.д. № 18/2021 г. по описа на ЯОС и е изпратил делото
по подсъдност на Софийски градски съд, предвид направено от ответната страна
възражение и на основание чл. 105 ГПК и чл. 108 ГПК.
Ищецът „И.П.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя В.П. Г.с ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Г.П.Д. ***, офис 16, тел****************, адрес
за призоваване : гр. Ямбол, ул. „*********, офис 16, адв. Г.Д., е предявил на 01.03.2021 г. искова молба срещу "М.К.”
ООД, ЕИК********.
В исковата молба се
твърди, че на 15.04.2020 год. в гр. Ямбол, между ищцовото дружество, в
качеството му на изпълнител, от една страна и "М.К.” ООД, ЕИК********, в
качеството му на възложител, от друга, е подписан договор за изпълнение на
строително-монтажни работи на обект "Хладилен център за хранителни
продукти" промяна по чл.154 от ЗУТ на "Цех за тестени изделия". Мястото на изпълнение на договора е
в гр. Ямбол, фабрика на БЕЛЛА . Срокът на изпълнение е два месеца от подписване
на договора.
С Анекс от 25.06.2020
год. към същия договор страните са постигнали съгласие изпълнителят да изпълни
и допълнителни СМР на подобект „Окантващи лайсни и улук", както и други
допълнително възложени от възложителя СМР. Срокът за изпълнение на допълнително
възложените с анекса работи е три месеца, считано от подписването му, т.е. до
25.09.2020 год.
Ищецът поддържа, че е
изпълнил задълженията си по договора, като за всички изпълнени СМР са съставени
четири протокола Образец 19 за установяване завършването и за заплащането на
натурални видове строителни и монтажни работи.
Ищецът не оспорва, че
СМР, актувани с първият от протоколите, са заплатени от възложителя.
На 20.07.2020 год. е
съставен Протокол № 2 „Образец 19" за СМР на стойност от 43 918.61 лева с
ДДС. За заплащане на сумата по този протокол е издадена Фактура
№ ********** от 20.07.2020 год. на стойност от 43 918.61 лева с ДДС. Фактурата е изпратена
на дружеството ответник и е получена от него.
На 01.09.2020 год. е
съставен Протокол № 4 "Образец 19" за СМР на стойност от 40 797.34
лева с ДДС. За заплащане на сумата по този протокол е издадена Фактура № ********** от 22.02.2021 год. на стойност от 40
797.34 лева с ДДС. Фактурата е изпратена на дружеството ответник и получена от
него.
Общото задължение по двата протокола, съответно по двете
издадени фактури, възлиза на 84 715.95 лева /43 918.61 лева + 40 797.34 лева/.
Ищецът поддържа, че
въпреки задължението си по чл. 264, ал. 1 от ЗЗД представителите на дружеството
възложител не са подписали протоколите за приемане на работата и не са
заплатили дължимата по посочените две фактури сума за изработката. Същевременно
дружеството ответник, което е било главен изпълнител на обекта, е актувало
същите по видове и обем строително - монтажни работи на инвеститора, като
последният ги е приел без забележки.
В исковата молба се
твърди, че обектът е въведен в експлоатация и в момента е функциониращ. Но въпреки
многобройните разговори, водени с представители на дружеството ответник и до
момента задължението не е погасено. Ответникът бил предупреден, че ако в
даденият му срок не последва доброволно изпълнение, то ищецът ще бъде принуден
да реализира правата си по съдебен ред.
Ищецът моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден ответникът "М.К.” ООД, да
заплати на „И.П.” ООД на основание чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл. 266 от ЗЗД
сумата 84 715.95 лева, а след направеното частично оттегляне с
допълнителната искова молба - сумата 60 797.11 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на иска до пълното погасяване на задължението. Претендира се
присъждане на всички направени по делото разноски.
Посочна е и Банковата
сметка за погасяване на задължението: "Прокредит банк" /България/ ЕАД
с IBAN : *** "И.П." ООД.
Ответникът „М.К." ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя К.П.П., чрез пълномощника си адв. И.П.П., от САК,
личен
№ *********, Съдебен адрес:***, офис 2, е представил на 25.03.2021
г. отговор на исковата молба.
С него се заявява становище, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана, като в тази връзка излага следните съображения:
На 20.06.2019 г.
между „М.1" ЕООД, в качеството му на изпълнител и ответното дружество - „М.К."
ЕООД - в качеството му на подизпълнител, е сключен Договор за изпълнение на СМР
по част „Архитектурна", „Конструктивна" и „Площадково ВиК" на обект
Цех за тестени изделия в УПИ XVII - 511,475 за хранително вкусова промишленост
и складове, кв. 158 Промишлена зона, гр. Ямбол.
Във връзка със
спазване на поставените в горецитирания договор срокове и успешно приключване
на възложената работа, между ответното дружество, в качеството му на възложител
и ищеца - „И.П." ООД - в качеството му на изпълнител, на 15.04.2020 г. е
сключен Договор за извършване на дадена работа („Договорът"), а на
25.06.2020 г. - и Анекс към него.
Доколкото страните са
уговорили, че приемането на извършената от изпълнителя работа ще се отчита с
акт Образец 19, то по време на действието на Договора са съставени и подписани
няколко такива акта, с които ответникът приел възложената и изпълнена от ищеца
работа.
Два от актовете образец
19, а именно - Протокол № 2 за установяване завършването и за заплащането на
натурални видове строителни и монтажни работи към 20.07.2020 г. и Протокол № 4
за установяване завършването и за заплащането на натурални видове строителни и
монтажни работи към 01.09.2020 г., както и фактури към тях, съответно от дати
20.07.2020 г. и 22.02.2021 г., обаче са останали неподписани. Именно във връзка
с извършената и описана в тези документи работа, ищецът е поискал осъждането на
ответника, като твърди, че към момента на подаване на исковата молба,
претендираните суми по същата не са погасени.
На първо място,
ответникът счита така заявената претенция на ищеца за неоснователна, тъй като
за ответника не е настъпило задължението за заплащане на процесните суми по
посочените фактури. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от сключения между
страните Договор, ответникът е задължен да заплати на изпълнителя
възнаграждение едва „след приемане на
извършената работа, отчетено с акт обр. 19.“ В тази връзка, сред
уговорените за ответното дружество задължения са включени „да приеме в срок качествено изпълнените работи“ - чл. 16 от Договора - и „да
заплати в договорените срокове и при условията на договора дължимите суми на
Изпълнителя" - чл. 17 от Договора.
Въпросните разпоредби изцяло кореспондират и с разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД,
на основание на която е предявена исковата претенция. Според въпросната
разпоредба „поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа.“ Следователно условие
за плащането е работата да бъде приета. В настоящия случай, съобразно
уговорките между страните, за да възникне задължение за ответника да заплати
възнаграждение за възложената работа, то тя трябва да е извършена качествено и
да е приета от същия, което да се удостоверява с двустранно подписан акт обр.
19.
Видно от приложените
към исковата молба два броя Протоколи, съответно от дати 20.07.2020 г. и
01.09.2020 г., същите не съдържат подпис на представител на ответника.
Следователно възложената работа не е приета.
Причината за неприемане
на възложената работа е некачественото изпълнение на същата от ищеца. За
възраженията относно извършената работа ответникът уведомил ищцовото дружество,
чрез неговия представител В.орнаков с нарочно писмо още през 2020 г. Същото е
изпратено по имейл и се прилага към отговора на исковата молба. С въпросното
писмо ищцовото дружество е уведомено, че забележки относно извършената работа
са налице, както от страна на ответника, така и от страна на инвеститора. В
тази връзка ответникът отправил покана за среща, на която да бъдат коментирани
възникналите проблеми. Макар и поканата да е отправена надлежно, ищецът и до
настоящия момент не е изразил желание за обсъждане на некачествено извършената
работа и забележките във връзка с това, като поради неоказано от ищцовото
дружество съдействие, среща не е осъществена.
На следващо място,
видно от представените от ищеца документи, неподписани от ответника, са и
приложените към исковата молба фактури, съответно от дати 20.07.2020 г. и
22.02.2021 г. Макар и издаването на фактура да не е основание за възникване на
задължение за плащане на възнаграждение, неподписването на същата от
представител на ответника е още едно доказателство, че същият не е приел
възложената работа, поради което плащане по тези фактури не се дължи.
Ответникът поддържа,
че с оглед гореизложеното, изричните уговорки между страните относно приемането
на работата и разпоредбите на закона, не е налице възникнало за ответника
задължение за заплащане на възнаграждение по фактурите, касаещи процесните два
броя Протоколи, съответно от дати 20.07.2020г. и 01.09.2020 г.
На следващо място,
макар и ищецът да твърди противното в исковата си молба, инвеститорът на обекта
също не е приел възложената работа. В подкрепа на тези твърдения ответникът
представя разменена имейл кореспонденция относно направени от инвеститора
възражения, касаещи възложената работа. Същите съдържат множество и конкретно
направени оплаквания, като е приложен и снимков материал за некачествената
работа. Ответникът'прави извод, че твърдението на ищеца за приемане на работата
от инвеститора е изцяло невярно и противоречи на приложените по делото писмени
документи.
На следващо място се
твърди, че ищецът не е представил доказателства и в подкрепа на твърдението, че
до настоящия момент са водени многобройни разговори с ответното дружество и че
същото е предупредено, че ако не заплати доброволно задълженията по процесиите
фактури, то ищецът ще реализира правата си по съдебен ред. Ответникът моли, в
случай, че бъдат представени доказателства в тази насока, да му бъде дадена
възможност да вземе становище по същите.
С оглед
гореизложеното ответникът счита, че не са налице предпоставките за уважаване на
така предявения от ищеца иск и претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло
като неоснователна и недоказана.
В случай, че бъде
прието, че подадената искова молба е основателна, то ОТВЕТНИКЪТ ПРАВИ СЛЕДНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ЧАСТИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ:
В тази връзка
ответникът представя и моли да бъде приет като доказателство по делото Отчет по
сметка на „М.К." ЕООД за периода 01.08.2020 г.
-
31.08.2020 г., от който е видно, че
на 18.08.2020 г. ответното дружество е
извършило частично плащане в размер на 23 918.84 лева по една от процесните фактури, а именно - Фактура №
5250/20.07.2020Г.
Видно от разпоредбата
на чл. 4 от сключения между страните Договор, ответникът се е задължил да
извърши авансово плащане към ищеца в размер на 20 %, съгласно приложената
оферта на изпълнителя. Съобразно договореното, ответното дружество е превело на
13.05.2020 год., на 03.06.2020 год. и на 14.07.2020год. авансово плащане в общ
размер на 28 199.12 лв.
Следователно според
ответника, с оглед горецитираното плащане, искът на ищеца в претендирания
размер е неоснователен и като такъв не следва да бъде уважен.
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ:
Видно от разпоредбата
на чл. 20 от сключения между страните Договор, когато са налице недостатъци на
възложената работа, какъвто според ответника е настоящият казус, то „недостатъците се отстраняват от Изпълнителя за негова
сметка, като той дължи неустойка за забавата, поради отстраняването на
недостатъците". Въз основа на уговорената клауза, ответникът претендира
неустойка за забавата в размер на 0,5 процента от размера на некачествено
извършените CMP.
С
оглед неприемането на обекта от основния възложител „Б.Б." АД и
възражението му за некачествено извършени СМР, видно от писмо, приложено към
отговора на исковата молба, ответникът моли да му бъде дадена възможност да
конкретизира възражението за прихващане по размер и да му бъде предоставена
възможност да изиска и представи в настоящото производство документ, издаден от
„Б.Б." АД и удостоверяващ вида и размера на некачествено извършените СМР.
Предвид изложеното се
да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана подадената от „И.П." ООД искова молба, като в случай, че бъде
приета ищцовата претенция за основателна, същата да бъде редуцирана, като бъде
приспаднато направеното на 18.08.2020 г. плащане в размер на 23 918.84 лева по
Фактура № 5250/20.07.2020 г., авансовото плащане в размер на 28 199.12 лева и
да бъде прихваната дължимата от ищеца неустойка. Претендира се присъждане на
направените разходи в производството, включително заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Ищецът „И.П.” ООД, ЕИК *******, се е възползвал от
възможността и е подал на 28.05.2021 г.
допълнителна искова молба. с която уточнява първоначално заявеното и
изразява становище по твърденията и възраженията на ответната страна.
Ответникът „М.К." ЕООД, ЕИК******** е представил на 05.07.2021 г. отговор на допълнителната
исковата молба, в която поддържайки първоначално изразеното, взема
отношение по становището на ищеца.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от
представения и приет като доказателство по делото Договор за извършване на дадена работа, същият е сключен на 15.04.2020
г. между ответника "М.К.” ООД, в качеството му на възложител, и
ищеца „И.П.” ООД, в качеството му на изпълнител.
В
чл.1, ал. 1 от договора Възложителят
е възложил, а Изпълнителят се е задължил да изпълни строително - монтажни
работи на обект: „ХЛАДИЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ”
ПРОМЯНА ПО ЧЛ. 154 ОТ ЗУТ НА „ЦЕХ ЗА ТЕСТЕНИ ИЗДЕЛИЯ”, съгласно одобрена оферта
на изпълнителя с количествено-стойностна сметка, неразделна част от договора
(Приложение №1), а като място за изпълнение на договора е определено: гр.
Ямбол, Фабрика БЕЛЛА - (чл. 1, ал. 2).
Изпълнителят се е задължил да завърши и предаде обекта в срок от 2 месеца
от подписване на договора (чл. 2).
Уговорено е възложителят да заплати на изпълнителя възнаграждение след
приемане на извършената работа, отчетено с акт обр. 19 (чл. 3, ал. 1), а всички
непредвидени и допълнително възложени СМР да се ценообразуват на база приети
разходни норми, гарантиращи качеството на СМР - УСН, ТНС, Гауди или СЕК в
РБългария по изрично определени показатели (чл. 3, ал. 2).
Съгласно чл. 3, ал. 3, плащането се извършва по банков път, в български
левове за действително извършените работи.
В чл. 4 възложителят се е задължил да извърши авансово плащане на
изпълнителя в размер на 20% съгласно
приложената оферта в рамките на 5 работни дни след подписването на договора.
Съгласно чл. 5 от договора, изпълнителят е длъжен да извърши СМР, като
спазва предвиденото в техническата документация и изискванията на строителните,
техническите и технологичните правила и нормативи за съответните дейности, като
е длъжен да влага в строителството висококачествени материали и строителни
изделия, както и да извършва качествено строително-монтажните работи, а
материалите следва да се доставят със сертификат за качество и сертификат за
произход.
Съгласно чл. 6 Изпълнителят носи отговорност пред Възложителя, ако при
извършването на СМР е допуснал отклонения от изискванията, предвидени в
техническата документация, или е нарушил императивни разпоредби на нормативните
актове.
В чл. 16 Възложителят се е задължил да приеме в срок качествено изпълнените
работи, а в чл. 17 - да заплати в
договорените срокове и при условията на договора дължимите суми на Изпълнителя.
В чл. 18, ал. 2 е предвидено, че допълнително възникналите и възложени СМР
ще се изплащат след представяне на протокол обр. 19.
Съгласно чл. 19, обектът се счита окончателно предаден на Възложителя с
подписването на приемо-предавателен протокол за предаване на извършените
строително-монтажни работи.
Чл. 20 предвижда, че недостатъците се отстраняват от
Изпълнителя за негова сметка, като той дължи неустойка за забавата, поради
отстраняването на недостатъците. Страните по договора не си дължат
обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, ако те са причинени в
резултат на непреодолима сила (чл. 21).
Предвидена е възможност Възложителят по всяко време да
осъществява контрол по изпълнението на договора, стига да не възпрепятства
работата на Изпълнителя и да не нарушава оперативната му самостоятелност, като
в тази връзка указанията на Възложителя са задължителни за Изпълнителя, освен
ако са в нарушение на строителните правила и нормативи или водят до съществено
отклонение от поръчката (чл. 25, ал. 1 и 2).
В чл. 27, ал. 1 е предвидено, че Изпълнителят се задължава да отстранява за своя сметка скритите недостатъци
и появилите се впоследствие дефекти в гаранционните срокове по чл. 20, ал. 4 от Наредба №2 / 31.07.2003г., а съгласно
ал. 2 гаранционните срокове текат от деня на въвеждане на обекта в
експлоатация. В ал. 3 е предвидена процедура по отстраняване на дефектите,
появили се в рамките на гаранционнте срокове.
Съгласно чл. 30, ал. 1, при виновно некачествено извършване на СМР, освен задължението за
отстраняване на дефектите и другите възможности, предвидени в чл. 265 ЗЗД,
Изпълнителят дължи и неустойка в размер на 0,5 процента от стойността на
некачествено извършените СМР.
А съгласно чл. 30, ал. 2, ако недостатъците, констатирани при приемането на
СМР или в гаранционните срокове по чл. 28 не бъдат отстранени в договорения
срок или ако такъв липсва - в един разумен срок, Изпълнителя дължи освен
неустойката по предходната алинея и неустойка в удвоения размер на разноските
за отстраняване на недостатъците.
В чл. 31 страните са уговорили хипотезите за
прекратяване на действието на договора: с изтичане на неговия срок, с извършване и предаване на договорената
работа, по взаимно съгласие между страните и при настъпване на обективна
невъзможност за изпълнение на възложената работа.
Съгласно чл. 32, ако стане явно, че Изпълнителя ще просрочи изпълнението на възложената
работа с повече от 10 дни или няма да извърши строително - монтажните работи по
уговорения начин и с нужното качество, Възложителят може да развали договора. В
този случай Възложителят заплаща на Изпълнителя само стойността на тези работи,
които са извършени качествено и могат да му бъдат полезни. За претърпените
вреди Възложителят може да претендира обезщетение.
В
приетата по делото количествено-стойностна сметка за обект: „ХЛАДИЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ” ПРОМЯНА ПО ЧЛ. 154 ОТ ЗУТ НА „ЦЕХ
ЗА ТЕСТЕНИ ИЗДЕЛИЯ”, представляваща Приложение №1, общата стойност на
монтажните дейности е определена в размер на 61 004,29 лева.
С Анекс от 25.06.2020 г. към същия
договор страните са постигнали съгласие изпълнителят да изпълни
и допълнителни СМР на подобект "Окантващи лайсни и улук", както и
други допълнително възложени от възложителя СМР. Срокът за изпълнение на
допълнително възложените с анекса работи е три месеца, считано от подписването
му.
По делото е представен Протокол № 2
Образец 19 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове
строителни и монтажни работи към 20.07.2020 г., съставен на посочената дата. В протокола са описани в 12 позиции строителни и монтажни работи на обща стойност 36 598,84 лева без ДДС,
а с ДДС – 43 918,61 лева.
Във връзка с горното, от страна на
изпълнителя е издадена Фактура № 5250 от
20.07.2020 г. на обща стойност 43 918,61 лева с ДДС и вписано
основание и предмет на сделката: Извършени СМР съгл. протокол за обект Хладилен
център за хранителни продукти Промяна по чл. 154 от ЗУТ на Цех за тестени
изделия.
Видно от отчет по сметка на „М.К.” ООД № 8/01.09.2020 г. в „Юробанк България” АД,
ответното дружество е направило на 18.08.2020 г. превод в полза на ищеца „И.П.” ООД на
сумата 23 918,84 лева, представляваща частично плащане по фактура № 5250
от 20.07.2020 г.
По делото е приет като доказателство Протокол
№ 4 Образец 19 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове
строителни и монтажни работи към 01.09.2020 г., съставен на
посочената дата. В протокола са описани в общо 36 позиции строителни и монтажни работи на обща стойност 33 997,78 лева без ДДС,
а с ДДС – 40 797,34 лева, вкл. на 9 позиции са описани непредвидени СМР на
обща стойност 7 455,87 лева без ДДС и 7 позиции „Улук” на обща стойност
12 136,81 лева без ДДС.
От страна на изпълнителя е издадена Фактура
№ 5448 от 22.02.2021 г. на обща стойност 40 797,34 лева с ДДС и
вписано основание и предмет на сделката: Извършени СМР съгл. протокол за обект
Хладилен център за хранителни продукти Промяна по чл. 154 от ЗУТ на Цех за
тестени изделия.
По делото е представен и Договор за
изпълнение на СМР по част "Архитектурна", "Конструктивна" и "Площадково ВиК" на обект Цех за тестени изделия в УПИ XVII -
511.475 за хранително вкусова промишленост и складове, кв. 158 Промишлена зона,
гр. Ямбол. Същият е сключен на 20.06.2019 г. между "М.1"
ЕООД, с ЕИК ******* в качеството му на Изпълнител /каквото качество дружеството
има и по договор с идентично заглавие с „Б.Б.” АД – като Възложител/, и „М.К.”
ООД, с ЕИК********, в качеството му на Подизпълнител.
Ответникът
е представил по делото писмо - уведомление за проблеми при изпълнението
на възложените СМР.
Предствените са още и две писма от И.С.,
представител на Б.Б., до В.Илчов, управител на „М.-1” ЕООД, които писма са
изпратени по електронна поща на 24.11.2020 г. и 03.12.2020 г. Към двете писма е
приложен и снимков материал.
По делото е приет като писмено
доказателство Протокол № 1 Образец 19 за установяване завършването и за
заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи към 25.05.2020 г., съставен на посочената дата, подписан от представител на изпълнителя „И.П.” ООД, като
липсва подпис на представител на възложителя "М.К.” ООД. В протокола са
описани в 8 позиции строителни и монтажни работи на обща
стойност 23 499,27 лева без ДДС, а с ДДС – 28 199,12 лева. От страна на
изпълнителя е издадена фактура № 5185 от 05.05.2020 г. на обща стойност
28 199,12 лева с ДДС и вписано основание и предмет на сделката: Извършени
СМР съгл. протокол за обект „Хладилен център за хранителни продукти”, Промяна
по чл. 154 от ЗУТ на „Цех за тестени изделия”.
От представените по делото отчети по
сметка на „М.К.” ООД № 5/01.06.2020 г., № 6/01.07.2020 г. и № 7/03.08.2020 г. в
„Юробанк България” АД се установява, че на 13.05.2020 г., 03.06.2020 г. и на
14.07.2020 г. ответното дружество е направило три превода в полза на ищеца „И.П.” ООД,
съответно на сумите 10 000 лева, 10 000 лева и 8 199,12 лева, представляващи две частични и окончателно плащания по фактура
№ 5185/05.05.2020 г.
По делото са приети като доказателства
документи, представени от трето, неучастващо в делото лице – „Б.Б.” АД. От
същите се установява, че в полза на посоченото дружество е било издадено от
Главния архитект на община Ямбол разрешение за строеж № РС-024/16.02.2018 г.,
влязло в сила на 07.03.2018 г., с което му е било разрешено извършването на
строеж „Цех за тестени изделия” със ЗП 3517,74 кв.м. и РЗП 3553,64 кв.м. На
30.07.2019 г. Главният архитект на община Ямбол е издал Заповед № ТУ/03-010, с
която е допълнил издаденото разрешение за строеж във връзка с изменение в
одобрения на 16.02.2018 г. инвестиционен проект, състоящо се в промяна на
инвестиционното намерение, в резултат на което се променя предназначението на
обекта от „Цех за тестени изделия” в „Хладилен център за хранителни продукти”
със ЗП 2682,54 кв.м. Предвидено е етапно изграждане на обекта: Първи етап –
Машинна зала /между оси 7 и 8/ и Хладилна камера /между оси 9 и 14/ и Втори
етап – Хладилна камера /между оси 1 и 6/. По делото е представено и
удостоверение за въвеждане в експлоатация № УВЕ-090/09.12.2020 г. на строеж
„Машинна зала /между оси 7 и 8/ и Хладилна камера /между оси 9 и 14/”, със
ЗП=РЗП = 1528 кв.м., представляващи Първи етап от обект „Хладилен център за
хранителни продукти”. Посочено е, че констативният протокол обр. 15 за
установяване на годността за приемане на строежа е от 26.11.2020 г.
По
делото е изготвено заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Д.И.Ф..
Заключението е постъпило по делото на 26.01.2022 г. и е прието в открито с.з.
на 08.06.2022 г. Видно от експертния
анализ вземанията на „И.П.“ ООД от „М.К.“ ЕООД по фактура 5250/20.07.2020 г. в
размер на 19 999,77 лв. и по фактура 5448/22.02.2021 г. в размер на 40 797,34
лв. са отразени в счетоводството на „И.П.“ ООД като дебитни салда по сметка 411
„Задължения/Вземания по Партньори“ от сметкоплана на ищеца по партидата на
ответника. Няма информация от счетоводството на „М.К.“ ЕООД дали тези
задължения са отразени при тях.
Посочените фактури са включени от страна на ищеца „И.П.“ ООД в дневниците
за продажби по ДДС за периода, за който са издадени, както и в справките -
декларации по ДДС. Няма информация от счетоводството на „М.К.“ ЕООД относно
техните справки декларации по ДДС.
На вещото лице не е била предоставена информация от счетоводството на „М.К.“
ЕООД относно платежните нареждания за сумите, посочени във фактурите, с
получател на плащанията „И.П.“ ООД, както и дали са извършени безкасови
плащания към „И.П.“ ООД с размери, съответстващи на вземанията по фактурите. От
приложените към делото документи (Отчет по сметка в Юробанк България АД), експертизата
е установила, че ответникът „М.К.“ ЕООД е извършил един превод към „И.П.“ ООД
на 18.08.2020 г. на стойност 23 918,84 лв. с основание „Частично по фактура
5250/20.07.2020 г.“ Сметката на „И.П.“ ООД е заверена с тази сума на
18.08.2020г.
Задълженията по фактурите, приложени към исковата молба, са отразени в
счетоводството на „И.П.“ ООД като дебитни салда по сметка 411.
Според експертизата - Счетоводството на „И.П.“ ООД е водено редовно.
Във връзка с поставените му задачи, при липсата на информация, предоставена
от ответника „М.К.“ ЕООД, но на база приложените към делото документи (Отчет по
сметка в Юробанк България АД), вещото лице е извело и следните констатации,:
1. „М.К.“ ЕООД е извършил четири плащания за периода 13.05. - 18.08.2020 г.: а.)10 000 лв. с основание Част. по ф-ра 5185/05.05.2020г., пл. нареждане от
13.05.2020 г.;
б.)10 000 лв. с основание Част. по ф-ра 5185/05.05.2020 г.,
пл. нареждане от.03.06.2020г.; в.) 8 199,12 лв. с основание Оконч. по
ф-ра 5185/05.05.2020 г., извършено с пл. нареждане от 14.07.2020г.; г.) 23 918,84 лв. с основание „Частично по фактура 5250/20.07.2020 г.“,
извършено с
платежно нареждане от 18.08.2020 г.
2. Има извършено частично плащане по фактура № 5250/20.07.2020 г. в размер
на 23 918.84 лв. на 18.08.2020г. Сумата е получена от „И.П.“ ООД по тяхна
банкова сметка.
***. Фактура № 5185/05.05.2020г. е съставена на база Протокол № 1 от
05.05.2020 г., като копието на Протокол № 1, приложено към делото, съдържа
подписите на двете страни. Фактура № 5250/20.07.2020 г. е съставена на база
Протокол № 2 от 20.07.2020 г., като копието на Протокол № 2, приложено към
делото, не е подписано от нито една от двете страни.
4. Във връзка с процесния договор от 15.04.2020г. по делото има приложени
копия на Протокол № 1 от 05.05.2020 г., Протокол № 2 от 20.07.2020г. и Протокол
№ 4 от 01.09.2021 г. Приложеното към делото копие на Протокол № 1 от
05.05.2020г. съдържа подписите на двете страни. Приложеното към делото копие на
Протокол № 2 от 20.07.2020 г. не съдържа подписите на нито една от двете
страни. Приложеното по делото копие на Протокол № 4 от 01.09.2020 г. съдържа подписа
само на ищеца „И.П.” ООД.
По делото е изготвено заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице П.Й.С.. Заключението е постъпило по делото на 05.06.2023 г. и е прието в открито
с.з. на 14.06.2023 г. Според
експертизата:
По протокол № 2/20.07.2020 г.:
1. Сградата е изцяло завършена и въведена в експлоатация с Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № УВЕ-090/09.12.2020 г., издадено от Главния архитект
на община Ямбол.
2. Актуваните в позиции от 1 до 9 в Протокол № 2/20.07.2020 г. СМР,
представляват работи свързани с монтажа на част от термопанелите на обекта.
Количествата представляват една малка част от общите изпълнени монтажни работи
на термопанели. Представител на инвеститора е заявил, че претенции относно
монтажа на панелите няма и СМР са приети.
3. Актуваните позиции 10, 11 и 12 в Протокол № 2/20.07.2020 г.
представляват скрити видове работи за запълване на фуги между отделните
термопанели и не могат да са обект на външен оглед. Не са установени, за да не
се наруши или нанесе щета на обекта.
По протокол № 4/01.09.2020 г.:
1. Актуваните в позиции Доставка материали, Монтаж материали и позиции от 1
до 3, както позиции от 5 до 9 от частта Непредвидени СМР в Протокол №
4/01.09.2020 г., представляват извършени работи, свързани с обработка с
ламарина на фугите между термопанелите, покривни обшивки и надпрозоречни
водобрани. Количествата представляват една малка част от общите количества
монтирани на обекта. За тях не са представени конкретни чертежи и спецификации
на детайлите.
2. Актуваните позиции в частта Улук и позиции от 4 и 5 от частта
Непредвидени СМР в Протокол № 4/01.09.2020 г. представляват видове работи
свързани с монтирания улук по югозападната фасада на сградата.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Неизпълнението на
договорното задължение е основание за отговорност на длъжника, на която
съответстват определени права на кредитора. Така съгласно чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, в случай на
неизпълнение кредиторът има право да иска от длъжника (1) изпълнението заедно с обезщетение за забавата или (2) обезщетение
вместо изпълнение, но и при този втори случай длъжникът може да предложи
първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, стига кредиторът все
още да има интерес от изпълнението. Неизпълнение на договорно задължение е
налице във всеки случай, когато длъжникът не изпълни задължението точно според
уговореното, т.е. както при пълно неизпълнение, а така също и когато изпълни
неточно, като в зависимост от случая неточното неизпълнение би могло да бъде
както в количествено, така и в качествено, а също и във времево отношение –
аргументи от чл.79, ал.1 от ЗЗД.
За да може
да бъде уважена исковата претенция следва: ищецът да е изправна страна по
договора; да е доказано неизпълнението на ответника; да е установен размера на
дължимата сума.
В случая
ищецът претендира първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата на основание
законовата разпоредба - чл. 86 от ЗЗД
Претенцията в общ
размер на 60 797.11 лева е обоснована от наличието на облигационна връзка между
страните, имаща характер на договор за изработка:
Правната уредба на договора за изработка
е в чл. 258-чл. 269 от ЗЗД. Договорът за изработка е двустранен,
възмезден, консенсуален. От него възникват права и задължения в тежест и полза
на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е
функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна.
Същият е неформален и писмената му форма не е основание за неговата
действителност.
Съгласно
легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да
плати възнаграждение – чл. 258 ЗЗД.
Изпълнителят е задължен за доброто качество на изработеното, ако работи
със свой материал – чл. 261, ал. 2 ЗЗД. Той дължи на поръчващия един резултат,
т.е. една завършена работа. От задължението си по договора да престира на
поръчващия резултат, изпълнителят се освобождава само ако предаде завършена,
годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение работа; както
и в хипотезите на последваща обективна невъзможност за изпълнение (случайно
събитие или непреодолима сила) – чл. 267 ЗЗД във вр. с чл. 81 ЗЗД и чл. 306 ТЗ;
чл. 269 ЗЗД; стопанска непоносимост по см. на чл. 307 ТЗ или в случай на отказ
от договора по чл. 260, ал. 1 ЗЗД. Изпълнителят може да претендира
възнаграждение, само ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл.
264 ЗЗД, както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение,
когато част от работа е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия –
чл. 267, ал. 1 от ЗЗД; и в случаите на негодност на материала или на проекта,
дадени от поръчващия и изпълнителят своевременно го е предупредил съобр. чл.
260 от ЗЗД - чл. 267, ал. 2 ЗЗД. По отношение на поръчващия, законът е вменил
следните задължения: 1. да даде на изпълнителя необходимото съдействие – арг.
от чл. 260, 262, ал. 1 ЗЗД; 2. да приеме изработената съобразно договора работа
– чл. 264 от ЗЗД; 3. да плати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл.
266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.
Недостатъците на престирания резултат
– предмет на изработката, не погасяват задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или
до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на
задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение. Отговор на въпроса - „Кога
възникват правата на възложителя по договор за изработка при констатирани
недостатъци на изработеното и в кой момент следва да бъдат упражнени“, е даден
в Решение
№202/27.02.2015 по дело №4123/2013 на
ВКС, ТК, II т.о. и по смисъла на което разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда
задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа.
Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване
от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на
изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако
изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е
без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения,
или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита
приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да
плати на изпълнителя уговореното възнаграждение (чл. 264, ал. 3 и чл.
266, ал. 1 ЗЗД). Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на
поръчката, например ако е изработена вещ, която е различна от поръчаната, или
ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или изработеното има такива
недостатъци, че е негодно за договореното или обичайното му предназначение. В този случай
поръчващият не дължи заплащане на възнаграждение, има право да развали договора
и има право на обезщетение за претърпените от него вреди. Несъответствието може да се изразява в наличието на
явни или скрити недостатъци на извършената работа. При предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да
прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения (такива,
които са видими при обикновен преглед на работата), е длъжен да направи
възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в
уговорения в договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити
недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен
преглед на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да
направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между
страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или
отклоненията. – чл. 264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД. (В посочения смисъл са Решение № 849/06.11.2007 г. на ВКС по
т.д. № 472/07г., ІІ т.о.;
Решение № 231/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009г.,
ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г., ВКС, ТК, І
т. о.).
В разглеждания случай ответникът не е твърдял, че е развалил договора с
ищеца при условията на чл. 265, ал. 2 от ЗЗД. Следователно не се е освободил от
задължението си по чл.266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. По отношение твърденията за неточно изпълнение - същите освен неконкретизирани по
вида, размера и характера си, се явяват и неоснователни, досежно установеното
със заключението на СТЕ и представеното в производството Удостоверение № УВЕ-090/09.12.2020 г., сочещи в съвкупността си
завършването, приемането на обекта и въвеждането му в експлоатация.
В
продължение на горното, а и както бе посочено, предпоставка за възникване на
задължението по чл.266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е поръчващият да приеме
съответната работа, като възражения за
явни или скрити недостатъци във връзка с изпълнението поръчващият е длъжен да
направи - при приемането, съответно - веднага след откриването им. Отговорността на изпълнителя,
съгласно разпоредбата на
чл.264 ал.2 изр.2 от ЗЗД винаги е обвързана с уведомяването му, като законът не изисква форма, в която следва да бъдат
заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД. По делото обаче липсват твърдения и конкретни
данни за точен
момент за
констатиране на такива недостатъци, като не са и ангажирани доказателства
такива
да са били заявени пред изпълнителя от възложителя на работата, съответно – да
не са били отстранени от него. Извод в обратен смисъл не може да
бъде изведен нито от приложеното по делото писмо-уведомление на представляващия
ответното дружество, тъй като в същото няма данни за неговото изпращане,
съответно – за получаването му от ищцовата дружество, нито от
представената с писмения отговор електронна кореспонденция – доколкото
последната е между трети лица за процеса, а и от съдържанието й не се
установява упоменатите недостатъци да
касаят именно възложеното за изпълнение от страна на ищеца.
В допълнение следва да бъде посочено още, че според СТЕ възложените
дейностите на ищеца са изпълнени, същите са предимно с мотажен характер, като
по отношение реализацията им, според направените пред вещото лице извявления на
главна страна в строителния процес, няма забележки.
Бездействието
на възложителя и пропускът да направи възраженията си в посочените срокове е
обвързано от закона със специфична „санкция” – при липса на възражения за неточно изпълнение
работата се счита за приета от възложителя (чл. 264, ал. 3 от ЗЗД). Презумпцията за точно изпълнение
преклудира правото на възложителя на последващи възражения за неправилно или
неточно изпълнение, вкл. като процесуални възражения срещу предявен от
изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение, а едновременно с това
безусловно задължава възложителя да заплати възнаграждението, уговорено с
договора, за приетата работа, в който смисъл е и съдебната практика (Решение
№ 1100/04.07.2003 г., по гр.д. № 1876/2002 г., на V Г.О.).
По
отношение на съдържанието на понятието „приемане на възложената работата“ правната доктрина и съдебна практика са
единни, сочейки, че същото включва в себе си фактическо и правно действия, а
именно: преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия
и изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на поръчващия, че
счита работата за съобразена с договора. Отговор на правния въпрос за
допустимосттта на приемането на изпълненото и чрез конклудентни действия е
дадено с Реш. № 250 / 11.01.2011 г. по т.д.№ 535 / 2010 г. на ІІ Т.О. на ВКС и
реш. № 48 / 31.03.2011 г. по т.д.№ 822/2010 г. на ІІ Т.О. ВКС, съобразно които
същото съставлява упражняването на фактическа власт върху изработеното и
експлоатацията му в съответствие с технологичното му предназначение. В настоящия съдебен процес за тези обстоятелствата свидетелстват Удостоверение № УВЕ-090/09.12.2020 г., а
също така и установеното със СТЕ изпълнение на възложени СМР по
процесния договор.
Същевременно, приетите по делото Отчети по сметка, фактура №5250/20.07.2020 г. и установеното със ССчЕ сочат, че ответното дружество е извършило частично
плащане на сумата, възлизаща в размер 23 918,84 лв. Доколкото действието предполага сбъдване на договореното от страните
условие, а именно – приемане на извършените СМР, то при липсата на своевремени
възражения, обосновани с релевантни доказателства в посока намаляване
процесната стойност, предприетото от ответната страна частично плащане се явява
признание за съществаването и изискуемостта на съответното задължение.
В продължение на горното, съдът отчита и обстоятелството, че цялостна
счетоводна проверка във връзка с процесното правоотношение при Възложителя не
може да извършена, тъй като същото е препятствано и се явява резултат от
процесуалното поведение на самия ответник, изразяващо се в необосновано
непредоставяне на неколкократно изисканата информация от вещото лице по
назначената ССчЕ. Ето защо, съдът приема за доказани твърденията на ищцовата
страна за получени от ответника фактури №№ 5250/20.07.2020 г. и
5448/22.02.2021 г., което от своя страна на допълнително основание обосновава извод, че
е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори и при
липсата на подписан двустранен приемо-предавателен протокол между страните.
В свое обобщение всичко изложеното
сочи, че в случая е налице дължим остатък, като неговото присъждане следва да
бъде в размера, съобразно заявеното с исковата претенция, а именно - сумата от 60 797.11 лева, от която: по Фактура 5250/20.07.2020 г. остатък в размер на 19 999,77 лв. и по
фактура 5448/22.02.2021 г. –40 797,34 лв.;
Възражениета на ответната страна относно намаляване размера на претенцията
през твърдения за частично изпъление са неосноватени. Това е така, тъй като, от
една страна доказателствата, събрани по делото (в частност - Фактура № 5185 от 05.05.2020 г. на обща стойност 28 199,12 лева с ДДС;
протокол № 1 Образец 19 за установяване завършването и за заплащане на
натурални видове строителни и монтажни работи към 25.05.2020 г. и отчети по сметка на
„М.К.” ООД № 5/01.06.2020 г., № 6/01.07.2020 г. и № 7/03.08.2020 г. в „Юробанк
България” АД), отнесени към анализа на
ССчЕ, сочат, че заплатената в размер на 28 199,12 лева с ДДС сума е с основание, различно от предмета на исковата претенция. От друга
страна и що се касае до извършеното частично плащане по фактура № 5250/20.07.2020г. в размер от 23 918,84 лева, то в тази си част производството е прекратено поради оттегляне на иска.
Поради неизпълнение на дадените с проекто – доклада указания на Съда и
установената в ОСЗ процесуална преклузия не подлежи на разглеждане и въведеното
в производството възражение за прихващане.
В Решение № 69 София, 27.07.2015 г. Върховен
касационен съд, ТК, ІІ Т.О по т.д. № 119 по описа за 2014 г. е даден отговор на въпроса относно момента, от който възложителят
по договор за изработка изпада в забава по отношение на задължението си по
чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за приетата работа, когато в
договора не е уговорен срок за заплащането му. Съгласно разпоредбата на чл.266,
ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Тази разпоредба предвижда предпоставките, при чието осъществяване настъпва
изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение за извършената по
договор за изработка работа, но не определя срок за изпълнение на това
задължение.
Във връзка с така изложеното и с оглед заявеното от ищцовата страна, претенцията по
реда на чл. 86 ЗЗД е дължима от датата исковата молба до окончателното плащане
на присъдената главница.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно разпоредбата
на чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея
разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищецът претендира
разноски по делото общо в размер на 7 370 лева., в съответствие с изготвен
Списък по чл. 80 от ГПК, представен с депозирана по делото молба и неоспорен от
ответника, както и приложени доказателства за извършването им, от които: 1.)
държавна такса – 3 390лв; 2.) възнаграждение за процесуално представителство и
защита – 3 080лв.; 3.) депозити експертизи– 900 лв..
Съдът обаче е бил сезиран
с иск по чл. 79 вр. 266 ЗЗД за сумата в общ размер на 84 715.95 лева. С Определение от
21.07.2021 г., на основание чл. 232 от ГПК производството по делото е
прекратено по отношение на претенцията на ищеца за заплащане на сумата 23
918.84 лева по Фактура № ********** от 20.07.2020 год., като искът е приет като
предявен за заплащане на сума в общ размер от 60 797.11 лева, от която по Фактура
№********** от 20.07.2020 год. - 19 999.77 лева с ДДС и по Фактура № **********
от 22.02.2021 год. - 40 797.34 лева с ДДС;
Предвид горното и на
основание чл. 78, ал.2 и ал. 4 от ГПК право на разноски има и ответникът.
Същият своевременно е заявил претенцията си, възлизаща в размер общо в размер
на 4 254 лв., от които: 1.) Адвокатско възнаграждение в размер на 4
104.00 лв.; 2.) Депозит за вещо лице за сьдебно-счетоводна експертиза в размер
на 150.00 лв. ;
При горните
обстоятелства и като съобрази уважената, съответно – прекратена част на
предявената претенция и след служебно извършена компенсация, съдът намира, че в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4 087.81 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „М.К."
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя К.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на „И.П.”
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя В.П. Г.с ЕГН **********, на основание чл. 79 вр. чл. 266 от ЗЗД сумата 60
797.11 лева (шестдесет хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и единадесет
стотинки), от която: 19 999,77 лева – остатък по Фактура
№ ********** от 20.07.2020 год. и
от 40 797.34 лева с ДДС по
********** от 22.02.2021 год, представляващи неплатената част от дължимото по Договор от
15.04.2020 г. и Анекс към него от 25.06.2020 г. възнаграждение за изпълнена и приета работа, ВЕДНО
СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, от датата на предявяването на иска –
01.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „М.К." ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя К.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на „И.П.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя В.П. Г.с ЕГН **********, на
основание чл.78 ал.1 ГПК направените
по делото разноски в размер на 4 087.81 лева (четири хиляди осемдесет и
седем лева осемдесет и една стотинки) – изчислени по компенсация съобразно
направените от двете страни разноски и уважената и прекратена част на исковите
претенции.
Присъдените суми следва да бъдат заплащани по изрично
посочената от ищеца банкова сметка, ***: IBAN : ***анк"
/България/ ЕАД с титуляр "И.П." ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: