МОТИВИ
към Решение по АНД № 6322/2018 г. по описа на ПРС ХVІІ
н. с.
Производството е по реда на Глава
ХХVІІІ от НПК.
Районна прокуратура Пловдив е внесла за
разглеждане в Районен съд Пловдив досъдебно производство № 475/2018 г. по описа
на РУ Труд при ОД на МВР Пловдив с предложение обвиняемият З.Д.П. да бъде
освободен от наказателна отговорност с реализирането на административна такава
на основание чл.78А от НК за извършено престъпление по чл.343А ал.1 б.А
пр.ІІ вр. чл.343 ал.1 б.Б пр.ІІ вр. чл.342 ал.1 пр.ІІІ от НК за това, че на 02 декември 2017 година в
землището на село Труд - област Пловдив, на път II 64 км 45+500 / Карловско
шосе /, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 206”
с регистрационен № ***, нарушил правилата за
движение: чл.20 ал.2 от ЗДВП - като водач на пътно превозно средство, след като
е бил длъжен при избиране на скоростта на движението, не се е съобразил с
характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие. След като е бил длъжен, не е намалил скоростта и
в случай на необходимост не е спрял, когато възникне опасност за движението.;
чл.23 ал.1 от ЗДВП - като водач на пътно превозно средство, след като е бил
длъжен, не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.; и чл.42 ал.2 т.1 от ЗДВП - като водач, който
изпреварва и при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещно движение, след като е бил длъжен, не изпълнил задължението си да не
създава опасност или пречки за превозните средства движещи се по нея; следствие
на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.Д.Б., изразяваща
се в счупване на телата на лакътната и лъчева кости на дясната предмишница,
довела до трайно затрудняване движенията на горния й десен крайник, като след
извършване на деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалата.
Прокурорът поддържа предложението за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и моли съда да приложи
разпоредбата на чл.78А от НК, като на предаденото на съд лице да бъде наложено
административно наказание глоба в минимално предвидения размер.
Защитникът на обвиняемия П. адв. Д.
излага аргументи за липса на причинна връзка между приетите от обвинението за
нарушение от обвиняемия правила по Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ е
настъпилия резултат – телесната повреда на пострадалото лице, поради което и
иска от съда да оправдае клиента му. Прави се и алтернативно искане – в случай,
че бъде признат за виновен П., да се освободи от наказателна отговорност и да
му се наложи административно наказание глоба в минимално предвидения
размер.
Обвиняемият З.Д.П. се явява в съдебно заседание, признава
се за виновен, не дава обяснения. Иска от съда справедливо решение.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обвиняемият З.Д.П. е роден на *** ***, б., б. г., със
средно образование, студент, неработещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Обвиняемият З.Д.П. е правоспособен водач на моторни
превозни средства, притежаващ свидетелство за управление на МПС от 2013 г. с
придобити категории „В”, „М”, „АМ” и „В1”.
Следобедът на 02.12.2017 г. обвиняемият З.П. с
управляван от него лек автомобил „Пежо 206” с рег. №***, чужда собственост, се
придвижвал от гр. Пловдив за гр. Хисаря. Освен водача в купето на автомобила
нямало друго лице. Около 16.30 ч. П. *** и продължил в посоката си към с. Граф
Игнатиево обл. Пловдивска, движейки се път от Републиканската пътна мрежа клас
ІІ № 65 /Карловско шосе/. Пътното платно, по което се движил, било от
мокър асфалт, след валеж от дъжд, участъкът бил хоризонтален, равен и прав -
без завои, а видимостта била добра - при дневна светлина.
В землището на с. Труд на Път
II-64 в участък на км.45+500 обвиняемият З.П. застигнал движещ се по същото
направление лек автомобил „Ауди А4” с рег. № ***, управляван от свидетелката
Анна Йорданова Тричкова. Към този момент обвиняемият се движел с управлявания
от него автомобил със скорост около 65 км./ч. Той приближил преднодвижещия
автомобил, несъобразявайки създадената близка дистанция. На св. Анна Тричкова й
прилошало, решила да отбие в страни от пътя и поради тази причина преди да
стори това намалила скоростта на управлявания от нея автомобил. В този момент
възникнала опасност обвиняемият П. да се блъсне в задната част на автомобила й,
тъй като той не преценил скоростта си на движение с обстоятелството, че пред
него се намира друго превозно средство и не спазвал необходимата дистанция,
която да му позволи да избегне удар в автомобила на св. А. Т., когато тя намали
скоростта или спре рязко, и за да избегне удара, обвиняемият натиснал рязко
спирачките на управлявания от него автомобил и го отклонил в ляво, при което
навлязъл в платното за насрещно движение.
Точно по това време пък по
това платно и на този пътен участък към автомобила, управляван от П., се приближавал
свидетелят Т. К. Д., който управлявал лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ***.
На предната дясна седалка на автомобила се возела свидетелката Т.Д.Б. ***. Като
видял внезапно насочващото се към него моторно превозно средство, управлявано
от обвиняемия, св. Дачев натиснал рязко спирачките и се опитал да отбие
управлявания от него автомобил вдясно. Въпреки предприетите от него действия,
последвал удар между двата автомобилите От удара автомобилите се завъртели около
осите си и се установили в покой един до друг. Св. Б. получила от удара на
автомобилите наранявания по дясната ръка – счупване на телата на лакътната и
лъчева кости на дясната предмишница.
Обвиняемият З.П. се обадил на
ЕЕНСП 112 и съобщил за възникналия инцидент. Помогнал и на св. Д. да извадят от
купето на автомобила „Опел” пострадалата св. Т.Б..
След идването на медицински
екип пострадалата жена била откарана в болнично заведение в гр. Пловдив – в
УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, за оказване на медицинска помощ. В болницата на Б. й била
направена операция на ръката, поставени й били импланти.
При управление на лекия
автомобил „Пежо 206” с рег. № ***
в пътния участък на Път II-64 км.45+500 обвиняемият
З.Д.П. е нарушил следните правила за движение по пътищата: чл.20 ал.2 от ЗДВП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.“ и чл.23 ал.1 от ЗДВП – „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко.“.
Според заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза /л.76 от досъдебното
производство/ на Т.Д.Б. е било причинено счупване на телата на лакътна и лъчева
кости на дясната предмишница. Описаните увреждания са в резултат на удар с или
върху твърд тъп предмет и отговарят по време е начин да са причинени както се
съобщава в данните по досъдебното производство – при станалото ПТП, с което са
в пряка причинна връзка. Счупването е причинило трайно затрудняване движенията
на горен десен крайник за около 4-5 месеца.
Според заключението на вещото
лице по изготвената авто-техническа експертиза /л.83-100 от досъдебното
производство/ скоростта на движение на л. авт. „Пежо 206” в момента на удара е
била около 39 км./ч., а непосредствено преди задействане на спирачната му
система е била около 65 км./ч. Скоростта на движение на л. авт. „Опел Вектра” в
момента на удара е била около 67 км./ч. Водачът на л. авт. „Пежо 206” при
движение зад л. авт. „Ауди” на дистанция, която е била по – малка от
безопасната, е нямал техническа възможност да избегне произшествието. Водачът
на л. авт. „Пежо 206” би имал техническа възможност да избегне произшествието
ако се бе движил зад л. авт. „Ауди” на дистанция по – голяма от 24 м. и бе
предприел само екстрено спиране зад л. авт. „Ауди”. Според експерта основна
причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от техническа гледна
точка е, че водачът на л. авт. „Пежо 206” З.П. се е движил зад л. авт. „Ауди”
на дистанция, която е била по – малка от безопасната, като най – вероятно това
е причината водачът на л. авт. „Пежо 206” да предприеме завой наляво и да
навлезе в лявата лента срещу л. авт. „Опел Вектра”, след като водачът на л.
авт. „Ауди” е започнал да спира пред него, тъй като в противен случай е имало
голяма вероятност да настъпи удар между л. авт. „Пежо 206” и л. авт. „Ауди”.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно
и категорично от следните доказателства: показанията на свидетелите Б., Д. и Т.,
дадени в хода на досъдебното производство при разпит пред разследващ орган, и
ползвани от настоящия състав на основание чл.378 ал.2 от НПК, СМЕ, АТЕ, протокол
за оглед на местопроизшествие, скица, фотоалбум, копия от медицинска
документация по История на заболяването № ***, справка от Дирекция „НС 112”,
справки за лица, справки за нарушител/водач, справки за регистрация на МПС,
копия на застрахователна полица, на лични документи, на констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, справки за съдимост.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели като последователни, логични, обективни,
непротиворечащи помежду си и с останалите доказателства по делото. Показанията
на свидетелите не внасят съмнение в убеждението на съда относно релевантните на
деянието факти, поради което и съдебният състав прие за достоверно казаното от
свидетелите пред разследващия орган.
Съдът кредитира заключението на вещото
по СМЕ /л.76 от досъдебното производство/ като компетентно, изготвено с нужния
професионален опит и познания, неоспорено от страните и съответстващо на
останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира заключението на вещото
по АТЕ /л.82-100 от досъдебното производство/ също като компетентно, изготвено
с нужния професионален опит и познания, неоспорено от страните и съответстващо
на останалия доказателствен материал.
При така очертаната
фактическа обстановка съдът прие, че с действията си обвиняемият З.Д.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343А ал.1 б.А пр.ІІ вр.
чл.343 ал.1 б.Б пр.ІІ вр. чл.342 ал.1 пр.ІІІ от НК, тъй като на 02.12.2017 г. в
землището на село Труд област Пловдив, на път II-64 км.45+500 /Карловско шосе/,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 206” с рег. №
*** е нарушил правилата за движение: чл.20 ал.2 от ЗДВП – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“ и чл.23 ал.1 от ЗДВП – „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“, и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т.Д.Б., изразяваща се в
счупване на телата на лакътната и лъчева кости на дясната предмишница, довели
до трайно затрудняване движенията на горния й десен крайник, като след
извършване на деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ
на пострадалата.
От обективна страна обвиняемият З.П. е правоспособен
водач на моторно превозно средство. На 02.12.2017 г. около 16.30 часа е
управлявал лек автомобил „Пежо 206” с рег. № *** като се
движел по път от Републиканската пътна мрежа клас ІІ № 64 между селата Труд и
Граф Игнатиево /Карловско шосе/ в участък км.45+500 в посока към с. Граф Игнатиево.
При управлението на автомобила той е нарушил правилата за движение по пътищата
– чл.20 ал.2 от ЗДВП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и чл.23 ал.1 от
ЗДВП – „Водачът на пътно превозно средство
е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.“. В резултат на нарушението на тези
правила е предизвикал пътно транспортно произшествие по см. на §6 т.30 от ДР на
ЗДВП, като управляваният от П. автомобил е ударил движещия се в насрещното
пътно платно лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ***, управляван от св.
Дачев. В резултат на ПТП – то на пътника в лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № *** свидетелката Т.Д.Б. й е било
причинено травматично увреждание счупване на телата на
лакътната и лъчева кости на дясната предмишница. Това нараняване
е довело до трайно затрудняване движенията на горния й десен
крайник, съставляващо средна телесна повреда по см. на чл.129
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Налице е в слечая е по – леко
наказуем квалифициращ деянието признак – по см. на чл.343А ал.1 б.А от НК –
деецът е направил след деянието всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалата Б.. П. се е обадил на тел.112 да съобщи за пътния инцидент и за
необходимостта от оказване на медицинска помощ на пострадалата, оказвал е
първоначална помощ на пострадалата като е помагал и на св. Дечев, останал е на
мястото до идването на полиция и медицински екип.
Съдебният състав прие, че обвиняемият следва да бъде
частично оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно в частта
да е нарушил и правилото за движение по пътищата – по чл.42 ал.2 т.1 от ЗДВП –
„Като водач, който изпреварва и при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещно движение, след като е бил длъжен, не изпълнил
задължението си да не създаде опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея”, доколкото в случая няма осъществено изпреварване от страна
на обвиняемия, което и да е в причинна връзка с противоправния резултат –
причинените травматични увреждания на пострадалата Б.. За това и съдът с
решението си оправда на основание чл.304 от НПК обвиняемия З.Д. Д. по
първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вина – непредпазливост, а именно подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
С оглед на посочената правна квалификация на деянието
по чл.343А ал.1 б.А пр.ІІ вр. чл.343 ал.1 б.Б пр.ІІ вр. чл.342 ал.1 пр.ІІІ от НК настоящата инстанция счита, че обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78А ал.1 от НК, тъй като в случая са
налице всички кумулативно предвидени предпоставки за прилагането на този
законов институт. П. е пълнолетно лице, не е осъждан, не се е ползвал друг път
от нормата на чл.78А от НК, за осъщественото от него престъпление, което е
извършено при форма на вина – непредпазливост, законът предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация. Обвинението спрямо П. не касае
причиняването на имуществени щети, нито пък с деянието са причинени
съставомерни такива. Поради това и съдът
с решението се освободи обвиняемият З.Д.П. от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.343А ал.1 б.А пр.ІІ вр. чл.343 ал.1 б.Б пр.ІІ вр. чл.342 ал.1 пр.ІІІ
от НК.
Що се касае до размерът на наказанието, като взе
предвид наличните смекчаващи – чисто съдебно минало, млада възраст,
продължаване на образование като студент, добри характеристични данни,
признанието на вина, даването на обяснения в хода на досъдебното производство,
с които се улеснява разкриването на обективната истина по делото, както и
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че този размер следва
да се определи в неговия минимален размер – 1000 лева, който е най – справедлив,
съответстващ на обществена опасност на деяние
и извършител, а и би повлиял превъзпитаващо и предупредително на
обвиняемия.
Съдът като прецени цялостното поведение на обвиняемия
и всички събрани доказателства за личността на извършителя на престъпното
деяние, изразеното признание на вина, както и наличието на само едно наказване
с наказателно постановление от 2013 г. до инкриминирания момента за извършено
нарушение на правилата за движение от П., прие, че на основание чл.78 А ал.4 от НК не следва да налага на обвиняемия З.Д.П. и
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
Обвиняемият З.Д.П. следва
да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК сумата от 382 лева – разноски по
водене на делото – за експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство,
по сметка на ОД на МВР Пловдив.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.