ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 367
гр. В. 04.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:В. Й. М.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500218 по описа за 2022 година
Производство по реда на Чл.420 ал.3 ГПК.
С Определение №849 от 10.06.2022 година по ЧГД № 20221320100300
на Районен съд - В. е оставена без уважение молбата на длъжниците А. Р. К.,
Е. А. И., С. Б. В. и А. И. В. за спиране на принудителното изпълнение по изп.
дело № 20228980400260 по описа на ЧСИ С. Н.
Оставена е без разглеждане молбата на длъжниците А. Р. К., Е. А. И., С.
Б. В. и А. И. В. за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело №
248/2021 по описа на ЧСИ В. Т. като недопустима.
Срещу определението е подадена частна жалба от от ЗП А. Р. К., Е. А.
И., С. Б. В. лично и в качеството им на наследници на А. И. В. .Поддържа се
,че недопустимо, неправилно и незаконосъобразно в противоречие с
материалния закони и процесуалните правила районният съд е отказал
спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело №
20228980400260 на ЧСИ С. Н..
Поддържа се ,че не е налице подлежащо на изпълнение вземане, тъй
като липсвало посочване в заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на кое от основанията на чл.417 от ГПК се приема, че
принадлежи приложеният към заявлението документ.Районният съд въобще
не бил съобразил в отказа да спре изпълнението, че претенцията и издадената
1
заповед са въз основан на нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека, но видно от неговото съдържание ,тази ипотека се учредявала въз
основа на договор за стоков кредит. Източникът на вземането не бил
ипотечният акт, а договорът за стоков кредит, чието съдържание нито било
описано в заявлението, нито било приложено към заповедта.
Твърди се ,че отказът за спиране на изпълнителното дело щял да доведе
до непоправими щети спрямо жалбоподателите, тъй като така ,както е
издадена заповедта за незабавно изпълнение въз основа на договорна ипотека
,щяло да доведе до снабдяване с изпълнителен титул по неподлежащ на
изпълнение акт. Отделно от това ,видно от приложените документи към
искането за спиране в договора за стоков кредит, като обезпечение било
предвидено издаването на запис на заповед, което като обезпечение било
реализирано и издадената такава с дата 01.04.2020 година била послужила за
изпълнителен титул по ЧГД № 76/2022 година на РС-Видин ,въз основа на
което бил издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение и
било образувано изпълнително дело при ЧСИ В. Т. № 248/2021.
Това правело невъзможно извършването на преценка за размера на
вземането и респективно подлежащо ли е то на изпълнение и в какъв размер и
на какво основание. Писмените доказателства, приложени към молбата за
спиране, подкрепяли изложените твърдения за неправилност на съдебният
акт.
Окръжен съд – гр. В., след като обсъди съображенията, развити в
частната жалба и данните по първоинстанционното дело намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
Производството пред РС - В. е образувано по заявление от „Булгаро“ АД
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК
срещу А. Р. К., Е. А. И., С. Б. В. и А. И. В..
С разпореждане, инкорпорирано в Заповед за незабавно изпълнение №
128/22.02.2022 г. ,заявлението е уважено за претендираната сума, като е
разпоредено солидарните длъжници А. Р. К., Е. А. И., С. Б. В. и А. И. В. да
заплатят на „Б.“ АД сумата от 91 973.57 лева - главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане,
ведно с разноските по делото. Посочено е в заявлението, че вземането е
2
частично и произтича от договор за стоков кредит от 01.04.2020 г., обезпечен
съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 181, том II,
рег. № 2957, н. дело № 290 от 31.07.2020 г. по описа на Нотариус с рег. № 029
в РНК, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията гр. В. като
акт № 66, том I, дело № 1290/2020 г.
За събиране на дълга е образувано изп. дело № 20228980400260 по
описа на ЧСИ С. Н. Поканите за доброволно изпълнение, ведно със заповедта
за изпълнение по чл. 417 от ГПК са връчени на длъжниците от съдебния
изпълнител на 11.04.2022 г.
В срок са депозирани възражения и от четиримата длъжници и е
постъпило искане и от четиримата /жалба по чл. 420 от ГПК/ за спиране на
изпълнението по горецитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ С. Н..
Длъжниците твърдят, че видно от нотариален акт, представен като източник
на претендираното вземане, същия обективира договорна ипотека, учредена
въз основа на договор за стоков кредит. Сочат, че източник на вземането не е
ипотечния акт, а договора за стоков кредит, чието съществено съдържание не
е описано в заявлението и не е приложен по делото. Поддържат, че РС - В. не
е съобразил обстоятелството, че ипотечния акт не е източник на вземането,
освен това не е ясно подлежи ли или не на изпълнение. Твърдят също ,че не е
изяснено по договора за стоков кредит платили ли са солидарните длъжници
и ако да ,колко и какъв е остатъкът от сумата. Длъжниците заявяват, че са
издавани фактури от страна на заявителя по договора за стоков кредит и че
главният длъжник е погасявал сумите по тези фактури. Поддържат в
искането, че не са изпълнени изискванията за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Излагат, че запорите
на сметките им са незаконосъобразни и че следва да бъдат отменени. Твърдят
също, че пред РС - В. има образувано висящо гр. д. № 187/2022 г. между
същите страни и за същите суми, както и че за същите суми има образувано
друго изпълнително дело № 248/2021 г. по описа на ЧСИ В. Т.
С обжалваното определение районният съд е приел,че направеното
искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело №
20228980400260 по описа на ЧСИ С. Н. е неоснователно .Въззивната
инстанция намира ,че обжалваното определение е законосъобразно
поради следното :
3
Съгласно чл. 420 от ГПК, защитата срещу материалноправната
незаконосъобразност на изпълнението се осъществява посредством
възможността му да спре изпълнението. Специалните изисквания за спиране
са разделени от ГПК в две групи: основания за спиране по силата на закона и
основания за спиране по разпореждане на съда. Към първата група спада
подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа
на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на
заповед, както и облигация или купони по нея /чл. 417, т. 10 от ГПК/ и
учредяването на обезпечение пред съд по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД .Наличните
основания от тази група спират изпълнението по силата на закона и в
определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране.
Разпоредбата на чл. 420, ал. 1 от ГПК обаче изрично посочва, че
възражението на длъжника не спира принудителното изпълнение в случаите,
в които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417,
т. 1 - 9 от ГПК. От това правило са уредени две изключения - когато
длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180
и чл. 181 от ЗЗД или когато искането за спиране е подкрепено с писмени
доказателства, че вземането не се дължи; че вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и че неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В настоящия случай се касае за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека - чл. 417, т. 6 от
ГПК, следователно подаването на възражение от длъжника срещу заповедта
не спира автоматично принудителното й изпълнение. Такова спиране може да
настъпи само, ако е налице една от двете, предвидени в разпоредбата на чл.
420 от ГПК хипотези.
В конкретният казус длъжниците по изпълнението не са представили
към молбата си по чл. 420 ГПК обезпечение по реда на чл. 180 ЗЗД и чл. 181
ЗЗД и не твърдят ,че са представили такива.Длъжниците не са представили
изискуемите се по чл. 420, ал. 2 писмени доказателства, от които съдът да
може да направи извод, че вземането е погасено, че то не съществува или че
не е възникнало.
Направеното възражение от длъжниците, че са погасявали суми по
фактурите, издадени от заявителя е несъстоятелно, тъй като не е подкрепено с
4
никакви писмени доказателства.
Не е внесено и надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД в
полза на кредитора в размер на претендираното вземане, заедно с лихвите и
разноските, поради което съдът счита, че молбата на длъжниците за спиране
на изпълнението по изпълнително дело № 20228980400260 по описа на ЧСИ
С. Н. следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователни са развитите от жалбоподателите доводи относно това
,че заповедта за незабавно изпълнение била издадена въз основа на документ
извън предвидените в закона.От материалите по делото е видно ,че заповедта
е издадена с правно основание Чл.417 т.6 ГПК във връзка с Чл.173 ал.3 ЗЗД –
ипотечен акт ,обезпечаващ вземане на парична сума .
Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №849 от 10.06.2022 година по ЧГД №
20221320100300 на Районен съд - В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5