№ 288
гр. Враца, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20231420200744 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Х. М., гр. Враца, срещу Наказателно
постановление (НП) №30/03.07.2023 г., издадено от началник сектор ОП при
РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на основание чл.264, ал.1 ЗМВР, за
нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 500,00 лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като е постановено при нарушаване на процесуалните правила, в която връзка
се излагат мотивирани съображения за реквизитна непълнота и недоказаност
на обвинението. При това се прави искане за отмяна на санкционния акт.
В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Цв. С. - ВрАК, който
поддържа жалбата и заявявайки неправилност на НП, моли за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 04.06.2023 г., около 04:15 часа, в гр. Враца, на ул. Христо Ботев, до
№4, св. А. И. – полицай ООР при РУ Враца към ОДМВР Враца, установил, че
жалбоподателят и друго лице се карат. Св. А. И. разпоредил на лицата да
преустановят скандала, но жалбоподателят продължил да се кара с другото
лице, като дори си разменили удари. С оглед на това св. А. И. съставил на
1
жалбоподателя АУАН №30/04.06.2023 г., в който отразил, че като
жалбоподателят „в явно нетрезво състояние съзнателно и противозаконно
пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си по ООР, изразяващо се
в отказ да преустанови нарушаването на обществения ред, грубото си и
арогантно поведение към органите на ООР“, той нарушава чл.264, ал.1
ЗМвР. АУАН е връчен на жалбоподателя и същият не е вписал възражения.
Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на
извършеното деяние, на 03.07.2023 г. е издадено атакуваното наказателно
постановление, в което е посочено, че е нарушена нормата на чл.264, ал.1
ЗМвР и на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по
делото свидетел А. И., както и от приложените по делото писмени материали.
От разказаното от свидетеля А. И. се установява, че на процесната дата,
жалбоподателят е бил в скандални отношения с друго лице и въпреки
посещаването на мястото от полицейски екип, скандалът не е преустановен
веднага. Установява се и това кога, къде и за какво е съставен АУАН. Съдът
кредитира показанията на св. А. И.. Кредитира и събрани по делото писмени
доказателства, като счита, че същите са непротиворечиви по отношение на
релевантните за доказване факти. Доколкото обаче не са налице съществени
противоречия в кредитираната доказателствена маса, съдът намира по-
подробното й съвкупно и поотделно обсъждане за ненужно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима
и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84
ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При
тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени
в предвидената от закона писмена форма, от компетентни органи и е налице
редовна процедура по връчването им на жалбоподателя. Изведеното в НП
фактическо обвинение е идентично на възприетото такова в АУАН. Съдът
обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:
Видно е, че в наказателно постановление правната квалификация на
нарушението е по чл.264, ал.1 ЗМВР, с която разпоредбата се създава
задължение за гражданите да не пречат на орган на МВР да изпълнява
функциите си. В АУАН и в НП обаче не се съдържа каквото и да е описание
на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено.
2
Използваното и в двата акта /АУАН и НП/ описание „съзнателно и
противозаконно пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си по
ООР, изразяващо се в отказ да преустанови нарушаването на обществения
ред, грубото си и арогантно поведение към органите на ООР” е всъщност
една комплексна формулировка на използваната в чл.264, ал.1 и чл.64, ал.4,
вр. ал.1 ЗМвР нормотворческа терминология. Доколкото изпълнителното
деяние на нарушението по чл.264, ал.1 ЗМвР се изразява в противозаконно
пречене на полицейски орган да изпълнява функциите, наказващият орган е
следвало да изложи описание както на това с какви действия жалбоподателят
е пречел на полицейските органи да изпълнят функциите си, така и описание
на това с какво функциите на полицейските органи са били възпрепятствани
от поведението на жалбоподателя. В процесния случай това не е сторено, при
което съдът е лишен от възможността да прецени чрез какви действия е
извършено посоченото в НП нарушение, както и да прецени дали тези
действия действително са пречели на полицейския орган да изпълни
задълженията си. Отделно от това, описаното в АУАН и НП не се установява
дори в хода на съдебното производство, тъй като св. А. И. не установява с
показанията си кой е предизвикал скандала /макар това да е вменено на
жалбоподателя/, както и заявява, че жалбоподателят не е пречел на
полицейските органи, а е отказал да изпълни дадено му разпореждане /макар
в АУАН и НП да му е вменено нарушение за пречене на полицейските
органи/. Това, заедно с липсата на описанието в АУАН и в НП,
представляваща липса на предвидените в чл.42, т.4 ЗАНН и съответно в чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН реквизити, която липса без съмнение има за последица
сериозно нарушаване на правото на защита на нарушителя, съдът приема, че е
основание за отмяна на атакуваното НП.
Предвид констатираните по-горе нарушения, атакуваното НП следва да
се отмени изцяло. В крайна сметка издаването на НП не е самоцел и за да
предизвика целените с издаването му правни последици, и АУАН и НП
следва да съдържат определения в закона минимален обем информация –
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно. Този обем от информация съставлява мотивите - фактическите и
правни основания, от които следва постановеният от административно-
наказващия орган резултат, поради което липсата на обема /каквато липса е
налице в разглеждания случай/ винаги нарушава правото на защита на
нарушителя и възпрепятства съда да проведе ефективен съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното постановление. Това е така, тъй като с
излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията,
по които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на
конкретно административно наказание и лицето, чиято юридическа
отговорност е ангажирана се подпомага в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна
пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
3
законосъобразността и правилността на акта и допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения. Ето защо значението на
изискването за мотиви в административно-наказателното производство е
такова, че тяхното неизлагане в НП съставлява съществено нарушение на
закона, невъзможно е да бъде санирано в хода на въззивната проверка и
винаги е основание за отмяна на акта.
При този изход на делото, искането на процесуалния представил на
жалбоподателя за заплащане на направените в хода на производството
разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно. В случая се
претендират разноски вразмер на 400 лв., която сума е съобразена с
предвиденото в Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, както и се явява адекватна на сложността на делото. Ето
защо ОДМВР Враца следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя М.
сумата от 400 лв., представляваща направени в хода на производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №30/03.07.2023 г., издадено от
началник сектор ОП при РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на основание
чл.264, ал.1 ЗМВР, за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, на Г. Х. М., гр. Враца,
е наложена глоба в размер на 500,00 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР Враца ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. М., ЕГН:**********,
сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляваща направени в хода на
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4