Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Хасково, 12.07.2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, в
открито съдебно заседание на тринадесети юни
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА И.
при секретаря Р. Гигелова……………………………като разгледа докладваното от съдия И. т.д. № 36 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са два иска в обективно
кумулативно съединение с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането за суми в размер на 150 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и в размер на 82 лева – обезщетение за имуществени вреди.
ИЩЦАТА – Н.Р.К. твърди, че на 21.02.2020 год.
в гр.Хасково е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина на Г.Н.П.,
който като водач на лек автомобил марка *****, движейки се с несъобразена
скорост и изгубвайки контрол над
автомобила, е излязъл извън пътното платно – вляво на тротоара, по който се е
движела, като в резултат на последвалия удар между нея и превозното средство,
са й били причинени травматични увреждания. По случая било образувано ДП № 243
/ 2020 год. по описа на РУ – Хасково. След злополуката, ищцата била отведена по
спешност в МБАЛ – Хасково, където била настанена в Отделение по неврохирургия. След
проведените изследвания, прегледи и проведена консултация с травматолог, били
установени следните увреждания, причинени на ищцата, а именно – тежка черепно –
мозъчна травма; контузия на мозъка; травматичен субарахноидален
кръвоизлив двустранно теменни челно; кръвоизливи в носната кухина и синусите на
горната челюст и синуса на клиновидната кост; разкъсно
контузна рана на главата; счупване на ниво дясна
тазобедрена ямка и дясна срамна кост на таза;
контузии по главата и тялото; състояние след черепно – мозъчна травма и
състояние след травматична субарахноидна хеморагия – последици от претърпяното ПТП. Видът и
характерът на уврежданията са уточнени с молба вх. № 265380 от 20.08.2021 год.
по входящия регистър на съда, подадена от пълномощник на ищцата. На 21.02.2020
год. ищцата била подложена и на оперативна интервенция, при която под местна
анестезия била извършена хирургична обработка на раната с шевове и пластика на
кожа. Във връзка с проведеното лечение, ищцата направила разходи в размер на 24
лева - за транспорт с линейка и 58 лева – за потребителска такса. В резултат на
причинените травматични увреждания й била определена 50 % трайно намалена работоспособност
– пожизнено. Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила застрахователен
договор „Гражданска отговорност“, сключен между собственика на управляваното от
виновния водач МПС и ответното дружество, от страна на което не било определено
и изплатено застрахователно обезщетение, поискано с молба от 28.07.2020 год. С
оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати
сумите в размер на 150 000 лева и в размер на 82 лева – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени и съответно - имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 28.07.2020 год. – дата на предявяване на застрахователната
претенция. Претендира присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД – гр.София –
оспорва иска. Поддържа, че ПТП не е причинено виновно от водача на
застрахования автомобил, оспорвайки механизма на настъпване на ПТП, описан в
исковата молба. Заявява възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди и за съпричиняване,
допуснато от пострадалата, обосновано с твърдения за това, че като пешеходец е допусната
нарушения на правилата на движение.
Оспорва началния момент, от който се претендира лихва. Претендира присъждане и
на деловодни разноски.
Съдът,
след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ПГК, съдът прие за безспорно наличието
на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС - лек автомобил марка
*****, обективиран в застрахователна полица №
BG/23/119001104222, със срок на покритие от 17.04.2019 год. до 16.04.2020 год., сключен между ответника –
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД – гр.София и Г.Н.П.
– собственик и водач на автомобила, с който е причинено ПТП, в сила към момента
на настъпването му - 21.02.2020 год.
На 22.07.2020 год. ответникът е получил
отправената от ищцата застрахователна претенция, видно от приетата като писмено
доказателство молба, с искане за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение, доказателства за произнасяне по която, не се представят.
Като писмено доказателство по делото е приет
и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 19 от 21.02.2020 год., от
съдържанието на който се установява, че на 21.02.2020 год. около 17.15 часа в
гр.Хасково на ул.“Панорама“ до входа за стадион „Хасково“, в посока ул.“Червена стена“, Г. Н. П. като водач на ППС с рег. №*****, марка *****“,
поради движение с несъобразена скорост е загубил контрол над управляваното от
него МПС и е излязъл вляво извън пътното платно, удряйки движещите се по тротоара пешеходки – ищцата Н.Р.К. и Р.М.Т..
Като писмено доказателство по делото е
прието и постановление от 26.01.2022
год. на Районна прокуратура – Хасково, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 243 / 2020 год. по описа на РУ на МВР
– Хасково. В мотивите към постановлението е прието, че не е осъществен състава
на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342,
ал.1 от НК, тъй като ПТП е причинено от Г.П.
в състояние на невменяемост – на епилептичен пристъп /абсанс/,
представляващ краткотрайно /за секунди/ изключване на съзнанието, без гърчова компонента, което изключвало субективния елемент на
престъплението. Към момента на приключване на устните състезания се са
представени доказателства, от които да се установи, че постановлението е влязло
в законна сила.
По искане на страните по делото са събрани и
гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията
на свидетеля П., посочен от ответника се установява, че на 21.02.2020 год. -
след приключване на работната седмица и на път към дома си, управлявайки
собствения си автомобил марка *****“, с рег. №*****, се е движел по традиционния маршрут. Наближил
Телевизионната кула и в едни момент, когато се осъзнал, видял, че управляваният
от него автомобил се е забил в предпазна кутия за електромери. Предното стъкло на
колата му било напукано, предната броня – паднала, фарът – ударен. Предполага,
че е получил пристъп в резултат на заболяването, от което страда – лека форма
на епилепсия. Получавал пристъпи изведнъж и най – често при преумора. Изведнъж му се затваряли очите и
нямал спомен за случващото се в продължение на две – три минути. Редовно пиел
хапчета. Автомобилът бил закупен наскоро от него – преди около няколко месеца
преди пътния инцидент. Дошли полицаи и една кола, на която бил натоварен
управлявания от него автомобил. Разбрал, че от инцидента имало пострадали две
жени, по-възрастната от които била с по-тежки наранявания. Нямал спомен за това
как колата му се оказала на затревения участък – банкет. Движел се със скорост
от около 50 км./ч. Имал страх от скорости. При извънградско не вдигал повече от
75 км./ч., заради болестта си. Имал и друга катастрофа, предизвикана от пристъп
на епилепсия. От показанията на свидетелката П. – майка на свидетеля П. се
установява , че синът й страда от епилепсия от 2004 год., по което време бил в
казармата. За заболяването били определени 80 % неработоспособност, а преди две години – намалени на 50 %, в
резултат на което му била спряна и инвалидната пенсия. След като разбрала от
сина си за станалия пътен инцидент, отишла първо да види в какво състояние са
пострадалите жени. В болницата я уведомили, че състоянието им е стабилизирано и
са преместени в Неврохирургия. След това отишла в РПУ, за да види сина си,
който й споделил, че на работа е бил много притеснен. Само в петъчните дни
ползвал автомобила си, за да може по-лесно да пренесе работните си дрехи. По
време на управление на автомобила е изгубил съзнание и колата станала
неуправляема. Когато дошъл в съзнание, жените, които ударил били откарани в
Спешно отделение. Свидетелката изразява съжаление за това, че е разрешила на
сина си да купи кола. Обяснява, че решението за това било взето след
подобряване на състоянието му – намален процент на нетрудоспособност от 80
% на 50 % и продължителен период – от
около шест месеца, през които не бил получавал пристъп. След инцидента
състоянието му се влошило – получавал пристъпи по два пъти на месец. Последният
пристъп – преди катастрофата получил преди около един месец - в началото на
месец януари. Опитите им да се свържат с ищцата, за да споделят извиненията си,
се оказали безуспешни. От показанията на свидетелката К. – дъщеря на ищцата се
установява, че в деня след катастрофата отишла до болницата, където майка й
била настанена за лечение. Изглеждала безпомощна и неадекватна – не можела да
ги познае, което състояние продължило дълго време след това. Лявото й око било
синьо и подуто. Лявата вежда – сцепена. Синините продължавали до под ухото –
включително и хрущялът й бил син. Шевовете били покрити с лепенки и марли. Била
с включен абокат в артерията. Цялата била в дупки от
това, че не могли да намерят вена, в който да включат абоката.
Майка й постоянно се опитвала да го измъкне. Повръщала от вливаните й
антибиотици. Стенела, въртяла се, опитвала да се катери по стената, което
наложило да бъде вързана, за това, че буйства от силните болки. Боляло я навсякъде, но най – вече в областта
на таза, където било счупването. Състоянието й изисквало непрекъснато
наблюдение, поради което свидетелката и брат й се редували при обслужването. Престоят
на пострадалата в болницата продължил 13 дни. С помощта на линейка била
откарана до дома си и качена с носилка до жилището. След около десет дена от
прибирането си в къщи започнала да усеща къде се намира и да задава въпроси
какво се е случило. Изпитвала силни болки от счупването, което не можело да се
гипсира. Имала синини по цялото тяло. В
продължение на тридесет дни хслед изписването й от
болницата била на легло, след като разрешили да я вдигат до седнало положение,
което продължило около половин месец. След това с помощта на патерици се
опитвала да се изправи, но много й се виело свят и й ставало лошо. Изпитвала
угризения за това, че ангажира децата си. В продължение на шест месеца
използвала патерици. След като я изписали от болницата, свидетелката помолила
да свалят катетъра и майка й била на памперси. Трябвало да има човек, който да
я обслужва, да я преоблича, да я храни и почиства. И в момента изпитвала болки
в областта на счупването. Често губела ориентация и залитала, когато върви.
Накуцвала. Катастрофата се отразила зле на психиката й. Изпитвала страхове и
понастоящем. В продължение на около една година не била в състояние да работи.
В момента ходила на робата, но продължавала да изпитва болки в кръста. Имала
главоболие и световъртеж. Забравяла. Имала белези по лицето, от които се
притеснявала. За пътния инцидент обяснявала, че с нейна приятелка се връщали от
работа, вървейки по тротоара. Колата ги застигнала отзад, блъснала я и от удара
паднала на земята, удряйки се в ръб. Движили са се в посоката на движение на
автомобила, който ги ударил. В тази насока са и показанията на свидетеля К. –
син на ищцата, от които се установява още, че когато я видял в Спешно
отделение, майка му била зле – цялата в кръв и кал от градината, където била
паднала. Буйствала от болка. Не го познала. Не била в съзнание – издавала
странни звуци насън. Повтаряла постоянно, че я болят десния крак и главата. В момента често се оплаквала, че й
се вие свят, както и от болки в крака. От показанията на свидетелката Т. се
установява, че в деня на катастрофата заедно с ищцата се прибирали от работа.
Било светло – около 17.00 часа. Двете вървели от вътрешната страна на тротоара
– от към градинките. Тротоарът бил доста повдигнат – около 30 – 35 см. от пътното платно. Изведнъж свидетелката паднала,
след което споделя, че не помни нищо. Едва в болницата разбрала какво е
станало. Твърди, че не са видели колата, която е идвала отзад и ги е ударила.
Свидетелката се движела от към страната на пътното платно.
В заключението, представено по поисканата от
страните и назначена съдебно автотехническа експертиза, което съдът приема като
обективно и компетентно дадено,
експертът описва следният механизъм на станалото ПТП, а именно: На 21.02.2020
год. около 17.17 часа в гр.Хасково по ул.“Панорама“ в посока запад по прав,
сух, асфалтов участък с възходящ наклон и при нормална видимост се е движел лек
автомобил ****, управляван от Г.Н.П.. По
същото време по левия тротоар на уличката към стадион „Хасково“ и в посока
надолу към ул.“Панорама“, вървели двете пешеходки – ищцата Н.К. - отляво и свидетелката
Р.Т. – отдясно, навлизайки в левия завой на левия тротоар. Непосредствено преди
пресечката за стадиона, водачът П. не взел лекия десен завой, навлязъл с колата
си в лявото насрещно платно, като не задействал спирачната система. Когато двете
пешеходки - К. и Т. подминали левия завой на
тротоара на около 3 – 4 метра, автомобилът в областта на левия завой на
тротоара се качил косо първо с лявото си предно колело върху бордюра на левия
тротоар, а след това и с лявото задно колело. В този момент, предната част на
автомобила достигнала в гръб двете пешеходки и ги ударил отзад. Ищцата била
ударена с предния ляв ъгъл на колата в дясната част на таза, при което
политнала наляво, падайки на земята на около 5 метра напред и вляво, удрайки главата си в бордюра на първата градинка, където
била констатирана червено – кафява течност по бордюра. Пешеходката Т. била
ударена отзад, при което тялото й се качило върху предния капак на колата и с
главата си се ударила в челното стъкло
на колата. Колата преминала през средната градинка с Т. върху предния капак,
преминавайки и през третата градинка, спряла в края й - до алуминиевата кутия с
ел. табло. Тялото на Т. се изплъзнало напред и паднало на около два метра пред
спрялата кола. Вещото лице Х. посочва, че двете пешеходки, движейки се по левия
тротоар в посока запад е нямало как да предвидят удар в гръб от идващ автомобил
от дясно и отзад. В аналитичната част от заключението вещото лице е посочило,
че техническите причини за настъпване на ПТП са движение на автомобила с
несъобразена скорост и загуба на контрол от водача П. върху управлението над
автомобила. В устния си доклад вещото лице пояснява, че изводът за посочената в
заключението като причина за настъпване на пътния инцидент – загуба на контрол
от водача, е възприет от постановлението за прекратяване
на наказателното производство.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – психиатрична експертиза се установява, че пътния инцидент е предизвикал остра стресова реакция у
ищцата. Лечението на получените от катастрофата травми се отразило косвено
върху психиката на ищцата, заради ограниченията и претърпените болки. Към
момента на прегледа, психическото състояние на ищцата е определено от експерта
като обичайно за пострадалата и нямащо болестен характер. Не се установявали
трайни психически промени в това число и промени в личността й. Ищцата не
страдала от психично разстройство. Възстановителният период при получената
остра реакция на стрес съвпадал с периода на интензивното лечение и с
възстановяване от телесните травми.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – медицинска експертиза се установява, че при ПТП, станало на
21.02.2020 год., пострадалата К. е получила следните увреждания – 1. Тежка
черепно мозъчна травма; контузия на мозъка; травматичен субарахноидален
кръвоизлив, причиняващи разстройство на здравето, временно опасно за живота по
смисъла на чл.129 от НК. Обичайният срок за възстановяване можело да продължи
до две години и повече; 2. Счупване на рамо на дясна срамна кост и счупване на
ниво тазобедрена ямка, причиняващо трайно /за повече
от 30 дни/ затруднение в движението на десния крак, по смисъла на чл.129 от НК.
Обичайният срок за възстановяване за физически труд е определен от експерта на
не по-малко от два месеца.; 3. Контузии по главата и тялото. Разкъсно контузна рана в лявата
теменна област, причинило разстройство за здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Срокът за възстановяване е определен до 20 дни. Черепно мозъчната
травма била лекувана консервативно с медикаменти, като активното лечение е
приключило в рамките на болничния престой – за около 11 дни. Счупването в
дясната половина на таза било лекувано чрез поставяне в режим на покой. През
периода на лечението е търпяла болки и неудобства, свързани с принудителния
процес на обездвижване. Уврежданията на ищцата се намирали в пряка причинна
връзка с претърпяното ПТП. В момента ищцата изпитвала болки в десния крак при продължително
седене. Движенията в крака били възстановени в пълен обем. Налице били смущения
в паметта, които можело да се обяснят с претърпяната травма на мозъка.
Направените разходи в претендираните размери се
явявали съответни на травматичните увреждания и провежданото лечение. В устни
си доклад вещото лице Е. обяснява, че
смущенията в паметта на ищцата, които експертът е установил при прегледа
на пострадалата не водели до извода за наличие на церебрастения,
а само на травмена болест на мозъка, намираща се в причинна
връзка с черепно – мозъчната травма, по
типа на личностната промяна. Двете травми – счупването на таза и черепно
мозъчната травма възниквали заедно и си влияели взаимно, като втората е
попречила за по-ранното раздвижване.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – психологична експертиза се установява, че станалото ПТП се е отразило
негативно върху соматичното и психично състояние на ищцата. Нивото на личностна
и ситуативна тревожност към момента на изследването е
определено от експерта като високо. Вещото лице приема наличието на постравматичен и хроничен стрес. Нарушена била функцията на
дългосрочната и краткосрочна памет. Състоянието на ищцата е определено като
невротично, а невротизма – нейна личностна
характеристика. Психотипът й е определен като
„лабилен екстроверт“. В момента на прегледа ищцата
била в състояние на психодискомфорт. Емоционалната
травма от катастрофата не била отработена. В устния си доклад вещото лице Д. –
специалист психолог обяснява, че при извършеното събеседване, ищцата не е
помнела отговора на въпрос, зададен преди пет или десет минути, споделяйки на
вещото лице, че се срамува да контактува с други хора, защото не помнела какво
е казала преди малко и изпадала в смешна ситуация. Експертът изразява
предположение, че ако не бъде приложено медикаментозно лечение и психотерапия,
травмата нямало да бъде отработена.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация
на исковете се съдържа в нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ - за присъждане на
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претендирани
пряко от застрахователя, с когото собственикът на МПС, управлявано от виновния
водач – Г.Н.П. е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване на застрахователното
събитие. От страна на ищцата като пострадала от ПТП е отправена застрахователна
претенция за заплащане на обезщетение, като в срока по чл. 496 от КЗ, застрахователят
не се е произнесъл – обстоятелства, обуславящи допустимостта на иска.
В тежест на ищцата е да
докаже наличието на елементите от фактически състав на основанието, на което претендира
ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена
застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника и собственика на управляваното от делинквента МПС и настъпилото застрахователно събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя. Вината
като елемент от състава на непозволеното увреждане, се предполага до доказване
на противното, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта да обори
законовата презумпция се възлага на ответника. С договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице,
което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане. Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя на пострадалото лице субективното
право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител, управлявал застрахованото МПС, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия,
при които отговаря самият причинител на вредите.
Безспорно по делото е установено е, че на
21.02.2020 г. около 17.00 часа в
гр.Хасково, Г.Н.П. като водач на лек
автомобил марка *****, при движение с несъобразена скорост – около 67 км./ч. -
при разрешена за населено място скорост от
50 км./ч., съгласно изискването, предвидено в чл.21, ал.1 от ЗДвП и след
навлизане в лявото насрещно платно, в нарушение на правилото, визирано в чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП, качвайки се на тротоара и достигайки в гръб движещите си по
него пешеходки - ищцата и свидетелката Т., ги е ударил отзад с управлявания от
него автомобил. Ударът с ищцата е с предния ляв ъгъл на превозното средство и в
дясната част на таза, при което пострадалата е политнала наляво, паднала е на
земята на около пет метра напред и вляво, удряйки главата си в бордюра на
градинката. Досежно механизма на станалото ПТП, съдът
цени заключението на вещото лице Х. в
частта, с която експертът приема, че причина за настъпване на ПТП е
движение на автомобила, управляван от П. с несъобразена скорост. Заключението в
посочената част се потвърждава и от констатациите в приетия като писмено
доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 19 от 21.02.2020
год., който като изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им
правомощия, представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се не само с
обвързваща съда доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на длъжностното лице –
съставител, а и с материална доказателствена сила
относно самото удостоверително изявление.
Като недоказано съдът намира заявеното от ответника оспорване на протокола за
ПТП, доколкото изясняването на механизма
на станалото ПТП, се установява и от заключението, представено по допуснатата
съдебно автотехническа експертиза. Съдът не цени заключението
в частта относно констатациите на експерта, че причина за настъпването на ПТП –
освен движение с несъобразена скорост, е и загубата на контрол от водача П.
върху управлявания от него автомобил. В
устния си доклад вещото лице Х. посочва, че този му извод е направен на база
постановление от 26.01.2022 год. на РП – Хасково за прекратяване на
наказателното производство, с което е прието, че ПТП е причинено от водача П. в
състояние на невменяемост – на епилептичен пристъп /абсанс/,
представляващ краткотрайно /за секунди/ изключване на съзнанието. От една страна
по делото не са представени доказателства за това, че цитираното постановление
е влязло в законна сила, изхождайки от съдържанието на писмо вх. № 383/2020 г.
от 14.01.2022 год. на РП – Хасково, с което е изпратено постановлението, в
което изрично е посочено, че против същото е постъпила жалба и делото е
изпратено по компетентност на РС – Хасково. От друга страна, постановлението за
прекратяване на досъдебното производство не е акт по чл.300 от ГПК и няма
обвързваща съда доказателствена сила. Не на последно
място следва да се посочи и това, че в настоящото производство не са ангажирани
доказателства, че водачът на застрахования при ответника автомобил - Г.П. към
релевантния момент на процесното ПТП не е разбирал
свойството и значението на своите постъпки.
Изложените по-горе обстоятелства, съдът
приема като такива, установяващи наличието на първата от кумулативно дадените
предпоставки от фактическия състав на основанието, на което се претендира
обезщетение за неимуществени вреди – противоправно деяние,
извършено от страна на водача П. в резултат на допуснати от него нарушения на
правилата за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП,
цитирани по-горе, за ангажиране отговорността на който и на застрахователя не е
необходимо същото да осъществява и признаците на престъпление по НК. За пълнота
на изложението наред и допълнително с изложените по-горе съображения, следва да
се посочи и това, че специалният фактически състав за изключване отговорността
на деликвента при непозволено увреждане, въведено с
правилото на чл.47, ал.1 от ЗЗД, е по отношение на неспособния да разбира
действията си и/или да ръководи постъпките си, но само ако към момента на
увреждането същият е бил в това състояние и то не е причинено виновно от него.
Ако деликвентът виновно се е поставил в състояние на
неспособност да разбира и/или ръководи
постъпките си, той е деликтно отговорен за
причинените на трети лица вреди на общо основание. Съдът счита, че настоящият
казус попада в разглежданата хипотеза, предвид безспорно установените по делото
данни за това, че водачът на застрахования при ответника автомобил страда от
епилепсия от 2004 год. Въпреки това, същият притежава свидетелство за
управление на МПС. Независимо от високия процент на инвалидност – 80 %, макар и
намален на 50 %, считано от преди две години, същият управлява МПС. Не на
последно място следва да бъде отчетено и това, че станалото на 21.02.2020 год., ПТП, причинено
от П. е било предшествано от друго, причинено в резултат на прилошаване на
водача. Все от показанията на свидетелката П. се установява, че синът й –
свидетеля П. е получил пристъп месец преди произшествието. Управлението на МПС
от водач, страдащ от заболяване, с давност от преди осемнадесет години, лечението
на което не е довело до преустановяване на пристъпите, в резултат на които
свидетелят П. е причинил и друго ПТП, съдът приема като такова, което не
изключва отговорността му за вреди, причинени на трети лица в резултат на управление
на МПС, при положение, че сам се е поставил в невъзможност да контролира непрекъснато
управляваното от него превозно средство, предвид заболяването, от което страда,
причиняващо му пристъпи, какъвто е получил и месец преди пътния инцидент.
Като безспорно, ценейки заключението на
вещото лице Е. по допуснатата съдебно медицинска експертиза, съдът приема и
това, че ПТП се намира в пряка и непосредствена връзка с травматичните
увреждания, причинени на ищцата от пътния инцидент, а именно - 1. Тежка черепно
мозъчна травма; контузия на мозъка; травматичен субарахноидален
кръвоизлив, причиняващи разстройство на здравето, временно опасно за живота по
смисъла на чл.129 от НК; 2. Счупване на рамо на дясна срамна кост и счупване на
ниво тазобедрена ямка, причиняващо трайно /за повече
от 30 дни/ затруднение в движението на десния крак, по смисъла на чл.129 от НК
и 3. Контузии по главата и тялото. Разкъсно контузна рана в лявата теменна област, причинило
разстройство за здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Освен описаните травматични увреждания, като
безспорно съдът приема и това, че станалото ПТП е предизвикало остра стресова
реакция при ищцата, както и това, че лечението се е отразило косвено върху психиката й, заради
ограниченията и претърпените болки. В тази насока съдът цени заключението,
представено по допуснатата съдебно – психиатрична експертиза. От заключението
по допуснатата съдебно – психологична експертиза се установява, че към
настоящия момент, нивото на личностна и ситуативна
тревожност е високо.
Като безспорно съдът приема и наличието на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС - лек автомобил марка *****,
обективиран в застрахователна полица №
BG/23/119001104222, със срок на покритие от 17.04.2019 год. до 16.04.2020 год.,
сключен между ответника – „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане““ АД – гр.София и Г.Н.П., в сила към момента на настъпване на ПТП,
станало на 21.02.2020 год. в гр.Хасково.
Въз основана на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че са налице предпоставките,
обуславящи ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да обезщети
претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие на причинените й
увреждания – Тежка черепно мозъчна травма; контузия на
мозъка; травматичен субарахноидален кръвоизлив,
причиняващи разстройство на здравето, временно опасно за живота; Счупване на
рамо на дясна срамна кост и счупване на ниво тазобедрена ямка,
причиняващо трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на десния крак;
Контузии по главата и тялото. Разкъсно контузна рана в лявата теменна област, причинило
разстройство за здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, от станалото
на 21.02.2020 год., ПТП, причинено от Г.Н.П. като водач на застраховано при
ответника МПС.
По отношение размера на претендираното
обезщетение, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпените болки и страдания, е необходимо същото да отговаря на критерия „справедливост“,
прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Следва да се посочи, че на
обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него,
но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В
този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано "с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства". Досежно степента и интензитета на търпените от ищцата
страдания, съдът цени показанията на свидетелите К. и К. – дъщеря и син на
ищцата, от които се установява, че
майка им и понастоящем изпитвала болки в крака и виене на свят. В резултат на
причинените й увреждания, се е наложило ищцата да бъде хоспитализирана в
болнично заведение, като същите са допринесли и за появата на допълнителни
страхове, безпокойство, бариери в общуването. Все от показанията на посочените
двама свидетели се установява, че изпитваните от майка им болки и страдания са
били с такъв интензитет, че се е наложило по време на двуседмичния й престой в
болничното заведение да бъде завързана за леглото, за да не се самонарани. За
около един месец след изписването й от болницата, пострадалата е била на легло
и в пълна невъзможност да се обслужва сама, което я карало да изпитва
неудобство пред децата си, отделяйки ги от семейните им задължения. В
продължение на една година пострадалата е била неработоспособна. В резултат на
уврежданията са й определени 50 % трайно намалена работоспособност. В устния си
доклад вещото лице по допуснатата съдебно – медицинска експертиза обяснява, че
двете основни увреждания при ищцата – тежката черепно мозъчна травма, поставяща
я във временна опасност за живота и счупването на таза, взаимно повлияват и удължават процеса на
възстановяване, определен от експерта на повече от две години. От друга страна,
леката телесна повреда - разкъсно контузна
рана в лявата теменна област, е наложило извършването на медицинска интервенция
– зашиване на раната, при което е останал линеен белег в областта на лявата
челна изпъкналост на границата с окосмяването с дължина от един сантиметър, с
цвета на околната кожа, леко хлътнал. Наред с търпените болки и страдания в
резултат на травматичните увреждания, като безспорно съдът приема и това, че станалото
ПТП е предизвикало остра стресова реакция при ищцата, както и това, че
лечението се е отразило косвено върху психиката й. В тази насока съдът цени
заключението по допуснатата съдебно – психиатрична експертиза. От заключението,
представено по допуснатата психологична експертиза се установява, че към
настоящия момент, нивото на личностна и ситуативна
тревожност при ищцата е високо. В подкрепа на двете заключения са и събраните
по делото гласни доказателства.
Отчитайки вида и
характера на уврежданията и времето за тяхното възстановяване, съдът счита, че
претърпените от пътния инцидент неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, ограничения в бита, трайно намалена работоспособност, личностна и ситуативна
тревожност, остра стресова
реакция следва да бъдат овъзмездени в размер
на 100 000 лева, като искът в останалата част до пълния предявен размер на 150 000
лева, като неоснователен следва да се отхвърли.
В тази връзка съдът отчита настъпилото възстановяване на ищцата, в резултат на
което се е върнала на работата, изпълнявана преди пътния инцидент.
Като неоснователно съдът намира заявеното от застрахователя възражение за съпричиняване, допуснато от страна на ищцата, предвид
липсата на доказателства в подкрепа на въведените от ответника твърдения за допуснати
от ищцата нарушения на правилата за движение, като пешеходец. Като безспорно в
тази насока по делото се установи – чрез заключението по допуснатата автотехническа експертиза и показанията на свидетелката Т.,
че ударът между управлявания от П. автомобил и ищцата е настъпил на тротоара,
по който пострадалата се е придвижвала, прибирайки се от работа.
Като основателен съдът намира и иска за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди, поради което същият следва да бъде уважен
в претендирания размер от 82 лева, включващи разходи
за транспорт с линейка – 24 лева, съгласно фактура № ********** от 03.03.2020 год. и разходи за потребителска такса – 58 лева,
съгласно фактура № ********** от 04.03.2020 год., приети като писмени
доказателства и неоспорени от насрещната страна. В подкрепа на извода за относимостта на претендираните
разходи за лечение с причинените на ищцата увреждания, съдът цени и заключението
на вещото лице до допуснатата съдебно – медицинска експертиза.
По отношение на претендираната
от ищцата законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 28.07.2020 год. – денят, в който е получена отправената
от нея до ответника застрахователна претенция, с искане за присъждане на
застрахователно обезщетение, следва да
се посочи следното:
Процесното ПТП е станало на 21.02.2020 год. Ищцата е
заявила писмена претенция пред застрахователя на 28.07.2020 год. За периода от
датата на деликта до предявяване на претенцията пред
застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди се дължи от деликвента на
основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. На основание
чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на деликвента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от
28.07.2020 год. до изплащане на обезщетението, поради което искането за
присъждане на законна лихва, считано от посочената дата следва да бъде уважено
така, както е предявено.
С оглед
изхода на спора, в поза на страните следва да бъда присъдени разноски,
определени съразмерно на уважената и съответно – на отхвърлената част от иска.
Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие страните по него са уговорили, че ищцата е получила безплатна правна помощ и съдействие на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което в полза на процесуалния й представител следва
да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска
помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата
/ЗА/. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите
на чл. 7, ал.2, т.1 и т.4, вр. ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита
и съдействие по граждански дела с определен интерес и съразмерно на уважената
част от иска, при което в полза на адвокат
М. следва да бъде присъдена сумата от 5 096 лева, с ДДС – възнаграждение за
адвокат.
В полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 746.87
лева – възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска от общо
направените в размер на 1 120 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на ответното дружество се дължат разноски в размер на 116.60 лева, определени
съразмерно на отхвърлената част от иска от общо направените и претендирани такива от 350 лева - възнаграждения за вещи
лица. В полза на ответника следва да бъде присъдена и сумата от 2 038.89
лева – възнаграждение за адвокат, определено съразмерно на отхвърлената част от
иска, от общо заплатеното – в размер на 6 120 лева, с ДДС. В тази насока
съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на ищцата възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото размерът на
договореното и изплатено такова от 6 120 лева се явява под предвидения минимум, възлизащ на 6 296 лева,
определен съгласно 7, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.9 от Наредбата.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в
размер на 4 050 лева – държавна такса за образуване на делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – ****, с адрес за призоваване – ****–
адвокат Т.Т. да
заплати на Н.Р.К., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – ****–
адвокат Р.М., сумата в размер на 100
000 /сто хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на
21.02.2020 год. в гр.Хасково, по вина
на Г.Н.П. като водач на лек автомобил марка *****, застраховано по договор
„Гражданска отговорност“ за МПС, обективиран в застрахователна
полица № BG/23/119001104222, със срок на покритие от 17.04.2019 год. до 16.04.2020
год., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата, като ИСКЪТ за разликата до предявения
размер от 150 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – ****, с адрес за призоваване – ****–
адвокат Т.Т. да
заплати на Н.Р.К., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – ****–
адвокат Р.М., сумата в размер на 82 /осемдесет и два/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, причинени от ПТП, настъпило на 21.02.2020 год. в гр.Хасково, по вина на Г.Н.П. като водач на лек
автомобил марка *****, застраховано по договор „Гражданска отговорност“ за МПС,
обективиран в застрахователна полица №
BG/23/119001104222, със срок на покритие от 17.04.2019 год. до 16.04.2020 год.,
ведно със законната лихва, считано от 28.07.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – ****, с адрес за призоваване – ****–
адвокат Т.Т. да
заплати на Н.Р.К., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – ****–
адвокат Р.М., сумата в размер на 746.87
/седемстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ лева –
деловодни разноски – възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Н.Р.К., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – ****–
адвокат Р.М. да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на
управление – ****, с адрес за призоваване – ****– адвокат Т.Т., сумата в размер на 116.60 /сто и шестнадесет лева и шестдесет стотинки/
лева – деловодни разноски – възнаграждения за вещи лица, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Р.К., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – ****–
адвокат Р.М. да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на
управление – ****, с адрес за призоваване – ****– адвокат Т.Т., сумата в размер на 2 038.89 /две хиляди
тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/ лева – деловодни разноски –
възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – ****, с адрес за призоваване – ****–
адвокат Т.Т. да заплати
на
Р.И.М. – адвокат при Адвокатска
колегия София, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия
адвокатски съвет № **********, с адрес на упражняване на дейността – гр.София,
ул.“Цар Асен“ № 1, ет.4, сумата в размер на 5 096 /пет хиляди деветдесет и
шест/ лева - възнаграждение за адвокат за осъществено на основание чл.38, ал.2
и ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, процесуално представителство на Н.Р.К., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – ****, с адрес за призоваване – ****–
адвокат Т.Т., да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в размер на 4 050 /четири
хиляди и петдесет/ лева – държавна
такса.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: