№............ ,
гр.Бургас, 21.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и първи юли
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО НОВАКОВ
МЛ.С.МАРТИН
БАЕВ
Секретар: Й.И.
Прокурор: Светослав Маринчев
като разгледа докладваното от
съдия-докладчик ПЕТЯ ПЕТРОВА ВНАХД № 756 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение №1129/20.07.2016 год., на PC-Бургас,
постановено по н. а. х. д. № 4056 по описа на съда за 2016 г., Н.В.Ц. е признат
за виновен по съставен акт за констатиране на дребно хулиганство от 20.07.16
год., за извършено нарушение на чл. 1, вр. с чл. 6, ал. 1, б. "а" от
Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство (УБДХ), като му е
наложено административно наказание глоба в размер на 400, 00 лева.
Срещу решението в законоустановения
срок, на 20.07.2016 г. е постъпила жалба от нарушителя Н.Ц., с която същият
изразява недоволство от наложената му административна санкция. В жалбата се
твърди, че решението на PC-Бургас е неоснователно и незаконосъобразно.
Оспорвайки истинността на свидетелските показания, на основата на които съдът е
изградил фактическите си изводи, нарушителят навежда довод за необоснованост на
първоинстанционния акт. Не ангажира конкретно искане
към контролната инстанция.
Подадената жалба е в срока по чл.7 ал.2 от УБДХ, изхожда
от лице, което има право на жалба, в същата са наведени касационни основания по
чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК. поради което и се поставя за разглеждане от съда по
същество.
Бургаският окръжен съд, проверявайки правилността на
постановеното решение, във връзка с направените оплаквания, и съобразно с
изискванията на чл. 7, ал.2 от УБДХ вр. чл. 348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Първоинстанционният съд, в производство по чл. 4 и
сл. от УБДХ, е разгледал внесен акт за констатиране на дребно хулиганство от
20.07.2016 год., съставен от ***** Г. Д. при *** РУ на ОД- МВР-Бургас, отнасящ
се до проява на Н.В.Ц., осъществена на **.**.** год. в автобус, обслужващ
линията кв.Лозово - кв.Горно Езерово в гр.Бургас.
В развилото се пред него производство, съдът е положил
необходимите процесуални усилия за изясняване на делото от фактическа страна.
Изслушал е обясненията на нарушителя, разпитал е установените свидетели на
случая, приел е приложените към преписката писмени доказателства, която доказателствена съвкупност е подложил на внимателна преценка
и анализ. Установено е от фактическа страна следното:
На **.**.** год. св. П. В. изпълнявала функциите си на к.
в обществения транспорт, обслужвайки автобус по маршрут № ***- посока кв.Лозово
- кв.Горно Езерово в гр.Бургас. Около 22,05 часа от спирка на Областната
управа-Бургас в автобуса се качил Нарушителят Ц.. При покана от страна на св.В.
към нарушителя да представи картата си за пътуване, последният отказал,
влизайки в спор със служителката с претенции за легитимация от нейна страна. В
спора между двамата, нарушителят се държал грубо и отправил обидни квалификации
по отношение физическия изглед на св.В.. След като св.В. представила на пътника
Ц. служебния си бадж за легитимация, същата го предупредила, че ако не
удостовери с карта правото си да пътува в автобуса, ще потърси съдействие от
полицията. От страна на нарушителя Ц. последвало негодувание, същият отказал да
приеме за валидна легитимацията на служителката и с поведението си демонстрирал
увереност, че намесата на полицията няма да промени позицията му. Конфликтът
между св.В. и нарушителят Ц. продължил до следващата спирка на автобуса - НХК,
където по молба на В. шофьорът преустановил движението на същия. Св.В. се
обадила на тел. 112 и потърсила съдействие от полицейските органи. Около 22,30
на мястото пристигнали представители на *** „А.“ - служителите С. и колегата му
– Т.. Пред двамата нарушителят отново отказал да представи картата си за
пътуване, заявявайки искане и към тях да се легитимират. Разговорът от страна
на нарушителя се водил с висок и груб тон, при явна демонстрация за
недосегаемост. Междувременно напрежението сред пътуващите в автобуса нараствало
както поради наличието на конфликтна ситуация, така и поради факта, че
разписанието на автобуса не можело да бъде спазено.
Кратко време след пристигането на представители на ***,
на мястото дошли и полицейски служители от ***** РУ - ОД-МВР-Бургас - А. К. и Ж.
Ф.. В отговор на поставения от полицаите въпрос, защо отказва да представи
картата си за пътуване, нарушителят Ц. заявил, че не е длъжен при всяко
поискване от к. да я показва, както и, че в случая св.В. била запозната с
факта, че притежава такава карта за градския транспорт. Полицейските служители
поискали от нарушителя да представи картата за пътуване. Представяйки я на
последните, те от своя страна я показали на к. В.. Тъй като движението на
автобуса било преустановено повече от 15 минути, св.В., както и останалите
пътници настояли нарушителят да слезе от него. При покана от стана на полицаите
към нарушителят да слезе от автобуса, последният отказал. Това наложило
употреба на сила от страна на полицейските служители, които извели извън
автобуса нарушителя. Същият бил отведен в ***** РУ - ОД-МВР-Бургас, където след
снемане на самоличността му бил съставен акт за нарушение по Закона за
българските лични документи и по ЗМВР.
Горните фактически изводи съдът е направил при отсъствие
на допуснати процесуални нарушения в оценката на доказателствената
съвкупност. Не се установява превратност в интерпретацията на съда на фактите,
изнесени от свидетелите и самия нарушител. Внимателно и задълбочено са били
анализирани всички доказателствени източници, поради което делото е изяснено правилно
от фактическа страна.
При така установената фактическа
обстановка по делото, правилни се явяват изводите на PC-Бургас за осъществена
от страна на нарушителя Ц. проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2
от УБДХ. Съгласно дефиницията, дадена в цитираният текст от Указа, дребното
хулиганство е непристойно проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или
други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително
отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността или в скарване или сбиване, както и други подобни действия, с
които се нарушава обществения ред и спокойствие.
Поведението на нарушителя Ц. на посочената
дата - **.**.** год., установено посредством доказателствените
източници по делото сочи на неговото грубо и оскърбително отношение към св.В.,
която стриктно е изпълнявала задълженията си на к. в обществения транспорт.
Отказът на последния да представи издадената му карта за пътуване, нагрубявайки
к. В., и провокативното му поведение към служителите на *** и полицейските
органи, несъмнено се явяват проява, характеризираща се като дребно хулиганство.
Очевидно е, че нарушителят Ц. демонстрира несъгласие с установените правила за
пътуване в градския транспорт, и в частност изискването да представя във всички
случаи на проверка притежаваната от него карта. Това негово разбиране обаче,
стои в разрез с нормативните правила, поради което и заявената от последния
защитна версия, не може да послужи за оневиняването му.
Важно е да се посочи във връзка с доводите
на нарушителя, че служебният бадж, изготвен и оформен по съответния ред, се
явява годно средство за легитимация на служителите в обществения транспорт. Неправилно
е разбирането на нарушителя, че контрольорите в транспорта се явяват длъжностни
лица по смисъла на чл.2 ал.1 от Закона за държавния служител, поради което и
обвързване задълженията на последните с предвидените такива в цитирания
специален закон и етичния кодекс, е недопустимо.
Не могат да бъдат споделени на следващо
място възраженията на нарушителя за неистинност на свидетелските показания и
явна тенденция към взаимно наговаряне помежду им. Данните по делото не сочат на
предхождащо датата на конфликта познанство между свидетелите, нито се
установява последващо сближаване на отношенията
помежду им от степен, която да обуслови съгласуваност на техните показания пред
съда. Напротив, всеки от свидетелите е присъствал по различен повод на мястото
на възникналата разпра и същите са станали неволни очевидци на поведението на
нарушителя. Именно с факта, че лицата са присъствали в автобуса и са възприели
действията и вербалните прояви на всеки от участниците в конфликта, е дало
повод на първоинстанционния съд да ги разпита, за да
установи обективната обстановка около случая.
Съобразявайки горното, съдът намира за
неоснователни оплакванията на нарушителя за допуснато от първостепенния съд
нарушение на закона.
Що
се отнася до оплакването за необоснованост на първоинстанционния
акт, следва да се посочи, че необосноваността не е сред предвидените касационни основания по чл. 348 от НПК,
поради което и същата не е в предметния обхват на извършваната от БОС проверка.
Проверявайки атакувания съдебен акт в
пределите на своята компетентност съдът възприе, че наказанието, наложено на
нарушителя е явно несправедливо и несъответстващо на степента на обществена
опасност както на извършената проява, така и на личността на дееца. Санкцията,
определена от БРС е в пределите на максималния предвиден размер на глобата, без
да са налице данни по делото, обосноваващи този размер. Действително, проявата
на нарушителя Ц. е дръзка по естеството си, както и със същата се засягат
гарантираните от закона правомощия на лица, имащи качеството на длъжностни по
смисъла на чл.93 ал.1 т.1 от НК. Същевременно обаче, съдът отчита, че по делото
не са налице доказателства, установяващи други противоправни
деяния на нарушителя, които да позволят извод за завишена степен на обществена
опасност на личността на същия. Съдът прави преценка, че се касае за изолирана
проява в поведението на нарушителя и поради това прие, че по ниския размер на
санкцията, а именно глоба от 200 лева в достатъчна степен ще въздейства
коригиращо за бъдещото му поведение и ще промени отношението му към
установените законови правила.
Мотивиран от горното и на основание чл.7
ал.З от УБДХ, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Решение №1129/20.07.2016
год., на PC-Бургас, постановено по
н. а. х. д. № 4056 по описа на съда за 2016 г., като намалява размера на
наложеното на Н.В.Ц., ЕГН:********** административно наказание глоба от
400/четиристотин/ на 200/двеста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.