№ 15768
гр. София, 17.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110165790 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. И. Й. срещу МВР.
Ищцата твърди, че е назначена на работа в ........... със заповед с peг. №
К-1424 /01.08.1996 г. на министъра на вътрешните работи, на длъжност
„Разузнавач I степен в сектор „Икономическа полиция“ при 07 РУ - СДВР. За
периода от 01.08.1996 г. до 06 12.2020 г. тя е изпълнявала различни
длъжности.
Със заповед с peг. № 8121 К-8665/18.04.2919 г. на министъра на
вътрешните работи е преназначена в длъжност „Главен експерт“ в сектор
„Човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при ДКИС - МВР.
Съгласно § 69, ал.1 (в сила от 1.02.2017 г. - ДВ, бр 81 от 2016 г) от ПЗР
на ЗИД на ЗМВР служебните правоотношения на държавните служители в
МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона
за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към
датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни
служители с виеше образование и притежаващи виеше образование, с
изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на
вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 7, т. 1, се преобразуват в служебни
правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на
влизане в сила на този закон.
Със заповед с peг. № 8121 К-10822/ 27.11.2020 г. на МВР, на основание
чл. 105, ал.1, вр. чл. 108 от ЗДСл правоотношението й е прекратено по
взаимно съгласие, считано от 06.12.2020 г., като заповедта е връчена на
служителя на 07.12.2020 г.
1
Съгласно § 71, ал.1 (в сила от 1.02.2017 г. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) от ПЗР
на ЗИД при прекратяване, независимо от основанието, на служебните или
трудовите правоотношения на служителите по § 69 и 70 се изплаща
обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото
прослужени години имат, но не повече от 20, и по чл. 234. ал. 5 от Закона за
Министерството на вътрешните работи. Съгласно ал.2 при прекратяване,
независимо от основанието, на служебните или трудовите правоотношения на
служителите по § 69 и 70 се изплаща обезщетение за неизползваните към
момента на прекратяване отпуски по § 69, ал. 10 и § 70, ал. 8, определено въз
основа на размера на основната заплата по смисъла на Закона за държавния
служител или трудовото възнаграждение по смисъла на Кодекса на труда към
момента на прекратяване на служебното или трудовото правоотношение.
Счита, че има вземане към ответника за сумата 48 960 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода 1996 г. – 2008 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати, както следва:
сумата 48 960 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода 1996 г. – 2008 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане.
сумата 14 598, 76 лв., представляваща мораторна лихва за периода
06.03.2021 г. – 30.11.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника МВР, с който оспорва исковете. Оспорва да е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове, като счита, че същите следва
да бъдат насочени срещу ОДМВР-София, а в случай че се приеме, че е -
излага съображения за тяхната неоснователност. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
С протоколно определение от 11.07.2024 г. е допуснато, на основание
чл.214 ГПК, изменение в размер на исковете, като същите са намалени, както
следва: искът за главницата – до размера на сумата 46 131 лв., а искът за
мораторната лихва – до размера на сумата 13 755, 21 лв.
За разликата над посочените до първоначално предявените размери
производството е прекратено, на основание чл.232 ГПК – поради оттегляне от
исковете в посочената част.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
По делото е представена кадрова справка, от която е видно, че ищцата е
била назначена на работа в МВР със заповед № К-1424/01.08.1996 г. на
длъжност „разузнавач I степен“ в сектор Икономическа полиция към 07 РУП –
2
СДВР, като през исковия период последователно е заемала различни
длъжности в системата на МВР.
Със заповед № 8121К-10822/27.11.2020 г., на основание чл.105, ал.1, вр.
чл.108 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на ищцата, заемала
към момента длъжността началник сектор на „Координация административни
и правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при
ОДМВР – София по взаимно съгласни, считано от 06.12.2020 г. В заповедта е
посочено, че на основание чл.61, ал.2 ЗДСл и пар. 71 ПЗР към ЗИДЗМВР на
държавния служител следва да се изплатят полагащите се обезщетения.
По делото е представена платежна бележка, изд. от ОДМВР – София, от
която е видно начисляването на сумата 45 000 лв. обезщетение по 234, ал.1
ЗМВР, както и преводно нареждане от 19.02.2021 г., с което от страна на
ОДМВР – София в полза на ищцата е изплатена сумата 45 000 лв.
обезщетение.
Представено е удостоверение рег. № 513р-3533, екз. № 2/02.05.2019 г.,
изд. от СДВР, в уверение на това, че ищцата има неизползван отпуск по чл.189
ЗМВР в размер на 28 работни дни, както следва: за 2015 г. – 5 работни дни, за
2016 г. – 20 работни дни и за 2017 г. – 3 работни дни.
Представено е удостоверение рег. № 5290р-2199, екз. № 1/31.01.2020 г.,
изд. от ДКИС, в уверение на това, че към 29.01.2020 г. ищцата има
неизползван отпуск за 2020 г. – 1 работен ден, за 2016 г. – 1 работен ден.
Представен е и справка за неизползван платен годишен отпуск рег. №
517р-12290, екз. № 1/02.06.2022 г., изд. от ОДМВР-София, в уверение на това,
че ищцата има неизползван отпуск общо 27 работни дни: за 2016 г. – 1
работен ден, за 2021 г. – 3 работни дни и за 2022 г. – 23 работни дни.
От заключението на ССЕ по делото се установява, че със заповеди на
министъра на вътрешните работи и на основание чл.189, ал.7, вр. ал.1 и
чл.190, ал.5, вр. ал.1 и 4 ЗМВР се определя редът за ползване на платен
годишен отпуск, а именно – платеният годишен отпуск по чл.189, ал.1, т.1 и 2
ЗМВР да се използва до края на календарната година, за която се отнася, въз
основа на годишен график, както и ползването на платения годишен отпуск да
се разрешава въз основа на заведено под номер в съответното деловодство
заявление по образец.
Вещото лице сочи наличието на заявления от страна на ищцата за
разрешаване ползването на платен годишен отпуск за исковия период, както
следва:
заявление с вх. № 6021/06.08.2007 г. за разрешаване ползването на платен
годишен отпуск 5 работни дни от полагащия й се такъв за 2006 г.;
заявление с вх. № 6709/27.08.2007 г. за разрешаване ползването на
платен годишен отпуск 13 работни дни от полагащия й се такъв за 2006
г.;
заявление с вх. № 4139/10.06.2008 г. за разрешаване ползването на платен
3
годишен отпуск 4 работни дни от полагащия й се такъв за 2006 г.;
заявление от 19.09.2008 г. за разрешаване ползването на платен годишен
отпуск 2 работни дни от полагащия й се такъв за 2007 г.
Вещото лице е посочило, че ако се приеме наличието на неизползван
платен годишен отпуск, то за исковия период това са 424 дни, като размерът
на обезщетението възлиза на сумата 46 131 лв.
Същевременно, вещото лице е посочило и че при изготвяне на
заключението от страна на СДВР са били представени заявления, заведени под
номер по образец с рег. № 451/18.01.2016 г., рег. № 613/25.01.2016 г., рег. №
2447/17.03.2016 г. и рег. № 5413/03.06.2016 г., както и справка за неизползван
платен годишен отпуск на държавните служители и ЛРТП от отдел „Човешки
ресурси“ СДВР към 31.12.2015 г. за това, че ищцата няма неизползван платен
годишен отпуск за предходни години, попадащи в исковия период.
Вещото лице е посочило и че в счетоводството на ответника няма данни
на ищцата да е изплащано обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за исковия период.
В проведеното на 11.07.2024 г.открито съдебно заседание вещото лице е
пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че се е запознало с ведомостите и в тях
не е посочено за исковия период да е ползван отпуск.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.234, ал.8 ЗМВР и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Съгласно чл.234, ал.8 ЗМВР при прекратяване на служебното
правоотношение на държавните служители се изплаща обезщетение за
неизползвания отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 и 2 – редовния платен годишен
отпуск и допълнителния такъв.
Фактическият състав на това обезщетение включва прекратяване на
служебното правоотношение и наличието на неизползван платен годишен
отпуск.
От страна на ищцата се твърди наличието на неизползван платен
годишен отпуск в периода 1996 г. – 2008 г. Страните не спорят, а и от
представените писмени доказателства се установява, че в посочения период
ищцата е заемала различни длъжности в системата на МВР.
Неоснователни се явяват доводите на ответника, че не е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. Съгласно
константната практика на ВКС, обективирана в решение № 187/20.06.2013 г.
по гр. д. № 47/2013 г., на ВКС, ІІІ ГО, решение № 14/17.02.2011 г. по гр. д. №
625/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 2473 от 21.05.2024 г. по гр. д. №
5193/2023 г. на ВКС, IV ГО, пасивно легитимиран да отговаря по искове,
предявени от държавен служител в МВР за обезщетения, произтичащи от
прекратяване на служебно правоотношение, е МВР като администрация на
органа по назначаването, а не тази на дирекцията, в която държавният
4
служител е изпълнявал длъжността си. Съгласно чл. 227 от ЗМВР, заповедта
за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител се
издава от съответния орган по чл. 158 или 159 от ЗМВР. Заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение в случая е издадена от
Министъра на вътрешните работи, поради което следва да се приеме, че той е
органът по назначението. С оглед на това, МВР като администрация на
министъра, е пасивно легитимирано да отговаря по искове за права, свързани с
прекратяване на служебното правоотношение, вкл. по предявения иск за
заплащане на обезщетение по чл. 234, ал. 8 от ЗМВР.
Ответникът твърди, че не е налице неизползван платен годишен отпуск
за исковия период, с оглед на което носи тежестта да докаже ползването на
платен годишен отпуск от ищцата за исковия период. Такъв извод не би могъл
обосновано да се направи от представените от страна на ответника 2 бр.
удостоверения и справка за неизползван платен годишен отпуск, нито от
заключението на ССЕ. Вещото лице е посочило заявления за разрешаване на
платен годишен отпуск, които не са представени по делото, не може да се
приеме, че е доказано ползването на платен годишен отпуск по надлежния ред
– че такъв е бил не само поискан, но и разрешен, съответно – в какъв размер.
С оглед изложеното и при съобразяване заключението на ССЕ се налага
извод, че в полза на ищцата е налице вземане за неизползван платен годишен
отпуск за исковия период в размер на сумата 46 131 лв., предвид което
предявеният иск следва да се уважи изцяло.
Със заповед № 8121К-10822/27.11.2020 г., на основание чл.105, ал.1, вр.
чл.108 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на ищцата, началник
сектор на „Координация административни и правно обслужване и човешки
ресурси“ кум отдел „Административен“ при ОДМВР – София по взаимно
съгласни, считано от 06.12.2020 г., с оглед на което и предвид нормата чл. 234,
ал. 10 ЗМВР, според която обезщетенията по този член се изплащат в
тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение,
основателна се явява и акцесорната претенция за сумата 13 755, 21 лв.
мораторна лихва за периода 06.03.2021 г. – 30.11.2023 г.
По разноските:
От страна на процесуалния представител на ищцата се претендира
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита, което
съдът определя в размер на сумата 2 000 лв., при съобразяване, от една страна,
на липсата на значителна фактическа и правна сложност на спора, обема на
осъществената правна защита, броя не проведените открити съдебни
заседания (едно заседание), но наред с посоченото – на продължителността на
исковия период (1996 г. – 2008 г.) и свързаната с последния подготовка на
делото, както и при съобразяване решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024 г.
От така определената сума в полза на процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 1 884, 44
5
лв., при отчитане частта от исковете, за която производството е прекратено и
за която ищцата няма право на разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата 2 395, 45 лв. държавна такса и сумата 600
лв. разноски за производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., БУЛСТАТ ........... да заплати на М. И. Й., ЕГН
**********, на основание чл.234, ал.8 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 46 131 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода 1996 г. – 2008 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 30.11.2023 г. до окончателното изплащане.
сумата 13 755, 21 лв., представляваща мораторна лихва за периода
06.03.2021 г. – 30.11.2023 г.
ОСЪЖДА ..........., БУЛСТАТ ........... да заплати на адв. Я. ..........., личен
№ **********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 1 884, 44 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
ОСЪЖДА ..........., БУЛСТАТ ........... да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата 2 395, 45 лв. държавна такса и сумата 600
лв. разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6