РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Габрово , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Валентина Генжова
Ива Димова
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20214200600020 по описа за 2021 година
Производство е образувано по въззивна жалба от адв. Д.З., повереник и процесуален
представител на частният тъжител З.И.С.. против присъда от 24.11.2020 г., постановена по
н.ч.х.д. № 61/2020 г. по описа на Районен съд Севлиево.
В жалбата се твърди, че в хода на съдебното производство пред първата инстанция
безспорно били събрани доказателства за престъпление от общ характер – по чл.116 ал.1 т.6
пр.2 вр. с чл.115 вр. с чл.18 ал.1 НК. Умишлено нанесен удар с метална част на брадва в
областта на главата в близост до слепоочието на частния тъжител З.С., при което му била
причинена контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, голяма разкъсно
контузна рана в лявата челно теменна област и експертно съмнение за наличие на останало
чуждо тяло в раната, което било достатъчно доказателство за опит за убийство по особено
мъчителен начин. Посочените обстоятелства се установявали от наличната по делото
епикриза за лечение на З.С. в хирургично отделение на болницата в гр. Севлиево, съдебно-
медицинко удостоверение № 28/2019 г., съдебно медицинската експертиза и разпита на
вещото лице д-р Я.К.. Въпреки това, в нарушение на нормата на чл.205 ал.2 НПК,
първоинстанционният съд не прекратил съдебното производство и не го изпратил на
компетентната прокуратура, съгласно нормата на чл.287 ал.7 НПК, при наличие на изрично
мотивирано искане от частния тъжител.
1
Иска се да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд, като
незаконосъобразна и неправилна и делото да бъде изпратено на Окръжна прокуратура
Габрово, с оглед доказателства, че престъпление, за което е образувано производство по
тъжба на частния тъжител З.С., е от общ характер. Алтернативно се предлага на основание
чл.336 ал.1 т.2 НПК, да бъде отменена изцяло присъдата и да бъде постановена нова, с която
А.А.И.. да бъде осъден по обвинението в първата инстанция.
С обжалвана присъда подсъдимият А.А.И.. е признат за невиновен в това, че на
14.02.2019 г., около 19,30 часа в гр. Севлиево, на ул. „И." ***, с удар с тъпата част на брадва
по главата е причинил на З.И.С.. лека телесна повреда с разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяваща се в контузия на главата с клинични данни за
мозъчно сътресение, голяма разкъсно - контузна рана в лявата челно - теменна област, което
увреждане е довело до временно разстройство на здравето на З.И.С.., неопасно за живота му,
поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
С присъдата е отхвърлен, като неоснователен, предявеният граждански иск от
З.И.С.. срещу подсъдимия А.А.И.. за сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
Постановено е вещественото доказателство по производството: 1 бр. компактдиск да
остане в срока на съхранение на делото и да се унищожи с него.
З.И.С.. е осъден да заплати на А.А.И.. сумата 590,00 лева разноски по делото.
В съдебно заседание адв. З. и частният обвинител З.С. поддържат въззивната жалба,
като представят допълнение към нея, в което развиват подробно съображенията си против
първоинстанционната присъда. Адв. З. твърди, че тъжбата е подадена една година след
извършване на деянието, поради което това производство не следвало да бъде образувано и
гледано от Районен съд Севлиево.
Съдът разгледа въззивната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 НПК.
Жалбата е подадена от страна по делото и в срока по чл. 319 от НПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното:
За да постанови атакуваната присъда, РС-Севлиево е извършил подробен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел от фактическа страна
следното: Свидетеля Л.Х. живеел на семейни начала с дъщерята на подсъдимия А.А.И.. – св.
Е. И.а. На 14.02.2019 г., около 19,00 часа, докато свидетелите Е. И. и Л.Х., заедно с майката
на последния, се подготвяли за вечеря в дома си в гр. Севлиево, ул. „И." ***, в дома им на
посочения адрес нахлули свидетеля И. И. и тъжителя З.С. и издърпали св. Л.Х. навън пред
къщата, повалили го на земята и започнали да го удрят, като първият от тях носел брадва, а
вторият метална тръба. Причина за нападението на И. И. и З.С. било парично задължение
на св. Х. към св. И., което спрял да изпълнява. Св.Е. И. се обадила на баща си - подсъдимия
А.И., който с микробус марка „М.", заедно със съпругата си св. И. И. се насочил към дома на
дъщеря си Е. И. Когато подсъдимия А.И. пристигнал пред дома на свидетелите Л.Х. и Е. И.,
в гр. Севлиево, на ул. „И." ***, там вече се били събрали много хора - съседи, близки и
роднини на участващите в конфликта, както и сина на тъжителя – св. Б. И.. С пристигането
2
на подсъдимия А.И. започнал масов бой между две групи - от една страна подсъдимия А.И.
и свидетеля Л.Х., а от друга страна свидетеля И. И. и тъжителя З.С., като се включили и
техни близки и роднини. Било тъмно, валял дъжд, светлината на фаровете от микробуса не
била достатъчна за да се види, кой на кого и какви удари нанася. В района нямало камери. За
случващото се бил подаден сигнал на номер 112. Когато разбрали, че към тях е тръгнал
полицейски патрул преустановили боя. Свидетеля И. И. и тъжителя З.С., заедно със свои
близки и роднини,отишли в ЦСМП - Севлиево. Към ЦСМП - Севлиево тръгнали и
подсъдимият А.И. и свидетеля Л.Х., св. Е. И.а и други техни близки и роднини. В ЦСМП -
Севлиево между двете групи отново възникнал конфликт, като след намесата на
полицейските служители – св. И.Ц., П.А. и М.М., подсъдимия и придружаващите го лица, се
наложило да посетят ЦСМП - Габрово, за да им бъде оказана медицинска помощ.
От заключението на приетата по делото съдебно - медицинска експертиза, се
установява, че на тъжителя З.И.С.. на 14.02.2019 г. са причинени следните увреждания -
счупване на израстъка на лакътната кост вляво, контузия на главата с клинични данни за
мозъчно сътресение, голяма разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област,
кръвонасядане на корема вляво. Имал е субективни оплаквания от главоболие, световъртеж,
болки отзад по лявото рамо, болки в счупената ръка, която е обездвижена. Има болезненост
в областта на белега от раната на челото вляво, с опипващо се малко уплътнение - съмнение
за наличие на останало чуждо тяло в раната - без документация впоследствие за
установяване на такова. Няма данни за загуба на съзнание. Счупването на лакътната кост е
довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, за срок на
обездвижване около 2 месеца и срок на нетрудоспособност около 5 месеца. Останалите
увреждания и посттравматични състояния (мозъчното сътресение и раната) заедно и
поотделпо са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
/разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/; кръвонасядането е
довело до болка и страдание. Според вещото лице д-р Я.К., уврежданията могат да се
получат по време и начин, описани от пострадалия - при удар с тъпата част на брадва по
главата, удар с твърд предмет в областта на лакътя, удар с или върху твърд тъп предмет по
корема. За мозъчното сътресение срокът на възстановяване е около 3-4 седмици. За раната
на главата срокът на зарастване е около 14-20 дни. Възстановяването на кръвонасядането е
около 10 дни. Мозъчното сътресение може да е свързано с различни по степен, главоболие и
световъртеж, които постепенно отзвучават. Болката, свързана с раната на главата е най -
силна в момента на получаването и 1-2 дни след това, като постепенно намалява и отзвучава
по време на възстановяването. Болката, свързана с кръвонасядането е умерена и в момента
на получаването му, след което е възможно да има по-слаба тъпа болка няколко дни.
Подсъдимия А.А.И.. е получил следните увреждания - контузия на главата с болезнен оток в
дясната теменно-тилна област, кръвонасядане и болезненост на челото вляво, клинични
данни за мозъчно сътресение; кръвонасядания по предната, повърхност на лявото рамо с
болезненост в ставата, по дясната предмишница; болезнен оток на дясното коляно; посечна
рана на лявата длан. Имал е и субективни оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене с
повръщане, болки в лявата раменна става. Получените увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК/. Уврежданията отговарят да са получени на 14.02.2019 г. и са със срок
на възстановяване около 14-20 дни за раната и около 7-10 дни за останалите травми.
В съдебно заседание вещото лице в отговор на въпроси на поверениците на частния
тъжител и защитата, допълнително обяснява, че травмата на главата на тъжителя може да се
получи от удар с тъпата част на брадва или с друг вид предмет с подобна повърхност.
Травмата на главата на тъжителя е възможно да е довела до някаква степен на
неразположение, но не може да му попречи на извършване на активни действия. Удар в
главата с брадва в теменната област на главата, е възможно да доведе до смъртен случай. В
епикриза за лечение на тъжителя от 14.02.2019 г. не е поставяна диагноза със загуба на
съзнание, само е посочено със загуба на съзнание по евентуални свидетелски показания;
ако от момента на постъпване в лечебно заведение се извършва медицинския преглед и се
3
установи загуба на съзнаиие от медицинско лице по медицински данни, това се описва като
състояние на кома. При удар с по - голяма сила с какъвто и да е твърд предмет, може да бъде
причинена смърт чрез черепно мозъчна травма. Освен раната на дланта, другите увреждания
може да не бъдат забелязани при недобро осветление и в една обстановка на конфликт, а
раната на ръката може да кърви, но тъй като е от вътрешната страна, в зависимост от
положението на ръката, също може да не бъде забелязана от други лица.
Изложената фактическа обстановка, е приета за установена от доказателствата по
делото: Показанията на св. Е. И., св. И. И., св. Л.Х., св. М.М., св.И.С., св. П.А., св. И.Ц., св.
Б.А., частично от показанията на св. И. И., частично от показанията на св.Б. И., частично
показанията на св. А.М., от очната ставка между св.Е. И. и И. И., от очната ставка между св.
И. И. и А.М.; от заключението на съдебно - медицинската експертиза и разпита на вещото
лице в съдебно заседание; документите от значение за изясняване на обстоятелствата по
делото: приложените по НЧХД № 61/2020 г. по описа на PC - Севлиево: съобщение от
З.И.С.. до РП-Севлиево, на л. 8 от делото; епикриза на З.С. за периода 14.02.2019 г. -
18.02.2019 г. на л. 9 от делото; съдебно-медицинско удостоверение № 28/2019 г. на л. 10 от
делото; съобщение до адв. Р.Р., изпратено от РП - Севлиево на л. 17 от делото;
информационна карта за дейността на наряда на л. 18 от делото; доклад за проверени лица и
ППС на л. 19 от делото; справка за съдимост от 28.02.20 г. на А.И. на л. 34 от делото; лист за
преглед на л. 44 от делото; съдебно - медицинско удостоверение № 16/2019 г. на л. 45 от
делото; постановление за прекратяване и спиране на наказателно производство от
11.03.2020 г. на РП-Севлиево на л. 48 - 51 от делото; писмо от РП-Севлиево до Районен съд
- Севлиево на л. 71 от делото; писмо от МВР - Дирекция „Национална система 112" гр. Русе
на л. 77 от делото; документите приложени по приложеното ЧНД № 132/2020 г. на PC -
Севлиево: жалба от З.С. от 06.04.20 г.; постановление за прекратяване и спиране на
наказателно производство от 11.03.2020 г. на РП - Севлиево; определение по ЧНД № 132/
2020 г. на PC - Севлиево от 08.06.20 г.; жалба от адв. В.И., от 16.06.20 г.; документите
приложени по приложеното ЧНД № 133/2020 г. по описа на PC - Севлиево: жалба от З.И.С..,
от 07.04.20 г.; определение по ЧНД № 133/2020 г. на PC - Севлиево от 14.05.20 г.;
документите приложени по приложеното ДП № 122/2019 г. на МВР - РУ - Севлиево:
съобщение от З.И.С.. до РП - Севлиево; епикриза на З.И.С.. за периода 14.02.2019 г. -
18.02.2019 г.; съдебно-медицинско удостоверение № 28/2019 г. за З.И.С..; протокол за
предупреждение от 14.02.2019 г. по отношение на А.И.; протокол за предупреждение от
14.02.2019 г. по отношение на З.И.С..; съдебно-медицинско удостоверение № 16/2019 г. за
А.И.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на МНО за Л.Х. от 23.12.19 г.;
амбулаторен лист за З.И.С.. от 03.06.2019 г.; съдебно-медицинско удостоверение № 52 от
2019 г.; както и следните документи: справка за съдимост от 16.09.2020 г. за подсъдимия
А.И., определение по ЧНД № 132/2020 г. на PC - Севлиево от 08.06.20 г. и определение по
ВЧНД № 40/2020 г. на ГОС от 14.08.20 г. и от вещественото доказателство по
производството - компактдиск, изпратен от МВР, Дирекция „Национална система 112",
отдел „Районен център 112" - Русе.
Обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. И. И., Б.
И. и А.М., в частите, в които заявяват, че на 14.02.2019 г., в близост до къщата на А.А., в гр.
Севлиево, подсъдимият е нанесъл удар с тъпата част на брадва по главата на частния
тъжител З.И.С.., като времето било сухо и достатъчно светло за да могат тримата свидетели
да видят ясно това. В посочените части показанията им противоречат на изложеното в
тъжбата. В тъжбата се претендира деянието да е извършено в гр. Севлиево, на ул. „И." ***,
където спроед показанията на св. Л.Х., се намира дома на този свидетел. Свидетелите на
частното обвинение - И. И., Б. И. и А.М., роднини по права линия с тъжителя, заявяват, че
боя, при който е причинено процесното увреждане на тъжителя е станал пред дома на А.А.,
който се намира на две къщи разстояние от дома на Л.Х. или между двете къщи, но не и
пред къща на ул. „И." ***. Противното се установява както от изложеното в тъжбата, така и
от показанията на св. Е. И.а, И. И.а, както и от св. М.М., полицейски служител посетил
местопроизшествието непосредствено след приключване на конфликта. Констатирано е
4
противоречие в показанията на св. И. И. и А.М., както между показанията на единия и
другия свидетел, така и с останалите доказателства, в частите, в които тези свидетели
заявяват, че процесния бой е станал около 18,30 часа, според първия свидетел или около
15,00 - 16,00 часа, според втория, на 14.02.2019 г., като времето на конфликта след 19,00
часа се установява както от изложеното в тъжбата, така и от показанията на св. Е. И., И. И. и
Л.Х., а също и от обажданията на телефон112, които започват около 20,00 часа. Налице е
противоречие в показанията на свидетелите И. И., Б. И. и А.М. и относно метеорологичната
обстановка, осветеността и видимостта, както с показанията на св.Е. И., И. И. и Л.Х., така и
с показанията на св. полицейски служители - П.А. иИ.С., а също и с показанията на
свидетеля Б.А., от които се установява, че е било тъмно, валял е дъжд, като светлината на
фаровете от микробуса не е била достатъчна да се види, кой на кого и какви удари нанася.
Налице е противоречие в показанията на свидетелите И. И., Б. И. и А.М. и със заключението
на вещото лице по извършената съдебно - медицинска експертиза, от което при съвкупна
преценка с показанията на свидетелите Е. И., И. И. и Л.Х., се установява, че в
инкриминараното време и на посоченото в тъжбата място, подсъдимия А.А.И.. е получил
увреждания, сред които и кръвонасядане на дясната предмишница и посечна рана на лявата
длан, които могат да се получат при самозащита с ръцете от удари, като посечната рана е
резултат от удар с предмет с остър ръб, като ъгъл на острието на брадва. Показанията на
свидетелите И. И., Б. И. и А.М. не могат да обосноват логично обяснение за получените от
подсъдимия увреждания, ако се приеме, че подсъдимия е слязъл от микробуса и без да казва
нищо, нанесъл няколко удара с брадва на тъжителя, като само той имал брадва, след което
конфликта приключил. Отчетено е и обстоятелството, че свидетелите са лица от най -
близкият роднински кръг на тъжителя, поради което са заинтересовани от изхода на делото.
В посочените части показанията на св. И. И., Б. И. и А.М. се опровергават от
доказателствата, събрани по делото.
Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св. Е. И., И. И. и
Л.Х.,които твърдят, че са видяли нанесени удари, от страна на частния тъжител З.С. и
свидетеля И. И. по отношение на свидетеля Л.Х. и подсъдимия А.И., но не са видяли
подсъдимият да е нанесъл удар с брадва на тъжителя, в посоченото в тъжбата време и място.
Показанията им са в съответствие с данните, съдържащи се в заключението на вещото лице
по съдебно - медицинска експертиза и медицинската документация, на която се основава,
съобразно които подсъдимия А.А.И.. е получил множество наранявания, които в голямата си
част са резултат от удар с или върху твърд тъп предмет, като кръвонасядането на дясната
предмишница и посечната рана на лявата длан могат да се получат при самозащита с ръце
от удари. Изложено налага извода, че показанията на св. Е. И., И. И. и Л.Х. са достоверни,
като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото.
В показанията си св. М.М.,И.С., П.А. и И.Ц., полицейски служители, заявяват, че са
посетили мястото на инкриминираното деяние - гр. Севлиево, ул. „И." *** и ЦСМП -
Севлиево, непосредствено след посоченото в тъжбата време на извършването му, като от
участниците в конфликта и от присъствалите там установили, че е станало масово сбиване,
като всеки казвал, че някой го ударил, но кой кого е ударил не можело да се установи.
Показанията на тези свидетели съдът правилно е приел за достоверни, тъй като са
последователни и непротиворечиви, в съответствие с останалите доказателства по делото.
Свидетеля Б.А., заявява, че е бил в близост до мястото в посоченото в тъжбата време на
извършване на деянието.Подал сигнал на телефонен номер 112, отишъл на мястото, но
полицията била пристигнала и никой не се биел, по това време валяло дъжд и не било много
светло. Показанията му относно осветеността и лошото време са в съответствие с останалите
кредитирани от съда гласни доказателства.
Първоинстанционният съд е приел за неоснователен доводът на повереникът на
частният тъжител - адв. З. и на тъжителя, че се е установило, че е налице опит за убийство,
поради което делото следва да се изпрати на ОП - Габрово. Още в тъжбата деянието е
5
описано като удар по главата с тъпата част на брадва, който предизвикал падане на
тъжителя и за кратко време никакъв спомен, след което св. И. И. завел тъжителя до ЦСМП -
Севлиево, като същия бил със силно главоболие и му се виело свят. От събраните и
подробно обсъдени по - горе доказателства в хода на съдебното следствие е установено, че
на тъжителя е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота или
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. При това положение се
налага извод, че в тъжбата няма твърдения, които да могат да се квалифицират като
престъпление от общ характер - опит за убийство, като и тъжителя не е счел при подаване
на тъжбата, че такова е извършено. Няма промяна в установените факти в насока
преквалифициране на инкриминираното деяние в опит за убийство и след събиране на
доказателствата в хода на съдебното следствие. Установените увреждания по главата на
тъжителя не може да сочат на опит за убийство. Твърдените в тъжбата и установените по
делото факти не могат да се квалифицират нито като умишлен опит за убийство по чл. 115,
вр. чл. 18, ал. 1 НК, нито като опит по някой от специалните състави на
убийство.Въпреки,че се твърди, че е използвана брадва, установи се, че силата на удара е
била минимална, тъй като обективният резултат от действията е причиняване на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 НК.
При така установените обстоятелства обосновано съдът е приел, че твърдението на
частното обвинение, че подсъдимия А.И. е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение не се подкрепя от фактите по делото. На 14.02.2019 г., в гр. Севлиево,
на ул. „И." ***, подсъдимият А.А.И.. не е причинил на частния тъжител З.И.С.., лека
телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК,
изразяваща се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, голяма
разкъсно - контузна рана в лявата челно теменна област, което увреждане да е довело до
временно разстройство на здравето на З.И.С.., неопасно за живота му, поради което и не е
извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Въззивният съд намира, че така установените и приети от първоинстанционният съд
фактическите констатации за инкриминираното деяния, залегнали в мотивите на присъдата,
се основават на задълбочена цялостна оценка, както изисква чл. 107, ал. 5 от НПК, на
събраните в процеса доказателства, релевантни към предмета на доказване. Извършената
проверка на тяхната достоверност и надеждност, както и относимост към деянието, е довела
съда до извода, че следва да се кредитират показанията на едната група свидетели и отчасти
показанията на свидетелите на обвинението. Правилно е отразено в мотивите към
постановения съдебен акт, че от тези доказателствени източници се установяват датата,
мястото на твърдяния в тъжбата инцидент, но не се установяват по безспорен начин
твърденията за причинена лека телесна повреда от подсъдимия към тъжителя. Въпреки
доказателства, видно от експертното заключение, че по главата на тъжителя са установени
травматични увреждания, правилно Севлиевският районен съд е приел, че не е установено
по безспорен начин, че точно подсъдимият е нанесъл удар на тъжителя с определен предмет
- тъпата част на брадва, поради което правилно за това деяние подсъдимият е оправдан.
Изготвеният анализ на доказателствата по делото напълно се споделя от въззивната
инстанция. Подробно са описани фактите за датата, мястото и възникналите конфликтни
ситуации между двете групи хора, между които подсъдимия и тъжителя. При правилната
фактическа установеност на тези ситуации, изградена въз основа на внимателен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото и правилната им оценка, първостепенният
съд е достигнал до единствения правилен извод, че не е установено по безспорен начин,
подсъдимия не е извършил деянието по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
Наведеното и пред настоящата въззивна инстанция възражение от повереника на
6
тъжителя, че се е установило наличие на опит за убийство, поради което делото следва да се
изпрати на ОП – Габрово, съдът намира за неоснователно. Този въпрос настоящият съд
приема за изяснен в мотивите на съдебния акт, къде подробно и аргументирано
първоинстанционния съд е обосновал защо приема, че в хода на съдебното следствие не са
събрани доказателства за преквалифициране на инкриминираното деяние в опит за
убийство. Въззивният съд изцяло споделя направените в мотивите правни изводи.
В допълнението към жалбата е направено възражение от страна на защитата за неспазен
преклузивен срок по смисъла на чл. 81, ал. 3 НПК, което е процесуална пречка да се
разгледа тъжбата по същество. Съдът го намира за неоснователно, поради следното:
Тъжителят З.И.С.. е сезирал Районна прокуратура Севлиево със съобщение от
27.02.2019 г. В съобщението освен другите наранявания, С. изрично е посочил, че му е
причинено и нараняване с тъпата част на брадва, причинило контузия на главата, голяма
разкъсно контузна рана в лявата челно-теменна област. С постановление от 26.03.2019 г. е
образувано досъдебно производство, за това, че на 14.12.2018 г. около 20 часа в гр.
Севлиево, пред дом ***,ул. И., чрез нанасяне на удар в областта на лява ръка на З.С., са му
причинени увреждания, представляващи трайно затрудняване движението на лява ръка –
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК. Липсва отказ на прокурор при СРП за
образуване на досъдебно производство по отношение на останалите наранявания, посочени
в съобщението, включително и тези в областта на главата, както и да е прекратена
преписката с мотиви, че са налице данни за престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия. По силата на чл. 81, ал. 3 НПК срокът започва да тече от момента, в който
пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на
основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. В настоящият случай
няма доказателства такова съобщение да е било изпращано и получавано от тъжителя.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че преклузивният срок има за свое
начало датата, на която частният тъжител е уведомен за отказа на прокурора да образува
досъдебно производство. Тъй като такъв отказ в случая не е постановен, този срок не е
изтекъл към датата на подаване тъжбата до Севлиевски районен съд.
Въззивната инстанция намира присъдата за правилна и в гражданскоосъдителната й
част. Предвид на това, че не се реализира наказателната отговорност на подсъдимия за
деяние, за което е признат за невинен, правилно решаващият съд е посочил, че лицето не
следва да носи и гражданска отговорност.
При извършената цялостна проверка на съдебният акт по реда на чл. 314 от НПК, не се
констатираха съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата
отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Въззивният съд намира, че, че
обжалваната присъда е правилно постановена и следва да бъде потвърдена, а въззивната
жалба – оставена без уважение.
На основание изложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260012/24.11.2020 г., постановена по н.ч.х.д. № 61 /2020 г.
по описа на Районен съд Севлиево.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8