МОТИВИ към
присъда по НОХД №1242/2016г. по описа на Районен съд – гр. Бургас
Производството по делото е образувано по повод
обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура гр.Бургас, с който против
подсъдимия М.Д.И., с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно
следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение от 9.06.2016г., на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, представителят на Районна
прокуратура гр. Бургас поддържа обвинението от фактическа и правна страна,
така, както е формулирано с обвинителния акт. Относно определяне вида и размера
на наказаниeто, прокурорът пледира на подсъдимия да бъде определено наказание
при условията на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, а
именно – наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.
373, ал. 2 НПК, вр.чл. 58а, ал. 1 НК,
предлага така определеното наказание
да бъде намалено с една трета и
да се счита за срок от две години, което да бъде изтърпяно в затвор при
първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия, в лицето на адвокат М.Ч. от
АК-Бургас, не оспорва фактическата обстановка по обвинението, считайки
обвинението срещу подсъдимия за изцяло доказано от обективна и субективна
страна и също не ангажира други доказателства. Моли на И. да бъде наложено наказание от две
години лишаване от свобода .
Подсъдимият И. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните прения,
се присъединява към казаното от неговия защитник и изразява съжаление за
извършеното.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед разпоредбата
на чл. 373, ал. 3 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. Д. И.
е роден на ***г. в гр.**, живущ ***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.
На 10.05.2016г. подс. М.Д.И.
отишъл с велосипеда си в с.** обл.Бургаска. Пристигайки около 17 часа, решил да
преспи в изоставен краварник.Около 23 часа тръгнал да обикаля из селото. Влязъл
в двора на детската градина „* *” с. *.Изпушил една цигара в двора на една от
пейките, след което решил да влезе в сградата на градината и да извърши кражба
на вещи. За целта скъсал комарника на един от прозорците в лявата страна на входната врата и се
вмъкнал в детската градина през прозореца. Обиколил из тоалетните и
решил да демонтира и вземе смесителните батерии за мивките. С гаечния ключ,
който носел със себе си, развил 13 броя
батерии, които поставил в торба, която
взел със себе си, след което напуснал детската градина. В периода от 24.05.2015г и 29.05.2015г. подсъдимият
продал смесителните батерии, които присвоил на пункт за вторични суровини.
По делото е назначена и
изготвена оценъчна експертиза, от която е видно, че стойността на отнетите
батерии възлиза на 492 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани
в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, а именно: показанията на
свидетелите, заключение на вещо лице по извършена оценъчна експертиза; както и
справка за съдимост на подсъдимия.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът прие, че с гореописаното деяние подсъдимият М.Д.И., с ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б” от НК, тъй като на 11.05.2015г., за времето от 00,00 часа до
06,30 часа в с. *, обл. Бургаска, от * „******” с. *, обл.Бургаска, при условията
на опасен рецидив, чрез срязване на комарника на малък прозорец, находящ се от
ляво на входната врата, гледано срещу нея, проникнал през него и чрез
използване на техническо средство - гаечен ключ, отнел чужди движими вещи - 13
/тринадесет/ бр. смесителни батерии, стенни, обикновени, на обща стойност
492,00 /четиристотин деветдесет и два/ лв. от владението на С.А.Т.-директор на *,
без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е налице деяние извършено против
обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта. Отнемането обхваща два
акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт
върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от
събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че
подсъдимият е участвал, както в първата фаза на изпълнителното деяние –
прекъснал е владението на собственика върху процесните вещи, така и във втората
фаза - трайното установяване на свое владение върху вещта, поради което
престъплението е довършено.
На следващо място от обективна страна по делото се
установи, че подсъдимият е извършил кражбата при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1,б „а” и б. „б” от НК - след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК. Продължаващата във времето престъпна дейност на
подсъдимия е довела като последица до приложение на по-тежко наказуемата
разпоредба на чл.196, ал.1,т.2 от НК, вр.чл.29, ал.1,б.”а” и б.”б” от НК.
Субект на престъплението е подсъдимият М.Д.И., за който по делото няма данни да
страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието. Към датата на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият е
бил пълнолетен, могъл е да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им. Съзнавал е, че действа без съгласието на лицето, което е владеело вещите, а
също така е предвиждал и преминаването на чуждите движими вещи в своя
фактическа власт. Съзнавал е и квалифициращото обстоятелство, а именно че
извършва престъплението при условията на опасен рецидив.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението на подс. И. по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б” от НК законът предвижда
наказание ЛОС от 3 до 15 години. С оглед относително високата степен на
обществена опасност на дееца – предвид наличието към момента на извършване на
процесната кражба на предходни негови осъждания за други престъпления,
включително и за престъпления по чл.196, ал.1, т.2 от НК, както и с оглед
относително високата степен на обществена опасност на самото деяние – предвид
относително високата стойност на отнетите вещи и невъзстановяването на вредите
от деянието, съдът намира, че за целите на чл. 36 НК за престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр.чл.29, ал.1,
б.а и б.б от НК на подс.И. следва да бъде наложено наказание при условията на
чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК. Съдът счита, че сочените подбуди и причина за
извършване на процесното деяние от страна на подсъдимия, обусловени от
финансови затруднения и изразените от последния съжаление и разкаяние за
стореното могат единствено да обусловят налагането на наказание при условията
на чл. 54 НК в минималния, предвиден в закона размер, но не и да мотивират
приложението на института на чл. 55, ал. 1 НК по отношение на това наказание,
тъй като същите – с оглед установената относително висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца, не се явяват нито многобройни, нито изключителни
по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК. Още повече, че както бе посочено по-горе, по
отношение на предходни осъждания на
подс. И. вече е бил прилаган този институт, но очевидно наложеното при
приложението му наказание ЛОС не е оказало своето поправително и
превъзпитателно въздействие върху личността на подсъдимия. По отношение на
конкретния размер на наказанието съдът – въпреки установената относително
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, намира, че целите на
чл. 36 НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на подсъдимия И. бъде
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в минималния, предвиден в закона размер,
а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ. На осн. чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, така
определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и следва да се
счита за срок от ДВЕ ГОДИНИ. На осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС така
наложеното окончателно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ
следва да бъде изтърпяно от подсъдимия в затвор при определен първоначален
СТРОГ режим.
РАЗНОСКИТЕ:
Накрая съдът се произнесе по въпроса за направените в
хода на наказателното производство съдебно-деловодни разноски, като осъди подсъдимия М. Д. И., със снета по делото самоличност,
ДА ЗАПЛАТИ сумата от 162,76 (сто шестдесет и два лева, седемдесет и шест
стотинки) лева, представляващи направените по делото разноски, по сметка на ОД
МВР гр. Бургас, както и по 5 /пет/ лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд гр. Бургас.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
Вярно с оригинала:З.К.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът прие, че с гореописаното деяние подсъдимият М.Д.И., с ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б” от НК, тъй като на 11.05.2015г., за времето от 00,00 часа до
06,30 часа в с. Извор, обл. Бургаска, от ЦДГ „Весела дружинка” с. Извор,
обл.Бургаска, при условията на опасен рецидив, чрез срязване на комарника на
малък прозорец, находящ се от ляво на входната врата, гледано срещу нея,
проникнал през него и чрез използване на техническо средство - гаечен ключ,
отнел чужди движими вещи - 13 /тринадесет/ бр. смесителни батерии, стенни,
обикновени, на обща стойност 492,00 /четиристотин деветдесет и два/ лв. от
владението на С.А.Т.-директор на ЦДГ, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е налице деяние извършено против
обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта. Отнемането обхваща два
акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт
върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от
събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че
подсъдимият е участвал, както в първата фаза на изпълнителното деяние –
прекъснал е владението на собственика върху процесните вещи, така и във втората
фаза - трайното установяване на свое владение върху вещта, поради което
престъплението е довършено.
На следващо място от обективна страна по делото се
установи, че подсъдимият е извършил кражбата при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1,б „а” и б. „б” от НК - след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК. Продължаващата във времето престъпна дейност на
подсъдимия е довела като последица до приложение на по-тежко наказуемата
разпоредба на чл.196, ал.1,т.2 от НК, вр.чл.29, ал.1,б.”а” и б.”б” от НК.
Субект на престъплението е подсъдимият М.Д.И., за който по делото няма данни да
страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство
на съзнанието. Към датата на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият
е бил пълнолетен, могъл е да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им. Съзнавал е, че действа без съгласието на лицето, което е владеело вещите, а
също така е предвиждал и преминаването на чуждите движими вещи в своя
фактическа власт. Съзнавал е и квалифициращото обстоятелство, а именно че
извършва престъплението при условията на опасен рецидив.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението на подс. И. по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б” от НК законът предвижда
наказание ЛОС от 3 до 15 години. С оглед относително високата степен на
обществена опасност на дееца – предвид наличието към момента на извършване на
процесната кражба на предходни негови осъждания за други престъпления,
включително и за престъпления по чл.196, ал.1, т.2 от НК, както и с оглед
относително високата степен на обществена опасност на самото деяние – предвид
относително високата стойност на отнетите вещи и невъзстановяването на вредите
от деянието, съдът намира, че за целите на чл. 36 НК за престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр.чл.29, ал.1,
б.а и б.б от НК на подс.И. следва да бъде наложено наказание при условията на
чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК. Съдът счита, че сочените подбуди и причина за
извършване на процесното деяние от страна на подсъдимия, обусловени от
финансови затруднения и изразените от последния съжаление и разкаяние за
стореното могат единствено да обусловят налагането на наказание при условията
на чл. 54 НК в минималния, предвиден в закона размер, но не и да мотивират
приложението на института на чл. 55, ал. 1 НК по отношение на това наказание,
тъй като същите – с оглед установената относително висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца, не се явяват нито многобройни, нито изключителни
по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК. Още повече, че както бе посочено по-горе, по
отношение на предходни осъждания на
подс. И. вече е бил прилаган този институт, но очевидно наложеното при
приложението му наказание ЛОС не е оказало своето поправително и
превъзпитателно въздействие върху личността на подсъдимия. По отношение на
конкретния размер на наказанието съдът – въпреки установената относително
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, намира, че целите на
чл. 36 НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на подсъдимия И. бъде
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в минималния, предвиден в закона размер,
а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ. На осн. чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл.
373, ал. 2 НПК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една
трета и следва да се счита за срок от ДВЕ ГОДИНИ. На осн. чл. 61, т. 2, вр. чл.
60, ал. 1 ЗИНЗС така наложеното окончателно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВЕ ГОДИНИ следва да бъде изтърпяно от подсъдимия в затвор при определен
първоначален СТРОГ режим.
РАЗНОСКИТЕ:
Накрая съдът се произнесе по въпроса за направените в
хода на наказателното производство съдебно-деловодни разноски, като осъди подсъдимия М. Д. И., със снета по делото самоличност,
ДА ЗАПЛАТИ сумата от 162,76 (сто шестдесет и два лева, седемдесет и шест
стотинки) лева, представляващи направените по делото разноски, по сметка на ОД
МВР гр. Бургас, както и по 5 /пет/ лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд гр. Бургас.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: