МОТИВИ :
Подсъдимият Й.Я.М. ***
е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият не се
признава за виновен. Обяснява, че на 13.03.2017г. около 23.00-23.30ч. е бил в
с. Царевец, но автомобилът му бил управляван от неговата приятелка А., с която
на връщане от селото се скарали, тя паркирала автомобила до бл. „Бузлуджа” в
гр. Кърджали, след което се разделили. Когато го спрели полицаите той се движил
пеша по посока на жилището си. В дадената му възможност за последна дума, моли
за оправдателна присъда.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Й.М. бил правоспособен водач на МПС, като
притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средства № *********,
издадено от ОДМ BP-Кърджали. На 20.12.2013 година свидетелството за
управление на моторно превозно средство на подс.М.
било иззето от компетентните органи за извършени от подс.М.
административни нарушения по ЗДвП.
На 01.08.2014г., на път 50076 в посока от село
Дъждовница към село Пъдарци, М. управлявал мотоциклет „ Ямаха
50" с Държавен контролен номер К 0909 М. На около 500 метра преди началото
на село Пъдарци, подс.М. бил спря за проверка от
Милко С. Василев-работещ на длъжност „ полицай" към ОДМВР-Кърджали, тъй
като управлявал мотоциклета без да е поставил предпазна защитна каска. При
извършената проверка подс. М. не представил
свидетелство за управление на моторно превозно средство, тъй като му било
отнето от страна на компетентните органи, както и не представил свидетелство за
регистрация на управляваното от него МПС и не носел в себе си застрахователна
полица за сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност". За
констатираните нарушения на подс.М. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № Т 17636/01.08.2014 година, който
АУАН бил връчен на подс.М. и бил подписан от същия
без да изложи никакви възражения.
Въз основа на така издадения акт за установяване на
административно нарушение против подс. Й.М. било
издадено Наказателно постановление № 14-1947-000480 / 19.08.2014 година , на
Началника на сектор ПП при ОДМВР- Кърджали, за извършено нарушение по чл. 150
от ЗДвП- за това че на 01.08.2014 година управлявал МПС без да е правоспособен
водач.
На 07.12.2016 година подс.М.
помолил свой приятел- свид. Д.Х., да получи вместо
него издаденото наказателно постановление № 14-1947-000480 / 19.08.2014 година
, на Началника на сектор при ОДМВР-Кърджали- РУ-Кърджали. На същата дата-
07.12.2016 година, свид.Д.Х. получил наказателното
постановление 14-1947-000480 / 19.08.2014 година и го предал на подс.М..
Издаденото наказателно постановление № 14-1947-000480
/ 19.08.2014 година, на Началника на сектор ПП при ОДМВР- Кърджали, е обжалвано
пред съда, за което е образувано АН дело № 1009/2017г.-служебно известно на
настоящия състав, тъй като председателя на състава е докладчик по адм.дело, по което съдът се е произнесъл, но поради
обжалване от М. ***, съдебният акт не е влязъл в законна сила.
Подсъдимият Иълмаз М.
притежавал моторно превозно средство- лек автомобил марка „ Ауди", модел „
Кю 7", с Държавен контролен номер К 7770 АР.
Свид. Г.М. ***,
заедно с майка си - свид. Ш.М.. На 13.03.2017 година
около 23,00 часа свид.Г.М. ***.На същата дата- 13.03.2017
година, около 23,00 часа пред вратата на дома й спрял лек автомобил марка „
Ауди", модел „ Кю 7", с Държавен контролен
номер К 7770 АР, който бил управляван от подс. Й.М.. В
автомобила нямало други лица. След като спрял управляваното от него моторно
превозно средство подс.М. слязъл от него и започнал
да вика и да тропа по входната врата на свид.Г.М. и
да чупи саксиите по двора. Свид.Г.М. излязла от дома
си. Когато подс.М. видял свид.Г.М.
на двора, започнал да я обижда и заплашва, като причината за това била, че той
и свид.М. поддържали интимна връзка, която била
преустановена по желание на свид.Г.М.. Докато подс.М. обиждал свид.Г.М.,
нейната майка- свид.Ш.М., се обадила на техен
братовчед, за да сигнализира за инцидента в полицията. Братовчедът сигналиризал на тел.112 за инцидента, поради което към
адреса бил изпратен патрулен автомобил. През това време подс.М.
напуснал дворното място на свид.Г.М., качил се в
притежавания от него лек автомобил, запалил двигателя и потеглил с лекия си
автомобил- марка марка „ Ауди", модел „ Кю 7", с Държавен контролен номер К 7770 АР, в посока
от село Царевец към град Кърджали.
Пътувайки от село Царевец, към град Кърджали, лекия
автомобил марка „ Ауди", модел „ Кю 7", с
Държавен контролен номер К 7770 АР, управляван от подс.М.,
се разминал с автопатрулния автомобил, управляван от свид.Е.Ю.-***, който същата вечер- 13.03.2017 година бил на
работа и бил изпратен от ОДЧ в село Царевец заедно със свид.В.Й.,
вследствие на получения от братовчеда на свид.Г.М.
сигнал. Разминавайки се с бързо движещия се автомобил „Ауди” свидетелите Ю. и Й.
видели, че същия се управлява от подс.М.. Веднага
след разминаването дежурния офицер наредил на свид. Ю.
и свид. Й. да направят обратен завой и да последват
управлявания от подс.М. автомобил, понеже бил получен
сигнал, че М. е напуснал с. Царевец и управлява автомобила в нетрезво състояние.
Патрулният автомобил предприел преследване с включени звуков и светлинен сигнал
на автомобила на М., но понеже последния се движел много бързо, загубили при
влизането в града визуален контакт с него.
След като подс.М. ***,
същият насочил притежавания от него лек автомобил марка „Ауди", модел „ Кю 7", с Държавен контролен номер К 7770 АР, по улица
„ Хан Аспарух" в град Кърджали. След като
стигнал до блок „Бузлуджа", М. паркирал управлявания от него
автомобил в страни от блока и загасил двигателя. Подс.М.
слязъл от шофьорското място на лекия автомобил и тръгнал към пазара в град
Кърджали. В същото време до неговия автомобил спрял патрулен автомобил, в който
били свидетелите С.С. и Д.И.-***, които
ясно видели на светлините на собствения си автомобил, спрял на около 5м. от
автомобила на М., как последният излиза от шофьорската врата, както и че в
автомобила няма други лица. Подс.М. тръгнал да бяга и
свид.Д.И. започнал да го гони, като в това време свид.С. останал до паркирания от подс.М.
лек автомобил.
След като побягнал от мястото, където бил паркиран
управлявания от подс.М. лек автомобил- блок „
Бузлуджа" на улица „хан Аспарух" в град Кърджали, същият—подс.М.,*** и задържан от свид.Д.И.,
около 23,50 часа на 13.03.2017 година. На същото място, след около 15 м. дошла
свидетелката А.И., като заявила, че тя е управлявала автомобила на М.. След
като бил задържан подс.М. бил отведен в сградата на
РУ-Кърджали за изясняване на случая.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.
При тяхната оценка съдът констатира следното:
Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка,
възприета от съда, безспорно се установява от показанията на свидетелите-
очевидци: Д.И., С.С., Е.Ю.- полицейски служители, които ясно
са видели, че автомобилът се управлява от подс. М.,
както и че в него няма други лица. Относно тези обстоятелства са и показанията
на свидетелите- очевидци Ш. и Г.М., по чиято инициатива е подаден сигнала на
тел.112, които са категорични, че М., пристигайки в с.Царевец е бил сам в
автомобила, който лично е управлявал. Показанията на горецитираните
свидетели съдът кредитира изцяло като обективни, еднопосочни и безпротиворечиви. Изложеното от първите трима свидетели е
от позицията им на незаинтересовани и непредубедени участници в процеса, които
имат преки и непосредствени впечатления за събитията, осъществени на процесната дата, в хода на извършената проверка по случая и
излагат същите детайлно при наличието на ясен спомен. При очертаното
противоречие с обясненията на подсъдимия, съдът дава вяра на изложеното именно
от страна на разпитаните в хода на съдебното производство, в качеството им на
свидетели, полицейски служители, още повече, че с поведението си- побягвайки от
паркирания автомобил, карайки автомобила с изключени светлини, подсъдимият М. е
целял да осуети евентуална проверка.
Съдът възприема изцяло показанията и на свидетелите
Ш. и Г.М., тъй като намира същите за логични, последователни и съответни както помежду си, така и с
показанията на полицейските служители. И двете свидетелки удостоверяват, че
подсъдимият лично е управлявал автомобила, с който е дошъл в село Царевец,
същият е бил паркиран непосредствено пред къщата им, където мястото е осветено
от уличното осветление, като и двете са видели, че при тръгването си М. е
седнал на шофьорската седалка, като при отварянето на вратата на автомобила,
купето се е осветило от вътрешните лампи. Показанията на тази група свидетели
удостоверява по категоричен начин, че на въпросната дата подс. М. е управлявал
лично собствения си автомобил марка „Ауди", модел „ Кю 7", с
Държавен контролен номер К 7770 АР, от с. Царевец до бл. „Бузлуджа” в гр.
Кърджали.
В обясненията си подсъдимият твърди, че
на процесната дата не е управлявал автомобила марка „Ауди", модел
„ Кю 7" от и до с. Царевец, в който е бил пътник, а самото
управление било извършено от приятелката му- св. А.И.. Последната заявява пред
съда, в качеството си на свидетел, че тя е управлявала гореописания автомобил
от гр. Кърджали до с. Царевец и обратно. По пътя се скарали с М., с който били
в близки отношения, поради което
паркирала автомобила до бл. „Бузлуджа”, след което с такси се отправила
към дома си. Съдът намира показанията на
св. А.И. за напълно неверни, не отговарящи на истината, противоречащи на
показанията на горецитираните свидетели, целящи да оневинят подсъдимия, поради
което не ги кредитира. Така, и петимата свидетели ясно са възприели факта, че
автомобил марка „Ауди", модел „ Кю 7", с рег. № К
7770 АР е бил управляван лично от подс. М., както и че в колата е нямало други
лица. В тази връзка са особено важни показанията на свидетелите Д.И. и С.С., които са спрели патрулния автомобил непосредствено до
колата, управлявана от М., и ясно са видели, че от шофьорската врата излиза
именно М., който побягнал. Св.И. тръгнал след него и малко по-късно успял да го
задържи, а св. С. останал до автомобила „Ауди” и след оглед установил, че същия
е заключен и в него няма други лица. След отвеждането на М. в сградата на
РУ-К-ли, където дошла и св. И., свидетелите С., И. и К. трябвало да отидат до
автомобила на подсъдимия за да свалят регистрационните табели. М. казал на св. И.
да отиде с полицаите. В патрулния автомобил св. С. казал на св. И. да казва
накъде да карат за да отидат до управлявания от нея автомобил. По нейни
указания отишли до ж.к. „Рилите”, на ул. „Стефен Караджа”, където свидетелката
им показала лек автомобил „Фолксваген Тигуан”. Там полицаите й казали, че не
става въпрос за този автомобил, а за друг, но свидетелката не знаела къде е
паркиран другия автомобил. От гореизложеното е видно, че позицията на
подсъдимия, подкрепена от показанията на св. И., остава изолирана от останалите
събрани по делото доказателства, които я опровергават по категоричен начин,
поради което се налага извода, че чрез нея подс. М. цели да се оневини.
От установената по делото фактическа обстановка
съдът приема по правната квалификация следното:
На подсъдимия е повдигнато обвинение по
чл.343в, ал.2 от НК, който състав криминализира управлението на моторно
превозно средство от неправоспособен водач, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за същото деяние. Престъплението е формално, на
просто извършване и може да бъде осъществено само умишлено. Фактическият му
състав от субективна страна изисква знание от страна на дееца за наложена
административна санкция с влязло в сила наказателно постановление, което
включва знание за датата, на която същото придобива стабилитет, тъй като от
този момент започва да тече срокът от една година, в рамките на който
повторното управление на МПС без свидетелство за правоуправление представлява
престъпление. По делото се установява, че издаденото срещу подсъдимия
наказателно постановление № 14-1947-000480 / 19.08.2014 година, на
Началника на сектор ПП при ОДМВР- Кърджали, е било връчено при условията на чл.58, ал.2
от ЗАНН /неприсъствено/, но не е влязло в сила в съответствие с предвиденото в
този текст условие. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 7.06.2016г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2016г., ОСНК, субективната
страна на състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК в случаите, когато
наказателното постановление за санкциониране на дееца по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление е връчено по реда на чл.58, ал.2
от ЗАНН, подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и
с всички доказателства и доказателствени средства. Недопустимо е умисъла на
дееца за извършване на това престъпление да се обосновава само от законовата
фикция по чл.58, ал.2 от ЗАНН, още повече, че
въпросното НП, касаещо съставомерността на престъплението по чл. 343в ал.2 от НК, все още е висящо. В хипотезата на чл.58 ал.2 от ЗАНН знанието за
издаването на наказателното постановление и датата на влизането му в сила, не
се презумира, а подлежи на доказване в наказателния процес. В случая не се
доказа Й.М. да е узнал за влязлото в сила наказателно постановление към датата
на извършване на настоящото деяние. Доказателства за уведомяването на
подсъдимия, че е издадено въпросното наказателно постановление се съдържат
единствено в показанията на св. Д.Х., който твърди, че е получил три НП,
издадени срещу М., които му е дал същия или на следващия ден. Тези показания на
свидетеля се разколебават от действията на самия М., който в законоустановения
срок обжалва две от НП и едва през 2017 г. обжалва процесното. В заключение
следва да се посочи, че по делото не се доказа подсъдимият да е узнал за факта
на влялото в сила наказателно постановление
№ 14-1947-000480 / 19.08.2014г. към
процесната дата, а това прави престъплението по чл.343в, ал.2 от НК
несъставомерно от субективна страна. Ето защо и тъй като съгласно разпоредбата на
чл.303, ал.1 от НПК, осъдителната присъда не може да почива на предположения, подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл.343в, ал.2 от НК.
На основание чл.305, ал.6 вр. чл.301,
ал.4 от НПК настоящата интанция счита, че следва да наложи на подсъдимия Й.М. административно
наказание „глоба” в размер на 300 лв. за това, че на 13.03.2017г. в гр.Кърджали
е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди", модел „ Кю 7", с Държавен контролен номер К 7770 АР,
без да притежава съответното свидетелство за управление - административно
нарушение по чл.177, ал.1, т.2 вр. чл.150 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде
сторено, тъй като фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, са относими към състава на нарушението по чл.177, ал.1, т.2 вр. чл.150 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на
наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата
по чл.152, ал.1, т.4 от ЗДвП. Качеството „правоспособен водач“ се удостоверява с
притежанието на валидно за категорията свидетелство за управление на МПС. При
липса на такова, било защото не е било придобивано изобщо от водача, било
защото е отнето по надлежния ред и съответно водачът е временно лишен от право
да управлява МПС, следва да се приеме, че водачът не е правоспособен по смисъла
на ЗДвП. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
подсъдимият е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП. Към датата на
деянието - 13.03.2017г., той е бил
неправоспособен водач, доколкото свидетелството за управление на МПС му е било
отнето по административен ред. Затова той подлежи на административно наказване
на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвиждащ, че се наказва с глоба от 100
до 300 лв. този, който управлява моторно превозно средство, без да притежава
съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл.171, т.1
или 4. При индивидуализацията на санкцията съдът взе предвид: степента на
обществена опасност на деянието - завишена, тъй като със същото се засяга
сигурността на движението по пътищата; степента на обществена опасност на дееца
- завишена, с оглед обремененото му съдебно минало, негативните характеристични
данни по местоживеене, множеството регистрирани нарушения по ЗДвП- видно от
приложената Справка за нарушител, както и цялостното му поведение по време на
извършване на нарушението- направил е всичко възможно да осуети проверката,
ангажирайки три патрулни автомобила. Затова административното назание на Й.М. бе определено в максимален размер, а именно
„глоба“ от 300 лв.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: