Решение по дело №465/2024 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 150
Дата: 16 май 2025 г.
Съдия: Ана Симеонова Андонова
Дело: 20241810200465
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Б., 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:А.С. А.
при участието на секретаря Ива Стр. Т.
като разгледа докладваното от А.С. А. Административно наказателно дело №
20241810200465 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„В.” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление с.Т., област
Софийска, общ.Б. , ул.”Т.“ № *, с управител В. А. Б., чрез упълномощения си
адв. Е. Н. от САК е обжалвало в законния срок наказателно постановление
№* от 11.06.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
Софийска област, със седалище град С. към ГД ИТ, с което за извършено
нарушение на чл.62,ал.3 от Кодекс на труда КТ) на основание чл.416, ал.5,
във вр. с чл.415в, ал.2 от КТ, му е наложено административно наказание -
„имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева. В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със законните
последици.
В съдебно заседание жалбоподателят „В.” ЕООД, чрез пълномощника
си адв. Е. Н. от САК поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно
постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в
същата.
Въззивната страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
Софийска област, със седалище град С. към ГД ИТ, чрез пълномощника си
1
ст.юрисконсулт Ивайло Иванов в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото
доказателства. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
Наказателно постановление № * от 11.06.2024г.,АУАН № * от 17.04.2024г.,
известие за доставяне,Протокол за извършена проверка № ПР2410082 от
17.04.2024г.,Идентификационна карта,Призовка № ПР2410082 на основание
чл.45, ал.1 от АПК ,Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК ,Трудов
договор № 2 /30.01.2023г., Справка от НОИ , Заповед №
14/11.03.2024г.,Заповед № 3-0864 от 17.10.2022г., Заповед № ЧР –
43/30.01.2023г., Длъжностна характеристика , заповед № ЧР -59/31.01.2022г.,
Длъжностна характеристика на длъжността „Главен инспектор „ в ГД“ИТ“,
Сигнал за нарушение на трудовото законодателство , Приложение № 1
,Сигнал/Жалба за нарушение на трудовото законодателство , Приложение № 3
, Справка за актуално състояние на трудовите договори на Т. Н. Н. към дата
18.03.2024г.,Заповед № 14/11.03.2024г., констативен протокол за установяване
на дисциплинарно нарушение,сведения ,Заповед № 13 от
04.03.2024г.,събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Б.
Л. Т. – актосъставител, на длъжност “Главен инспектор ” при Д „ИТ” С.
област, Ц. И. К., както и свидетелите Т. Н. Н. , П. Г. Д. , К. А. О. , В. Б. , се
установява следната фактическа обстановка:
Работодателят Т. Н. Н. е издал Заповед № 14/11.03.2024г., за
прекратяване на Трудовият договор на лицето Т. Н. Н. , ЕГН : ********** , на
длъжност „Технически сътрудник „ на основание чл.330 , ал.2 , т.6 от Кодекс
на труда за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение „
Заповедта е издадена на дата : 11.03.2024г., като в нея е посочено , че
„трудовото правоотношение на служителя да бъде прекратено „ без да е
уточнена „дата , считано от кога „ като е наличен и запис „ настоящата
2
заповед да се връчи срещу подпис на работник „
По време на проверката от страна на служители на ГД „ИТ“ не са
предоставени документи , удостоверяващи връчването на Заповед №
14/11.03.2024г., за прекратяване на трудовият договор на лицето Т. Н. Н. , като
така на основание чл.330 , ал.2, т.6 от КТ е установено , че трудовото
правоотношение между „В.” ЕООД , ЕИК № * със седалище и адрес на
управление : с.Т. , общ.Б. , обл.С. , ул.“Т. „ № * в качеството си на работодател
по см.на пар.1 , т.1 от Доп.разпоредби на Кодекс на труда и Т. Н. Н. , в
качеството си на работник , не е прекратено.
Видно от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ с вх.№ 23388243009082/17.03.2024г., работодателят е уведомил
съответната ТД на НАП за прекратяване на трудовият договор между „В. „
ЕООД и Т. Н. Н. , преди реално да е било факт прекратяването на трудовото
правоотношение и преди да се връчи писмен акт за прекратяване на трудовият
договор на работникът Н..
Според регистър на трудовите договори на ТД на НАП е отразено , че
работодателят е декларирал за дата на прекратяване на трудовият договор с Н.
– 11.03.2024г.
Съставът на адм.нарушение по чл.62 , ал.3 от КТ е осъществен на дата
17.03.2024г.и е продължило до датата на проверката – 17.04.2024г.от страна на
ГД“ИТ“ като така и не са били предоставени документи на проверяващите
органи , досежно прекратяването на трудовият договор на работникът Т. Н. Н.
, без предизвестие.
Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление №* от 11.06.2024г от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от
легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично
основателна по следните съображения:
Съдът намира, че е безспорно доказано извършено нарушение на чл.62,
ал.3 от Кодекса на труда от „В.” ЕООД , ЕИК № * със седалище и адрес на
управление : с.Т. , общ.Б. , обл.С. , ул.“Т. „ № * в качеството си на работодател
3
по см.на пар.1 , т.1 от Доп.разпоредби на Кодекс на труда , представлявано от
В. А. Б. , е изпратил уведомление за прекратяване на трудовото
правоотношение с Т. Н. Н. , ЕГН : ********** до съответната ТД на НАП
преди реално да е налице прекратяване на трудовият договор между
страните.Изложените фактически обстоятелства се следват от показанията на
разпитаните свидетелите Б. Л. Т. – актосъставител, на длъжност “Главен
инспектор ” при Д „ИТ” С. област, Ц. И. К., К. А. О. , П. Г. Д. ,които съдът
възприема като пълни, логични, непротиворечиви, взаимнодопълващи се
както и от писмените доказателства: АУАН № 23-2400185/17.04.2024г.;
протокол за извършена проверка и декларация. Съдът кредитира частично
показанията, дадени от св.Т. Н. Н., досежно фактите , че не е подписал никаква
Заповед за уволнение и не ги кредитира в останалата им част.съдът не
кредитира показанията на св.В. Б. , тъй като същите представляват защитна
версия.
Видно от показанията на св.П. Д. , дадени в с.з. от дата : 30.01.2025г.,
същата е присъствала в заведение , находящо се в гр.С. , до църква „Свети
Седмочисленици „ като в заведението бил и управителят на фирма „В. „ В. Б..
На срещата дошъл и св.Т. Н. Н.. В. Б. искал да прекрати трудовото
правоотношение на Т. Н. поради системно неизпълнение на трудовите му
задължения , закъснения и не явяване на работа и т.н. На въпросната среща
св.Б. дал на св.Н. един брой Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение , която била изготвена предварително и която Т. Н. Н. снимал
с телефонът си , но отказал да подпише. Т. Н. си носел , на тази среща , и
трудовата книжка , непопълнена.Освен заповедта за съкращаване на Т. Н. била
предварително подготвена и втора Заповед за дисциплинарно уволнение , но
Н. отказал да подпише и тази заповед , снимал двете заповеди с телефон и си
тръгнал. На въпросната среща , освен св.Б. и св.Д. присъствал и
св.Оташлийски , който изцяло потвърждава думите на св. Д..
В този смисъл съдът, намира, че по делото не се представиха
доказателства, с които да се оборят констатациите в съставения АУАН, при
което съдът приема, че вярно отразяват фактическите обстоятелства относно
нарушението.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в
хода на административно-наказателното производство, и в този смисъл
4
намира като неоснователни твърденията на адв.Е. Н. от САК за допуснати
такива.
Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и законните
разпоредби, които са нарушени – чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, като
правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в
наказателното постановление : чл.414, ал.3 от КТ,вр.чл.415в, ал.2 от Кодекс на
труда която предвижда,че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
В предвид на изложеното съдът приема,че наложеното наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева е съответно на
допуснатото нарушение и като такова в близък до минималния размер по
закон, не подлежи на ревизия от съда.
При тези обстоятелства наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на наказващия
орган за присъждане на разноски. Наказващият орган се представлява от
юрисконсулт, който е участвал в съдебно заседение и е направил искане за
присъждане на разноски, което е основателно, съобразно чл. 63д ал. 3 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от
наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство
по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева.
Настоящото производство не е с правна и фактическа сложност, поради
което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от
80 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН

5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление * от 11.06.2024г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област,
със седалище град С. към ГД ИТ против „ „В.” ЕООД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление с.Т., област Софийска, общ.Б. , ул.”Т.“ № *, с
управител В. А. Б..
ОСЪЖДА „В.” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление
с.Т., област Софийска, общ.Б. , ул.”Т.“ № *, с управител В. А. Б. да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“ – гр.С. сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 465/2024г. на БРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6