Решение по дело №2335/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1316
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20211000502335
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1316
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502335 по описа за 2021 година
С решение № 262881 от 05.05.2021 г. по гр. д. № 1141/2018 г., СГС, І-5
с-в, осъжда ЗК „Уника“ АД да заплати на Т. Р., гражданин на РСърбия, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 100 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от настъпило ПТП на 12.05.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумата от тази дата до окончателното изплащане,
като отхвърля иска за разликата над сумата от 100 лв. до пълния предявен
размер от 30 000 лв. като неоснователен.
Срещу решението, в отхвърлителната му част, е постъпила въззивна
жалба (уточнена с молба от 13.08.2021 г.) от Т. Р., в която се сочи, че е
нарушен принципа на чл. 52 ЗЗД и не е отчетена съдебната практика, като
обезщетението е силно занижено. Моли да се присъди допълнително сумата
от 9200 лв.
Ответникът ЗК „Уника“ АД оспорва жалбата, като подчертава, че
процентът принос е правилно определен поради неизползване на колан.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
1
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Ищцата Т. Р. твърди, че пострадала при ПТП на 12.05.2016 г., като
пътник в такси, като инцидентът бил причинен от друг водач, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Твърди, че получила
кръвонасядане и оток на долния ляв клепач с обхващане и на горна част на
лявата яблъчна област; разкъсно-контузна рана на долна устна; травматично
разклащане на 11 и 12 зъб; контузия на ляво коляно; контузия на лява
подбедрица; контузия на лява глезенна става; кръвонасядане на дясно коляно;
кръвонасядане и оток на дясна подбедрица, за които неимуществени вреди
претендира от застрахователят обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със
законната лихва от ПТП и разноски.
Ответникът ЗК „Уника“ АД оспорва размера, механизма и причинно-
следствена връзка, като твърди и наличие на съпричиняване поради
неизползване на колан.
Третото лице помагач С. Е. М.. оспорва иска.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 12.05.2016 г. ищцата пострадала като пътник при
инцидент, причинен от виновно и противоправно поведени на водач, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника. Няма спор и
относно факта, че ищцата е пътувала без колан, както и относно размера на
определения от СГС принос – 8 %.
Страните не спорят и относно вида на претърпените травми, които се
установяват и от двете СМЕ, приети пред СГС, а именно - оток и
кръвонасядане на долния ляв клепач с обхващане и на горната част на лявата
ябълчна област; разкъсно-контузна рана, оток, охлузване и кръвонасядане на
долната устна; контузия с оток и кръвонасядане на лявото коляно; навяхване
на лявото коляно; контузия с оток и кръвонасядане на лявата подбедрица;
контузия с оток и кръвонасядане на лявата глезенна става; кръвонасядане на
дясното коляно; оток и кръвонасядане на дясната подбедрица. Раната на
долната устна е обработена хирургично и залепена, като обичайно лечение в
такива случаи е криотерапия, покой и обезболяващи. Посочено е, че при
2
нормално протичане на лечебния процес периодът на възстановяване е около
20 дни и поради липса на други данни е счетено, че пострадалата е
възстановена с добра прогноза. По отношение на стоматологичните
увреждания е установено, че са причинени травматично разклащане на първи
горен зъб вдясно и на първи горен зъб в ляво. Лечението е било с
имобилизация (шиниране) за 20 дни, като оздравителният период на
травматичния пародонтит е продължил 30 - 40 дни. Мекотъканните
увреждания са оздравели за 10-15 дни. Според експерта, след приключване на
лечебния и оздравителен процес, от медицинска гледна точка, е възможно да
бъде възстановен зъбният статус на ищцата в състоянието отпреди
катастрофата.
Няма спор, че като обезщетение на неимуществени вреди
застрахователят е заплатил сумата от 4500 лв. (главница) и лихви към същата.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
За да се определи справедлив размер на обезщетение с оглед реалните
претърпени телесни увреждания и приноса на потърпевшата за група от тях,
съдът приема, че вредите, понесени от ищцата следва да бъдат групирани
според това дали пътничката е способствала за тяхното настъпване поради
неизползването на колан или не. Пред въззивния съд няма спор, че
уврежданията в областта на главата са допуснати тъй като ищцата не е
изпълнила задължението си по чл. 137а ЗДвП. Тези телесни травми – в
областта на клепача, яблъчната област, устата и разклащането на двата зъба,
са настъпили поради свободното движение на тялото в колата и
съприкосновение на главата с интериора на купето. Предвид естеството на
същите (с характер на леки телесни повреди), съдът приема, че цялостното им
обезщетяване следва да се определи на 10 000 лв. За този извод се отчита
периода на възстановяване и търпени болки, необходимостта от хирургична
обработка на раната на устната, имобилизацията с шина на разклатените
предни зъби и лечението на травматичния парадонтит за времето от 40 дни.
Тази сума следва да се намали с 8 %, като при това положение дължима е
стойността от 9200 лв.
Втората група от травми, разположени по долните крайници – колене,
подбедрици и глезен, не са съпричинени от пострадалата. Няма събрани
3
доказателства, които да сочат, че тези телесни увреди са причинили
нетипични по естество болки и страдания, нито че е било необходимо
специфично и продължително лечение. Обратно - тези отоци и навяхвания са
лекувани в по-кратък период, съпоставено с уврежданията в областта на
главата. Като отчита казаното и факта, че са били засегнати и двата долни
крайника, съдът приема, че справедлив размер на обезвреда за тази група
щети се явява сумата от 10 000 лв.
При тези доводи (с отчитане и на практиката на съдилищата,
застрахователните лимити, възрастта на ищцата, момента на настъпване на
ПТП и обществено икономическите условия към него) общия размер на
обезщетението възлиза на сумата от 19 200 лв. Застрахователят вече е
изплатил 4500 лв., поради което дължими остават 14 700 лв.
Жалбоподателката обаче претендира пред настоящата инстанция
допълнително (над сумата от 100 лв.) само още сумата от 9200 лв., поради
което последната следва да бъде присъдена с оглед диспозитивното начало.
Ето защо решението на СГС следва да се отмени в частта, в която искът
е отхвърлен за сумата над 100 лв. до сумата от 9 300 лв., като в полза на
ищцата се присъдят още 9200 лв. В останалата част решението е влязло в
сила.
В полза на ищцата следва да се доплатят разноски пред СГС в размер на
61, 33 лв., а на процесуалният й представител още сумата от 575,74 лв. за
първата инстанция, както и сумата от 795 лв. за втората инстанция.
Застрахователя дължи още държавна такса в размер допълнително на 506 лв.
за двете инстанции.
Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262881 от 05.05.2021 г. по гр. д. № 1141/2018 г.,
СГС, І-5 с-в, в частта, в която се отхвърля иска на Т. Р., гражданин на
РСърбия, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), предявен срещу ЗК
„Уника“ АД, за сумата над 100 лв. до сумата от 9300 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
4
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД да заплати на Т. Р., родена на ********** г.,
гражданин на РСърбия, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от още
9200 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило
ПТП на 12.05.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от тази дата до
окончателното изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД да заплати на Т. Р. допълнително разноски в
размер на 62, 67 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД да заплати на адв. М. Д. допълнително
възнаграждение в размер общо на 1 370,74 лв. за двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД да заплати допълнително по сметка на
бюджета на съда държавни такси общо в размер на 506 лв. за двете
инстанции.
Решението е постановено при участие в процеса на С. Е. М.., трето лице
помагач на страната на ЗК „Уника“ АД.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5