М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1758/2015год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс.Й.И.С. в това, че:
На 03.02.2015г. в
гр.Русе, се заканил с престъпление срещу личността – такова по чл.131, ал.2 от НК на Р.България – причиняване на телесна повреда на полицейски орган, по повод
изпълнение на службата му, спрямо длъжностно лице – Н.М.Ж. – полицейски
инспектор в група “Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците
им” в Сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на
МВР-Русе, като му казал “Ще дойда довечера у вас и ще те скъсам и разкатая”,
като това заканване е отправено при изпълнение на службата му и би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му - престъплението по чл.144, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи предвиденото
за това престъпление наказание
Подсъдимия редовно призован се явява лично и със защитник. Подсъдимият не
дава обяснения. Защитникът му моли Съда да признае подс.С. за невинен и го
оправдае по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият Й.И.С. е роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, женен, не работи, неосъждан/реабилитиран/,
ЕГН **********.
В началото на 2015г. и към процесната дата, подс.Й.С. по
занятие и срещу заплащане, оказвал съдействие на различни граждани за
регистрация на автомобилите им в КАТ-Русе. Във връзка с тази си дейност и
предвид създадената в КАТ-Русе организация, за да започне процедурата по
регистрация на определено МПС, подсъдимият следвало да получи от определен
служител в Сектор ПП-Русе пореден номер за административно обслужване. Номерата
за регистрация на превозните средства били раздавани при спазване принципа на
справедливост, като на всяко лице, нуждаещо се от административната услуга бил
даван само по един пореден номер. Тази дейност основно била възложена на свид.Н.Ж.
– полицейски инспектор в група “Регистрация и отчет на пътните превозни
средства и собствениците им” в Сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна
полиция” при ОД на МВР-Русе. Във връзка със служебните си задължения свид.Ж.
познавал по физиономия подсъдимия отпреди, като “регистратор”.
На 13.02.2015г. свид.Ж. изпълнявал службата си, като на
гише №10 в сградата на Сектор “Пътна полиция”-Русе обслужвал граждани,
предоставяйки им поредни номера за регистрация на превозни средства. Около
13.00ч. към гишето се приближил свид.Г.М., който представил на свид.Ж.
заявление за първоначална регистрация на МПС и поискал да му бъде даден номер. Ж.
му отговорил, че докато не бъдат обработени издадените до този момент номера,
нови няма да бъдат давани, тъй като такава била създадената организация на
работа в Сектора. М. се отдръпнал настрани, а малко след това към гишето
приближил подс.Й.С.. Ж. отворил прозореца, при което подсъдимият се навел и му
казал: “Довечера съм у вас и ще те скъсам и разкатая”. Ж. чул тези думи, но без
да реагира, попитал подс.С. къде е заявлението му за регистрация, на което
последният отвърнал: “Ти чу ли какво ти казах? Довечера съм у вас и ще те
разкатая”. Тогава свид.Ж. на висок тон разпоредил на подсъдимия да напусне
гишето, след което С. се обърнал и се отправил към изхода на сградата. Непосредствено
след това Ж. излязъл извън работното си място, насочил се към подсъдимия, спрял
го и му разпоредил да представи документите си за самоличност. С. на висок тон
отговорил :”Какъв си ти. Никакви документи няма да ти давам, аз си тръгвам.”
Свид.Г.В. – младши автоконтрольор в Сектор ПП-Русе и дежурен служител по това
време, станал очевидец на инцидента и на поведението на подсъдимия, поради
което отишъл да окаже съдействие на колегата си Ж.. Обяснил на подс.С., че
отдаденото му разпореждане от полицейски орган е задължително и следва да даде
документите си, но подсъдимия отново отказал. Тогава Ж. и В. отвели С. в
дежурната стая, където след отново отправено му разпореждане, подсъдимия представил
личната си карта, като продължавал на висок тон да се заканва на свид.Н.Ж.:
“Какъв си ти, аз ще те оправя!”. След като полицейските служители установили
самоличността му, на подсъдимия бил съставен протокол за полицейско
разпореждане, който последният отказал да подпише. След това бил освободен и
напуснал сградата. Малко по-късно отново се върнал и се насочил към гише №10,
където по това време се завърнал да изпълнява задълженията си свид.Н.Ж.. Свид.В.
видял това и тъй като се опасявал от ескалация на конфликта, се насочил към
гишето. В този момент подс.Й.С. ударил с ръка по плота и казал към свид.Ж.: “Ти
разбра ли, че довечера ще дойда у вас и ще те разкатя”. Тогава Ж. и В. отвели
подсъдимия при Началника на група “АНД” в Сектор ПП-Русе. Впоследствие С. бил
отведен във Второ РУП-Русе, а с разпита на свид.Н.Ж. било образувано
досъдебното производство по настоящото наказателно дело.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана
по несъмнен начин от събраните и проверени в хода на съдебното производство
доказателства - от показанията на
свидетелите Н.Ж., В.Н., Г.М., Ц.Т., Г.В., С.Н. и М.М., дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл.373, ал.1, вр.
чл. чл.283 от НПК, както и от
приложените и приобщени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за полицейско разпореждане, Справка
от ОД на МВР-Русе отдел “Човешки ресурси”, типова длъжностна характеристика,
Справка от Сектор “Пътна полиция”-Русе, извлечение от Съвременен тълковен
речник на българския език, справка за съдимост, декларация
за семейно и имотно състояние, биографична справка.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни
изводи:
От
обективна и субективна страна подсъдимият Й.И.С. е осъществил състава на
престъплението по чл.144, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 13.02.2015г. в гр. Русе, се заканил с
престъпление против личността – такова по чл.131, ал.2 от НК на Р.България –
причиняване на телесна повреда на полицейски орган по повод изпълнение на
службата му, спрямо длъжностно лице – Н.М.Ж. – полицейски инспектор в Група
“Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им” при
Сектор Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Русе, като
му казал: “Ще дойда довечера у вас и ще те скъсам и разкатя”, като това
заканване е отправено при изпълнение на службата му и би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
От обективна страна:
От анализа на правната норма на чл.144, ал.3 от НК, а и
съобразно еднозначната практика на ВС, за осъществяване на това престъплението
от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с престъпление
против личността, отправена спрямо определено лице или лица, която да е възприета
от лицето и да би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. При
това не е необходимо лицето действително
да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да
бъде осъществена.
В конкретния случай, думите отправени неколкократно към
свид.Н.Ж. “Ще дойда довечера у вас и ще те скъсам и разкатя”, представляват
закана за увреждане телесната цялост, насочена лично към свид.Ж., обективирана
чрез думи. По своята същност, реализирана по този начин, заканата била
възприета от пострадалия като действителна заплаха и тя била обективно годна да
възбуди основателен страх от осъществяването й. Разумното основание да се
приеме съществуване на риск, че заплахата може да бъде осъществена, се допълва
и от упоритото трикратното повтаряне на тази закана от страна на подсъдимия,
видимо сериозният тон с който била произнесена, цялостното агресивно поведение
на подсъдимия, демонстративното неподчинение на отправени от полицейски
служители разпореждания, както и от изявеното явно безразличие към мястото на
отправяне на закана и наличието на множество други лица, сред които и
полицейски служители.
Съдът намира, че употребените от подс.С. думи “скъсам” и
“разкатая” отправени към физическо лице, съдържат, както съобразно общоприетото
им жаргонно значение, така и според тълковният речник на българския език,
смисъл на действия насочени към увреждане телесната цялост на човек, чрез
разкъсване, разделяне на части, пребиване, набиване и смазване. Т.е. действия с
които обективно биха могли да бъдат причинени както лека, така и средна или
тежка телесна повреда. Това налага извода, че изразите и думите отправените към
свид.Ж., в качеството му на полицейски орган, по повод изпълнение
на службата му, представляват закана за причиняване на
квалифицирана телесна повреда, от категорията на тези обхванати от нормата на
чл.131, ал.2 от НК
Думите на подсъдимия С., свид.Ж. възприел лично
и на мястото на изричането им. Думите и цялостното му поведение били възприети
и от трети лица – свидетелите Г.В., С.Н., М.М., първите двама от които
служители в Сектор ПП-Русе, а третия – гражданин, ползващ административните
услуги на Сектора.
В тази насока, Съдът възприема
като достоверни показанията на пострадалия Н.Ж., които се подкрепят по
еднозначен начин и от показанията на свидетелите-очевидци Г.В., С.Н. и М.М.. Показанията на тези свидетели
се характеризират с последователност и
достатъчна изчерпателност относно основните факти, предмет на доказване.
Взаимно се допълват, досежно възприетото лично от всеки от тях, като в
съвкупност очертават цялостната рамка и съдържание на престъплението, за което
подсъдимият бил предаден на съд. Посочените свидетели били преки очевидци на отправената
към пострадалия закана за увреждане телесната му цялост и здраве от страна на подсъдимия, намирали
се в непосредствена близост до мястото на инцидента и несъмнено имали
възможност правилно и пълноценно да възприемат случилото се.
Налице е квалифициращото обстоятелство на чл.144, ал.2 от НК, а именно заканата да е отправена към длъжностно лице, при и по повод
изпълнение на служебните му задължения. В настоящият случай се установи по
несъмнен начин, че заканата към свид.Н.Ж., била отправена към него в качеството
му на полицейски служител - инспектор в Група “Регистрация и отчет на пътните
превозни средства и собствениците им” при Сектор Пътна полиция” към отдел
“Охранителна полиция” при ОД на МВР-Русе, при изпълнение на възложените му
служебните задължения, във връзка с предоставя на гражданите на номера за
административно обслужване в Сектор ПП-Русе.
От субективна страна:
Подсъдимият Й.С. осъществил деянието при пряк умисъл. Той
имал възможност да формира адекватна представа, че със своето поведение – думи
и действия, осъществява въпросната закана и че тя е обективно годна да породи
страхови изживявания у пострадалия, като пряко целял и искал това реално да се
е случи. Психическото състояние на подс.С. било такова, че разбирал
противоправността на извършеното. Съзнавал общественоопасния характер на
деянието и искал настъпването на
общественоопасните последици от него.
Без правно значение за съставомерността на деянието по
чл.144 НК е дали заплашеният действително се е обезпокоил за собствената си или
на ближните си безопасност, а още по-малко, дали заканата е обективно годна да
промени поведението на заплашваното лице, в желаната от подсъдимия насока.
Изложеното налага извода, че всички елементи от състава
на престъплението по чл.144, ал.2, вр ал.1 от НК са налице, поради което подс.Й.С.
следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление.
При
индивидуализацията на наказанието
по отношение на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало /в резултат от настъпила реабилитация/, относително
ниския интензитет на отправената закана, тежкото му имотно състояние.
Съдът
отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство упоритостта в умисъла на
подсъдимия.
Предвид
това, Съдът приема, че с оглед характера и относителната им
тежест, е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, налагащ определяне на наказание в границите между минималния и средния
размер на предвиденото в закона и ориентирано към минимума.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4
месеца.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и изпълнението на така наложеното наказание следва да се отложи за
изпитателен срок от 3 години. Този
срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го мотивирал
за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Така наложеното наказание
по преценка на Съда съответства в пълна степен на обществената опасност на
дееца и деянието. С налагането му, последният ще има възможност да преосмисли
постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: