РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 540
гр. Пловдив,
21.03.2023 год.
Административен
съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари
през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на
прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 66 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на ТД на НАП – Пловдив, чрез юрк.М., против решение № 2183/21.11.2022 г.
по АНД № 7598 по описа на ПРС за 2021 г.
Твърди се обжалваното решение да е постановено при неправилно приложени на
закона и по-конкретно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като съдът неоснователно
е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати СПН, което
е довело до недоказаност на елементите от фактическия състав на нарушението.
Излагат се подробни аргументи в насока на обстоятелството, че решението на
ПРС не е съобразено с фактите по делото.
Сочи се, че, противно на приетото от ПРС, съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС,
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника си за покупки за данъчния период, през който са издадени, като
цитираната разпоредба е и в синхрон с чл.78, ал.2 и ал.3 от ЗДДС. Обосновава се
тезата, че това законодателно разрешение
корекцията да се извършва през периода, през който са възникнали
обстоятелствата за това, съответства на принципа на данъчен неутралитет и се
стреми да ограничи вредите за фиска като не позволява получателят по доставката
да се финансира от бюджета чрез ползване на данъчен кредит, който реално не е
внесен от доставчика поради издаването на кредитно известие.
Твърдят се допуснати СПН от страна на ПРС, изразяващи се в неизясняване на
фактическата обстановка, в това число и посредством събиране на нови доказателства.
В крайна сметка се иска отмяна на
обжалваното решение.
В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба също не се
представлява пред касационната инстанция.
Представя се писмено становище с
доводи по съществото на спора. Претендират се и разноски.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, счита жалбата за неоснователна
и моли съда да я остави без уважение, а решението на ПРС, като правилно и
законосъобразно, да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационната проверка е решение № 2183 от
21.11.2022 г. по АНД № 7598 по описа за 2021 г. на ПРС, с което е отменено НП №
584364-F-*********.06.2021
г. на зам.директора на ТД на НАП – Пловдив,
с което на „Орион-НВ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано от В.Д.А., са наложени две отделни административни
наказания имуществена санкция в размер от по 1000 лева за две отделни
административни нарушения на чл.182, ал.1, вр. чл.124, ал.5 от ЗДДС на
основание на чл.182, ал.1 ЗДДС.
Изложените мотиви в първоинстанционното
решение се споделят от касационния състав и не е необходимо да бъдат преповтаряни,
като е достатъчна препратка към същите / чл. 221, ал. 2 АПК /.
Настоящият касационен състав споделя
изцяло изводите на въззивния съд. Посочената в АУАН и НП като нарушена законова
разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно
да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за
данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които
е прекратена регистрацията по този закон. В случая е доказано издаването на КИ,
но отсъствието на доказателства за получаването им от санкционираното дружество
в месеца на издаването им, правилно е прието от ПРС за пречка за прилагане
нормата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС - Решение № 16902 от 17.12.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 4780/2013 г., VIII О. В тази връзка основание за отмяна на НП е това,
че получаването на кредитното известие е част от фактическия състав на
нарушението, който въпрос не е бил изследван в хода на
административнонаказателното производство, съответно в преписката отсъстват
доказателства за това кога и дали е получено кредитното известие от
санкционираното дружество, при което се съобрази, че доказването на
административното нарушение е изцяло в тежест на административнонаказващия
орган. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на
кредитното известие по т. 1 и т. 2. В тези актове единствено общо е цитирана
законовата разпоредба – "не е отразило", но не е установено
получаване от дружеството на данъчен документ – кредитно известие. Отразяването
в дневника за покупките на кредитно известие, което все още не е получено,
представлява обективно неизпълнимо задължение. Искането на касатора за събиране
на доказателства от трети лица във връзка с момента на получаване на кредитните
известия в касационната инстанция е недопустимо, тъй като същият следва да се е
снабдил с тях и да ги представи надлежно на съда, като до този момент нито в
хода на административнонаказателното производство тези обстоятелства са
били изследвани от наказващия орган,
нито пред въззивната инстанция, която е инстанция по събирането на
доказателства, не е било поискано това. В тази връзка е неоснователно
направеното оплакване по касационната жалба за допуснати СПН от ПРС поради
неизясняване на фактическата обстановка. Каза се, доказването на
административното нарушение е изцяло в тежест на административнонаказващия
орган.
Настоящият касационен състав изцяло се
солидаризира с изводите на РС Пловдив, че получаване на кредитното известие е
елемент от състава на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и санкционирано по
чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, което е следвало да бъде установено от АНО.
От друга страна, няма спор, че
кредитното известие е отразено в следващи периоди, в резултат на което е
коригиран данъка за внасяне. Следователно, като краен резултат, в случая няма
ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само
несвоевременност ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните
лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е и Решение на Съда на
Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в случаи от вида на
разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като
срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размера
на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите,
изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване
избягването на данъчно облагане.
Поради това съдът намира, че като е
отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени
на ответника по касационната жалба.
Ето защо на основание чл. 221, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН съдът,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2183 от 21.11.2022 г. по
АНД № 7598 по описа за 2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Орион НВ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Д.А., сумата от 600 лева разноски за тази инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: