№ 99
гр. Видин, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320100922 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от АТ. М. Д. от гр. Плевен, чрез адв. С.С.
против „ВПД – 81“ЕООД – Видин, представлявано от В. П. Д., с която са предявени
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ и
чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил по трудов договор при ответника на
длъжност „дърводелец дървени конструкции“ за времето от 08.06.2019г. до 01.11.2019г.,
когато трудовото му правоотношение е било прекратено. Посочва се, че работодателят не му
е изплатил дължимото му се трудово възнаграждение за периода, през който е работил при
него. Поддържа, че му се дължи трудово възнаграждение в общ размер на 5455.14 лева,
което представлява разликата между начисления и обявения от работодателя пред НАП
облагаем доход за исковия период в размер на 7030.00 лева и удържаните осигурителни
вноски за сметка на ищеца в размер на 968.73 лева, както и удържан авансов данък по чл. 42
от ЗДФЛ в размер на 606.13 лева. Поддържа също, че върху трудовото възнаграждение на
ищеца се дължи и лихва за забава в общ размер на 770.00 лева, считано от падежа на всяко
дължимо месечно трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска в съда.
Ищецът претендира от ответника и заплащане на полагащото му се обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 436.41 лева за осем дни.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
горепосочените суми, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в
съда до окончателното плащане на главницата.
В едномесечния срок от ответника, редовно уведомен на основание чл. 50, ал. 4 във
вр. с чл. 47 от ГПК, не е постъпил отговор със становище по исковете. Редовно призован,
1
представител не се е явил в съдебно заседание.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
икономическа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. приетите заключения на
съдебно-счетоводните експертизи, се установява, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, като ищецът е работил при ответника на длъжност „дърводелец дървени
конструкции“ за времето от 08.06.2019г. до 01.11.2019г., когато трудовото му
правоотношение е било прекратено. Липсват данни за основанието, на което е прекратено
трудовото правоотношение.
От представената по делото справка от НАП за изплатени доходи / трудови и
различни от трудови/ за 2019г., е видно, че облагаемият доход на ищеца докато е работил
при ответника за процесния период е 7030.00 лева, размерът на удържаните задължителни
осигурителни вноски за сметка на физическото лице е 968.73 лева, а размерът на ДОД е
606.13 лева.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза,
след преглед на документите по делото и след проверка на подадените данни в НАП, е дало
заключение, че основната заплата по трудов договор на ищеца, обявена в НАП е 560.00
лева. Вещото лице е направило изчисленията за дължимо трудово възнаграждение на ищеца
за процесния период, мораторната лихва и дължимото обезщетение за неползван платен
годишен отпуск като е взело за база основното трудово възнаграждение. Така вещото лице е
посочило, че общия размер на нетното трудово възнаграждение за месеците юни, юли и
август 2019г. е в размер на 514.14 лева, лихвата за забава е в размер на 86.75 лева, а
размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 8
дни е 203.64 лева. В заключението вещото лице е посочило, че за м. септември 2019г.
ищецът е бил в неплатен отпуск , а за м. октомври 2019г. ищецът няма отработени дни.
В допълнителното си заключение, вещото лице е направило изчисленията си на база
декларирания от работодателя и осигурител пред НАП размер на осигурителния доход за
съответните месеци. Така вещото лице е посочило, че общия размер на нетното трудово
възнаграждение за месеците юни, юли и август 2019г. е в размер на 5455.14 лева, лихвата за
забава е в размер на 939.99 лева, а размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск за 8 дни е 647.27 лева.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективно и компетентно
изготвени.
Ответникът не е ангажирал доказателства исковите суми да са изплатени на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира предявените искове за
основателни и доказани за периода от 08.06.2019г. до м. август 2019г..
Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение
2
е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според
чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на
основание чл.242 от КТ , според който положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден.
Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и
ответника, което е прекратено. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил
дължимите суми на ищеца в установените срокове. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ по
императивен начин установява начина на изплащане на трудовото възнаграждение на
работниците или служителите - то следва да се извършва лично по ведомост или срещу
разписка, а по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, или да се
превежда на влог в посочена от него банка. Във всички изброени случаи плащането се
документира по надлежния ред.
При прекратяване на трудовото правоотношение ответникът дължи на ищеца и
обезщетение за не ползван платен годишен отпуск.
При определяне на размера на дължимите суми, съдът приема, че ще следва да вземе
предвид допълнителното заключение на вещото лице. Това е така, защото по основното
заключение, вещото лице е посочило размера на дължимото се нетно трудово
възнаграждение като е взело за база основното трудово възнаграждение на ищеца, без да са
включени останалите елементи, формиращи брутното трудово възнаграждение, в т.ч. и
начислен процент за придобит трудов стаж и професионален опит. Допълнителното
заключение на вещото лице макар да е изготвено на база на осигурителния доход,
кореспондира на данните от представената справка от НАП за изплатени доходи на ищеца
за 2019г. Видно е, че облагаемият доход на ищеца докато е работил при ответника за
процесния период е 7030.00 лева, а размерът на удържания ДОД е 606.13 лева. Именно до
същите изчисления е достиганало и вещото лице при изготвяне на допълнителното
заключение. От заключението се установява, че за м. септември и м. октомври 2019г.
ищецът не е имал отработени дни и поради това не му е начислявано трудово
възнаграждение.
При това положение, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата в общ
размер от 5455.14 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищеца за
периода от 08.06.2019г. до 01.08.2019г. вкл., като за м. септември и м. октомври 2019г.,
исковата претенция ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При забава в плащанията на дължимото се трудово възнаграждение, ответникът
дължи и лихва за забава, считано от падежа на всяко дължимо месечно трудово
възнаграждение до датата на предявяване на иска в съда. Според допълнителното
заключение на вещото лице общият размер на тази лихва възлиза на сумата от 939.99 лева,
но на ищеца ще следва да се присъди лихва в поискания размер от 770.00 лева.
Съгласно допълнителното заключение на вещото лице, обезщетението за неползван
платен годишен отпуск за 8 дни възлиза на сумата от 647.27 лева, но ответникът ще следва
3
да бъде осъден да заплати на ищеца поисканата в исковата молба сума от 436.41 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да понесе
направените по делото разноски, както следва: за вещо лице в размер на 170.00 лева и
държавна такса в размер на 266.46 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе и разноските на ищеца
за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВПД-81“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Видин, ул. Ильо Войвода № 30, вх. Б, ет. 5, ап. 9, представлявано от В. П. Д. да заплати
на АТ. М. Д. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ********* cъс съдебен адрес: гр.
******, ул. ****** в общ размер от 5455.14 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение на ищеца за периода от 08.06.2019г. до 01.08.2019г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба в съда –
10.05.2021г. до окончателното плащане, като исковата претенция за м. септември и м.
октомври 2019г.,- ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА „ВПД-81“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Видин, ул. Ильо Войвода № 30, вх. Б, ет. 5, ап. 9, представлявано от В. П. Д. да заплати
на АТ. М. Д. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ********* cъс съдебен адрес: гр.
******, ул. ****** сумата в общ размер от 770.00 лева, представляваща лихва за забава
върху дължимото се трудово възнаграждение в общ размер на 5455.14 лева, считано от
падежа на всяко дължимо месечно трудово възнаграждение до датата на предявяване на
иска в съда – 10.05.2021г.
ОСЪЖДА „ВПД-81“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Видин, ул. Ильо Войвода № 30, вх. Б, ет. 5, ап. 9, представлявано от В. П. Д. да заплати
на АТ. М. Д. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ********* cъс съдебен адрес: гр.
******, ул. ****** сумата от 436.41 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 8 дни, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба в съда – 10.05.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ВПД-81“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Видин, ул. Ильо Войвода № 30, вх. Б, ет. 5, ап. 9, представлявано от В. П. Д. да заплати
на АТ. М. Д. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ********* cъс съдебен адрес: гр.
******, ул. ****** сумата от 800.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
4
ОСЪЖДА „ВПД-81“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Видин, ул. Ильо Войвода № 30, вх. Б, ет. 5, ап. 9, представлявано от В. П. Д. да заплати
по сметка на съда сумата от 266.46 лева - държавна такса и разноски за вещо лице в размер
на 170.00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение, като решението в тази
част подлежи на обжалване с частна жалба пред Видински окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5