Р Е Ш Е Н И Е № 62
Гр. Сливен 30.07.2014
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение в
публично
заседание на…втори юли ……………………
през две хиляди и четиринадесета година
в състав:
Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при секретаря…Е.Х.……………..……и
с участието на прокурора………………………………………………………….……..като разгледа докладваното от Снежана Бакалова……..….гр .дело № 692 по описа
за 2013 година, за да се произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.109от ЗС и чл.64 от ЗС.
Ищците Д.Д.П. и Н.Г.С. твърдят в
исковата си молба, че притежават жилища в жилищна сграда, построена въз основа
на отстъпено право на строеж върху ПИ 67338.555.133, находящ се в гр.С., ул.”П.” № *, целият с площ 556 кв.м.,
собственост на ответницата. Жилищата в имота са изградени въз основа на
отстъпено право на строеж на жилищна сграда от „Строй до” ЕООД на три етажа,
гараж и складове на първия етаж, като ответницата М.Б. е запазила правото на
строеж върху апартаменти № 1 и № 2 от бъдещата сграда. С нотариален акт, с
който е отстъпено право на строеж страните са се съгласили, че западната
незастроена част от ПИ ще се ползва от изключително от ответницата Б.. Твърдят
че жилищната сграда е въведена в експлоатация на 18.10.11г. и че ищците са
възпрепятствани да ползват част от имота, необходима за ползването на сградата според предназначението й, тъй
като ответницата е оградила незастроената част от имота и ищците нямат достъп
до част от имота около сградата, като не могат да я обслужват в случай на
паднали предмети. Твърдят че в непосредствена близост до входа на сградата
ответницата е поставила врата, която пречи на свободното преминаване през входа
на сградата. Ответниците ползват общия достъп до сградата и незастроената част
от двора, като паркират там притежаваните от тях автомобили, с което пречат на
свободното достигне до входа на сградата. Твърдят също така, че в имота има
стара жилищна сграда, която е следвало да бъде премахната и тя пречи на
ползването на апартаментите на ищците. Твърдят че тази сграда отстои на
по-малко от 1м от западните тераси на новата сграда, а покривът й е в
непосредствена близост и опира до терасата на жилището на първата ищца. Твърдят
че сградата се ползва и димът от комините им влиза в стаите на техните жилища,
а терасите им е невъзможно да се ползват. Твърдят също така, че ответницата е
изградила в двора на сградата барбекю на отстояние 2,5 м. от южния ъгъл на
сградата, без строителни книжа и разрешение и при неговото ползване димът също
влиза в жилището на ищците. Считат че с противоправното си поведение
ответницата като собственик на земята, върху която те притежават право на строеж,
им пречи да осъществяват пълноценно правото си на собственост върху обектите и
да ползват част от терена, необходим за ползването на обектите им в сградата,
като молят съда да постанови решение, с което осъди ответницата да събори
незаконното барбекю и жилищната сграда с идентификатор 67338.555.133.1; да
премахне поставената в непосредствена близост до входа на сградата врата и
оградата на незастроената част от имота, да задължи ответниците да не паркират
автомобилите си на общия проход от улицата към входа на сграда и на основание
чл.64 от ЗЗД да определи прилежаща част от ПИ за обслужване на жилищната
сграда, в която притежават отделни жилища. Претендират разноски.
С допълнителната искова молба
искът е насочен и срещу ответника Й.А., от който се иска да преустанови
действията по паркиране на автомобила на прохода, водещ към сградата.
Ответниците са депозирали в срок
писмени отговори, в които оспорват предявените искове по основание. Твърдят че
изложеното в исковата молба не отговаря на действителното положение, че с
действията си не са пречили на ищците да реализират правата си, че същите
притежават свободен достъп до сградата, тъй като за вратата на двора съществува
ключ, поставен на определено място, за което знаят всички живущи в сградата.
Твърдят че вратата на двора не пречи на отварянето на вратата на сградата.
Твърдят че всички живущи в сградата имат свободен достъп до незастроената част
от двора, като две от ищците имат гаражи в сградата и там се намират
автомобилите им. По отношение на старта жилищна сграда в имота, намират че
същата не противоречи на нормите за отстояние и не е задължително да бъде
премахната. Твърдят че сградата не се отоплява с дърва и комините не се
използват, тъй като при ремонт на сградата при повече от две години са
премахнати двата комина, а сградата се отоплява с електрически уреди. По
отношение на изграденото барбекю твърдят, че същото не пречи на живущите, но
същото е премахнато след констатации на органите на РДНСК, доброволно от
ответницата. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание ищците лично и
чрез представителя си по пълномощие поддържат предявените искове. Претендират
разноски.
Ответниците, чрез пълномощника си
молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Д.Д.П. и Н.Г.С. притежават жилища в
жилищната сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху
поземлен имот 67338.555.133, находящ се в гр.С., ул.“П.“ № *, целият с площ от
556 кв.м., собственост на М.Д.Б..
С нотариален акт № 65,т.VI,нот.д.№ 665 от 21.10.2008г.на
нотариус К.Т., ответницата е учредила в полза на „СТОЙ-ДО" ЕООД правото да
построи в североизточната част на описания поземлен имот жилищна сграда на три
етажа: с гаражи и складове на първия етаж, жилища на втори, трети и четвърти
етажи съгласно утвърден проект за строителство, с разгъната застроена площ от
732 кв.м. Като собственик- учредител ответницата е запазила правото на строеж
върху бъдещите апартамент № 1 и апартамент № 2 от бъдещата сграда. Със същият
нотариален акт страните са се съгласили, че западната незастроена част от поземления имот ще се ползва изключително
само от ответницата Б..
С нотариален акт № 135 ,т.II
нот.д.№ 278 от 2010г.на
нотариус К.Т., ищцата Д.Д.П. е закупила самостоятелен обект в същата сграда с
идентификатор 67338.555.133.3.3 с площ от 80.69 кв.м.,представляващ апартамент
№ 3.
С нотариален акт № 179,т.I
,нот.д.№ 136/2011г., ищцата
Н.Г.С. е закупила от „СТРОЙ-ДО" ООД, самостоятелен обект в процесната
сграда с идентификатор 67338.555.133.3.5, представляващ апартамент № 5, с площ
80, 69кв.м.
Жилищната сграда е въведена в експлоатация
на 18.10.2012г., видно от представеното Удостоверение № 130/18.10.2012г.на
гл.архитект на Община Сливен. По одобрените архитектурни проекти на първия етаж
към улицата се предвидени три гаража и паркоместа в дворното място без да е
посочен брой и местонахождение. Съгласно представената скица №
520/08.04.2013г., издадена от Дирекция „Устройство на територията“ при Община
Сливен е предвидено и едно покрито паркомясто на южната граница на имота. Видно
от заключението на вещото лице, токова не е изградено.
По действащия ПУП е предвидено
застрояване на поземлен имот 67338.555.133 с две сгради – процесната, построена
на северната имотна граница и втора сграда на два етажа, свободно разположена в
имота, която не е построена. Видно от заключението на вещото лице на място,
освен процесната сграда, съществува и стара полумасивна жилищна сграда с
идентификатор 67338.555.133.1, която е на разстояние 0,63 метра от западната стена на
новата жилищна сграда с идентификатор
67338.555.133.3. Старата сграда е също построена на северната имотна граница. Терасата
на жилището на ищцата Д.П. опира в керемидите на покрива на старата жилищна
сграда. Разстоянието от покрива до най-високата западна точка на терасата
е 1,10м. На покрива на старата жилищна
сграда, на северния скат, са съществували два комина, на които първоначално
ответницата е намалила височината, а в последствие (в хода на делото) са били
изцяло премахнати, отворите им са затворени с плочи.
Достъпа до дворното място се
осъществява от улицата чрез пътна врата с ширина 3,30 м, като същата е
отдръпната от улицата на разстояние 1.50м.
Достъпа до вътрешното стълбище на
жилищната сграда се осъществява чрез входна врата с ширина 1.60м.
Непосредствено до входната врата за
вътрешното стълбище към момента на завеждане на делото е имало вътрешна дворна врата с ширина 3,30м.,
която в хода на производството е преместена на юг и в момента отстои на четири
метра от входната врата на сградата.
Дворното място е денивелация на
запад, която е преодоляна с 4бр.дворни бетонови стъпала, разположени до
западната фасада на жилищната сграда, както и с подпорна стена на юг от
стъпалата с височина 0.80м, която е на 2.5метра от жилищната сграда.
Съществуващото барбекю съборено, на
място има стомано-бетонна плоча, която е на нивото на подпорната стена.
При определяне на прилежащата площ към новопостроената сграда, необходима
за нейното ползване според предназначението й, съгласно Приложение 1 към чл.21
от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони при сгради с дължина по-малка от 20м,
линиите/границите/ определящи необходимата за функционирането им площ се
предвиждат на разстояния от всички ограждащи стени на сградите най-малко 1/3 от
височината им/Н/, но не по-малко от З метра.Височината на сградите Н е число,
равно на броя на етажите, умножено по 3, т.е. етажната височина се приема на З метра.
В конкретният случай жилищната
сграда е разположена на уличната регулационна линия и на северната имотна
граница, така че прилежащата площ от имота, необходима за ползването на
новопостроената жилищна сграда следва да има от южната и западната ограждащи
стени.
На място, от южната ограждаща стена
на жилищната сграда има свободни З метра, определящи необходимата за
функционирането й площ.
От западната ограждаща стена на
жилищната сграда не може да се осигурят необходимите З метра, тъй като там са
разположени дворните бетонови стъпала за преодоляване на денивелацията в
западната част на дворното място, както и не е съборена полумасивната жилищна
сграда, отстояща на 0,63 метра от новата жилищна сграда.
Ответникът Й.А.С. живее с
ответницата в процесния имот. Той притежава лек автомобил – джип и микробус,
които понякога паркира продължително в
прохода между процесната сграда и южната ограда, като с това затруднява достъпа
до входа на сградата на ищците, които не могат де преминават с детска количка
или да товарят и разтоварват вещи.
Между ищците и ответниците са
възникнали конфликти по повод факта че ответницата Д.П. не могла да вземе
изпусната от нея щипка за пране от терасата, която е паднала в западната част
на двора. По този повод и двете страни са предупредени от органите на МВР да
решават споровете си по установения ред. Когато са функционирали комините на
страната сграда и барбекюто те са одимявали около сградата.
От показанията на разпитаните
свидетели си установява че преди да бъде преместена металната врата, която е
преграждала западната част на двора тя е пречела, в отворено положение да се
отваря входната врата на сградата. Ключ за тази врата е бил оставен на
обощодостъпно място – в коридора, до входната врата на сградата.
Горните фактически констатации
съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
двете заключения на експертизата, които кредитира изцяло и показанията на
разпитаните свидетели, преценени в тяхната съвкупност, в частите им в които не
се противоречат и се допълват. Обстоятелството с какви размери е построена
терасата на първата ищца и нейните уговорки със строителя на сградата са
ирелевантни за настоящия спор.
На базата на приетото за установено
от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
І. По предявения иск с правно
основание чл. 64 от ЗС:
Ищците са титуляри на отстъпено
право на строеж за притежаваните от тях обекти в жилищната сграда, построена
върху терен, собственост на ответницата М.Д.Б.. В качеството си на притежатели
на отстъпеното право на строеж, същите разполагат с правомощието по чл.64 от ЗС
- да се ползват от земята, доколкото
това е необходимо за ползването на постройката според нейното предназначение,
освен ако в акта, с който е отстъпено правото на строеж е постановено друго.
Ползването на постройката според нейното предназначение включва възможността
ищците безпрепятствено да достигат до сградата и да имат достъп до нея, с оглед
нейното обслужване. В случая е налице законовото ограничение на упражняването
на това правомощие, а именно „друго уговорено в акта, с който е отстъпено
правото на строеж“. Правото на строеж е
отстъпено на „Строй-До“ ЕООД с нотариален акт № 65, том VI,
рег. № 6396, дело № 669/2008г. на нотариус К.Т. с № 126 в Регистъра на
Нотариалната камара и в същия акт страните са уговорили, че собственика на
терена – ответницата Б. ще ползва само тя западната незастроена част от
поземления имот. При наличието на такава уговорка следва да се приеме, че е
налице хипотезата на чл. 64 предл. последно от ЗС, т.е. между учредителя на
правото на строеж в акта, с който се отстъпва то е уговорено друго за
ползването на терена необходим за ползването на постройката според нейното
предназначение. Приобретателят на правото на строеж е прехвърлил на двете ищци
придобитото от него право в обема, в който го е придобил.
Необходимата площ за ползването на
имота в жилищната сграда, според предназначението му се определя съгласно
Приложение № 1 към чл.21 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройства на
отделните видове територии и устройствени зони, като се отчита височината на
сградата и нейната етажност. Според заключението на вещото лице, необходимата
за функционирането на жилищната сграда площ е на разстояние 3 метра от всички
ограждащи стени на сградата, съгласно цитирания нормативен акт. Тъй като в
конкретния случай сградата е разположена на уличната регулационна линия и на
северната имотна граница такова разстояние от 3 метра не може да бъде
определено от източната и от северната страна на сградата. По изложените
по-горе съображения, такова разстояние от 3 метра не може да бъде определено и
от западната страна на сградата, тъй като приобретателя на правото на строеж
изрично се е съгласил собственика на терена да ползва изцяло западната
незастроена част от имота и тази уговорка е формулирана в акта, с който е
отстъпено правото на строеж. В случая следва да бъде определена прилежаща площ
за ползване, равняваща се на 3 метра от южната ограждаща стена на жилищната
сграда, която да бъде ползвана от ищците.
По предявения иск с правно
основание чл.109 от ЗС:
Искът е частично основателен и
доказан. В исковата молба ищците са изброили няколко действия, с които
ответницата им пречи да упражняват необезпокоявано правото си на собственост
върху притежаваните от тях обекти и са поискали постановяване на решение за
събаряне на незаконно барбекю и жилищна сграда с идентификатор №
67338.555.133.1; премахване поставената в непосредствена близост до входа на
сграда с идентификатор № 67338.555.133.3 врата и оградата на незастроената част
от имота, както и задължаване на втория от ответниците да не паркира
автомобилите си на общия проход от улицата към входа на сграда с идентификатор
№ 67338.555.133.3.
По първото направено искане съдът
намира същото за неоснователно. От заключението на вещото лице се установява,
че изграденото в имота барбекю без строителни книжа и документи е вече
премахнато от ответницата Б. и макар и да е останала част от основата му, то не
може да бъде използвано като съоръжение с предназначение барбекю, т.е. при
функционирането си не би могло да нарушава правото на собственост на
ответницата.
По отношение на съществуващата в
имота сграда с идентификатор № 67338.555.133.1, същата действително подлежи на
събаряне като няма статута на търпим строеж. По предявения иск обаче, следва да
бъде изследван въпроса дали с факта на съществуването си сградата пречи на
ищците да упражняват правото си на собственост и правото си по чл.64 от ЗС в
пълен обем. От събраните доказателства се установи, че сградата не пречи на
ищците да упражняват правото си на собственост. Същите твърдят, че димът от
комините на покрива на тази сграда замърсявал въздуха при отваряне на вратите
на техните тераси. Установи се от събраните гласни доказателства и назначена
експертиза, че комините на посочената стара сграда са демонтирани и отворите им
са запушени като те не се използват вече по предназначение. Спорен между
страните е факта дали комините са премахнати преди образуването на делото или
по време на производството по настоящото дело. Съдът приема, че това действие е
извършено по време на делото, но въпреки това, след като вече не съществуват
тези комини, правото на собственост на ищците не е смущавано от тях и не следва
да се постановява осъдително решение. Този факт има значение единствено за
разпределяне на разноските в производството, като на ищците ще следва да се
присъдят разноските по този иск, тъй като към момента на завеждането му същият
е бил основателен, но в хода на делото ответницата е преустановила действията
си по смущаване на правото на собственост на ищците.
От изложеното като мотиви по иска с
правно основание чл. 64 от ЗС е видно, че съществуващата сграда не пречи на
ищците да ползват земята, доколкото това е необходимо за ползване на
постройката, според нейното предназначение, тъй като ищците нямат това право за
западната част на терена, от което си право изрично се е отказал приобретателя
на правото на строеж с нотариалния акт, с който той е учредено. Поради тези
съображения не може да бъде постановено събарянето на сградата, за да се
осигури безпрепятствено упражняване на правото по чл.64 ЗС на ищците.
По отношение на искането за
премахване на металната врата в близост до входа на жилищната сграда – установи
се, че действително такава врата е била поставена и тя е пречила за нормалното
отваряне на входната врата на жилищната сграда. Но в хода на настоящото
производство, видно от допълнителното заключение на вещото лице, вратата е
преместена на юг и отстои на 4 метра от входната врата на кооперацията, с което
не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху обектите в
жилищната сграда. Съществуващата ограда не пречи та ищците. В случая важат
правните изводи, посочени по-горе, а именно, че обстоятелството, че това е
извършено в хода на производството ще повлияе единствено при разпределяне на
разноските, а иска в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Основателно е искането за
осъждането на ответника Й.А.С. да преустанови действията си по паркиране на
притежаваните от него автомобили в общия проход от улицата към входа на
сградата, с което пречи на ищците да преминават свободно през входа на
сградата. Събраха се доказателства, че такова действие е извършвано от този
ответник и че при неговото извършване ищците не могат да преминават свободно,
да придвижват детска количка или да пренасят необходими за тях вещи и
материали. В тази си част искът следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
Ответниците дължат на ищците направените
от тях разноски за адвокатска защита в пълен размер – 360.00 лв., тъй като
макар и съдът да отхвърли предявените искове, мотивите за това са, че исканите
действия от страна на ответниците за преустановяване на действията, с които
пречат на упражняването на правото на собственост, са извършени едва в хода на
образуваното дело. На ответниците, по изложените съображения, не се дължат
направените от тях разноски.
Ответниците дължат и заплащането на
държавната такса по предявените искове, тъй като ищците са освободени от
заплащането на държавна такса, а именно сумата в размер на 1123.60 лв. и сумата
100.00 лв., представляваща направените разноски от бюджетните средства по
изложените вече съображения.
Ръководен от изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 64 от ЗС прилежаща
част от поземлен имот с идентификатор № 67338.555.133 за обслужване на жилищна
сграда с идентификатор № 67338.555.133.3, според предназначението й, а именно: разстоянието от три метра по продължението на
южната ограждаща стена на жилищната сграда с идентификатор № 67338.555.133.3.
ЗАДЪЛЖАВА ответника Й.А.С. ***, да преустанови действията си по
паркиране на притежаваните от него автомобили на общия проход от улицата към
входа на сграда с идентификатор № 67338.555.133.3, с което си действие пречи на
упражняването на правото на собственост на Д.Д.П., ЕГН **********,***, върху
обект с идентификатор № 67338.555.133.3.3 и Н.Г.С., ЕГН ********** ***,
притежаваща обект с идентификатор № 67338.555.133.3.5.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.П., ЕГН **********,*** и Н.Г.С., ЕГН **********
*** срещу М.Д.Б., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.109 от ЗС за
осъждането на ответницата да събори незаконно барбекю и жилищна сграда с
идентификатор № 67338.555.133.1 и да премахне поставената в близост до входа на
сградата метална врата и ограда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Д.Б., ЕГН ********** *** и Й.А.С.,***,
да заплатят на Д.Д.П., ЕГН **********,***, и Н.Г.С., ЕГН ********** ***,
направените от тях разноски в размер на 360.00 лв., както и държавна такса по
сметка на Сливенския окръжен съд в размер на 1223.60 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: