№ 4113
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мариана Христова
при участието на секретаря Ива Ат. И.а
като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №
20231100107379 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск на Р. Н. Ц. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 100000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за
извършване на престъпление по чл. 387, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 и 4 НК, за което е
оправдан с Присъда № 46/28.09.2018г. по НОХД № 0204/2016г. на СВС, влязла в сила на
08.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2021г., до окончателното и
изплащане, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
В исковата молба ищецът твърди, че на 03.07.2008г. е взривено – по късно
установено, че умишлено, поделение 18250, близо до село Челопечене и гр.София. Случаят
станала общоизвестен, т.к. тежкият инцидент застрашил живота и здравето на населението
от близките райони и причинило големи материални щети на частни и обществени сгради и
на имущество на МО. Силните взривове и експлозии на намиращите се в поделението
тонове боеприпаси се наблюдавали от различни райони в столицата. Инцидентът се
коментирал широко месеци и години наред в публичното пространство.
По случая било образувано на 03.08.2008г. досъдебно производство. След 6 години от
образуването ищецът – към него момент о.р. генерал лейтенант, бил разпитан като свидетел.
На 31.01.2014г. му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1
НК. Със същото постановление спрямо него била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
С постановление от 03.02.2014г. спрямо него била наложена ограничителна мярка – забрана
да напуска пределите на РБългария. С повдигане на обвинението спрямо него били
извършени множество процесуални действия, повторно повдигнато обвинение, множество
съдебни заседания, като общо наказателния процес продължил 7 години, 7 месеца и 7 дни. С
1
окончателното решение по делото, с решение влязло в сила на 08.09.2021г., ищецът бил
изцяло оправдан.
Твърди, че вследствие повдигнатото обвинение, по което е оправдан, претърпял
сериозни неимуществени вреди - засягане на честта и достойнството му, уронване на
авторитета му, отрицателни емоционални преживявания като стрес, напрежение, унижение,
страх от бъдещето, затруднения в общуването, изолация в обществото. Бил подтиснат,
затворил се в себе си, не можел да общува дори със семейството си.
Твърди, че с оглед тежестта на повдигнатото обвинение и търсената му отговорност
за непосилни по размер суми, и личните му, и служебни качества – човек на честта и
истински професионалист, отдал десетки години в служба като офицер към МО, с чисто
съдебно минало, претърпял вреди над обичайните такива. Кариерата му на висш военен
била напълно унищожена. Бил принуден да подаде оставка, а след това му били прерязани
всички пътища за връщане отново на работа в армията.
След внасяне на обвинителният акт делото получило широк обществен отзвук. В
пресата се появили многобройни публикации за обвинените лица, между които и ищеца,
като били цитирани имената, длъжността и обвинението, както и настъпилите вреди за
около 7 500000.00лв. Това публично опозоряване допълнително засегнало честта на ищеца,
накърнило доброто му име и го злепоставило пред неограничен брой лица, т.к. за висшите
офицери има завишени изисквания за почтеност.
Твърди и, че в резултат на обвиненията здравословното му състояние рязко се
влошило. По време на досъдебното производство, около година и два месеца след
привличането му като обвиняем получил мозъчно-съдов инцидент. Постъпил по спешност в
лечебно заведение, от което бил изписан със сериозна лекарствена терапия, насочен за
рехабилитация – двигателна и говорна.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в отговора по чл. 131
ГПК оспорва исковете.
Оспорва наличието на пряка, причинно-следствена връзка между обвинението и
твърдените неимуществени вреди, както и последните по интензитет и проявление.
Възразява, че предявената претенция за неимуществени вреди е прекомерна.
Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани
с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие
за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:
Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че за
времето от 15.05.2006г. до 03.07.2008г. ищецът е заемал длъжност „Заместник началник на
Генералния Щаб на Българската армия по ресурсите, назначен с Указ № 131/25.04.2006г. на
Президента на РБългария, обявен със заповед МЗ № КВ 341/28.04.2006г. В системата на МО
е работил от края на авгукг 1997г. до 19.03.2009г.
От събраните писмени доказателства се установява следното:
2
На 03.07.2008г. с постановление на Софийска военно-окръжна прокуратура по случая
с взрива в поделение 18250, близо до село Челопечене и гр.София на 03.07.2008г., е
образувано ДС № IV-8/2008г. по описа на същата прокуратура, за престъпление по чл. 387,
ал. 2, вр. ал.1 от НК - длъжностно престъпление в глава 13-та „Военни престъпления" от
НК, без да е посочено лице, срещу което е образувано делото.
На 17.12.2013г. ищецът Р. Н. Ц. - към този момент о.р. генерал лейтенант, е разпитан
в качеството на свидетел.
На 31.01.2014г. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от същата дата
на военен следовател при Софийска военно-окръжна прокуратура по ДП № IV-8/2008г., за
извършване на тежко, умишлено престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, включващо
шест различни нарушения на служебни задължения, от което са настъпили материални
вреди на обща стойност 7 585 883,84лева., като за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода от 1 до 8 години и отговорност за вредите. Със същото постановление,
от датата на постановяването му спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На 31.01.2014г. е проведен разпит, като обвиняем на ищеца.
С постановление от 03.02.2014г. на Военно-окръжна прокуратура София на ищеца е
наложена и ограничителна мярка по смисъла на чл. 68, ал. 1 от НПК - ЗАБРАНА ДА
НАПУСКА ПРЕДЕЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
След продължило четири дни предявяване на материалите, на 13.03.2014г. ДС № IV-
8/2008г. е внесено в Софийски военен съд, като едно от трите обвинени лица е ищецът - о.р.
генерал лейтенант Р. Н. Ц..
На 22.04.2014г. с Разпореждане на съдия-докладчик, образуваното НОХД №
037/2014г. на Софийски военен съд е прекратено поради допуснати процесуални нарушения,
вкл. и относно обвинението срещу обвиняемия Ц., и върнато за ново разследване, което е
продължило още две години.
На 06.04.2016г. с Постановление на наблюдаващият прокурор е отменена марката за
неотклонение „Подписка", както и забраната за напускане на РБългария, във връзка с
изтичането на максималния законов срок за тези мерки.
По искане на ищеца, с разпореждане от 12.04.2016г. на Софийски военен съд, е
разпоредено на прокурора на осн. чл. 368, ал. 2 от НПК /изм.ДВ бр.63/2017г./, в тримесечен
срок да внесе делото в съда с обвинителен акт или да го прекрати.
Ha 28.06.2016г. ищецът повторно е привлечен като обвиняем на ищеца Ц. с корекции
в обвинението. То отново е за умишлено престъпление по чл. 387, ал. 2, предл. 1, вр.ал. 1,
предл. 3 от НК, тежко по см. на чл. 93, т.7 от НК, и вече за 8 отделни нарушения на
служебни задължения, от които са произтекли вреди на обща стойност 7 255 807,16лв.
Предявяването на материалите по ДП на ищеца е продължило общо 9 дни. С
Постановление на военния следовател е определен срок за проучване на материалите на
дати 05, 06, 07 и 08.07.2016г., а след това по искане на защитата и поради големия обем
материали и през дните 09,10 и 11.07.2016г.
3
На 13.07.2016г. Военно-окръжна прокуратура София повторно е внесла в Софийски
военен съд Обвинителен акт срещу ищеца и още две лица. Съгласно Обвинителния акт - 467
страници, обвинението е в тежко умишлено престъпление по чл. 387, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1
предл. 3 от НК, за 8 отделни нарушения на служебни задължения затова, че за времето от
01.06.2006г. до 03.07.2008г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице - Заместник
началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите не е изпълнил задължения
по служба, произтичащи от длъжностната му характеристика, както и по Разпореждане №
28/24.03.2008г. на Началника на Генералния щаб относно контрола по правилното
съхранение на боеприпасите в поделение 18250 - Челопечене и от това са настъпили вреди
за 7 255 807,16лв.
По НОХД № 0204/2016г. срещу тримата подсъдими, включително ищеца е постъпила
молба за предявяване на граждански иск от 19.08.2016г. от Министерство на отбраната, за
сумата 4 342 190,22лв., и искова молба за предявяване на граждански иск от 10.09.2016г. от
Държавата, представлявана от министъра на финансите, за сумата 2 913 616,94лв.
В първото о.с.з. на 12.10.2016г. ищецът прави искане то да бъде разгледано по реда
на съкратено съдебно следствие, по реда на глава 27, чл.371, т.1 от НПК.
Наказателният процес пред Първа съдебна инстанция продължава от образуване на
делото - 13.07.2016г. до 28.09.2018г. - две години и два месеца. Проведени са общо 32
заседателни дни, разпределени в 11 открити заседания. По време на сдебното следствие са
разпитани над 160 свидетели и изслушани над 10 експертизи.
С Присъда № 46/28.09.2018г. на СВС, подсъдимият о.р. генерал лейтенант Р. Н. Ц. е
признат за невинен.
На 04.10.2018г. в Софийски военен съд е постъпил Частен протест Bх. № 461-64-П-
461/2008г. на Военно-окръжна прокуратура София, срещу Присъда № 46/28.09.2018г. на
СВС, с който присъдата се протестира изцяло - срещу тримата подсъдими, вкл. подс. Р. Ц..
На 01.02.2019г., след обявяване на мотивите на съда е постъпило допълнително изложение
към протеста, с искане да се отмени изяло присъдата
След проведени две о.с.з. по ВНОХД 07/2019г. пред Военно-апелативен съд на
РБългария, с Решение № 31 на Военно-апелативен съд е потвърдена изцяло оправдателната
присъда на първата съдебна инстанция.
След касационен протест срещу решението на апелативен съд, е образувано
Касационно наказателно дело № 874/2020г. на ВКС, З-то н.о. По същото с Решение №
205/08.09.2021г. влязло в сила на датата на постановяване, ВСК оставя в сила
протестираното решение.
Така наказателното преследване срещу ищеца е продължило 7 /седем/ години, 7
/седем/ месеца и 7 /седем/ дни, от привличането му като обвиняем на 31.01.2014г. до влизане
в сила на оправдателната присъда на 08.09.2021г.
От приетите по делото писмени доказателства – медийни публикации се установява,
че наказателното производство срещу ищеца е било широко разгласено.
4
От заключението по приетата КСМЕ се установява следното:
За периода 31.01.2014 - 08.09.2021г. ищецът е страдал от АХ II ст. с мозъчно съдово
усложнение, с преживян исхемичен мозъчен инсулт в лява малкомозъчна хемисфера и
дискоординационен синдром.
Като резултат от воденото наказателно производство в психологичен план при ищеца
се констатират интензивни отрицателни преживявания, пораждащи трайни негативни
емоционални състояния и свързани с психосоматичен дискомфорт симптоми. Каузалната
връзка между отрицателната стимулация и породеното от нея психично страдание е
подкрепена по времеви (последване) и съдържателен критерий (картина на реактивни
състояния).
Съгласно заключението негативните психоемоционални стресови напрежения в
резултат на повдигнатото и поддържано обвинение представляват един от основните
рискови фактори за възникването и протичането във времето на артериалната хипертония. А
тя от своя страна е един от основните рискови фактори за възникване на усложнения в
сърдечно съдовата с-ма (взникване на миокарден инфаркт) както и мозъчносъдова болест - в
случая преживения исхемичен мозъчен инсулт. Ищеца се характеризира като човек, който е
добре приет от другите и е по-скоро социабилен, с добър интрапсихичен контрол, стреми се
към себеутвърждаване и рационално процедиране, отличава се с пунктуалност. От
психологична гледна точка е несъмнена връзката между стреса и сърдечно-съдовите
заболявания, но генезата e мултифакторна. Продължителния психоемоционален стрес и
напрежение водят до възможно ускоряване и обостряне на болестните процеси.
В психологичен аспект при ищеца като изразен стресогенен фактор в периода
31.01.2014 г. - 08.09.2021 г. се очертава воденото срещу него наказателно дело. Състоянието
на субективен дистрес се отразява негативно върху цялостното здраве, като увеличава
уязвимостта спрямо възникването или влошаването на заболявания.
От показанията на свидетеля О. Н. Ц. – брат на ищеца се установява, че инцидента
през 2008г. и обвинението изкарало извън релси ищеца. Тогава го съкратили негови
ръководители и през 2014г. му повдигнали обвинение. Той бил психически много разстроен,
много притеснен, бил като пребит. Питал защо него, като той няма функционално и пряко
отношение. Винаги бил акуратен, стриктен, винаги за пример отще от офицерското
училище, лидер, откроявал се над масата и изведнъж на него, един от най примерните го
срутили и взели за изкупителна жертва. От ведър и контактен отворен за приятели и
семейство и колеги, весел, изведнъж се превърнал в затворен, раздразнителен, избягвал
контакти дори със семейството си, чувствал се унизен и омерзен. Появили се здравословни
проблеми от това обвинение. Ищеца получил инсулт и влязъл във военна болница. Искали
да го лекуват в чужбина, но той имал забрана да напуска страната. Преди обвинението
приятели му звънели непрекъснато за съдействие. След това започнали да странят от него.
Това страшно му тежало. Споделял, че до вчера му „лижели подметките“, а сега не го
познавали. Било му мъчно, станал затворен и притеснителен. Имало и колеги, които го
5
гледали с насмешка, което допълнително го унижавало. Стигал до плач. Предявили му
претенция за пет-седем милиона за материални щети, което било за него непосилна сума. Не
смеел и бира да си купи, защото спестявал. Било ужас за него. Излизал пред свидетеля
съсипан, смачкан, пребит от съдебни заседания късно вечер. Не могъл да си намери друга
работа. Вече не бил същият човек.
Съдът дава вяра на заключението по приетата КСМЕ, като обективно, компетентно и
безпристрастно дадено.
Цени показанията на свидетеля Ц. при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира
изцяло, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.
При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, наличието на следните
предпоставки: субект на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган
по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени
вреди – Прокуратурата на РБ е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр.
София - чл. 137 ЗСВ; факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда - този факт също е
налице и се установява безспорно с приложените към исковата молба писмени доказателства
и приобщеното към доказателствата по делото НОХД.
От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан,
респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това
обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение. В случая спрямо ищеца е взета и
налагана мярка за неотклонение.
С ангажираните писмени и гласни доказателства, включително заключение по
приетата КСМЕ, ищецът установи и фактът на причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на
обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения непрекъснат стрес и нервно
напрежение, нарушени социални контакти. Установено е и влошено здравословно състояние
– настъпил мозъчен инсулт. Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по
силата закона, поради което установяването на този факт е в доказателствена тежест на
ищеца.
И на последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди –
неимуществени и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка
между вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване претърпени от него и
6
описани по-горе неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатото обвинение.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените
вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на ВКС, в понятието "неимуществени вреди" се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време.
Предвид горното съдът следва да определи паричен еквивалент, който да възмезди
ищеца.
От неоснователното обвиняване в извършване на престъпление, свързано със
службата, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват в психически страдания,
стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от
осъждане. Безспорно е, че по време на цялото наказателно производство неоснователно
обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалните му отношения и общуване. Вследствие повдигнатото обвинение за ищеца е
настъпило и значимо влошаване на здравето – мозъчен инсулт. Касае се за вреди, които всеки
индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. В случая обаче и видно от събраните
по делото писмени доказателства, заключение по КСМЕ и показанията на разпитания
свидетел, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в
ищеца, който претърпял неимуществени вреди по-големи от обичайните при подобни
обстоятелства- след образуване на наказателното производство ищецът избягвал всякакви
срещи с приятели, не желаел да контактува с никой, не излизал от къщи, не искал да споделя
нито с роднини, нито с приятелите си, чувствал се неудобно от това, което се случвало.
Влошило се здравето му, като получил мозъчен инсулт. В резултат на широкото отразяване
на процеса в медиите ищеца изпитвал интензивни негативни емоции – срам, притеснение,
отчуждение, несигурност, загуба на вяра в положителното отношение на околните. Отделно
от това и тъй като обвинението било свързано непосредствено с професионалната дейност
на ищеца, в работата си бил принуден да търпи подигравателните подмятания на колеги,
съответно отдръпването на колеги от него. Отделно от това, незаконосъобразното обвинение
довело и до отчуждение в семейството на ищеца.
Всички тези вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвиняване
на ищеца в извършване на престъпления и са в причинна връзка с него.
При определяне на дължимото обезщетение съдът отчита и продължителността на
негативното засягане на правата на личността - 7г., 7м. и 7 дни, в периода от повдигане на
обвинението до датата на която присъдата е влязла в сила. Всички тези обстоятелства
7
обосновават определянето на по-голям размер на дължимото обезщетение.
По отношение на някои професии, към които обществото дължи респект и уважение,
и поради това има завишени изисквания за почтеност и професионализъм, естествено и
логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален
живот на лицата, които ги упражняват. В тези случаи, с повдигането на обвинение за
извършено престъпление в областта на тяхната професионална реализация се засягат не
само личната чест и достойнство на лицата, но и професионалните им качества поради
уронване на авторитета им в съответната област. По тази причина, създадените при
наказателното преследване неудобства и притеснения имат по-силно отражение върху
отделните негативни изживявания на упражняващите такива професии и пряко значение за
размера на обезщетението. Дискредитирането на ищеца в обществото като професионалист
без съмнение се е отразило на психическото му състояние и бъдещото му кариерно развитие
/така Решение № 319 от 17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди е основателен в размер на 80 000 лв., тъй като в този размер той е
съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от
ЗЗД и е адекватен да репарира претърпените от ищцата морални вреди.
При определяне на този размер на обезщетение, Съдът съобразява и обстоятелството,
че ищецът е с чисто съдебно минало.
Предвид горното искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата
от 80 000.00лв. и отхвърлен за горницата от 30000.00лв. до пълния предявен размер от 110
000.00лв. като неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
конкретните обстоятелства по делото.
По претенцията за лихви. Такива се дължат от влизане в сила на оправдателната
присъда, в случая 09.09.2021г. до окончателното изплащане.
По разноските в процеса:
При този изход от спора и съобразно предмета му, следва да се присъдят разноски в
полза на ищеца. Претендираните са в размер на 15450.00лв., определени по правилата на чл.
38 ЗА, платими в полза на адвокат Р. Х. – САК. Съобразно уважената част от иска в полза на
адвокат Р. Х. – САК, в качеството на процесуален представител на ищеца, следва да се
присъди сумата 11236.00лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен
адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. Ц., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.София, ул. „******* адв. Р. Х. – САК, сумата 80000,00 /осемдесет
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 387, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1,
пр. 3 и 4 НК, за което е оправдан с Присъда № 46/28.09.2018г. по НОХД № 0204/2016г. на
СВС, влязла в сила на 08.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2021г., до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 30000.00 /тридесет
хиляди/лв., която е разлика над присъдените 80000.00 /осемдесет хиляди/лв., до пълния
предявен размер от 110 000.00/сто и десет хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от
09.09.2021г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен
адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Х. – САК, в качеството на
процесуален представител на Р. Н. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„******* сумата 11236.00 /единадесет хиляди, двеста тридесет и шест/лв.,
представляващи разноски за защита от адвокат, определени по правилата на чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9