Р Е Ш Е Н И Е
12.04.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
03.04. 2019
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 62 2019
дело № по описа за г.
В.С.И., ЕГН **********, чрез адв. Р.
А., адрес ***, е предявил
срещу С.К.П., с адрес: ***, и М.С.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД. Искането е за
признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца
солидарно сумата 5000 лв. по сключен договор за заем в същия размер, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендират се и
разноски.
Ищецът твърди, че сключил с
ответниците договор за заем в устна форма, като им предоставил сумата 5000 лв.,
а те поели солидарно задължение да върнат заетата сума. Не са съставени
документи във връзка със сключването и изпълнението на договора.
Ответниците не върнали
заетата сума, поради което за защита на интересите си ищецът подал заявление по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.
гр. д. № 2404/2018 г. по описа на ДнРС. В законоустановения срок получил
указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, предвид подадени възражения от ответниците.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който
оспорват сключването на описания договор за заем. Направено е възражение за
изтекла погасителна давност.
В съдебното заседание ищецът
е уточнил, че е предоставил заема в началото на м. септември 2010 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Ищецът е представил
постановление от 18.09.2013 г. за отказ да се образува досъдебно производство
по преписка вх. № 1780/2013 г. по описа на ДРП, образувана по негова молба
срещу М.С.Ф.. В постановлението се сочи, че съгласно твърденията в молбата,
през 2010 г. В.С.И. дал първо сумата
1000 лв., а няколко дни по-късно – и сумата 4000 лв. на М.С.Ф. и на С.К.П.. Молителят не е посочил свидетели на
даването на парите.
Свидетелите Б.З. и
Стефан И. заявяват, че знаят за даден от ищеца заем в размер на 5 000 лв.
на М.Ф., като Б.З. бил в дома на ищеца при даването на сумата и присъствал на
броенето на парите, които били необходими на С.К.П. за изплащане на наследствен
имот. М.Ф. обещал да върне парите, но
не посочил точен срок. Впоследствие няколко пъти в присъствието на свидетелите
М.Ф. обещавал, че ще върне заетата
сума.
Приложено е ч.гр.д. № 2404/2018 г. по описа на ДРС, по което са представени
доказателства за спазване на срока по чл.414 ГПК за подаване на възражения и на
срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който
ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2404/2018 г. по описа
на РС – Дупница. Ищецът следва да докаже сключването на
договора за заем с ответниците, условията по него, предаването на заемната
сума, поемането от заемателите на задължение да я върнат.
Съгласно
разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Поради реалния характер на договора за заем за потребление предоставената сума
представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на
предаването на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя е
доказване и на договора, а не само на изпълнението на задължението на
заемодателя по чл.240 от ЗЗД. За да е налице договор за заем, не е достатъчно
заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да
се задължи да я върне.
Посредством събраните свидетелски показания съдът счита, че се установи
даването от ищеца на двамата ответници в началото на м. септември 2010 г. на
сумата 5000 лв., която те обещали да върнат. Поради това съдът приема, че по
делото е установено сключването на устен договор за заем, по който ищецът е
предал на ответниците сумата 5000 лв. Не е спорно, че задължението за връщане
на заетата сума не е изпълнено.
Основателно е направеното с писмения отговор възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно чл.110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Заявлението
по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 2404/2018 г. по описа на ДРС, е
подадено на 26.11.2018 г., след изтичането в началото на м. септември 2015 г. на
петгодишната давност по чл.110 ЗЗД.
Ищецът не е ангажирал доказателства за предявен иск или предприети други
действия, водещи до прекъсване или спиране на давността преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК. Константна е практиката на ВКС, съгласно която
разпоредбите на чл.115 и чл.116 ЗЗД имат императивен характер, изчерпателно
посочват и лимитирано установяват основанията за спиране и прекъсване на
погасителната давност; от разпоредбите на чл.116, б. "б" и чл. 115,
ал.1, б. "ж" ЗЗД следва, че когато едно вземане не е предмет на иск
/възражение срещу иск/, по отношение на него не може да има нито прекъсване на
давностния срок, нито този срок да престане да бъде правно значим /да спре/ - Решение
№ 153 от 9.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2304/2014 г., I т. о., ТК.
Други действия извън посочените не могат да прекъснат течението на давността,
поради което давността не може да се счита за прекъсната с подаване до
прокуратурата на молбата, по която е образувана преписка вх. № 1780/2013 г. по описа на ДРП /в
този смисъл - Решение № 376 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I
г. о., ГК/.
От свидетелските показания не може да бъде направен извод и за прекъсване
на давността по смисъла на чл.116, б. „а“ ЗЗД. Свидетелите сочат, че в
разговори с ищеца ответниците не са отричали дължимостта на сумата по заема,
като са обещавали да я върнат. В свидетелските показания обаче не се сочат
конкретни обстоятелства, от които да се установи периода на провеждане на тези
разговори, респ. – въз основа на тях не може да бъде обоснован извод за
извършено преди изтичане на давностния срок признание на вземането от
длъжниците.
По изложените съображения искът за установяване по отношение на ответниците съществуване на
вземането на ищеца за сумата 5000 лв. по сключен в началото на м. септември
2010 г. договор за заем в същия размер, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати направените от ответниците разноски по водене на
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Ответниците не са
претендирали за извършени разноски по заповедното
производство.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на В.С.И., ЕГН **********, срещу С.К.П.
и М.С.Ф., ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на
ответниците, че дължат на ищеца солидарно сумата 5000 лв. по сключен в началото
на м. септември 2010 г. договор за заем в същия размер, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.С.И.,
ЕГН **********, да заплати на С.К.П. и М.С.Ф., ЕГН **********, разноски
по водене на делото в размер на 400 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: