№ 60
гр. Кюстендил, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора Ив. Ил.
като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600358 по описа за 2021 година
Адв.М.М., защитник на подсъдимата А.А.Н. от гр.К., обжалва присъда
№ 7 от 18.02.2020г., постановена по нохд № 786/18 г. по описа на РС
Кюстендил, с която Н. е призната за виновна в извършване на престъпление
по чл.217 ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1 от НК, като са й наложени наказания „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година с отлагане на изтърпяването за изпитателен
срок от 3 години, както и „глоба“ от 200 лв.
Изразява се становище за неправилност, необоснованост и
незаконосъборазност на присъдата, като се иска нейната отмяна и
постановяване на нова, оправдателна такава.
Представителят на ОП Кюстендил изразява становище за потвърждаване
на обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.
Адв.М. поддържа въззивната жалба и пледира за постановяване на
оправдателна присъда. Настоява че деянието не е осъществено, доколкото
инкриминираната запорирана вещ не е продадена по предвидения в закона
ред, поради което изпълнителното деяние на престъплението не е
осъществено. Алтернативно пледира за намаляване на наказанията.
1
Подсъдимата Н. твърди, че е невинна и иска да бъде оправдана.
Окръжният съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен
материал, след неговото обсъждане поотделно и в съвкупност, при пределите
по чл.314 НПК и след като съобрази доводите и възраженията на страните,
намира въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена в срока по чл.
319 НПК от надлежна страна в наказателния процес. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, по следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от РС Кюстендил, като по делото са
събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства,
имащи съществено значение за правилното му решаване. От събрания
доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимата А.Н. е ЕТ с фирма „ ***“. Едноличният търговец е била
собственик на МПС - влекач, марка „ДАФ“, модел „95.380 АТИ“, с
регистрационен № Кн 1665 АВ. Върху това МПС бил наложен запор
от различни публични и ЧСИ, сред които главен публичен изпълнител при
ТД София, офис Кюстендил и ЧСИ ***, действащ в съдебния район на
Кюстендилски окръжен съд.
На 10.12.2014г. ЧСИ *** изпратил до КАТ ПП при ОД МВР Кюстендил
запорно съобщение, от което е видно че на основание чл.450 ал.3 ГПК по
изпълнително дело 186/14 г. е наложена обезпечителна мярка „запор“ върху
горепосоченото МПС.
На 19.02.2015г. ЧСИ *** извършил опис на това имущество - влекач,
като на осн.чл.470 - 472 ГПК за негов пазач била назначена подсъдимата Н..
С влязло в сила на 28.07.2015г. определение по гр.д. № 676/2015 г. на РС
Кюстендил било допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим частично за
сумата от *** лв. от сумата от *** лв., от ЕТ „***“ против св.Р.И. чрез
налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението по изп.д.
№186/2014г.“ на ЧСИ ***. Въз основа на определението на 13.05.2015
г. подс. Н. се снабдила с обезпечителна заповед. Независимо от спирането на
изпълнението, наложеният от ЧСИ *** запор не бил отменен.
В началото на 2016 г. св. *** публикувала в интернет пространството
обява, че изкупува товарни автомобили с цел износ. Подсъдимата Н. прочела
обявата и се свързала със свидетелката чрез обявения от нея телефон.
2
Предложила да й продаде горепосоченя влекач м.“ДАФ“, собственост на
едноличния търговец. Двете уговорили условията за продажба на превозното
средство, а подсъдимата А.Н. като едноличен търговец и собственик на вещта
на 01.02.2016г. в гр.Кюстендил съставила фактура. В нея били вписани
обстоятелствата на сделката, според които :
ЕТ „***“, в качеството на доставчик продава на „***“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с МОЛ и получател св.***, МПС -
влекач марка „ДАФ 95 380 АТИ“ за сумата от *** лв. без ДДС, съответно ***
лв. с ДДС. Св.М. превела на подсъдимата сумата по фактура, което сторила
по банков път, след което наета от нея транспортна фирма изпратила
специализиран товарен автомобил до гр.Кюстендил, с цел на него да бъде
натоварен влекача. Подсъдимата предала влекача на представителя на
транспортната фирма и същият бил натоварен с цел транспортиране.
Същевременно изпратила по факс на М. копие от регистрационния талон на
влекача.
Търговската дейност на дружеството, в което работила св. М., се
състояла в закупуване на товарни автомобили в Република България и
износът им в чужбина. Закупените автомобили били транспортирани извън
страната чрез ферибот, като за целта се представяли копия от
регистрационните талони на превозваните МПС.
След закупуването на влекача, св.М. организирала логистично
изпращането му на новия собственик в чужбина - Нигерия. Оригиналните
част І-ва и ІІ-ра от регистрационния талон на влекача останали в
подсъдимата.
На 11.07.2017 г. ЧСИ ***, предприел действия по изпълнително дело №
186/14 г., като на основание издадения по гр.д. 53/2014г. на РС Кюстендил
изпълнителен лист пристъпил към опис на влекача, собственост на ЕТ„***“.
Това действие било предприето в присъствие на подсъдимата и на взискателя
- св. Р.И.. На практика описът не бил проведен, тъй като запорираната вещ не
била открита на адреса, на който било представена за пазене на подсъдимата
Н.. Същата обяснила на ЧСИ ***, че го е продала на фирма „***“ ЕООД, с
цел износа му за Нигерия, както и че е осчетоводила фактурата за
продажбата.
Между двете ЮЛ не бил сключен договор за продажба на МПС с
3
нотариална заверка на подписите на представителите, съответно такъв не бил
представен в Служба „Местни данъци и такси“ при Община Кюстендил,
както и в КАТ ПП Кюстендил. Предвид това, към 01.12.2017г. влекачът по
регистри все още се водил собственост на ЕТ„***“.
Видно от експертно заключение на в.л.Д., стойността на влекача към
01.02.2016 г. възлиза на *** лв.
Така изложената фактическа обстановка не се различава от приетата от
страна на РС Кюстендил и се установява от събраните по делото
доказателства : показанията на св.*** и ***, писмените доказателства -
свидетелство за регистрация на МПС, справка регионална база на – КАТ ПП
Кюстендил, протокол за опис на движими вещи от 19.02.2015 г., справка за
съдимост и др., от експертното заключение на в.л.
Окръжният съд приема в пълна степен изводите на първоинстанционния
съд относно извършването в конкретния случай на престъпление от общ
характер по чл.217 ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1 НК, както и тези относно неговото
авторство. Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните по
делото доказателства, че подсъдимата А.Н. се е разпоредила със запорирана
вещ, собственост на едноличната й търговска фирма, като я е продала на
търговско дружество. От това деяние са последвали значителни щети,
доколкото стойността на запорираната вещ към момента на разпореждане е
възлизала на *** лв., съответно кредиторът на собственика не е могъл да се
удовлетвори чрез продажба на тази вещ.
Действително, влекачът не е продаден въз основа на писмен договор в
съответствие с разпоредбите на чл.144 ал.1 и 2 ЗДвП. Но собствеността на
превозното средство на практика е била прехвърлена на „***“ ЕООД с
търговска сделка по смисъла на чл. 286 ал.1 от ТЗ, доколкото е била
сключена между търговци и е свързана с предмета на дейност на дружеството
– приобретател, а именно внос и износ на МПС. Тъй като сделката е
търговска, за нея важат правилата, визирани в раздел II от Глава XXI на ТЗ.
Съгласно чл.293 ал.3 ТЗ, страна не може да се позовава на нищожност, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. С оглед на това, независимо от неспазването на тази,
предвидена в ЗДвП форма - писмен договор с нотариална заверка на
подписите, сделката не е нищожна, тъй като нито една от страните по нея не е
4
имала поведение, от което да е възможно да се направи извод за оспорване
действителността на изявлението за сключване на сделката.
Напротив, от страна на подсъдимата е съставена фактура, съдържаща
реквизитите на договор за продажба, като сумата по нея е заплатена от
купувача. Налице е юридическо, а на практика и фактическо разпореждане с
вещта, като престъплението е довършено, тъй като разпоредителното
действие е довело до невъзможност вещта да бъде продадена от съдия -
изпълнителя, с цел удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл, като
подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и го е искала. Съзнавала е
много добре, че се разпорежда със запорирана вещ, която й е оставена за
пазене, като я е продала на търговско дружество.
При определяне вида и размера на наказанията първоинстанционния съд
е взел предвид всички обстоятелства по чл.54 НК, като изводите му се
подкрепят напълно от въззивната съдебна инстанция.
Степента на обществена опасност на деянието е сравнително висока,
доколкото са засегнати обществените отношения, свързани със собствеността
и със злоупотребата с доверие. От друга страна, степента на обществена
опасност на подсъдимата е ниска – същата е неосъждана, осъществява
трудова дейност. Наложеното от РС Кюстендил наказание – „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, правилно е определено при значителен превес
на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства и е съобразено
в пълна степен с обществената опасност на деянието и на дееца. Размерът на
по – лекото наложено наказание – „глоба“ от 200 лв, също е съобразен с
всички обстоятелства, включително с имущественото състояние на
подсъдимата.
Правилно и законосъобразно е постановено условно изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, като определения изпитателен срок по
чл.66 ал.1 НК е в минимален размер. По този начин, с налагане именно на
такива наказания, ще се постигат в пълнота целите на наказателната
репресия по чл.36 НК.
Изложените от страна на защитата доводи не могат да бъдат сподлени –
извършването на престъпление и неговото авторство в лицето на подсъдимата
5
се установяват по безспорен начин. Същевременно, не са налице условия за
приложение разпоредбата на чл.55 НК или за намаляване размера на
наложените наказания. Не може да бъде споделено виждането, че единствено
фактическо погиване на запорираната вещ би било пречка за принудително
изпълнение върху нея. В конкретния случай вследствие разпореждането от
страна на подсъдимата, запорираната вещ е отчуждена и не е могла да бъде
открита за целите на изпълнителното производство.
Извън горепосоченото, на ДП и при разглеждане на делото от страна на
РС Кюстендил не са допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, което да налага отмяна на присъдата. Доколкото не
са налице основания за отмяна или изменяне на присъдата, същата следва да
бъде потвърдена.
По тези съображения и на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 НПК, Окръжен
съд Кюстендил
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7 от 18.02.2020г., постановена по нохд №
786/18 г. по описа на РС Кюстендил.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на протестиране и обжалване.
На основание чл.340 ал.2 пр.2 НПК да се съобщи писмено на страните,
че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6