Определение по дело №2574/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  І-260847   18.11.2020 г              град Бургас

 

                        БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, на осемнадесети ноември, две хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание, в следния състав:               

 Председател: Мариана Карастанчева

                                                                           Членове:    1.Пламена Върбанова                                                                                                                                  

                             2.мл.с. Детелина Димова

 

като разгледа докладваното от  младши съдия Детелина Димова частно гражданско дело номер 2574 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

                                    Производството е по чл.274 от ГПК.

                                    Постъпила е частна жалба с вх. №261963 от 23.10.2020 г. по регистъра на Районен съд Несебър, подадена от М.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, от съдържанието на която може да бъде изведено, че предмет на оспорването е Разпореждане от 01.10.2020 г. постановено по гр.д. № 150/2020 г. , с което Районен съд Несебър е върнал подадена от същата жалбоподателка предходна частна жалба вх. № 5146/06.07.2020 г. против Определение № 347/24.06.2020 г., с което производството по делото е прекратено.

                                    В подадената на 23.10.2020 г. частна жалба се сочи, че по заведеното от жалбоподателката гр.дело №1253 от 2019 г. по описа на БОС, препратено по подсъдност на Районен съд Несебър, съдът отказвал да изпълни задълженията си по прилагане на трудовото законодателство (глава V от КТ, чл. 317, ал. 5 от КТ и чл. 213, ал. 1 от КТ) във връзка с издаване на документ, удостоверяващ положен труд /стаж/ на ищцата като трудоустроен работник в Медицински център „Д-р Димитър Пеев“ ЕООД, капитала на което дружество се притежава от Община Несебър. Излагат се неясни доводи за допуснати грешки от съда, поредната от които е довела до постановяване на порочното Разпореждане от 01.10.2020 г. по гр.д. № 150/2020 г. по описа на РС Несебър.

                         Препис от обжалваното разпореждане е връчен на жалбоподателката Д. на 23.10.2020 г.. В същия ден е подадена и настоящата частна жалба, поради което срокът е спазен. Съдът намира подадената жалба за допустима като подадена от лице, имащо правен интерес от подаването й и насочена срещу акт, подлежащ на обжалване.

                         Бургаският окръжен съд, като взе пред вид материалите по делото и като съобрази закона, намира за установено следното:

                        Производството по делото е образувано по повод подадена от М.С.Д. искова молба против Община Несебър, като собственик на капитала на МЦ „Д-р Димитър Пеев“ ЕООД, с която се иска ответната страна да бъде задължена да изпълни Заповед № 1/01.10.1990 г. и решение на ЛКК, както и да бъде признат за трудов стаж на ищцата периода от време, през който тя незаконно не  е била допускана до работа, като се иска признатият стаж да бъде нанесен в трудовата й книжка.

                        Първоначално молбата е била предявена пред Окръжен съд Бургас като е било образувано гр.д. № 1253 по описа на съда за 2019 г. По повод направено от ищцата искане с правно основание чл. 23, ал. 3 от ЗПП, съдът е изискал и по делото е била представена декларация за материално и гражданско състояние, както и разпореждане за отпускане на пенсия. Въз основа на представените доказателства, БОС с Определение от 30.08.2019 г. е предоставил на ищцата правна помощ, а с определение от 13.09.2019 г. е назначил адв. Чилингирова от БАК за служебен адвокат, която да осъществява процесуалното представителство на страната. С молба от 13.11.2019 г., адв. Чилингирова е уточнила, че с претенцията си ищцата желае да бъде задължен „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД да представи документ, удостоверяващ, че Д. е била преместена на друга длъжност при ответника, считано от 01.10.1990 г. на основание Решение на ТЕЛК от 25.10.1988 г., както и да бъде установено, че същата незаконно не е била допускана до работа. Въз основа на това уточнение, БОС е приел, че с исковата молба се претендира защита на трудовите права на ищцата и поради това делото следва да се препрати по компетентност за разглеждане на Районен съд Несебър, който се явява родово и местно компетентен съд по правилата на чл. 118 ГПК.

                                    Срещу определението за прекратяване на гр.д. №1253/2019 г. на БОС поради неподсъдност на спора, ищцата Д. е подала жалба до Апелативен съд Бургас, който със свое Определение №37 от 15.01.2020 г. по в.ч.гр.д. №2/2020 г.  е потвърдил акта на първоинстанционния съд. В мотивите на определението си, БАС, след преценка относно предмета на иска, е приел, че спорът е трудов и правилно БОС е определил родово и местно компетентния съд. Освен това, съставът на Бургаския апелативен съд, след като е констатирал, че междувременно по делото е постъпило изявление на адв. Чилингирова за отказ да осъществява занапред процесуално представителство и защита на ищцата, е дал указания на компетентния съд, пред който ще продължи разглеждането на делото, че следва да извърши необходимите процесуални действия по осигуряване на правна помощ на страната.

                        След влизане в сила на Определение от 15.01.2020 г. на БАС, делото е било изпратено на Районен съд Несебър, където е било образувано под № 150/2020 г. по описа на съда. След извършена от съдията –докладчик проверка по редовността на исковата молба, същата е оставена без движение като на ищцата са дадени конкретни указания относно нередовностите, които следва да отстрани. С посоченото определение, съдът не е указал на страната изрично възможността й да ползва правна помощ, съобразно изискването на чл. 129, ал. 2 от ГПК. Освен това районният съд не е изпълнил указанията, съдържащи се в Определение №37 от 15.01.2020 г. по в.ч.гр.д. №2/2020 г.  по описа на БАС като е следвало сам да предприеме необходимите действия по назначаване на друг служебен адвокат на ищцата.

                        Съобразно чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, такава се предоставя на страна по делото при наличието на предпоставките на чл. 23, ал. 2 ЗПП (лицето не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това). В случая тези предпоставки са налице, като това е било констатирано още докато делото е било висящо пред БОС, и именно с оглед това, на ищцата е била предоставена правна помощ. Отказът на назначения по делото служебен адвокат да осъществява процесуално представителство на страната занапред, не освобождава съда от задължението му да предприеме действия по назначаване на друг адвокат, който да окаже необходимата правна помощ.

              По въпроса дали в рамките на процесуалните задължения на съда, когато констатира нередовност на исковата молба, се включва и задължението да укаже на ищеца възможността да ползва правна помощ, е дадено разрешение в съдебната практика (Определение №157 от 15.05.2020 г. по ч.гр.д. №1127/2020 г. на ВКС, IV г.о.; Определение №450 по ч.гр.д. № 2403/2014 г., IV г.о.; Определение №670 по ч.гр.д. № 548/2010 г., IIIг.о.). Според цитираната практика при констатирана нередовност на исковата молба, за съда съществува задължението да съобщи на ищеца възможността да ползва правна помощ, като това задължение е изрично посочено в процесуалния закон (чл.129,ал.2 ГПК). Неизпълнението на това задължение представлява съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото с указания да бъдат предприети действия по назначаване на друг служебен адвокат на ищцата. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК намира приложение и в настоящия случай по силата на препращащите норми на чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 273 ГПК, тъй като в особените правила за въззивното производство, приложими и към производството по разглеждане на частни жалби, липсва изрична разпоредба за даване на указания до страната да отстрани нередовностите по подадената от нея въззивна, или частна жалба. След връщане на делото на НРС, съдът следва да назначи нов служебен адвокат на ищцата, както и да й предостави нова възможност да отстрани допуснатите нередовности по частната жалба против определението за прекратяване на гр.д. №150/2020 г. по описа на РС Несебър.

                        По изложените съображения, въззивният съд намира, че постановеното от съда разпореждане е неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

                        ОТМЕНЯ Разпореждане от 01.10.2020 г. постановено по гр.д. № 150/2020 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е върната подадената от М.С.Д. частна жалба против Определение № 347/24.06.2020 г. по гр.д. № 150/2020 г. по описа на НРС, с което производството по делото е прекратено и ВРЪЩА делото на Районен съд Несебър за изпълнение на указанията, посочени в мотивите на настоящото определение.

                        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                        ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

                                                          2.