РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Първомай, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20255340100530 по описа за 2025 година
Предявени са искове от Х. А. З. срещу Х. Г. З. и А. Н. Ш. с правно основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищцата на
договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 19.03.2025 г. с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието рег. № ********************* по
регистъра на нотариус Ц. Б. с район на действие РС Пловдив, с който Х. Г. З. е продал
на А. Н. Ш. притежаваните от него 50 дружествени дяла в „Зравчеви Транс“ ООД на
обща стойност 2500 лв.
Ищцата Х. А. З. твърди, че първият ответник Х. Г. З. е неин бивш съпруг, като
бракът им бил прекратен с влязло в сила на 07.07.2023 г. решение по гр. д. № 536/2022
г. по описа на РС Асеновград. Посочено е още, че с влязло в сила на 18.03.2025 г.
решение по гр. д. № 414/2024 г. по описа на РС Първомай първият ответник бил
осъден да заплати на ищцата следните суми: 6144,15 лв., представляваща половината
от заплатените вноски по Договор за жилищен кредит № 89 от 10.07.2020 г., сключен с
„Банка ДСК“ АД, за периода 15.10.2021 г. – 15.01.2024 г., 149,02 лв., представляваща
половината от заплатените застрахователни премии по договори за имуществено
застраховане за 2022 г. и 2023 г., както и сумата от 4523,32 лв., представляваща
сторените пред първата инстанция разноски. В деня на получаване на изпълнителния
лист – 25.03.2025 г., ищцата образувала изпълнително дело за събиране на
присъдените й суми, като поискала да бъде наложен запор върху дружествените
дялове на първия ответник в „Зравчеви Транс“ ООД. Поддържа се, че по това искане
бил постановен отказ от длъжностното лице по регистрация в Агенция по
вписванията, тъй като на следващия ден след влизане на решението в сила –
19.03.2025 г., с договор за покупко-продажба на дружествени дялове с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието рег. № ********************* по
1
регистъра на нотариус Ц. Б. с район на действие РС Пловдив, първият ответник Х. Г. З.
се разпоредил в полза на втория ответник и негова майка А. Н. Ш. с притежаваните от
него 50 дружествени дяла в „Зравчеви Транс“ ООД на обща стойност 2500 лв. за
сумата от 100 лв. Тези обстоятелства били вписани в Търговския регистър по
партидата на „З.и Транс“ ООД на 20.03.2025 г. Счита, че с извършеното разпореждане
с всички свои дружествени дялове първият ответник извършил действия, с които я
увредил в качеството й на кредитор, като по този начин препятствал
удовлетворяването на вземанията й. Твърди се, че същият не притежавал имущество,
от което би могла да получи всички дължими от него суми. В тази връзка е уточнено,
че първият ответник притежавал 1/2 ид. ч. от придобития по време на брака им
недвижим имот, съставляващ УПИ ********************* в кв. 90 по регулационния
план на гр. Първомай, ведно с построените в него масивна и полумасивна сграда,
който бил обременен с вещна тежест – ипотека в полза на „Банка ДСК“ АД, поради
което не могъл да послужи за удовлетворяване на вземанията й. По тези съображения
моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от първия
ответник Х. Г. З., с който излага съображения за неоснователност на предявения иск.
Не оспорва, че ищцата е негова бивша съпруга, както и че с влязло в сила решение по
гр. д. № 414/2024 г. по описа на РС Първомай бил осъден да заплати на ищцата
дължимите от него вноски по сключения по време на брака им договор за жилищен
кредит. Счита, че ищцата не би могла да удовлетвори вземанията си, в случай че
договорът за покупко-продажба на дружествени дялове бъде обявен за относително
недействителен. Посочено е, че ищцата имала възможност да получи дължимите от
него суми, за които бил осъден с влязлото в сила решение по гр. д. № 414/2024 г. по
описа на РС Първомай, чрез реализираните от нея доходи от отдаване на целия
съсобствен имот под наем. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният
иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от втория
ответник А. Н. Ш., в който също са изложени съображения за неоснователност на
предявения иск. Оспорва се твърдението на ищцата, че могла да удовлетвори
вземанията си, ако договорът за прехвърляне на дружествените дялове бъде обявен за
относително недействителен. Също така е посочено, че за ищцата била налице
възможност да събере вземанията си чрез извършване на прихващане с получаваните
от нея наеми от съсобствения с първия ответник имот. По тези съображения моли да
бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищцата Х. А. З. и първият ответник Х. Г. З. са бивши съпрузи,
сключили граждански брак на 15.05.2004 г., прекратен чрез развод с решение по гр. д.
№ 536/2022 г. по описа на РС Асеновград, влязло в сила на 07.07.2023 г. Не е налице
спор и че втората ответница А. Н. Ш. е майка на първия ответник Х. Г. З..
Видно от представения Договор за жилищен кредит № 89 от 10.07.2020 г.
„Банка ДСК“ АД се е задължила да предостави на ищцата Х. А. З., в качеството й на
кредитополучател, кредит в размер на 78 000 лв. с цел покупка на дворно място,
представляващо УПИ ********************* в кв. **, ведно с построените в него
сгради, с административен адрес: *********************. Уговорено е, че
2
погасяването на кредита следвало да се извърши на 240 месечни вноски в срок до
10.07.2040 г. Кредитът е обезпечен чрез солидарната отговорност на ответника Х. Г. З.,
който се е задължил спрямо банката да отговаря за изпълнението на задълженията на
кредитополучателя.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
********************* г. по описа на нотариус Н. К. с район на действие РС
Първомай се установява, че ищцата Х. А. З. е закупила следния недвижим имот: УПИ
********************* в кв. ** по регулационния план на гр. Първомай с площ от
***** кв. м., ведно с построените в него масивна и полумасивна сграда със застроена
площ от ***** кв. м., с административен адрес: *********************, срещу сумата
от 78 000 лв., която продавачите са заявили, че са съгласни да получат от купувача
чрез отпуснат кредит от „Банка ДСК“ АД. Представен е и Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № *********************,
нот. дело № 287/2020 г. по описа на нотариус Н. К. с район на действие РС Първомай,
съгласно който ищцата Х. А. З. и ответникът Х. Г. З. са учредили в полза на „Банка
ДСК“ АД договорна ипотека върху гореописания недвижим имот, придобит в режим
на съпружеска имуществена общност, за обезпечаване на вземането на банката по
Договор за жилищен кредит № 89 от 10.07.2020 г.
От изпълнителен лист № 19 от 25.03.2025 г., издаден въз основа на Решение №
21 от 12.02.2025 г. по гр. д. № 414/2024 г. по описа на РС Първомай, влязло в сила на
18.03.2025 г., се изяснява, че първият ответник Х. Г. З. е осъден да заплати на ищцата
Х. Г. З. по исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД следните суми: 6144,15 лв.,
представляваща половината от заплатените вноски по Договор за жилищен кредит №
89 от 10.07.2020 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, за периода 15.10.2021 г. – 15.01.2024 г.,
и 149,02 лв., представляваща половината от заплатените застрахователни премии по
договори за имуществено застраховане за 2022 г. и 2023 г., ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2024 г., до
окончателното изплащане на вземанията, както и да заплати сумата от 4523,32 лв.,
представляваща сторените пред първата инстанция разноски.
За вземанията на ищцата срещу ответника Х. Г. З. на 25.03.2025 г. е образувано
изп. д. № ********************* по описа на ЧСИ М. О. с район на действие ОС
Пловдив, като към 27.03.2025 г. дългът на първия ответник възлиза на сумата от 12
866,58 лв.
От Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 19.03.2025 г. с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието рег. №
********************* по регистъра на нотариус Ц. Б. с район на действие РС
Пловдив, се установява, че първият ответник Х. Г. З. е продал на втория ответник и
негова майка А. Н. Ш. притежаваните от него 50 дружествени дяла от по 50 лв. всеки
един на обща стойност 2500 лв. от капитала на „З.и Транс“ ООД за сумата от 100 лв.
С Отказ № 20250325145603/27.03.2025 г. на Агенция по вписванията е
отказано вписване на запор в полза на ищцата Х. А. З. върху част от капитала, на която
съответства запорираният дружествен дял или частта от него при ООД – 2500 лв., в
търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на „З.и Транс“ ООД.
Посочено е, че лицата, вписани като съдружници в дружеството, по чиято партида е
постъпило запорното съобщение, били Г. З. и А. Ш., а длъжникът Х. З. не притежавал
дялове в „З.и Транс“ ООД към момента на разглеждане на заявлението за вписване на
наложения запор.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предмет на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД е потестативното субективно
материално гражданско право на ищеца-кредитор (което той може да упражни
единствено чрез предявяване на този иск пред съда) да бъде обявена само спрямо него
за недействителна (т. нар. „относителна недействителност“) дадена правна сделка или
друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го
уврежда. Това потестативно право възниква, респ. искът е основателен при наличието
на следните материалноправни предпоставки: ищецът да е кредитор на ответника-
длъжник, т. е. ищецът да е титуляр на друго субективно материално (притезателно или
потестативно) гражданско право, противопоставимо на ответника-длъжник;
извършеното от последния действие/сделка (атакувано с иска) да уврежда интереса на
ищеца-кредитор, т. е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването
на правата му спрямо ответника длъжник; последният да е знаел за увреждането към
момента на извършването на атакуваната сделка/действие, а когато тя е възмездна – и
договарящото с него лице (съконтрахента му – също ответник по иска) трябва да е
знаело за увреждането; когато увреждащата сделка/действие е извършена преди
възникване на вземането на ищеца-кредитор, е необходимо намерение (а не само
знание) у ответниците за увреждането.
В случая от представените по делото доказателства безспорно се установява,
че ищцата има качеството на кредитор по отношение на първия ответник Х. Г. З.. В
конкретния случай вземането на ищцата е ликвидно, доколкото е установено по
основание и размер с влязло в законна сила съдебно решение на 18.03.2025 г. Същото
произтича от неоснователно обогатяване, доколкото през периода 15.10.2021 г. –
15.01.2024 г. ищцата е заплащала изцяло вноските и застрахователните премии по
сключения по време на брака на страните Договор за жилищен кредит № 89 от
10.07.2020 г., за които те са отговаряли солидарно. Константна е съдебната практика,
че правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на
увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от
наличие на действително вземане, като за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД не е
необходимо вземането на кредитора да е изискуемо и установено по размер при
извършване на действията, с които е увреден. Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е не
само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, но и лицето, което
поначало има вземане, без то да е установено с влязло в сила съдебно решение.
Следователно съдът счита, че след настъпване на фактическата раздяла и прекратяване
на брака на страните, с удовлетворяването на кредитора „Банка ДСК“ АД от един от
солидарните длъжници, в случая ищцата, тя е придобила регресно право срещу
първия ответник, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. От това
следва, че вземането на ищцата Х. А. З. по отношение на първия ответник е
съществувало преди датата на атакувания с иска договор за прехвърляне на
дружествени дялове от 19.03.2025 г.
Съдът намира, че в случая е налице и втората предпоставка – увреждащо
действие, извършено от длъжника. Такова действие представлява всеки правен или
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на
дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
4
Тази предпоставка има изцяло обективен характер и субективното отношение на някоя
от страните е ирелевантно. В тази връзка е без правно значение какво е мотивирало
или подбудило длъжникът да извърши действието. От значение е единствено дали
обективно това действие води до увреждане на кредитора. Ирелевантно е и дали
длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност, поради
което не е необходимо да се изследва дали кредиторът може да се удовлетвори от
останалото имущество на длъжника. Съгласно константната съдебна практика за
обезпечаване вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество – чл. 133
ЗЗД, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори
от това имущество и длъжникът не разполага с възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. Едва в
изпълнителното производство длъжникът разполага с възможността да предложи на
основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане
или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на
изпълнение, като съдебният изпълнител, ако прецени, че предложеният от длъжника
начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, насочва изпълнението
върху посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение
посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. Това
е една от причините длъжникът да не може да възразява, че разполага с друго
секвестируемо имущество, от цената на което кредиторът да се удовлетвори. Поради
това ищцата не може да бъде задължена да се удовлетвори чрез извършване на
прихващане с получаваните от нея доходи от отдаване на целия съсобствен имот под
наем. С оглед всичко изложено съдът намира, че в настоящия случай увреждащият
резултат е настъпил чрез извършената разпоредителна сделка, чрез която имуществото
на първия ответник Х. Г. З. е намаляло и по този начин е поставило в опасност
удовлетворяването на вземанията на ищцата. Ето защо, дори и длъжникът да разполага
с друго имущество, фактът на разпореждането в полза на трето лице означава, че
същият намалява имуществото си и в този смисъл уврежда интересите на своите
кредитори към момента на извършването му.
За да се направи извод дали е основателен предявеният конститутивен иск,
следва да бъде анализирано дали е налице и третата кумулативна предпоставка, която
има субективен характер. Тъй като извършеното от първия ответник Х. Г. З.
увреждащо действие се е случило след възникване на субективното право на ищеца,
сме изправени пред хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В този случай трябва
длъжникът-прехвърлител да е знаел за увреждането. Не е необходимо намерение да се
вреди, а единствено наличие на знание у длъжника при извършване на атакуваното
правно действие, че с него уврежда кредиторите си. Длъжникът да знае за
увреждането означава да съзнава по време на извършване на правното действие, че с
него ощетява кредиторите си, че създава или увеличава неплатежоспособността си или
затруднява удовлетворяването им. Според трайната съдебна практика длъжникът
винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникване на кредиторовото вземане. Длъжникът няма как да е в неизвестност
относно това обстоятелство, като се има предвид съзнанието за съществуващ негов
дълг към кредитора. Поради това съдът приема, че ответникът Х. Г. З. е знаел, че със
сделката намалява имуществото си и по този начин затруднява удовлетворяването на
кредитора си.
В конкретния случай се атакува възмездна сделка на длъжника, извършена
след възникване на вземането на ищеца, поради което субективната предпоставка по
5
чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третото лице, правоприемник на длъжника, за
увреждането на кредитора, е част от фактическия състав на правото на кредитора по
чл. 135 ЗЗД. В настоящия казус не се спори, че втората ответница е възходяща на
първия ответник, т. е. негова майка, поради което е приложима презумпцията за
знание на третото лице, нормативно регламентирана в разпоредбата на чл. 135, ал. 2
ЗЗД. По силата на създадената законова презумпция в доказателствена тежест на
ответниците е да оборят презумпцията за знание, при условията на пълно и главно
доказване. Въпреки дадените указания при разпределение на доказателствената тежест
съдът намира, че презумпцията за знание не е оборена от ответниците. Не се
представиха убедителни доказателства, обосноваващи извода, че знанието за
увреждането на кредиторите на първия ответник чрез сключването на договор за
прехвърляне на дружествени дялове от 19.03.2025 г. не е могло да стане известно на
втория ответник и купувач А. Н. Ш.. Напротив, от представеното съобщение по чл.
131 ГПК се установява, че втората ответница А. Н. Ш. е получила на 26.02.2024 г. със
задължение да предаде на сина си Х. Г. З. исковата молба, във основа на която е
образувано гр. д. № 414/2024 г. по описа на РС Първомай. Следователно втората
ответница е знаела, че синът й има непогасени задължения към другия солидарен
длъжник по договора за жилищен кредит, сключен с „Банка ДСК“ АД, и че срещу
него се води съдебно производство за тези вземания.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото са
доказани всички кумулативни предпоставки за възникване в полза на ищцата на
преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД и предявеният иск се явява основателен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените разноски. В настоящото производство ищцата е
направила разноски за държавна такса в размер на 50 лв., за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. и за съдебно удостоверение, удостоверение от
ЧСИ и преписи в размер на 14 лв. Настоящият състав, като съобрази фактическата и
правна сложност на делото, намира, че заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение действително е прекомерно. Поради това, използвайки като ориентир
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, и отчитайки, че искът е предявен срещу двама ответници и
направеното искане за допускане на обезпечение, съдът счита, че същото следва да се
редуцира до сумата от 1000 лв. Съгласно разясненията в т. 5 от ТР № 6 от 06.11.2013 г.
по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на
иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спорът по
същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
Поради това и доколкото обезпечителният процес има две фази – по допускане на
обезпечението на иска и по налагане на допуснатата обезпечителна мярка, независимо
че те се развиват пред различни органи, направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото
на спора и с оглед крайния му изход (така Определение № 50411 от 28.11.2022 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2983/2020 г., III г. о., ГК). С оглед изложеното именно с решението
по делото съдът следва да се произнесе и по разноските, направени от ищеца в
обезпечителното производство. В случая във връзка с обезпечаването на иска ищцата е
сторила следните разноски: 88 лв. – такса за образуване на изпълнително дело пред
ЧСИ, и 360 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Поради това на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
6
ищцата направените разноски в исковото производство в размер на 1064 лв., както и
разноските по обезпечаване на иска на стойност 448 лв.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за относително недействителен по
отношение на Х. А. З., ЕГН: **********, адрес: *********************, сключения
между Х. Г. З., ЕГН: **********, и А. Н. Ш., ЕГН: **********, и двамата с адрес:
*********************, договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
19.03.2025 г. с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието рег. №
********************* по регистъра на нотариус Ц. Б. с район на действие РС
Пловдив, с който Х. Г. З. е продал на А. Н. Ш. притежаваните от него 50 дружествени
дяла от по 50 лв. всеки един на обща стойност 2500 лв. от капитала на „З.и Транс“
ООД, ЕИК: *********, за сумата от 100 лв.
ОСЪЖДА Х. Г. З., ЕГН: **********, и А. Н. Ш., ЕГН: **********, и двамата
с адрес: *********************, да заплатят на Х. А. З., ЕГН: **********, адрес:
*********************, сумата от 1064 лв. – представляваща разноски в исковото
производство, и сумата от 448 лв. – сторени разноски за обезпечаване на иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Първомай: ____________п___________
РХ/ЕД
7