№ 4061
гр. София, 30.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110149271 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС във вр. с чл. 57, ал. 2
от СК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от А. Т. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****
против А. С. А., ЕГН **********, със служебен адрес гр. София, **** *** (А. С.) и
постоянен адрес гр. София, ****, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата
от 13 466,67 лева за ползване на съсобствен имот за периода 18.11.2019 г. – 08.09.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 3 774,41 лева за
периода 05.12.2019 г. – 08.09.2022 г., изчислена върху всяка месечна сума; 2 525 лева
за ползване на съсобствен гараж за периода 18.11.2019 г. – 08.09.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
както и мораторна лихва в размер на 707,70 лева за периода 05.12.2019 г. – 08.09.2022
г., изчислена върху всяка месечна сума; 6 733,33 лева за ползване на съсобствен
автомобил, за периода 18.11.2019 г. – 08.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и мораторна лихва в
размер на 1 887,20 лева за периода 05.12.2019 г. – 08.09.2022 г., изчислена върху всяка
месечна сума. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак през 1989 г., а
бракът е прекратен с развод с решение, постановено по гражд. дело № 9629/2018 г., по
описа на СРС, 86 състав. Сочи се, че по време на брака страните са придобили имот –
апартамент № 17-А, находящ се в *** със застроена площ от 66,48 кв.м.; подземен
гараж № 2, находящ се в гр. София, ****, който автомобил се ползвал изцяло от
ответника за търговската му дейност. В исковата молба се посочва, че на 15.11.2019 г.
ищцата изпратила нотариална покана до ответника, съдържаща искане за заплащане на
обезщетение за ползите от които била лишена за собствената ½ идеална част от всяко
от посочените имущества, с посочена наемна цена за всяко едно, считано от
получаване на поканата до настъпване на обстоятелства, изключващи дължимост на
претендираните суми. Ответникът изпратил отговор на поканата, като посочил, че не
възразява ищцата да ползва имотите и автомобила, но не предложил начин на
ползване. Страните имали среща при нотариус с цел изясняване на имуществените им
отношения, но до съглашение не се стигнало, поради което ищцата твърди, че
ответникът дължи месечно обезщетение както следва: за апартамент № 17-А, за
периода 18.11.2019 г. – 08.09.2022 г /33 и 2/3 месеца/ - по 400 лева месечно, равняващи
се на ½ от наемната цена в размер на 800 лева; за подземен гараж № 2 за периода
1
18.11.2019 г. – 08.09.2022 г /33 и 2/3 месеца/ - 75 лева месечно, равняващи се на ½ от
наемната цена в размер на 150 лева; за лек автомобил за периода 18.11.2019 г. –
08.09.2022 г /33 и 2/3 месеца/ - 200 лева месечно, равняващи се на ½ от наемната цена в
размер на 400 лева, ведно с мораторна лихва върху всяка от посочените вноски,
считано от 5-то число на месеца, за който сумата се дължи до датата на предявяване на
иска.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва да бъдат
допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.
С исковата молба е формулирано искане за допускане на съдебно-оценителна
експертиза със задачи към вещо лице да даде заключение за размера на средна пазарна
наемна цена относно посочените в исковата молба имоти и превозно средство след
извършване на оглед на същите от вещото лице, която експертиза следва да бъде
допусната, с изключение на въпросите за мораторната лихва върху месечните суми,
при депозит от 350 лева, вносими от ищцата в едноседмичен срок от съобщението, за
което да бъде представена вносна бележка.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника с
твърдения за неоснователност на исковете. Посочва, че съгласно утвърденото от съда
споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК ищцата е напуснала семейното жилище без
претенции за ползването му, т.е. не била уговорена възмездност между страните.
Оспорва се фактът, че на ищцата е отказано ползването на имота. Ответникът сочи, че
поканил ищцата на среща при нотариус за обсъждане въпросите във връзка с
ползването на съсобственото им имущество, но тъй като тя не се явила лично, а
изпратила представител, страните не могли да обсъдят въпросите с ползването на
имуществото. Ответникът твърди, че ищцата не търсела ползване на имота, а парично
обезщетение, тъй като отказвала да ползва предоставената от ответника част от
имотите, съответно било налице нежелание за ползване. На следващо място, в отговора
се твърди, че между страните било подписано споразумение за разделяне на
имуществото след развода, съгласно което ответникът се задължил да изплати остатък
от кредит на ищцата, както и да прехвърли имот на сина им, а тя се задължила да
предостави на ответника процесното имущество.
С писмения отговор е формулирано искане за допускане на двама свидетели
при режим на довеждане, по което искане съдът намира,че следва да бъде допуснат
един свидетел,тъй като не се твърди,че свидетелите се ангажират за установяване на
различни обстоятелства.
Налице са предпоставки за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК ищцата
следва да установи, че процесните имоти са съсобствени помежду им с ответника при
равни квоти, да докаже, че ответникът реализира фактическа власт върху имота, да
докаже размера на вземането си, както и че е поканила писмено ответника да ѝ заплаща
обезщетение. В тежест на ответника е възложено да докаже, че е предоставил
възможност на ищцата да ползва имота или са налице обстоятелства, изключващи
отговорността му. Съдът намира, че следва да бъде указано на ответника на основание
чл.146, ал.2 от ГПК, че не са ангажирани доказателства относно съществуването на
твърдяното споразумение между страните, с което същите са уредили имуществените
си отношения след развода.
Съдът,отчитайки обстоятелството,че ответникът твърди,че относно квотите в
съсобствеността върху процесните недвижими имоти е предявен иск за трансформация
2
на имущество по гражд.дело № 16188/2019 г. по описа на СГС,намира,че следва да
бъде изискана справка от СГС,ГК,22 състав относно предмета и страните по
гражд.дело № 16188/2019 г.,както и информация дали производството е приключило с
влязъл в сила съдебен акт.
По изложените съображения и на основание чл.140 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писмените доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза със задачи, както
са посочени в обстоятелствената част на определението, при депозит в размер от 350
лева, вносими от ищцата в едноседмичен срок от съобщението, за което да бъде
представена вносна бележка.
Делото да се докладва след внасяне на депозита за определяне на вещо лице.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане в първото съдебно заседание по искане на ответника.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от СГС,ГК,22 състав за предмета и страните по
гражд.дело № 16188/2019 г.,както и информация дали производството е приключило с
влязъл в сила съдебен акт.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2023 г.
от 10,30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, да им бъде изпратен
препис от определението, а на ищцата и от писмения отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3