Решение по дело №361/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 януари 2022 г.
Съдия: Росица Димитрова Басарболиева
Дело: 20217200700361
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

                                                                                                                             № 5

 

гр. Русе, 20.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 12 януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТРИНКА

КУПРИНДЖИЙСКА

 

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

 

при секретаря           НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА              и с участието на прокурора              ГЕОРГИ МАНОЛОВ      като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело 361 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от М.Д.М. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник С.С., против Решение № 521 от 01.11.2021 г., постановено по АНД № 1729/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0002001 от 27.07.2021 г. на Директора на Регионална дирекция (РД) „Автомобилна администрация“ - Русе към Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с Приложение 5, Част I, т. 5.2.3, буква „г“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 (двеста) лева. В жалбата се излагат оплаквания, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и съответно на наказателното постановление. Претендира се и присъждане на направените и пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът по касационната жалба, в депозирано по делото писмено становище вх. № 25953 от 10.12.2021 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата. Прави и възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар (л. 11 от делото).

Представителят на ОП-Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл.218 от АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.  

С решението, постановено по АНД № 1729/2021 г., районният съд e потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, издадено от директора на РД АА - Русе. С НП, на М. М. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 101, ал. 4 от същия закон, във връзка с Приложение 5, Част I, т. 5.2.3, буква „г“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

При извършена проверка на 11.06.2021 г., около 15:40 часа, в гр. Русе, КПП Приста, изход от гр. Русе, контролните органи, служители на РД АА – Русе, установили, че водачът М. М. управлява описания в НП товарен автомобил, извършващ превоз на товар за собствена сметка, който автомобил бил технически неизправен – установена била гума с разкъсвания, разположена на трета ос, от дясната страна. Контролните органи счели, че с това си поведение водачът на товарния автомобил нарушава разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, тъй като е налице неизправност в пътното превозно средство, която е значителна.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за движещите се по пътната мрежа ППС да бъдат технически изправни.

Законодателят е предвидил в санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата наказание за водач, който управлява технически неизправно моторно превозно средство - глоба в размер на 200 лева – при констатирани значителни неизправности, каквато значителна неизправност несъмнено представлявала разкъсаната гума на трета ос от дясната страна, съгласно Приложение 5, Част I, т. 5.2.3, буква „г“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Затова на същата дата, за описаното по-горе нарушение инспектор към РД АА – Русе съставил на водача на товарния автомобил АУАН, а впоследствие било издадено и оспореното пред въззивната инстанция наказателно постановление.

Районен съд - Русе e изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства /с изключение на свидетелските показания на В. Жеков/. Съставомерността на деянието на водача на товарния автомобил е установена по безспорен начин, съобразно доказателствата по делото. Не са налице и съществени процесуални нарушения, които биха довели до друг изход на делото или до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Действително в мотивите на оспорения съдебен акт липсва изрично обсъждане на показанията на водения от жалбоподателя свидетел - св. В. Жеков, но според настоящата съдебна инстанция с изричното им необсъждане съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е така, тъй като този свидетел е транспортен директор на дружеството, собственик на процесното превозно средство, управлявано от водача М. М. и с което е бил осъществяван и превоза за собствена сметка, и по отношение на което е била констатирана техническа неизправност. При тези данни, се налага и извод за  заинтересованост на този свидетел от изхода на делото и стремеж да спомогне водачът на автомобила да избегне административнонаказателна отговорност. Освен това неговите показания не би следвало да бъдат кредитирани и предвид останалия доказателствен материал по делото, който несъмнено обуславя безспорна съставомерност на процесното деяние. В тази връзка първата съдебна инстанция правилно е дала вяра на показанията на актосъставителя, който лично и непосредствено е възприел наличието на разкъсване по гумата, разположена на трета ос от дясната страна на товарния автомобил, като обективни и безпристрастно дадени. Въззивният съд правилно е ценил и представеното от страна на жалбоподателя писмено доказателство – фактура от 05.11.2020 г., като е приел, че от същата не би могло да се установи, че точно на трета ос на автомобила са били поставени закупените според тази фактура нови гуми. Същото се отнася и до представената фактура №********** от 06.10.2020 г. за покупка на 4 броя гуми. Ето защо и показанията на водения от жалбоподателя свидетел в тази насока следва да бъдат приети като изцяло израз на защитната теза на наказаното лице срещу повдигнатото му обвинение.   

Касационната инстанция споделя изцяло изводите в проверяваното въззивно решение за законосъобразност на оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Събраните в административнонаказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и тези - писмени и гласни, събрани в съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че обективираното от жалбоподателя поведение е било в разрез с правилата, въведени с чл. 139, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с Приложение 5, Част I, т. 5.2.3, буква „г“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. С оглед на това водачът на товарния автомобил е санкциониран правилно.

Спорно по делото е и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус, не указват на маловажност по смисъла на закона. Обратното, както е констатирал и РС – Русе, установената техническа неизправност на МПС е от такова естество, че застрашава безопасността на движението и това изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН. Отстраняването на неизправността в кратък срок след констатиране на нарушението и липсата на други нарушения по ЗДвП не са обстоятелства, които биха могли да обусловят по-ниска обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случай на нарушение от този вид (§1, т. 4 от ДР на ЗАНН).

Оспореното решение е допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона. От настоящата инстанция не се установиха нарушения при постановяването му, които да съставляват касационно основание за отмяната му, противно на доводите на кастора.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се следват разноски за съдебното производство и такива не му се присъждат.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 521 от 01.11.2021 г., постановено по АНД № 1729/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0002001 от 27.07.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе към Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”.

Решението е окончателно.

                                              

 

                                                         

        

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                         2.