№ 3770
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110143345
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, насрещен такъв
по чл. 59 ЗЗД, а в условията на евентуалност – по чл. 411 КЗ.
Ищецът ЗК „Л.И.“ АД твърди, че на 10.11.2017г., в Република Германия,
настъпило ПТП, виновно причинено от И.Г. - водач на товарен автомобил марка
„ДАФ“, модел „TGX 18.480“, с рег. № *****, застрахован при ищеца по застраховка
ГО, с прикрепено към него ремарке с рег. № *********, застраховано при ответника по
застраховка ГО. В причинна връзка със застрахователното събитие били причинени
щети на товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „H4EN3“ с рег. № ***** на стойност
6 572.82 лева. Ищецът изплатил застрахователно обезщетение за увредения товарен
автомобил в посочения размер. Тъй като застрахователното събитие възникнало на
територията на Република Германия, то приложимият материален закон бил немският.
Последният предвиждал, че товарният автомобил и ремаркето образували единна
композиция, като при настъпване на застрахователно събитие застрахователите спрямо
всеки елемент от композицията отговаряли така, че всяка страна да понесе половината
от отговорността спрямо увреденото лице. Поради плащането на обезщетение в горния
размер за ищеца възникнало регресно вземане за половината от платеното
обезщетение - за 3 286.41 лева. Поканен, ответникът отказал да извърши плащане.
Ищецът моли съдът да постанови решение за признаване за установено на вземането за
последната сума, ведно със законни лихви, за които суми по ч.гр.д. № 19658/2021г. по
описа на СРС, 70-и състав на 14.04.2021г. била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. Претендира разноски.
1
Ответникът ЗД „Е.“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба. Признава, че към датата на ПТП бил застраховател по застраховка ГО
за ремарке с рег. № *********, но твърди, че приложим към конкретния казус бил
българският закон – чл. 479, ал. 1 КЗ. Твърди, че не носел отговорност, тъй като
вредите по време на движение се покривали от отговорността на теглещото МПС.
Оспорва твърдяния механизъм на ПТП, вината на водача И.Г., причинно-следствената
връзка на ПТП с вредите, оспорва претенцията и по размер, вкл. твърди, че детайлите
не били отремонтирани, не били за подмяна.
На свой ред предявява насрещни искове, като твърди, че за причинени от същото
ПТП вреди на тегленото от т.а. марка „ДАФ“, модел „H4EN3“ с рег. № *****, ремарке
с рег. № НН-ТР 5486, заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 22
137.03 лева. Изцяло, по горните мотиви за приложението на българското
законодателство твърди, че обезщетението следвало да бъде понесено от ищеца –
застраховател на ГО на теглещото МПС, предвид на което със същата сума ищецът
неоснователно се обогатил за сметка на ответника. Претендира осъждане на ЗК „Л.И.“
АД да му заплати сумата 22 137.03 лева, представляваща неоснователно обогатяване,
ведно със законните лихви. В условията на евентуалност – при приложимост на
немското материално право, претендира осъждане на ответника да му заплати
половината от сумата, а именно 11 068.52 лева, представляваща регресно вземане.
Претендира разноски.
Ищецът ЗК „Л.И.“ АД депозира отговор на насрещните искове. Поддържа, че
отговорността следва да бъде понесена по ½ част от страните съобразно германското
законодателство. Оспорва размера на вредите като прекомерен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна
полица № BG/22/******* от 13.03.2017г. се установява, че на същата дата ищецът и
„Интерлийз Ауто“ ЕАД сключили застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за влекач марка „МАН“, модел „TGX 18.480“, с рег.№ *****, по
силата на която ищецът ЗК „Л.И.“ АД поел задължение за периода от 14.03.2017г. до
13.03.2018г. да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица на
гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или неимуществени
вреди при управлението или по повод притежаването на МПС.
Не е спорно и от представената по делото застрахователна полица №
BG/07/117000851048 от 16.03.2017г. се установява, че на същата дата ответникът ЗД
„Е.“ АД и „Интерлийз Ауто“ ЕАД сключили застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за ремарке с рег.№ *********, по силата на която ответникът ЗД
„Е.“ АД поел задължение за периода от 17.03.2017г. до 16.03.2018г. да носи риска от
2
настъпване в правната сфера на застрахованите лица на гражданска отговорност за
причинени на трети лица имуществени или неимуществени вреди при управлението
или по повод притежаването на същото ремарке.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и
неоспореното заключение на САТЕ съдът приема за установено, че в срока на
застрахователното покритие, на 10.11.2017 г., около 18.20 ч., управляваната от водача
И.Г. обща композиция от влекач марка „МАН“, модел „TGX 18.480“, с рег.№ *****, с
прикрепено към него ремарке с рег. № *********, се движила в Германия, по
автомагистрала А3, гр. Регенсбург – гр. Франкфурт на Майн, с посока към гр.
Нюрнберг, и при километър 290, реализирала ПТП в спиращата пред Г. композиция от
влекач марка „ДАФ“, модел „Х4ЕН3“, с рег. № *****, с полуремарке с рег. №
********. В причинна връзка с така настъпилото по вина на водача Г. ПТП, били
причинени увреди на влекач марка „ДАФ“, модел “Х4ЕН3“, с рег. № ***** по опорно-
прикачното му устройство и крепежни елементи, а увредите по полуремарке с рег. №
******** били в задни светлини, дънен калобран, дясна и лява товарна врата, въртящ
се лост на товарните врати, разтягащ се лост на товарните врати, затягащи се гърбици и
механизми на заключване на товарните врати, ъгъл задна броня, греда задна броня,
предупредителен знак, фолио и маркировка, лайсна товарни врати, подвижна
платформа, типова палетна кутия, надписи задни врати, главна цапфа, подложка заден
регистрационен номер, крепежни елементи и др.
Страните по делото не са формирали спор, че съобразно Застрахователния
кодекс на Германия застрахователят на влекача и застрахователят на ремаркето
поделят половината от сумите за обезщетение за причинените от виновното поведение
на водача щети.
По делото са събрани писмени доказателства, в т.ч. документи за кредитен
превод от 29.08.2019г. и от 13.05.2020г. от които се установява, че във връзка с
предявена по претенция Зелена карта от Германското бюро, чрез Ван Амейде, щета
ищецът ЗК „Л.И.“ АД, като застраховател на гражданската отговорност на водача на
влекач марка „МАН“, модел „TGX 18.480“, с рег.№ *****, заплатил застрахователно
обезщетение за вредите, причинени на влекач марка „ДАФ“, модел “Х4ЕН3“, с рег. №
***** в общ размер на левовата равностойност 6 572.82 лева.
По делото са събрани писмени доказателства, в т.ч. платежен документ от
08.10.2018г., от който се установява, че във връзка с предявена по претенция Зелена
карта от Германското бюро, чрез Ван Амейде, щета ответникът ЗД „Е.“ АД, в
качеството си на застраховател на гражданската отговорност на ремарке с рег. №
*********, заплатил застрахователно обезщетение за вредите, причинени на
полуремарке с рег. № ******** в общ размер на 11 298.58 евро, с левова равностойност
22 137.03 лева.
3
Настоящият съдебен състав намира, че дължимото обезщетение за вреди следва
да се определи по цени в Германия, тъй като увредените вещи са собственост на
чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в Германия. Ето защо съдът
съобразява установените от представените по делото фактури и доказателства за
заплащане размери, заплатени от страните-застрахователи, а не средни пазарни цени в
България, посочени в заключението на САТЕ. Съобразяването на средните пазарни
цени в България не би довело до пълно обезщетяване на настъпилите от ПТП вреди.
По основния спорен между страните въпрос относно приложимото право към
отговорността на страните настоящият съдебен състав споделя актуалната съдебна
практика, застъпена в решение № 685/30.03.2022г., постановено по в.гр.д. № 10877/21г.
по описа на СГС, III-Б състав, докладчик Х.М., а именно, че според Решение на Съда
на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14, при пътнотранспортно
произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке,
приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно
средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието,
предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото
при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008
(Регламент „Рим І“), ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо
това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007
(Регламент „Рим ІІ“) предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите,
т.е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с
отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за
възстановяване на вредите на пострадалото лице.
В т. 54 от горепосоченото решение изрично е посочено, че задължението на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да обезщети причинена на
пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда (чийто
фактически състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата,
действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от
Регламент „Рим ІІ“), а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано
лице, а в т. 61 и 62 – че на първо място следва да се определи по какъв начин следва да
бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице
между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от
друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото
национално право по силата на Регламент „Рим ІІ“, а на второ място следва да се
определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент „Рим І“, кое е приложимото право
спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите – ищци в
главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали
и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят
правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
4
От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент „Рим І“ се прилага в случаите, в
които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по
силата на чл. 4 и следващите от Регламент „Рим ІІ“, предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредата. Настоящият случай е именно такъв –
приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е
това на Германия, което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя
на влекача и застрахователя на ремаркето, поради което и приложимото материално
право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него
ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент „Рим І“.
Доколкото в частност страните не са избрали приложимо право и няма
съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията
на Република България, то приложимо се явява българското право, а отделно от това
следва да се посочи, че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от
Регламент „Рим І“, като именно КЗ на Република България регламентира както
задължението за сключване на застраховките - чл. 483 КЗ, така и обема на
застрахователното покритие по тях, в т.ч. покритите рискове при застраховки
„Гражданска отговорност“ от притежаване и използване на ремарке - чл. 479 КЗ.
Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ (приложимо право съгласно чл. 7 от
Регламент „Рим І“), вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно
средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на
движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно
превозно средство. Следователно отговорността на ответника по процесния договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ не включва задължение за обезщетяване на
вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно средство. Ето защо
предявеният от ищеца срещу ответника – застраховател на гражданската отговорност
на тегленото ремарке иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 411 КЗ се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла
на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, могат да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно
лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или
обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи,
които е следвало да бъдат направени, но са направени от обеднилото се лице.
По горните мотиви на съда, на основание нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ, ищецът
ЗК „Л.И.“ АД – застраховател на гражданската отговорност на теглещото МПС, дължи
5
да покрие всички вреди от процесното ПТП, причинени от виновния водач Г.. Ето защо
плащайки сумата 11 298.58 евро, с левова равностойност 22 137.03 лева, ответникът
ЗД „Е.“ АД се е обеднил, а ищецът ЗК „Л.И.“ АД, чието е задължението да обезщети
процесните вреди на полуремарке с рег. № ********, се е обогатил със същата сума.
Ето защо ищецът дължи да възстанови на ответника сумата 22 137.03 лева, заплатена
по щета № **********/12.04.2018г. за вреди, причинени на полуремарке с рег. №
********, в резултат на ПТП, настъпило на 10.11.2017г. в Германия, на
автомагистрала А3, при километър 290, по вина на И.Г. – водач на обща композиция
от влекач марка „МАН“, модел „TGX 18.480“, с рег.№ *****, с прикрепено към него
ремарке с рег. № *********.
Предявеният от ответника насрещен иск по чл. 59 ЗЗД следва да бъде изцяло
уважен за сумата 22 137.03 лева, като на ответника се присъди и законната лихва от
депозирането на насрещния иск в съда на 29.11.2021г. до окончателното погасяване.
Предвид несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, под което е предявен
(приложимост на Германското законодателство), евентуалният иск на ответника по
чл. 411 КЗ не се разглежда от съда.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият претендира
и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 1 285.48 лева, от които 885.48
лева – държавна такса, 300 лева – за експертиза и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят разноски
пред СРС в размер на 1 285.48 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **********, срещу ЗД „Е.“ АД,
ЕИК *********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 41 КЗ за сумата 3
286.41 лева, представляваща регресно вземане за ½ част от заплатеното обезщетение за
нанесени щети на влекач марка „ДАФ“, модел “Х4ЕН3“, с рег. № *****, настъпили в
резултат на реализирано на 10.11.2017г. ПТП, в Германия, на автомагистрала А3, при
километър 290, за което вземане по ч.гр.д. № 19658/2021г. по описа на СРС, 70-и
състав, на 14.04.2021г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **********, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК
*********, по предявения насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата
22 137.03 лева, представляваща неоснователно обогатяване със заплатено
застрахователно обезщетение за вреди, причинени на полуремарке с рег. № ********, в
резултат на ПТП, настъпило на 10.11.2017г. в Германия, на автомагистрала А3, при
6
километър 290, по вина на И.Г. – водач на обща композиция от влекач марка „МАН“,
модел „TGX 18.480“, с рег.№ *****, с прикрепено към него ремарке с рег. №
*********, ведно със законната лихва от 29.11.2021г. до окончателното погасяване, и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1 285.48 лева – разноски по делото, сторени
пред СРС .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7