№ 244
гр. Варна , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Варна, 37 СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110201242 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. Р. СТ., ЕГН ********** от ***, *** чрез адвокат Т.И.,
ВАК, срещу Наказателно постановление № 19 – 0819 - 001265/11.04.2019 г., на Началник
Група към ОД МВР - Варна, Сектор „ПП“- Варна, с което са му наложени:1/
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. НП било
немотивирано, изложеното в обстоятелствената му част било невярно, нелогично, неясно и
това затруднявало правото на защита срещу наложените санкции. В жалбата въззивникът
оспорва своето участие в ПТП на посочената дата и час. Сочи, че след като не е бил
участник в ПТП, няма как да го напусне. Жалбоподателят твърди, че е налице приложение
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Представлява се и от процесуални представители – адв. Л., ВАК която поддържа жалбата и
моли НП да бъде отменено. Моли да и бъдат присъдени разноски направени по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
1
представител. Депозирани са писмени бележки от ю.к.Л., в които намира жалбата за
неоснователна. Счита, че НП е правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От фактическа страна:
На 12.12.2018 г. около 12:15 часа в гр. Варна на бул. „Княз Борис I“ жалбоподателят
управлявал товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № А 91-79 ММ в посока центъра на
града. Преди кръстовището с бул. „Цар Освободител“ заел дясната лента, предназначена за
завиване надясно. По същото време в лентата за направо се намирала св. С.Р. К., която
управлявала лек автомобил „Хонда“ с рег. № В 78-93 ВТ. Поради това, че светофарът дал
зелен разрешителен сигнал, жалбоподателят предприел планираната маневра завиване
надясно, при която маневра товарният автомобил „Пежо Боксер“ одрал и счупил дясното
странично огледало на лекия автомобил „Хонда“. Въпреки настъпилото произшествие
жалбоподателят не спрял, завил надясно и продължил. Св. К. видяла, че все още свети зелен
сигнал за завиващите надясно, поради което преминала в съседната дясна лента и
последвала автомобила, управляван от жалбоподателя. На следващия светофар го
настигнала и застанала с автомобила си успоредно на управлявания от жалбоподателя
автомобил. Свалила стъклото на автомобила си и го попитала защо не е спрял след
произшествието. Жалбоподателят не свалил своя прозорец, а започнал да жестикулира. След
като светнал зелен сигнал на светофарната уредба жалбоподателят потеглил напред, а св. К.
сигнализирала на тел. 112 за настъпилия инцидент.
По повод на инцидента св. ХР. Г. Г. (мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – Варна) извършил проверка, в хода на която били снети писмени обяснения
от св. Стелияна К.. В хода на проверката собственикът на товарния автомобил „Пежо
Боксер“ попълнил декларация, в която посочил, че на процесната дата автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя СТ. Р. СТ.. Последният също попълнил декларация, че на
процесната дата е управлявал товарния автомобил „Пежо Боксер“.
В тази връзка на 10.02.2019 г. св. ХР. Г. Г. съставил срещу жалбоподателя СТ. Р. СТ.
АУАН за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП, който бил връчен лично на жалбоподателя С. на 11.03.2019 г.
В предвидения в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН срок постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, в който въззивникът изложил становище за липса на
извършено от него административно нарушение, доколкото автомобилът на св. К. е бил
неправилно пристроен, което е препятствало преминаването на автомобили покрай него.
Освен това огледалото на управлявания от св. К. автомобил е било без каквито и да е било
щети, поради което същата му направила знак да продължи.
На 11.04.2019 г. Д. Г. Г. - Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Варна, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
2
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на
следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на св. ХР. Г. Г., С.Р. К. и СТ. Р. СТ., писмени доказателства и доказателствено
средство: АУАН; заповед на министъра на вътрешните работи; протокол за ПТП; 2 бр.
декларации и справка за нарушител/водач.
Настъпването на пътно-транспортното произшествие, поведението на водача на
автомобила и нанесените имуществени вреди се установяват изцяло от показанията на св.
С.Р. К., които са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични. Св. К. е свидетел
очевидец, който възпроизведе пред съда непосредствено възприетите от нея обстоятелства,
свързани с настъпилото ПТП, и поведението на жалбоподателя преди, по време и след
настъпването на инцидента. От показанията на св. К. се установява, че на процесната дата и
място жалбоподателят е предизвикал пътно-транспортно произшествие, при което е
причинил материални щети на лек автомобил „Хонда“ с рег. № В 78-93 ВТ.
Показанията на св. К. се подкрепят и от показанията на св. Х.Г., които са източник на
производни доказателства и служат за проверка на първичните такива. Св. Г. възпроизведе
извънпроцесуални изявления на св. К., които напълно съответстват на дадените от нея в
хода на съдебното следствие свидетелски показания. По изложените съображения съдът
кредитира изцяло показанията на св. К. и подкрепящите ги показания на св. Г.. В
показанията си св.С. сочи, че като минавал с автомобила си покрай автомобила на св.К.,
леко е „закачил“ страничното и огледало, като тя „му махнала с ръка да продължи
движението си“. Тези показания не се подкрепят от показанията на св.Г. и св.К., като съда
счита, че те са в насока на негова защитна версия, с цел оневиняване.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна
доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за
установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на
разпитаните по делото свидетели подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то
последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно
и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и на
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е
надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря
на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
3
По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП (пункт 1. от
НП):
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължава всеки участник в движението по
пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в
опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят от обективна
страна е нарушил посочената забрана, като на 12.12.2018 г. около 12:15 часа в гр. Варна на
бул. „Княз Борис I“, управлявайки товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № А 91-79 ММ,
при извършване маневра завиване надясно е одрал и счупил дясното странично огледало на
спрелия в лява пътна лента за направо лек автомобил „Хонда“ с рег. № В 78-93 ВТ.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината
непредпазливост и по-конкретно небрежност, тъй като нарушителят не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Това е така, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач на МПС е бил длъжен да
предвиди, че преминавайки в близост до друг автомобил, би могъл да му нанесе материални
щети. Нещо повече св. К. заявява, че лентата за завиване надясно е тясна и често на същото
място се налага автомобилите в дясната лента да изчакат съседната лента да се освободи, за
да преминат безпрепятствено. Следователно при видима стесненост на лентата за движение
за завиване надясно жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, изразяващи се в причиняване на материални щети на друг
автомобил.
Следователно правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на СТ. Р. СТ. за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП (пункт
2. от НП):
Съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП водачът на
ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е
всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за
настъпването му“. Дефиницията за пътно-транспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30
от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети“. Предвид наличието на повреда на дясното странично огледало на лек
автомобил „Хонда“ с рег. № В 78-93 ВТ, съдът намира, че жалбоподателят е участник в
ПТП, при което са настъпили само имуществени вреди.
След произшествието СТ. Р. СТ. е напуснал произшествието, не е уведомил
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието, респективно не е получил и не е изпълнил указанията на
тази служба.
4
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата на
съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в
случая е налице. Водачът С. е съзнавал, че е участник в ПТП, предвид това, че е реагирал с
неприлични жестове по отношение на св. К., която го попитала защо не е спрял, след като е
видял, че я е ударил. Въпреки че св. К. се е опитала да проведе разговор с жалбоподателя,
той не е спрял и е продължил. Това води до единствения възможен извод, че
жалбоподателят е съзнавал участието му в настъпилото пътно – транспортно произшествие,
но въпреки това е напуснал мястото и не е сигнализирал компетентната структура на МВР,
за да получи и изпълни указанията й.
Следователно правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на СТ. Р. СТ. за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
По приложението чл. 28 ЗАНН:
Не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН за нито едно от двете деяния, тъй като
не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават някое от
тях като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типични нарушения. Нещо повече –
касае се за нарушения, свързани с управление на МПС, която дейност винаги е източник на
повишена опасност. Освен това нарушението е извършено през деня на натоварен градски
пътен участък. Тези обстоятелства отличават нарушението като такова с висока степен на
обществена опасност, поради което и неприложима се явява разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
По възраженията на въззивната страна:
Обстоятелството, че възражението, подадено в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН, не е
обсъдено в наказателното постановление, не представлява съществено процесуално
нарушение, което да е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй
като в преписката се намира справка, изготвена от петчленна комисия, председателствана от
наказващия орган. В справката е даден подробен и аргументиран отговор на възражението
на жалбоподателя, поради което и не е необходимо преповтарянето на съдържанието и в
наказателното постановление.
Не следва да бъдат обсъждани възраженията на въззивната страна за допуснати от св.
К. административни нарушения, тъй като предмет на доказване в настоящото производство
са действията на жалбоподателя, а не на другото лице, участник в същото това
произшествие. Извършването на административно нарушение от другия участник в пътно-
транспортното произшествие не освобождава от административнонаказателна отговорност
жалбоподателя за извършените от него административни нарушения.
По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл.52, ал. 4 ЗАНН съдът
счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на
наказателното постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните по делото
са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и, най-вече -
защото съдът решава делото по същество, което от процедурна гледна точка означава, че
5
той никога не връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия орган, а го
решава сам, по същество. По същите тези съображения непосочването в НП на
доказателствата, които потвърждават нарушението, не може да се приеме за съществено
процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на правото на защита на
нарушителя.
Не е налице и твърдяното съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса
на описание на извършеното нарушение – в АУАН и НП ясно и недвусмислено са описани
действията на водача, с които актосъставителят и наказващият орган са приели, че са
осъществени съставите на процесните нарушения, а именно: на процесната дата и място
жалбоподателят, управлявайки товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № А 91-79 ММ, при
извършването на маневра завой надясно не е осигурил достатъчно странично разстояние и е
блъснал спрелия в лява пътна лента за движение направо лек автомобил „Хонда“ с рег. № В
78-93 ВТ, при което е причинил незначителни материални щети. Посочено е още, че
нарушителят не е уведомил контролните органи на МВР и е напуснал произшествието. Това
са всички съставомерни обстоятелства по смисъла закона, поради което и друго описание не
е необходимо.
Неоснователно се явява и възражението, че няма данни при настъпване на
съприкосновението между двете МПС да са настъпили материални щети. От показанията на
св. К. се установява, че огледалото на управлявания от нея автомобил е било обърнато,
одрано и е имало счупено парче. Наличието на щети по единия автомобил обуславя
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и е
предпоставка за възникване на задължението на водачите и на двата автомобила да останат
на мястото на произшествието и да сигнализират компетентните органи на МВР, след което
да получат и спазват техните указания. Дали щетите са описани в представения по делото
протокол за ПТП е ирелевантно, тъй като същността на нанесените материални щети се
установява от показанията на разпитаната по делото св. К..
Липсата на описание в АУАН на обстоятелството, че между участниците
съществуват разногласия относно обстоятелствата на ПТП е нарушение, но не обуславя
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление предвид разпоредбата на чл.
53, ал. 2 ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Не е налице твърдяното нарушение, изразяващо се в липса на посочване в АУАН, че
в произшествието има и друг участник, доколкото изрично е посочено, че товарният
автомобил, управляван от жалбоподателя, е ударил лек автомобил „Хонда“ с рег. № В 78-93
ВТ.
По отношение на наказанията:
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДвП за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв.
Поради това, че размерът на предвиденото наказание е фиксиран, пред съда не е
6
поставен въпросът за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.
Следователно в частта по пункт 1. наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
В санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са предвидени
административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие.
При индивидуализацията на административното наказание съдът отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство това, че причинените при произшествието щети са
незначителни.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете наказването на водача за
други нарушения на ЗДвП.
При наличието на баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства правилно наказващият орган е наложил административното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ в средния размер от 3 месеца, но в нарушение на
чл. 27 ЗАНН е определил наказанието глоба в максималния размер от 200 лв. По изложените
съображения за баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства на
нарушителя е следвало да бъде наложено наказание глоба в средния размер от 125 лв., което
се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната му част по пункт 2., като
наложената глоба в размер на 200 лв. бъде намалена до предвидения в закона среден размер
от 125 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните,
съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването, като всяка от тях прави искане
за присъждането им.
Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК (приложим по арг. от чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК)
на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение, която представя
доказателства (договор за правна защита и съдействие, в който страните са удостоверили
размерът на платеното възнаграждение) за извършени разноски в размер на 300 лв.
Доколкото в случая е наложено и наказание „лишаване от право да се управлява МПС“,
неприложима се явява разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на
платеното в случая адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразен с разпоредбата на
чл. 18, ал. 4 (Нова – ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от посочената наредба, съгласно която за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-
наказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. Следователно
възражението за прекомерност е неоснователно.
От доказаните релевантни разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено
7
адвокатско възнаграждение, въззивната страна има право на 129,55 лева съобразно
уважената част от оспорването на наказателното постановление на основание чл. 63, ал. 3
ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, които следва да бъдат заплатени от ОД МВР –
Варна като второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от
27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на
вътрешните работи.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 80,00 лв. предвид това, че участието на
юрисконсулта се изразява само в представяне на писмени възражения срещу подадената
въззивна жалба, от които има право на 52,73 лв., пропорционално на отхвърлената част от
обжалването, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144
АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, които следва да бъдат присъдени на ОДМВР – Варна като второстепенен
разпоредител с бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне
на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19 – 0819 -001265 от 11.04.2019 г.,
издадено от началник група към ОД МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, в частта по
пункт 1., в която на СТ. Р. СТ. на основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19 – 0819 - 001265 от 11.04.2019 г., издадено
от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, в частта по пункт 2., в
която на СТ. Р. СТ. на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание глоба от 200 (двеста) лева на 125 (сто
двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - Варна ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Р. СТ.,
ЕГН **********, адрес ***, *** (***) № ***, сумата от 129,55 лв. (сто двадесет и девет лева
и петдесет и пет стотинки), представляваща направени във въззивното производство
разноски, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
8
ОСЪЖДА СТ. Р. СТ., ЕГН **********, адрес ***, *** (***) № 64а., ет. 4, ап. 10 ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - Варна сумата от 52,73 лв. (петдесет и
два лева и седемдесет и три стотинки), представляваща направени във въззивното
производство разноски, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр.
чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9