№ 4761
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100505916 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ срещу
решение № 4092/11.03.2025 г. по гр.д. № 19340/2023 г. по описа на СРС, 54 състав, с
което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „ЗЕАД Булстрад Виена
иншурънс груп“ ЕАД на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва:
714,45 лв., представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по
лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****, вследствие на ПТП от
17.08.2022 г., настъпило в гр. София, за което е образувана застрахователна преписка
№ 470422222244675 по описа на ищеца, в резултат от виновното и противоправно
поведение на Д.Д.Т. като водач на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****, чиято
деликтна отговорност в това му качество е била застрахована по силата на сключен със
„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в т.ч. ликвидационни разноски в
размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2023 г.
до окончателно изплащане на задължението; 18,13 лева, представляваща обезщетение
за забава върху претендираната сума за периода от 20.01.2023 г. до 09.04.2023 г.
1
Жалбоподателят - ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, твърди, че решението е
неправилно. Твърди, че по делото не е доказано изцяло виновен за ПТП да е бил
водачът на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****. Счита, че присъдената сума
следва да бъде намалена, тъй като е налице съпричиняване. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноските по производството.
Ответникът по жалбата – „ЗЕАД Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, оспорва
жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ЗЕАД Булстрад Виена иншурънс
груп“ ЕАД с искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ да заплати следните суми: 714,45 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2023 г., до
погасяването, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с щети по лек автомобил „Мицубиши
Аутлендър“ с рег. № ****, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 17.08.2022 г.
в гр. София по вина на водач на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****,
гражданската отговорност на който е била застрахована от ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“; 21,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.12.2022 г. до
09.04.2023 г.
Ищецът – „ЗЕАД Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, твърди, че в качеството
си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за
реализирано на 17.08.2022 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 685,45 лв.
Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има и водачът на
застрахования при ответника – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, по застраховка
„Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното
обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за
платената сума, както и за сумата в размер на 25 лв. – ликвидационни разходи. Ето
защо, предявява посочените по-горе искове.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
2
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно вината за настъпване
на ПТП, както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, което е
било застраховано по застраховка „Каско“ при „ОЗК – Застраховане“ АД.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 17.08.2022 г. и
приложеното към исковата молба уведомление за щета, на 17.08.2022 г., около 10,30
часа товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № **** се е движил в гр. София по ул. „Цар
Самуил“ и пред № 15 водачът на посоченото МПС е предприел маневра за паркиране,
вследствие на което и при извършване на маневрата е настъпило съприкосновение
между превозвания извънгабаритен товар и намиращия се паркиран лек автомобил
„Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****. В протокола са удостоверени и видимите щети
по отношение на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****, а именно –
щети по предна лява врата, задна лява врата и заден ляв панел.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява идентичен на
посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение,
че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на „ЗЕАД Булстрад Виена
иншурънс груп“ ЕАД и приложения снимков материал, се налага извод, че щетите по
отношение на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № **** се намират в
пряка причинна връзка с настъпилото на 17.08.2022 г. ПТП.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – П.И.И. и Д.Д.Т. – водачи
на автомобилите, които са участвали в ПТП, се установява идентичен на описания по-
горе механизъм на ПТП. Свидетелят Т. сочи, че с управлявания от него товарен
автомобил „Мерцедес“ при извършване на маневра е ударил паркирания лек
автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****.
С оглед показанията на разпитаните свидетели, съставения констативен
3
протокол за ПТП, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза
съдът намира за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на
17.08.2022 г., около 10,30 часа товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № **** се е
движил в гр. София по ул. „Цар Самуил“ и пред № 15 водачът на посоченото МПС е
предприел маневра за паркиране, вследствие на което и при извършване на маневрата
е настъпило съприкосновение между превозвания извънгабаритен товар и намиращия
се паркиран лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****.
При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването му е водачът
на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****, тъй като е нарушил правилата за
движение по ЗДвП, като не е осигурил достатъчно странично разстояние между
автомобилите и не е спрял при възникнала опасност за движението, което е станало
причина за настъпване на ПТП. Възражението на въззивника за съпричиняване е
неоснователно, тъй като от нито едно от събраните по делото доказателства не може
да се направи извод, че причина на ПТП е противоправно поведение на водача на
застрахования по застраховка „Каско“ лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. №
****.
Не се спори между страните, че към датата на ПТП между виновния за ПТП
водач на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № **** и ответника е съществувало
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е заплатил на
застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 685,45 лв., а,
видно от регресна покана, получена от ответника на 20.12.2022 г., ищецът е поканил
ответника да му възстанови заплатената сума, ведно с ликвидационните разходи за
определяне на застрахователното обезщетение.
Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на
предявения от ищеца иск, се явяват доказани.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно заключението по съдебно-автотехническата
експертиза, приета в първоинстанционното производство, стойността, необходима за
възстановяване на застрахованото по застраховка „Каско“ МПС, по средни пазарни
цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 1351,98 лв. Доколкото
заплатеното застрахователно обезщетение е в по-малък размер от посочената сума, то
дължимото регресно вземане е в размер на платената сума, ведно със сумата в размер
на 25 лв. – обичайни разходи за определяне на застрахователното обезщетение, т.е.
сумата в общ размер на 714,45 лв.
Във въззивната жалба не са изложени аргументи за неправилност на решението
4
в частта, касаеща иска за мораторна лихва. Доколкото главният иск е основателен, то
се дължи и мораторна лихва в присъдения размер и период.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 516 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4092/11.03.2025 г. по гр.д. № 19340/2023 г. по
описа на СРС, 54 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на
„ЗЕАД Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата в размер на 516 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5