РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Исперих, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100312 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 1470/28.04.2023 г. от
„Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна, представлявано от П.Стефанов, Я.Д. и
Д.Д., действащи чрез Е. М. – юрисконсулт, срещу И. С. Х. от с.Самуил, с
която моли съда да постанови решение, с което да се установи със силата на
присъдено нещо, че ответника им дължи заплащане на сума от 334.35 лв. за
обект на потребление, заведен с абонатен № ********** (с.Самуил,
обл.Разград, ул.“*****“ № 13), включваща главница в размер на 319.89 лв. по
фактури за ел.енергия, издадени от дружеството за периода от 15.06.2022 г.
до 16.08.2022 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на
14.46 лв., представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура за
ел.енергия от падежа й до 26.01.2023 г., както и законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до датата на окончателното
плащане, включително и разноски в настоящото производство.
Претенциите се мотивират с твърдения за неизпълнение на
задълженията на ответника за заплащане на доставената му и консумирана от
него ел.енергия в сроковете, посочени във фактурите. Излагат се подробни
съображения. Ангажират се писмени доказателства. Заявена е и претенция за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощеният юрисконулт Е.
М., която поддържа така предявените исковите претенции и заявява, че
ответникът е заплатил изцяло претендираната сума след завеждане на
исковата молба и преди съдебното заседание. В тази връзка моли да бъде
отхвърлен иска, но да бъде осъден ответникът да им заплати сторените в
производството разноски, за което представя и списък на разноските.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. С. Х. не представя писмен
отговор, не заявява становище по исковите претенции, не прави възражения,
нито доказателствени искания.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява,
въпреки че е редовно призован.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество “Енерго-
Про Продажби” АД – гр.Варна /предишно наименование “Е.ОН България
Продажби” АД/ осигурява снабдяването с електрическа енергия, като
всеобщо предлагана услуга по смисъла на Закона за енергетиката, на
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа на “Енерго-
Про Мрежи” АД /предишно наименование “Е.ОН България Мрежи” АД/
срещу заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо
дейността си на територията на административни области с центрове Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и
Габрово, за което притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия, издадена от ДКЕВР и изпълнява ролята на краен
снабдител за указаната територия /представени Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Пордажби” АД,
одобрени с Решение № ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г./.
Видно от представеното извлечение от сметка към 26.01.2023 г. и
Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, както и от искане
№ 4568613 от 14.07.2017 г. и констативен протокол № 18121016 от 17.07.2017
г., на името на И. С. Х. има открита партида като клиент на ищцовото
дружество с кл.№ ********* за продажба на ел.енергия за обект с абонатен №
********** и адрес на потребление: с.Самуил, обл.Разград, ул.“*****“ № 13.
Съгласно описаните в тези извлечения и приложени по делото Фактури с
номера ФП0323706496/15.06.2022 г. ФП0325229840/15.07.2022 г.
ФП0326059999/16.08.2022 г., през периода от 15.06.2022 г. до 16.08.2022 г.
ищцовото дружество е доставяло за посочения обект на потребление и е
отчетена консумирана електрическа енергия на обща стойност от 319.89 лева.
Цитираните фактури са относими към периода на исковата претенция, като по
тях е извършено плащане от страна на ответника след завеждане на исковата
молба, включително и за дължимата лихва в размер на 14.46 лв.
Поради неплащане в срок от страна на ответника на обсъдените по-горе
парични задължения за консумирана ел.енергия, ищцовото дружество
предприело постъпки и със Заявление сезирало заповедно производство по
ч.гр.д.№ 112/2023 г. по описа на РС - Исперих, по което и по реда на чл. 410
от ГПК се снабдява със Заповед № 47 от 10.02.2023 г. за изпълнение на
парично задължение.
В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 250.00 лева, от които – 75.00 лева -
доплатена ДТ при завеждане на установителния иск, 25.00 лв. ДТ и 50.00лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Претендира и
възнаграждение за юрисконсултв настоящото исково производство на
основание чл. 78, ал. 8 отГПК, във връзка с Наредба № 4/2006г. за заплащане
на правната помощ в размер на 100.00 лв.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично
вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, при
2
спазване указанието на РС - Исперих по ч.гр.д. № 112/2023 г. по описа на
съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При
условията на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК – 09.02.2023 г.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че И. С. Х. е
клиент на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД за дом, находящ се в с.Самуил,
обл.Разград, ул.“*****“ № 13. Действително между ищеца и ответницата
няма сключен индивидуален договор, но по делото са налични достатъчно
писмени доказателства, установяващи факта, че И. С. Х. е ползвател на
предоставена ел.енергия от ищцовото дружество за посочения имот и е поел
изцяло правата и задълженията на клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД. В
този смисъл са искане № 4568613 от 14.07.2017 г. и констативен протокол №
18121016 от 17.07.2017 г., които доказват, че ответникът е клиент на
ищцовото дружество и в това си качество е ползвал услуги за имота. При това
положение за съда се налага извода, че между страните е сключен договор за
доставка и потребление на ел.енергия за посочения адрес при действието на
ОУ, с всички произтичащи от това права и задължения и за двете страни.
В качеството си на клиент на ответника е била доставяна ел.енергия от
ищеца, но той не е изпълнила своевременно задълженията си за заплащане на
дължимите суми в сроковете, уговорени между страните, поради което е
възникнала изискуемост на цялото задължение, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Тези
обстоятелства се установяват по категоричен начин от приложените писмени
доказателства и не се оспорват от ответника.
При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
паричното си задължение към ищеца, като е заплатил задълженията си или са
настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. В
настоящия случай процесуалният представител на ищцовото дружество както
писмено с молба вх. № 281/22.01.2024 г., така и в с.з. на 29.02.2024 г. заявява,
че ответникът е заплатил дължимите суми за главница и лихви след
образуване на исковото производство, за което прилага и актуално
извлечение за фактури и плащания за периода, от което е видно, че към дата
22.01.2024 г. И. С. Х. не дължи суми по процесните фактури.
С оглед така направеното изявление от страна на ищеца и представените
писмени доказателства, съдът счита, че искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, тъй като в хода на съдебното дирене се установи по
безспорен и категоричен начин, че ответникът е заплатил претендираните
суми за главница и лихва. Действително това плащане е настъпило след
завеждане на исковата молба, но съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът е длъжен при постановяване на решението да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, когато са от значение за спорното право.
Доколкото обаче с поведението си ищецът е станал причина за завеждане
както на заповедното, така и на настоящото исково производство, същият
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените от него
разноски в настоящото производство и по ч.гр.д. № 112/2023 г. (съобразно т.
12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС), в общ размер на 250.00 лв.
Воден от изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 422 от ГПК, предявения от “Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” 258,
представлявано от ПЛ. СТ. СТ., Я. М. Д. и Д. К. Д., срещу И. С. Х., ЕГН:
**********, с.Самуил, обл.Разград, ул.“*****“ № 13, установителен иск, с
който се иска да се установи със силата на присъдено нещо, че ответника им
дължи заплащане на сума от 334.35 (триста тридесет и четири лв. и 35
ст.) лева за обект на потребление, заведен с абонатен № **********
(с.Самуил, обл.Разград, ул.“*****“ № 13), включваща главница в размер на
319.89 лв. по фактури за ел.енергия, издадени от дружеството за периода от
15.06.2022 г. до 16.08.2022 г., както и мораторна лихва върху главницата в
общ размер на 14.46 лв., представляваща сбор от мораторната лихва на всяка
фактура за ел.енергия от падежа й до 26.01.2023 г., както и законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.02.2023 г. до датата
на окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. С. Х., ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТИ на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, гр.Варна,
представлявано от ПЛ. СТ. СТ., Я. М. Д. и Д. К. Д., сумата от 250.00 (двеста
и петдесет) лева – направени разноски в настоящото производството и по
ч.гр.д.№ 112/2023 г. по описа на РС – Исперих, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ 112/2023 г. на РС - Исперих с оглед на правните последици по чл.
416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
4