РЕШЕНИЕ
№ 1611
гр. Пловдив, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330102560 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт П. П. против СВ. В.
В., ЕГН ********** за осъждането на ответника да заплати на ищеца общо сумата от 5
614, 69 лв., представляваща продажна цена и обезщетение за забава по сключени
договори за продажба на топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, в
качеството си на енергийно предприятие, е сключило с ответника С.В. следните
договори за продажба на топлинна енергия: договор № ****/******г., с който ищецът
се задължава да доставя на ответника топлинна енергия в обект, находящ се в гр.
*****, ул. „****“ № ***, ет. *, офис ****; договор № ***** г., с който ищецът се
задължава да доставя на ответника топлинна енергия в обект, находящ се в гр. *****,
ул. „*****“ № ***, ет. *, офис ***; договор № ****/**** г., с който ищецът се
задължава да доставя на ответника топлинна енергия в обект, находящ се в гр. *****,
ул. „****“ № **, ет. *, офис ***. Ищецът твърди, че съгласно изброените по-горе
типови договори страните са договорили „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД да
доставя на С.В. топлинна енергия, както и да извършва услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“, а С.В. да заплаща дължимата цена ежемесечно, в
30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Ищецът сочи, че е
изпълнил своите задължения по договора, но изпълнение от страна на ответника
липсва. Твърди се, че дължимата от ответника сума възлиза общо на 5 614, 69 лв.,
разпределена по следния начин: за офис **** дължимата сума е 1362, 96 лв., от които
1241, 05 лв. – главница, представляваща стойността на топлинната енергия за периода
01.03.2019 г. – 30.04.2020 г. и 121,91 лв. – мораторна лихва за периода 03.05.2019 г. –
10.05.2021 г.; за офис **** дължимата сума е 1709, 91 лв., от които 1560, 14 лв. –
1
главница, представляваща стойността на топлинната енергия за периода 01.03.2019 г. –
30.04.2020 г. и 149, 77 лв. – мораторна лихва за периода 03.05.2019 г. – 10.05.2021 г.;
за офис **** дължимата сума е 2541, 82 лв., от които 2291, 10 лв. – главница,
представляваща стойността на топлинната енергия за периода 01.02.2019 г. –
30.04.2020 г. и 250, 72 лв. – мораторна лихва за периода 02.04.2019 г. – 10.02.2021 г.
Ответникът С.В., чрез пълномощника си адв. С.Т., в срока за отговор на
исковата молба оспорва основателността на предявените искове, като твърди, че не е
процесуално легитимиран в настоящото производство, тъй като за процесния период,
за който се претендира плащане, последният не е бил едноличен собственик на
процесните имоти, а е притежавал 1/3 идеална част от всеки от тях, а за периода
16.05.2019 г. – 10.02.2020 г. не е бил собственик и на 1/3 ид.ч., тъй като се е разпоредил
и тях в полза на трето лице. Твърди, че топлинната енергия не е определена съгласно
изискванията на Закона за енергетиката, както и че посочените от ищеца договори
противоречат на закона.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за основателна, като
съображенията за това са следните:
Според разясненията на т. 1 от ТР № 2/2017 г. на ОСКГ на ВКС
присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради,
се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди , към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В посоченото тълкувателно решение са развити подробни съображения за това,
при какви условия лице, което не е собственик или вещен ползвател може да бъде
стана по продажбено правоотношение на топлинна енергия, каква е съдбата на
сключения със собственика на имота договор, както и как следва да се уредят
отношенията между бившите съпрузи и топлопреносното предприятие, при
предоставяне ползването на семейното жилище на единия от тях, в хипотезата на чл.
57, ал. 1 СК. Изходено е от това, че винаги и по подразбиране собственикът на
топлоснабден има качеството на страната на продажбеното правоотношение, но е
прието същевременно, че свободата на договаряне не може да бъде ограничена.
Страните по договора за продажба на топлинна енергия няма пречка да договорят
встъпване или заместване в дълг, в хипотезата, при която лице различно от
2
собственика на имота придобива качеството страна по договор за продажба на
топлинна енергия, като във всеки конкретен случай следва да се изходи от свободата
на договаряне и от тълкуване на волята на страните.
В ТР № 2/2017 г. на ОСКГ на ВКС не са разгледани въпросите как следва да се
уредят отношенията между топлопреносното предприятие и собственика на имота, в
хипотезата на разпореждане с правото на собственост, както и как се разпределят
задълженията за заплащане на цената за доставена топлинна енергия между
съсобствениците в хипотезата на сключен договор за продажба на топлинна енергия
между топлопреносното предприятие и един от тях, както е в случая. Именното тези
въпроси са от ключово значение за преценката по основателността на предявения иск.
Установява се от приетите по делото доказателства, че между ищеца и ответника
са сключени общо три договора за продажба на топлинна енергия, както следва:
договор № ****** г., с който ищецът се задължава да доставя на ответника топлинна
енергия в обект, находящ се в гр. ****, ул. „***“ № **, ет. *, офис ***; договор № ****
г., с който ищецът се задължава да доставя на ответника топлинна енергия в обект,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, офис ***; договор № **** г., с който
ищецът се задължава да доставя на ответника топлинна енергия в обект, находящ се в
гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, офис ***, респ. ответникът поема задължението да
заплаща стойността на доставената топлинна енергия.
Установява се от приложения по делото нотариален акт от ****** г. /л.***/, че
към датите на сключване на посочените договори ответникът е бил титуляр на 1/3
идеална част от правото на собственост на подлежащите на топлоснабдяване имоти,
като останалите двама съсобственици не фигурират като страна по тях.
Първото възражение на ответника е сведено до това, че същият не дължи
пълната стойност на доставената топлинна енергия за част от исковия период, тъй като
не е притежавал в пълен обем правото на собственост.
Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно. Според
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици
да си служат с нея според правата си, а според чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се
използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Посочените текстове на закона уреждат отношенията между съсобствениците по повод
ползването на общата вещ, като не въвеждат законова забрана общата вещ да се ползва
само от един от съсобствениците и то в пълен обем на правото на собственост.
Отношенията между съсобствениците са вътрешни отношения, като те не могат да
рефлектират върху отношенията между тях и трети лица, спрямо които
съсобствениците са поети облигационни задължения по повод поддръжката и
ползването на вещта. Ето защо, ако всички съсобственици са страни по договор,
сключен с битово-комунален доставчик, е без правно значение в отношенията с
доставчика кой от тях фактически ползва вещта. Всеки отговаря съразмерно на
притежаваната квота в собствеността за цента на доставените в имота услуги,
независимо дали той или друг съсобственик фактически се ползвал от тях. Тук
отговорността произтича пряко от облигационната връзка, която всеки съсобственик
има с доставчика. Отделен е въпросът, че във вътрешните им отношения
3
съсобствениците имат право на регрес за платените суми, в зависимост от това кой от
тях се ползвал имота и на какво основание. За топлопреносното предприятие
вътрешните отношения между съсобственици са без правно значение. То е длъжно да
сключи договор или с всички тях, или пък само с онзи, който е поискал да му се
открие индивидуална партида. В тази връзка съсобствениците могат да постигнат
съгласие, че само един от тях ще ползва имота и по тази причина само той ще бъде
страна по продажбеното правоотношение на топлинна енергия, като сключи
индивидуален договор. В тази хипотеза длъжник за цената на доставената енергия е
само съсобственикът, който е страна по сключения договор. Топлопреносното
предприятие не е длъжно, а и няма как да знае какви са отношенията и договореностите
между съсобствениците. Когато договаря с конкретно лице, само то има качеството на
длъжник по продажбеното правоотношение. Хипотезата е различна, ако всички
съсобственици подадат заявление за откриване на обща партида или пък, ако вече
топлоснабден имот бъде придобит в режим на съсобственост.
Следва да се изтъкне, че частен случай за отговорността по продажбеното
правоотношение, в хипотезата на съсобственост между бивши съпрузи, е разгледана в
мотивите на т.1 от ТР № 2/2017 г. на ОСКГ на ВКС, с които е прието, че когато
ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи
условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална
партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за
битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от
другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното
предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото
жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата
бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на
топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш
съпруг. Сходно становище е изразено и в определение № 476 от 21.05.2016 г. по т.д. №
1063/2015 г. на II, т.о. на ВКС, като е прието, че откриването на партида от един от
сънаследниците създава облигационно отношение между него и доставчика.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че когато само един от
съсобствениците е сключил индивидуален договор за откриване на партида на
топлоснабден имот, то само той отговя пред топлопреносното дружество за дължимите
суми за доставена топлинна енергия по силата на облигационната връзка, която
произтича от съвпадащите между страните насрещни волеизявления, а не от
принадлежността на вещни права върху имота.
Второто възражение на ответника, че последният не отговаря за дължимите
суми за доставена топлинна енергия, след дата, на която се е разпоредил
притежаваното от него право на собственост върху топлоснабдените имоти, а именно –
16.05.2019 г., което се установя от приложения НА / л. **/, също не може да се приеме
за основателно. В разпоредбата на чл. 7.8 от трите договора е поето задължение, че при
промяна в собствеността, прехвърлителя следва да уведоми топлопреносното
дружество, като при неизпълнение на това задължение според чл. 7.10.1 възниква
солидарна отговорност за прехвърлителя за задълженията на новия собственик или
вещен ползвател. Ответникът не твърди и доказва в процеса изпълнение на това свое
задължения, поради което същият отговаря солидарно за дължимите суми за доставена
топлинна енергия, в пълен обем. Облигационните права и задължения възникват между
4
страните по сключения договор, който има силата на закон между тях, поради което и
след като прехвърлителя на топлоснабден имот, които е единственото задължено лица
по него, е поел задължение да уведоми доставчика при промяна в собствеността,
неизпълнението на което е скрепено със солидарна отговорност, то той отговаря
солидарно, макар и вече да е не собственик на имота. Промяната на собствеността като
факт не може да се очаква, че ще бъде известена на доставчика, ако последният не е
уведомен от някоя от страните.
В зависимост от отношенията между прехвърлителя и новия приобретател от
една страна и съсобствениците на имота от друга, ответникът би имал право на
вземане спрямо тях за платените суми за топлинна енергия.Същият, обаче, носи
отговорност за тези суми спрямо ищеца – кредитор по облигационната връзка.
Според заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза,
която съдът кредитира изцяло, доставено количество енергия съответства на
отчетеното, а според съдебно счетоводна експертиза, вземанията съответстват на
количеството топлинна енергия. В този аспект възраженията за недоставено
количество топлинна енергия са неоснователни.
При това положение предявените искове следва да бъдат уважени в цялост.
Ищецът има право на разноски, които възлизат на сумата от общо 923, 69 лева,
съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА СВ. В. В., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми:
-по договор № ******* г. за доставка на топлинна енергия в обект, находящ се в
гр. *****в, ул. „****“ № **, ет. *, офис *** сумата от 1241, 05 ( хиляда двеста
четиридесет и един лева и 5 ст.) лв. – главница, представляваща стойността на
топлинната енергия за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г. и 121,91 (сто двадесет и
един лева и 91 ст.) лв. – мораторна лихва за периода 03.05.2019 г. – 10.05.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.02.2021 г. до окончателно й
изплащане;
-по договор № ****** г. за доставка на топлинна енергия в обект, находящ се в
гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, офис *** сумата от 1560, 14 (хиляда петстотин и
шестдесет лева и 14 ст.) лв. – главница, представляваща стойността на топлинната
енергия за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г. и 149, 77 (сто четиридесет и девет
лева и 77 ст.) лв. – мораторна лихва за периода 03.05.2019 г. – 10.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 11.02.2021 г. до окончателно й
изплащане;
-по договор № ****** г. за доставка на топлинна енергия в обект, находящ се в
гр. ****, ул. „***“ № ***, ет. *, офис *** сумата от 2291, 10 ( две хиляди двеста
деветдесет и един лева и 10 ст.) лв. – главница, представляваща стойността на
топлинната енергия за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2020 г. и 250, 72 ( двеста и
5
петдесет лева и 72 ст.) лв. – мораторна лихва за периода 02.04.2019 г. – 10.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.02.2021 г. до окончателно й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СВ. В. В., ЕГН ********** да заплати
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 923, 69 (
деветстотин двадесет и три лева и 69 ст.) лева – разноски по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
6