№ 177
гр. Балчик, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско
дело № 20233210100774 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу И. К. И., ЕГН **********, с
адрес: ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 800 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
заем № *** от ***., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на
заявлението - *** г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена Заповед № 129/07.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 301/2023 г. на Районен съд - Балчик.
В исковата молба ищецът „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез юриск. Л. В., твърди, че
ответникът е отправил искане за сключване на договор за заем, посредством сайта на
заемодателя – https://credirect.bg. Сочи, че страните в производството са страни по Договор
за паричен заем №***/*** г., сключен от разстояние съобразно правилата на ЗПФУР,
ЗЕДЕУУ и ЗПК, с предмет заета сума в размер от 800 лв. Поддържа, че сумата от 800 лв. е
получена от ответника на каса на „***“ срещу предоставена от него лична карта. Твърди, че
длъжникът не е изпълнил задължението си по договора да върне заемната сума в размер и
срок, съгласно уговореното, поради което за него се поражда правния интерес да иска
установяване на процесното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. По
изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявения
установителен иск и претендира разноски за исковото и заповедно производство.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
1
депозира писмена молба, в която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. К. И., чрез адв. Д. Г., депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Претендира присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От съдържанието на представения Договор за паричен заем кредирект № ***/*** г. (л.
13 и сл.) се изяснява, че същият е сключен между „Сити кеш” ООД, в качеството му на
заемодател, и ответника И. К. И. – заемател, за сумата от 800 лв., която заемателят се е
задължил да върне заедно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40.05 лв. при
годишен лихвен процент (ГЛП) от 40.05 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 48.62
%, или общо 840.05 лв., с падеж 12.08.2022 г.
По повод преддоговорните отношения между страните по делото са приложени
следните документи, подписани от ответника, а именно: искане за сключване на договор
кредит от *** г. (л. 15-16) и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити (л. 7-10) .
За установяване размера на претендираните вземания по делото е допуснато
провеждането на съдебно-счетоводна експертиза. От приетото и неоспорено от страните
експертно заключение се установява, че кредитът по процесния Договор за паричен заем
кредирект №***/*** г. е усвоен на *** г. в размер на 800 лв. като по същия няма извършени
плащания към датата на изготвяне на заключението. Според заключението непогасените
задължения по кредита възлизат на 1888.57 лв., от които главницата е в размер на 800 лв.
Видно от материалите по приобщеното ч. гр. д. № 301/2023 г. по описа на Районен
съд – Балчик, въз основа на подадено на *** г. заявление от „Сити кеш” ООД срещу И. К. И.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница,
възнаградителна лихва и мораторна лихва върху нея по Договор за паричен заем №***/***
г., връчена лично на длъжника И. К. И. на 20.10.2023 г., който в едномесечен срок подава
възражение по чл. 414 от ГПК. С разпореждане №633/20.11.2023 г. заповедният съд е дал
указания на кредитора за предявяване на установителен иск за вземанията по заповедта и в
указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Положителният установителен иск, с който съдът е сезиран, е допустим, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК
(съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС),
2
установени от материалите по заповедното дело.
Основателността на предявения иск е обусловена от следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1) наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между „Сити кеш“ ООД и ответника по процесния договор
за заем; 2) точното изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора чрез
предоставянето на заемната сума; 3) настъпила изискуемост на задължението в
претендирания размер, както и 4) неизпълнение на същото. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което
като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точно изпълнение.
Вземането произтича от сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД договор за заем,
имащ характеристиките на потребителски кредит, поради което възникналото облигационно
правоотношение се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит, обн., ДВ. бр.18
от 5.03.2010 г., в редакцията му, изм. и доп.,бр. 59 от 29.07.2016 г., действаща към момента
на неговото сключване. Същите са императивни и за спазването им съдът следи служебно
(арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 5 и чл. 7, ал. 3 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице неравноправност на договора по
смисъла на ЗЗП и ЗПК по отношение на уговорката касаеща главницата. Клаузите в
процесния договор са съставени по ясен и недвусмислен начин. В същия е посочен общият
размер на кредита и условията за усвояването му. Записани са и условията за
издължаването, като е посочен размерът на вноските, техният брой, периодичността на
плащанията, дата на падежа, фиксираният годишен лихвен процент, общият размер на
дължимата сума и годишен процент на разходите. Тъй като договорът е сключен при
фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – за посочване на последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, е неприложимо /тази информация следва
да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени
проценти, каквито не са налице в случая/. С оглед фиксирания годишен процент на
разходите и посочването на цялата дължима сума по кредита, която не подлежи на
изменение вследствие промяна на лихвения процент, за потребителя е гарантирана яснота
по отношение цялото му задължение до края на уговорения срок и съответно цялата
финансова тежест, която той ще понесе.
При това положение и по аргумент за противното от чл. 22 ЗПК, договорът е
действителен и между кредитора и ответника е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение.
3
От приетото по делото експертно заключение на съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/ се установява, че сумата, предоставена в кредит е усвоена на *** г. На експертното
заключение съдът дава вяра като компетентно дадено и отговарящо точно и ясно на
поставените въпроси. Поради това се налага извод, че за ответника е възникнало задължение
да върнат заемната сума. Изискуемостта на вземането за главница е настъпила с изтичане
срока на договора – 12.08.2022 г., когато е падежът на единствената погасителна вноска.
Доколкото съдът намери, че сключеният между страните договор за кредит е валиден
и кредиторът е изпълнил задължението да предостави сумата следва да се изследва въпросът
дали ответникът е изпълнил задължението да върне уговорената сума.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира, при
условията на чл. 202 ГПК, като правилно и обосновано, се установява, че до момента на
изготвянето му ответникът не е извършвал плащания по кредита, т. е налице е
неизпълнение на договора, следователно искът за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за паричен заем № *** от ***. е основателен и следва да
бъде изцяло уважен.
Вследствие на уважаване на иска за главница основателна се явява и акцесорната
претенция за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – *** г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното
искане, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 428.13 лв. за сторени съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, от които 18.13 лв. за държавна такса (л. 35),
310 лв. за депозит за вещо лице (л. 140 и л. 198), и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение в размер на 81.87
лв., включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като съобразно
предявената и уважена част от вземането по заповедта (800х81.87/930.67) същите възлизат
на 70.37 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск, че ответникът И. К. И., ЕГН **********, с
4
адрес: ***, дължи на ищеца „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем № ***/***., ведно със законната лихва върху вземането
от датата на подаване на заявлението - *** г. до окончателното изплащане на задължението,
за което вземане е издадена Заповед № 129/07.06.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 301/2023 г. на Районен съд - Балчик.
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 428.13 лв.
(четиристотин двадесет и осем лева и тринадесет стотинки), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 70.37 лв. (седемдесет
лева и тридесет и седем стотинки), представляваща дължими съдебно-деловодни разноски
за заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5