О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна,
20.02.2020г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в закрито
заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
като разгледа гр.д. № 1495 по описа за 2020г., намира
следното:
Производството по делото е
образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД против Т.И.Х.
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца суми по издадена Заповед № 2148/29.03.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4496 по описа за 2018г. ВРС, 26 състав.
При извършване на служебна проверка относно допустимостта на
производството, съдът констатира следното:
Със Заповед за изпълнение №
2148/29.03.2018г., издадена по ч.гр.д. № 4496 по описа за 2018г. ВРС, 26
състав, длъжникът Т.И.Х. е осъден да заплати на кредитора „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сумата
от 1542,09лв, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски
кредит № ********** от 05.05.2017г.; сумата от
451лв., договорна лихва за периода от 05.09.2017г. до 06.11.2017г.; сумата от
87,41лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.09.2017г. до
15.03.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.03.2018г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното
изплащане; сумата от 91,61лв., от които
41,61лв. – държавна такса, както и сумата от 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Препис от издадената заповед за
изпълнение е връчен на длъжника Т.И.Х. на 17.05.2018г. по реда на чл. 46, ал.2 ГПК чрез работодателя „Милкос – инженеринг“ООД.
Тъй като заповедният съд е счел
за нередовно връчването, извършено на 17.05.2018г., е разпоредено
да се представят доказателства от връчителя, от които
да е видно дали длъжникът е търсен по постоянен и настоящ адрес. Такива не са
били представени, въпреки че такава информация е била изискана повторно от връчителя.
Впоследствие на заявителя са
дадени указания за предявяване на установителен иск
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съществуването на правото на иск
за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е
обусловено от наличието освен на общите, и на специални процесуални
предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл.
415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е
ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече
от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК, като
спазването на установения от законодателя срок е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск. Наред с изложеното правото на
иск е обвързано и с наличието на някоя от предпоставките, визирани в чл. 415,
ал.1 ГПК, а именно – наличие на подадено в срок възражение /т. 1/, връчване на
заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /т. 2/
или отказ на съда да издаде заповед за изпълнение /т. 3/. Предвид изложеното
служебната проверка на съда, разглеждащ установителния
иск, обхваща и наличието на една от посочените предпоставки, като преценката на
заповедния съд не обвързва исковия.
В случая не е налице никоя от
хипотезите, предвидени в чл. 415, ал. 1 ГПК и искът се явява недопустим, поради
което производството по делото следва да бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1495 по описа за 2020г. на
Варненски районен съд, 19 състав.
След влизане на настоящото
определение в сила ч.гр.д. №4495/2018г. да се върне на заповедния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Варненски
окръжен съд.
Препис от настоящото определение да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: