ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3481
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110152713 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Г. Г. против „Ю“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил с
ответника договор за потребителски кредит на 11.06.2021 г., по силата на който му е предоставена
сумата от 1370 лв., която следвало да върне на 12 месечни вноски от по 141, 08 лв. В договора
била уговорена такса за разглеждане в размер на 230, 16 лв., възнаградителна лихва в размер на
12,27 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,57 %. Тази уговорка счита, че е
нищожна, като противоречаща на закона, тъй като е начислена за действия по управлението и
усвояването на кредита, в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В евентуалност твърди тази клауза да
заобикаля забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК; на чл.19, ал. 4 ЗПК, тъй като ГПР в размер на 49.57 % е
изчислен без тази такса, а с нея давишава пет пъти размера на законната лихва; да противоречи на
добрите нрави, тъй като увеличавала размера на дълга, без да е ясен характерът и размерът на
насрещната престация. Евентуално се твърди клаузата да е неравноправна, тъй като се налагала
допълнителна финансова тежест за потребителя, което не отговаря на изискванията за
добросъвестност и се стигало до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните. При тези твърдения иска съдът да прогласи за нищожна клаузата, с която е уговорена
такса за разглеждане на документи.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът признава факата на сключен с ищеца договор за кредит,
със съдържанието, посочено в исковата молба. Опорва иска с твърдения, че в ГПР в размер на
49.57 % са включени договорените лихви и такси, поради което е спазено ограничението на чл.19,
ал.4 ЗПК. Твърди, че таксата за разглеждане на документи касае предоставена услуга и не е
свързана с действия по управление и усвояване на кредита.. Процесната клауза не енеравноправна,
тъй като ищцовата страна е могла да възрази срещу съдържанието й преди подписване на
договора, а не е налице недобросъвестност, тъй като законът е определил уговорения размер.
II. Обстоятелства, които се признават:
Отделя за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит на 11.06.2021 г., по силата на който е предоставена сумата от
1370 лв., която ищецът се задължил да върне на 12 месечни вноски от по 141, 08 лв., част от
съдържанието на който договор е такса за разглеждане на документи в размер на 230, 16 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 12,27 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на
49,57 %.
III. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно евентуално съединени установителни искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК ; чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 ЗПК ;
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД ; и чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата в чл. 5.1. от договор за потребителски кредит от
11.06.2021 г.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Предвид отделените за безспорни факти не са налице други от предмета на доказване, за
които съдът да дължи разпределяне на доказателствена тежест, а спорът е по правото.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи договора за заем, тъй като обстоятелствата, за установяване на които е
направено искането са отделени за безспорни по делото.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище
и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране
на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
2
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2022 г., от 09.30
ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3