Решение по дело №196/2020 на Районен съд - Поморие

Р Е Ш Е Н И Е  №260051

 

гр. Поморие, 31.03. 2021год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ   районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на  деветнадесети януари  през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                                     Председател: Нася  Япаджиева

при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева  гр. дело N 196 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от  Г.Т., с която се моли съда да приеме за установено спрямо ответника С.И.У. ***, че дължи на ищеца сумата 472.81лв. - представляваща неизплатени задължения по партида с абонатен № 847025  за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Поморие, кв. , ап.десен, по издадени фактури в периода 25.01.2018г. до 25.06.2019г.  за доставена, отведена и пречистена вода  с отчетен период 01.12.2017г. до 28.05.2019г. и  26.99лв. обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 26.02.2018г. до 24.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 717/2019 г. на ПРС.  Твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с абонатен № 847025  и задълженията са за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. Поморие по издадени фактури в периода 25.01.2018г. до 25.06.2019г.  за доставена, отведена и пречистена вода  с отчетен период 01.12.2017г. до 28.05.2019г. В съдебно заседание  моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, особен представител на ответника, който оспорва предявения иск, като твърди, че няма доказателства ответника да е потребител на услуги на ищеца, счита, че за периода от 01.01.1999г. до 23.09.2020г. ответницата не е притежавала право на собственост нито е била титуляр на право на ползване, и водомерът не е отчитан съобразно изискванията.

С молба от 28.10.2020 г. процесуалният представител на ищеца е взел становище по отговора на исковата молба.

По делото е изискано и приложено ч. гр. д. 715/2019г. по описа на Районен съд - Поморие, по което е издадена заповед № 326 от 01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от 472.81 лева главница  и  26.99лв. – обезщетение за забава за периода от 26.02.2018г. до 24.09.2019г., ведно със законна лихва считано от 30.09.2019 г. След като заповедта е връчена на  С.У. по реда на чл.47, ал.5 ГПК в указания срок съгласно чл. 415, т. 2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който съдът приема за допустим.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове  с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

               ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Представени са от ищцовата страна фактура №**********/25.06.2019г.  за сумата 39.53лв.,  фактура №**********/27.05.2019г.  за сумата 258.14лв.,  фактура №**********/27.08.2018г.  за сумата 27.18лв.,  фактура №**********/25.07.2018г.  за сумата 41.57лв.,  фактура №**********/25.05.2018г.  за сумата 49.15лв.,  фактура №**********/26.03.2018г.  за сумата 15.44лв.,  фактура №**********/26.02.2018г.  за сумата 18.32лв.,  фактура №**********/25.01.2018г.  за сумата 23.48лв., 

От представената данъчна декларация на В.Ф.У. – майка на ищцата се установява, че същата е декларирала в подадена данъчна декларация през 1998г. апартамент  в бл. 12, вх.Д, ет.2 . Видно от  представеното саморъчно завещание с вх.рег. № 1927/10.11.2002г. В.Ф.У. е завещала на дъщеря си С.И.У. апартамента който е притежавала.

По делото са допуснати до разпит двама свидетели. Свидетелката А. сочи, че тя отчита показанията на водомера в кв. Свобода и в блок, апартамент – десен, като отчитането става с електронни устройства и два дни преди да мине за отчитана поставя съобщение и някои от клиентите предоставят показанията и щом в справката е записано, че показанията са от клиента означава, че тя не е видяла водомера. Сочи, че С. е оставяла показанията на вратата на апартамента и знае че и сега С. живее в апартамента и  от 10години тя отчита водата в този район  и С.  живее в този апартамент. 

Приложена е справка за отчетени показания с мобилно устройство за водоснабден имот в гр. Поморие, кв. Свобода бл.в която е отразено от служител към ВиК, дати на които  водомерът е  отчетен , то е отразено, че показанията са предоставени от клиент,   като е отчетено потребление от 168.76 куб. метра за периода 01.12.2017г. до 28.05.2019г.

По делото е допусната СТЕ експертиза от заключението на  която се установява, че  вещото  лице не е успяло да види измервателното устройство, но апартамента се намира в сграда която е водоснабдена . Открита е партида с абонатен № 847026 на името на С.У.  като  този абонатен номер според вещото лице еднозначно индивидуализира процесния водоснабдяван обект. Вещото лице подробно разяснява начина на отчитане на потребената вода с електронно устройство и е посочило, че  тъй като абонатния номер има монтирано измервателно устройство за отчетния период от 01.12.2017г. до 28.05.2019г., доставената и консумирана питейна вода преминала през измервателното устройство е 158.00 кубически метра,  като си начислени количеството „от разпределение", 10.76куб.м.                      

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита, че така предявения  иск е основателен.                                                                                                  

За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника – договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение. Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са "юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги". Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на дружеството.  По делото се установи, че имота е собственост на С.У., като същата го е придобила по силата на завещание. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на особения представител, че ответникът не е потребител и не дължи плащане на потребените през процесния период услуги, тъй като към отчетния период именно ответника е собственик на имота. Видно от показанията на водомерите за потребена вода, отразени в справката за отчетени показания с мобилно устройство за периода 01.12.2017г. до 28.05.2019г.  и предоставяни данни от  ответника на  инкасатора за имота са отчетени 168.79 кубически метра. Ето защо настоящият съдебен състав, счита, че ищецът е изправна страна по договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане консумираната вода за процесния период. Установено е, че в имота е било налице потребление, което е периодично отчитано. Съгласно чл. 31 от общите условия на ВиК, операторът издава ежемесечни фактури. Така за всеки месец, в който е извършено отчитане следва да бъде фактурирана цена, съобразно определената от регулатора към този момент. Стойността на количеството вода е правилно определена по действащите цени на ДКЕВР. При тези факти предявеният иск се явява основателен и доказан, като неплатеният остатък по процесните фактури възлиза на общо 472.81лв. Основателен изцяло е и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава. Доколкото не са ангажирани доказателства за плащане и начислената лихва касае главницата по всяка фактура от датата на падежа до 24.09.2019г г., то задължението за лихва е в размер на 26.99лв., поради което искът следва да се уважи.     

           Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски в настоящия процес. В с.заседание особения представител е направил искане  за увеличаване на възнаграждението  първоначално определено от съда и настоящия състав счита, че следва да бъде определено допълнително възнаграждение от 150 / сто и  петдесет/ лева, който да бъдат внесени от ищецът.

Ответника следва да плати направените разноски по делото в размер на 525 / петстотин двадесет и пет/ лева, както и направените разноски в заповедното производство възлизащи в размер на 75 лв.  

           Мотивиран от изложените съображения съдът

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, че съществува вземането на ищецът "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул. Генерал Владимир Вазов № 3, сграда „Метални панелни конструкции”, представляван от Г.Й.Т. - зак.представител и пълномощник – Д.Б.З. – юрисконсулт,   по отношение на ответника С.  И.У.,  ЕГН **********, с адрес *** с особен представител адв. Т.И. по Заповед  № 326/01.10.2019г. за изпълнение на парично задължение  постановена по ч.гр.дело № 715/2019год. на ПРС за сумите: 472.81  (четиристотин седемдесет и два лева и 81ст.) задължение произтичащо от неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги с отчетен период по фактури от период 01.12.2017г. до 28.05.2019г.; 26.99лв. - обезщетение за забава за периода от 26.02.2018г. до 24.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 472.81лв. от датата на подаване на заявлението – 30.09.2019 г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА  С.  И.У.,  ЕГН ********** да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК *********, гр.Бургас, представляван от Г.Й.Т. - зак.представител и пълномощник – Д.Б.З. – юрисконсулт    сумата от общо 600 / шестстотин/ лева – разноски,  включваща 75лв. разноски по ч.гр.дело № 715/2019г. и 525лв. разноски по  настоящото производство. 

            ОСЪЖДА   Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул. Генерал Владимир Вазов № 3, сграда „Метални панелни конструкции”, представляван от Г.Й.Т. - зак.представител и пълномощник – Д.Б.З.  да заплати по сметка на РС Поморие - BG97 CECB 9790 33E2 1701 00  / лева допълнително възнаграждение за назначения  особения представил в размер на  150 / сто и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: