Решение по дело №401/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 771
Дата: 7 юни 2022 г.
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20227050700401
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

         /07.06.2022 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 401 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалбата на Т. ***, срещу Заповед № КС-225А-10/20.12.2021 година Кмета на район „Аспарухово“, община Варна, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж : „Полу-масивна пристройка“, находяща се в гр. Варна, район „Аспарухово“, ***, поземлен имот с идентификатор 10135.5510.433 по кадастралната карта на гр. Варна. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че актът не съдържа данни за собствеността на терена и строежа, за участниците в строителството, наличните строителни книжа, подробно описание на извършеното строителство и нарушените разпоредби. Твърди, че е закупил имота през 2014 година. Твърди, че на 19.11.2014 година е подписал споразумение със съсобствениците на сградата да преостъкли съществуващата пристройка към сградата, изградена от предишния собственик М.П.. Твърди, че подателите на жалбата М. и Р.Р., въз основа на която е започнало административното производство, са я оттеглили. Твърди, че пристройката е изградена от М.П., поради което няма качеството на нарушител. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че жалбоподателят е собственик на етажа от сграда към който е изграден строежът, че същият е незаконен и не е търпим. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на сигнал от М.Д.Р. от гр. Варна с вх. № РД20006623АС/07.04.2020 година (л. 99 от административната преписка) е извършена проверка, обективирана в Констативен протокол от 30.04.2020 година (л. 93 от административната преписка). Проверяващите са установили изграждане на пристройка към приземния етаж с размери 2,40 м., 10,30 м., 2,80 м. със скосен едноскатен покрив към основната сграда, находяща се в гр. Варна, ***. С молба от 03.07.2020 година М.Д.Р. е оттеглил жалбата си.

Видно от Нотариален акт № 85, том ІІ, рег. № 5176, н.д. № 227/2014 година Т.Р. и „Тимро“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна са придобили собствеността върху първи (партерен) етаж, находящ се в гр. Варна, ***.

В Констативен акт № 12/24.06.2020 година е обективирана извършената в поземлен имот с идентификатор № 10135.55.10.433 проверка. В акта е посочено, че в поземления имот е изграден незаконен строеж „Полу-масивна пристройка“ на ниво приземен етаж на жилищна сграда с Г-образна форма и с приблизителни размери по приложена скица около 11 м дължина по дългата част и около 4,30 м. дължина по късата част, ширина около 2 м и височина около 2,10 метра, застроена площ от 26 кв.м. Описано е, че пристройката представлява затворено пространство от две паянтови и една масивна стена, изградени от различни видове строителни материали, прилепени към съществуващата жилищна сграда, с прозорци и врата от PVС дограма, покрита с двускатен покрив. Актът е връчен на жалбоподателя на 20.07.2020 година.

На 27.07.2020 година жалбоподателят е депозирал възражение срещу констативния акт.

Със Заповед № 5/16.07.2020 година Главният архитект на район „Аспарухово“, община Варна е отказал издаването на удостоверение за търпимост на строеж „покрита веранда към жилищна сграда с идентификатор № 10135.5510.433.2.3.

С Решение № 10651/20.10.2021 година, постановено по к.адм.д. № 4521/2021 година по описа на Върховния административен съд на Република България е оставено в сила Решение № 120/03.02.2021 година, постановено по адм.д. № 1759/2020 година по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Т.Р. *** срещу отказа на Главния архитект на район „Аспарухово“, община Варна да издаде удостоверение за търпимост на строеж „покрита веранда към жилищна сграда с идентификатор № 10135.5510.433.2.3“. За да постанови този резултат съдът е приел, че строежът не е изпълнен до м. февруари 2001 година.

Административното производство е приключило със Заповед № КС-225А-10/20.12.2021 година на Кмета на район „Аспарухово“, община Варна, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж „Полу-масивна пристройка“, находяща се в гр. Варна, район „Аспарухово“, ***, поземлен имот с идентификатор 10135.5510.433 по кадастралната карта на гр. Варна. За да постанови този резултат органът е приел, че изграденото представлява строеж пета категория, извършен от Т.Р. в периода 2014 – 2020 година, без строителни книжа и документи.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 01.02.2022 година, поради което подадената на 14.02.2022 година жалба по пощата е в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.

Видно от заключението на Съдебно-техническата експертиза, при извършения оглед на място е установено изграждане на веранда пред южната и част от източната фасада на сградата, находяща се в гр. Варна, кв. „Галата“, ул. „Галатея“ № 43, имот с идентификатор 10135.5510.433, прилепена до сграда с идентификатор 10135.5510.433.2. Верандата е изградена от дървена конструкция – дървени колони и греди, които стъпват върху стоманобетонова настилка. Над дървените колони са поставени дървени греди, върху които стъпват ребрата на покрива. Дървените колони са закрепени към стоманобетоновата настилка чрез планки и анкерни болтове. Изградената веранда е покрита със старата тараса на първия етаж и новоизградена дървена конструкция с покритие от битумни керемиди върху водоустойчив шперплат и хидроизолация. Между дървените колони са монтирани PVC профили с остъкление от стъклопакет, профилите имат плътна част в долния си край – 50 см.. Застроената площ е 33 кв.м. За постройката няма строителни книжа.

В съдебно заседание, въз основа на представените и приети от съда, като доказателство, строителни документи, одобрени през 1989 година, вещото лице е дало заключение, че заслонът е изграден в нарушение строителните параметри пред входа на къщата, под терасата на първия етаж.

Между страните няма спор, че сграда с идентификатор 10135.5510.433.2 е собствена на Т.Р..

Видно от приложените строителни документи и заключението на вещото лице верандата не е част от разрешеното строителство, респективно от одобреното такова.

Констативният акт представлява официален свидетелстващ документ и удостоверява верността на отразените факти – характеристиките на изграденото, поради което съдът приема за установено, че на ниво терен към приземния етаж на сградата с Г-образна форма и с приблизителни размери по приложена скица около 11 м дължина по дългата част и около 4,30 м. дължина по късата част, ширина около 2 м и височина около 2,10 метра, застроена площ от 26 кв.м. Същото се установява и от заключението на вещото лице, при разлика в застроената площ.

Твърдението на жалбоподателя, че пристройката е изградена от предишния собственик преди 2001 година не подлежи на преразглеждане в настоящото производство, с оглед влязлото в сила Решение № 120/03.02.2021 година, постановено по адм.д. № 1759/2020 година по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Т.Р. *** срещу отказа на Главния архитект на район „Аспарухово“, община Варна да издаде удостоверение за търпимост на строеж „покрита веранда към жилищна сграда с идентификатор № 10135.5510.433.2.3“. Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират върху установената от съда нетърпимост на строежа, тъй като не е изграден до 01.02.2001 година.

Съдът намира, че строежът е от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ.

Незаконен строеж от пета категория е строежът, извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, арг. чл. 225, ал. 2, т.т. 1 и 2 от ЗУТ.

Извършеното строителство, в резултат на което е изградена пристройка към жилищната сграда, представлява незаконен строеж и като такъв подлежи на премахване.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, арг. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа ясни мотиви и разпоредителна част.

Обстоятелството, че подателят на жалбата срещу незаконно изградената веранда я е оттеглил не е от значение за решаване на делото, тъй като служителите на района са длъжни да установяват незаконните строежи, арг. чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.

Административното производство е продължило повече от две години, в нарушение на сроковете, установени за издаване на административни актове в АПК. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като сроковете са инструктивни, и не влече отмяна на акта на това основание. Забавянето в произнасянето, най-вероятно, се дължи на това, че Кметът на района е изчаквал влизане в сила на решението по адм.д. № 1759/2020 година. Въпреки, че административният орган не е спрял административното производство до разрешаване на преюдициалния въпрос, това нарушение също не е съществено.

С оглед на изложеното съдът намира, че оспорения административен акт е постановен при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

На основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за две инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Р., ЕГН ********** ***, срещу Заповед № КС-225А-10/20.12.2021 година Кмета на район „Аспарухово“, община Варна, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж : „Полу-масивна пристройка“, находяща се в гр. Варна, район „Аспарухово“, ***, поземлен имот с идентификатор 10135.5510.433 по кадастралната карта на гр. Варна.

ОСЪЖДА Т.Р., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на район „Аспарухово“, община Варна сумата от 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщението.

 

 

СЪДИЯ :