Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260013
гр. Свищов, 19.02.2021г.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 18.01.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното
от съдията НАХД № 358 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взема предвид:
Постъпила е жалба срещу наказателно
постановление №04-2570/21.09.2020г. на Началник отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ гр.Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА.
Жалбоподателят В.Л.Д., ЕГН **********
*** обжалва наказателното постановление, с което му е наложено административно
наказание глоба на основание чл.56,ал.1от ЗРА за нарушение на чл. 17, ал.1,т.1
от ЗРА в размер на 1500лв. и на основание чл.90, ал. 1 от ЗРА в полза на
държавата са отнети : 1бр. лодка 1-6,5, с външна маркировка: *****, с № на
корпус *****; 1бр. двигател, марка „Хонда" 20, с № ***** и 3 бр. хрилни
мрежи с дължина по 100м., дълбочина на газене- на 2,4 м. и око 0,70 мм. Заявява,
че НП е неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се представлява от
адв.Х.Т., който поддържа жалбата. Излага съображения за извършени съществени
нарушения на ЗАНН, които са довели нарушаване правото му на защита. На първо
място заявява, че в
развилото се административнонаказателно производство АНО е допуснал нарушение
на чл.40, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка излага съображения за антидатиране на
съставения АУАН. Освен това според жалбоподателя актът бил дописван. С това
било ограничено и правото му на защита, доколкото посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение и точната му правна
квалификация се явява съществен елемент
от правото на защита. Излага съображения, че стойността на отнетите вещи е несъразмерна на тежестта и характера на
нарушението. Намира, че деянието е маловажно, като в тази връзка АНО не е
изложил мотиви. Така било, защото по време на извършване стопанския риболов в
лодката на жалбоподателя имало и друго лице, което притежавало валидно удостоверение
за стопански риболов. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
издаденото наказателно постановление .
Ответникът по жалбата се
представлява от М.М. – Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“
към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА.Оспорва жалбата. Счита че от
събраните доказателства безспорно се установява извършено от жалбоподателя
нарушение на разпоредбата на чл.17 от ЗРА – риболов удостоверение за усвояване
на ресурс от риба или т.нар. билет за стопански риболов. Безспорно се установява
датата, мястото и начина на извършване на нарушението. Относно възражението, че
актът за установяване на административно нарушение е антидатиран, счита, че същото
не е доказано по безспорен начин. Видно било, че нарушението на извършено в
късните часове на денонощието и никой не си е поставял за задача да следи в
колко часа е написан акта. На следващо място заявява, че не било доказано
твърдението, че акта е дописван. Счита, че степента на обществена опасност е
висока , поради което не е приложена разпоредбата на чл.28 от НАНН.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка:
На 30.03.2020г. вечерта, свидетелите
Д.Д. и Е.В., заемащи длъжността главен специалист отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ гр.Русе излезли на контролна проверка по река Дунав със
служебна лодка. Малко след това получили сигнал за извършван риболов от жалбоподателя
Д., за когото служебно им било известно, че няма удостоверение за стопански
риболов за настоящата година. На р.км.553 заварили жалбоподателя в лодка с
номер *****. В този момент същият изваждал мрежите си от водата. Заедно с него в
лодката било друг лице, което свидетелите познавали и знаели, че същият също
извършва стопански риболов, като за същата година има необходимото
удостоверение за стопанки риболов. Последният стоял до двигателя на лодката и
не участвал в изваждането на мрежата. Служителите на ИАРА помолили
жалбоподателя да излезе на брега и го ескортирали до там. Св. В. останал при
жалбоподателя, а св. Д. със служебната лодка се отправил към служебния понтон.
Там оставил лодката и със служебен автомобил с колесар се върнал при колегата
си. Тогава съставил АУАН № В 0012613 , в който посочил, че на 30.03.2020г., в
22:30 часа, на р. Дунав при р.км. 553, в местността „Гребна база“ жалбоподателя извършава стопански риболов с лодка, 1-6,5 с номер *****, с риболовни уреди
300м. хрилни мрежи, без удостоверение за право да извършва стопански риболов в
Черно море и р.Дунав за 2020г., с което е нарушил разпоредбите на чл.17 от ЗРА.
С акта свидетелите иззели : 1бр. лодка 1-6,5, с външна маркировка: *****, с №
на корпус *****; 1бр. двигател, марка „Хонда“ 20, с № ***** и 3 бр. хрилни
мрежи по 100м., 2,4 м. и око 0,70 мм. Актът бил подписан от жалбоподателя без
възражения и му бил връчен. Тъй като
било късно, свидетелите призовали жалбоподателя на следващия ден да се яви
управлението и да представи документи за
иззетите вещи с цел сверка с описаното в АУАН. На следващия ден жалбоподателят
се явил пред свидетелите. Тогава бил съставен констативен протокол
Св71/30.03.2020г.
Видно от приложеното писмо с обратна разписка на обжалваното НП е получено
от жалбоподателя на 08.10.2020г., а видно от пощенското клеймо на жалбата срещу
НП е от 13.10.2020г.
По делото съдът извърши оглед на иззетите хрилни мрежи, като констатира, че
не може да прецени дължината на мрежата. Съдът извърши замерване на от възел до
възел на произволно взети части и констатира, че същото е с размер 8см.
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена от надлежно лице , в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение. По същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
При извършената от съда проверка на обжалваното НП съдът констатира, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните
компетенции, а НП е издадено от компетентен орган. Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване изискванията на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление, са отразени датата, мястото и
часа на извършването на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както
в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. В издаденото въз основа на
акта наказателно постановление е посочена конкретната законова разпоредба,
която е нарушена и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Неоснователни в този
смисъл се явяват възраженията на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение, поради нарушаване на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Законът е предвидил като изрично изискване не само АУАН да бъде съставен в
присъствието на нарушителя - чл. 40, ал. 1 ЗАНН, но също така да бъде връчен на
нарушителя след съставянето му - чл. 43 ЗАНН. За да бъде законосъобразна
процедурата по ангажиране административнонаказателната отговорност на
нарушителя, е необходимо да бъдат изпълнени и двете изисквания едновременно.
Доколкото жалбоподателят твърди, че АУАН е съставен на дата 31.03.2020г., а не
както е посочено в самия АУАН на 30.03.2020г., такива доказателства не се
представиха. От свидетелските показания на разпитаните по делото се установява,
че нарушението е извършено в 10,30ч. на 30.03.2020г. АУАН не е съставен
веднага, а след като св. Д. се е върнал на брега. На актосъставителя
действително е било необходимо време, за да се придвижи от мястото на нарушението
до мястото на съхранение на служебната лодка, а след това да се върне на
мястото на нарушението със служебен автомобил, но до полунощ същият е
разполагал с достатъчно време. Не се представиха доказателства в обратна
насока, като от показанията на св. И.В., които съдът кредитира, не се
установява противното. Свидетелят призна, че се е намирал на разстояние от жалбоподателя
и служителите на ИАРА и не е станал пряк свидетел на установяване на
нарушението, както и впоследствие при изготвянето на акта за нарушение. При
съставянето на АУАН жалбоподателят не е имал възражения по съдържанието му, като
изрично е посочил това и се е подписал. Действително налице е разминаване в
показанията на двамата свидетели –актосъставител и свидетел по акта относно
обстоятелството кога е връчен на жалбоподателя АУАН. Съдът обаче приема, че
тези разминавания се дължат на обстоятелството, че констативния протокол е
изготвен едва на следващия ден, за което свидетеля Д. призна, че го е изготвил
едва след съставяне на АУАН и че го връчил на жалбоподателя едва тогава. Заяви,
че вероятно е сбъркал датата, като е написал дата 30-ти, вместо 31-ви. В този
смисъл са и показанията на св.В., който заяви, че действително са поканили
жалбоподателя на следващия ден в сградата, където се помещава АНО, за да сверят
представените по-късно документи за лодката и двигателя ѝ с описаните в
АУАН данни за иззети вещи. Доколкото администратинонаказателното производство
започва със съставянето на АУАН, то опорочаването на констативния протокол не
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, с което да
се наруши правото на защита на лицето, за което се твърди, че е извършило
административно нарушение. Протоколът е извънпроцесуален акт, въз основа на който контролният орган
извършва преценка дали и от кого е извършено административно нарушение.
Нарушението може да бъде установено само с АУАН. В ЗАНН не е предвидено съставяне на нарочен
протокол от извършена проверка, който да бъде годно основание за съставяне на
АУАН. В конкретния случай АУАН също не се позовава на констатации от
констативния протокол. Не се доказаха безспорно и твърденията за описване на
акта. Нормата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН е въведена като гаранция за спазване
правото за защита на нарушителя срещу нарушението, изразяващо се в това същият
да получи екземпляр от акта, който да му даде яснота относно нарушението и
защитата срещу него. Не случайно и към АУАН е предвидена разписка касаеща връчването
на препис от него, която следва да се оформи независимо и без значение дали
по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е
удостоверен с подпис на свидетел. В настоящия случай жалбоподателят представи
нотариално заверен препис, снет от оригинал на официален документ. В последния
липсва ал.1 при цифровото изписване на нарушената разпоредба. Жалбоподателят
обаче не представи екземпляра от връчения му АУАН, от който да е видно, че
действително такова дописване е било извършено. Съдът от една страна намира, че
такова дописване не е доказано, а от друга дори и да бе доказано, доколкото не
се отрича, че е станало в присъствие на жалбоподателя, то същото не е
съществено нарушение на процесуалните правила и по никакъв начин не е нарушило
правото му на защита, след като АНО е описал словесно вмененото нарушение.
Съдът счита, че по безспорен начин се установява нарушението, нарушителят и
неговата вина. Видно от показанията на актосъставителя Д. и св. В.,
жалбоподателят е установен на посоченото място – км. 553 на р. Дунав на 30.03.2020г.
в момент когато изважда от водата 300м. хрилни мрежи. Безспорно е, стопанския
риболов жалбоподателят е извършвал без да притежава удостоверение за придобито право
да извършва стопански риболов в Черно море и р.Дунав за календарната 2020г.
Нормата на чл. 17, ал. 1 ЗРА определя предпоставките за извършване на
стопански риболов. Съгласно тази разпоредба стопански риболов се извършва
законосъобразно само във водите на Черно море и река Дунав и след издаване на
разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс
от риба и други водни организми от физически лица, юридически лица и еднолични
търговци.Според § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, съгласно който риболов е поставянето
на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни
организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Стопански
риболов по смисъла на § 1, т. 28 във връзка с т. 26 от ДР на ЗРА е не само
дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в
определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска
дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва
постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на ЗРА се
смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или
при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ
определените в чл. 24, ал. 3 количества. С даденото в обстоятелствената част на
НП описание на нарушението жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на цитираната разпоредба. От обективна страна
жалбоподателят е извършвал стопански риболов, защото е използвал мрежа, която
контролните органи са видели да вади от водата сам. В този смисъл ирелевантно е
обстоятелството дали спътникът му е притежавал разрешително за стопански
риболов или не, доколкото не е доказано същият да е боравил с мрежите. Риболовните
мрежи не са сред изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗРА, следователно жалбоподателят
е осъществил именно хипотезата на осъществяване на стопански риболов
посредством риболовни уреди, непосочени в чл. 24, ал. 1. Самото използване на
мрежа за риболов показва намерението му да извърши стопански риболов, което
доказва и субективната страна на нарушението. Без значение е обстоятелството
дали има или не констатиран улов, тъй като такъв за осъществяване на риболов не
се изисква по смисъла на § 1, т. 28 във вр. с т. 26 от ДР на ЗРА - достатъчно е
поставянето на мрежата във водата.
Правилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА,
която предвижда налагане на глоба за този, който извършва стопански риболов без
разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в
нарушение на чл. 17 ЗРА. Наказанието за извършеното нарушение е определено в
минималния размер, с което са съобразени с разпоредбите на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН.
На нарушителя на основание чл. 90 ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на
държавата уредите и средствата за незаконен риболов, което се явява
законосъобразно и правилно съгласно посочената разпоредба. В разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗРА се посочва, че в случаите по чл. 56,
62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81,
82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите,
средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на
държавата. В съдържанието на посочената разпоредба ясно личи волята на
законодателя за отнемане на всички вещи/не само забранените от закона/, с които
е извършен риболов в нарушение на установените законови правила за това - било
с позволени, било с непозволени средства. За посоченото всъщност свидетелства
включването в разпоредбата на чл. 90 от ЗРА на текстове от
административнонаказателните разпоредби на закона, в които риболовът може да е
извършен и с позволени от закона средства , но в нарушение на установените за
това правила. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че вещите не
следва да се отнемат, тъй като стойността им явно не съответства на характера и
тежестта на административното нарушение. Съгласно чл. 20, ал. 1 и 3 ЗАНН отнемане в полза на държавата се
постановява и спрямо вещи, принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване
на административното нарушение, когато това е предвидено в съответния закон,
както и вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на
нарушението. В чл. 20, ал. 4 ЗАНН е предвидено, че отнемане по, ал. 1 и 3 не се
допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта
на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е
предвидено друго. Следва да има предвид, че разпоредбата на чл.20 от ЗАНН е
обща. За разлика разпоредбата на чл.90 от ЗРА е специална, тъй като се съдържа
в специалния закон. Съотношението между ЗАНН и ЗРА е такова между общ и
специален закон, при което следва да се прилагат правилата на специалния закон
и едва при липса на такива - тези на общия закон. Разпоредбата на чл. 90, ал. 1
ЗРА не препраща към тази на чл. 20 ЗАНН, а дава самостоятелна уредба на
предпоставките за отнемане на вещите, с които са уловени водните организми.
Текстът на закона е ясно формулиран и не дава основание за извод, според който
предпоставките за отнемането не са посочени изчерпателно и допълнителни такива
следва да се търсят в нормите на общия закон - ЗАНН.
Съдът намира , че в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да
намери приложение. Със ЗРА се цели опазване на рибните ресурси, възстановяване
и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на рибните ресурси във
водните екосистеми. За постигането на тази цел е наложително законът да се
спазва стриктно от гражданите, а така също и стриктно да се прилага от
компетентните органи по изпълнението му. В случая не са налице смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на нарушението с оглед конкретните фактически
данни, като такова с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив съществено са засегнати обществените
отношения, свързани с опазването на рибния ресурс. В случая жалбоподателят не се
е снабдил с разрешение да извършва стопански риболов, независимо че в
предходните години е имал такъв. Контролирането на стопанския риболов е от
изключително значение за опазването на биологичното разнообразие в река Дунав.
В този смисъл твърдението, че евентуалния улов е щял да бъде вписан риболовния
дневник е ирелеватно,защото това е бъдещо събитие, което не е осъществило, а от
друга страна както бе посочено по-горе без значение е обстоятелството дали има
улов или не за самата съставомерност на деянието.
С оглед на горното
атакуваното наказателно постановление се
явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №04-2570/21.09.2020г. на Началник отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“ гр.Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при ИАРА, с което на В.Л.Д., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500лв. на основание чл.56,ал.1 от
ЗРА за нарушение на чл. 17, ал.1, т.1 от ЗРА и на основание чл.90, ал. 1 от ЗРА
в полза на държавата са отнети 1бр. лодка 1-6,5, с външна маркировка: *****, с
№ на корпус *****; 1бр. двигател, марка „Хонда" 20, с № ***** и 3 бр.
хрилни мрежи с дължина по 100м., дълбочина на газене- на 2,4 м. и око 0,70 мм., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: