Решение по дело №750/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано по касационна жалба от Директора на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител ю.к. М.Х., против Решение № 244/13.02.2023г. по АНД № 20223110203043 по описа на ВРС за 2023г., с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление № BG0702022/2000-44/НП от 07.07.2022г, с което на „Е.Б. “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от управителя Н.Д.К., на осн. чл.121 ал.1, вр.чл.124 ал.1, вр. чл.107е ал.2, вр. ал.1 и чл.124а ал.1 и ал.4 от ЗАДС: 1.е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.; 2.присъдено е заплащане равностойността на липсващите стоки – предмет на нарушението, в размер на 1 101.62 лв.; и 3.е постановено лишаване на дружеството от право да упражнява дейността в обекта на нарушението, за срок от 1 месец.

С касационната жалба се поддържа незаконосъобразност на въззивното решение. Релевира се касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон. Мотивирано се оспорват изводите на ВРС за недоказаност на санкционираното административно нарушение и за допуснато съществено процесуално нарушение в производството по издаване на НП. Акцентира се, че от фактите по делото безспорно се установява, че „Е.Б. “ ЕООД, като лицензиран складодържател, е осъществило състава на чл.121, ал.1, вр. чл.64, ал.4 от ЗАДС. Сочи се, че е без значение дали се констатират или не различия между общо изведените и върнатите на митницата бандероли, още повече, че бандеролите не са върнати, а са установени в складодържателя при извършена проверка, поради което се твърди, че заключението по назначената ССЕ е неотносимо към спора. На изложените основания се претендира отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова по същество, с което НП да бъде потвърдено като обосновано, правилно и законосъобразно. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител ю.к.М.Х., която претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Касационният ответник „Е.Б. “ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Св.Ж., изразява становище за неоснователност на жалбата, като в подкрепа на твърдението си за законосъобразност на решението на РС – Варна излага, че складодържателят не е субект на отговорността по чл.64 ал.4 от ЗАДС, каквото нарушение им е вменено, а и АНО не е доказал в това производство, че процесните бутилки са напуснали склада без бандерол според вписването в АУАН, докато в НП нарушението е квалифицирано по чл.64 ал.4 от ЗАДС. Освен това дадената от ответника в т.2 от НП оценка, не е определена по предвидения в закона ред, поради което и в тази част оспореният акт е незаконосъобразен на самостоятелно основание. С тези съображения моли за оставяне в сила на решението на въззивния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че в конкретния случай са установени факти и са събрани докадателства, които установяват извършеното нарушение, доколкото е безспорен факт, че по време на проверката в склада са намерени 61 бр. акцизни бандероли, които преди това са декларирани от „Е.Б. “ като облепени върху стока, изведена за потребление. Счита, че изслушаната пред въззивния съд ССЕ, по никакъв начин не опровергава този факт. Поради това моли за отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго такова, с което да ес потвърди процесното НП.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Предмет на проверка във въззивното производство е било НП № BG0702022/2000-44/НП от 07.07.2022г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна, с което на „Е.Б. “ ЕООД - гр. Варна, ЕИК *********, на осн. чл.121 ал.1, вр.чл.124 ал.1, вр. чл.107е ал.2, вр. ал.1 и чл.124а ал.1 и ал.4 от ЗАДС: 1.е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.; 2.присъдено е заплащане равностойността на липсващите стоки – предмет на нарушението – 61 бр. бутилки Джин „Tanqueray Gin“ от 0,7 л. /43,1% vol/, определена по пазарна цена в размер на 1 101.62 лв.; и 3.е постановено лишаване на дружеството от право да упражнява дейността, определена с Лиценз № 639/11.08.2017г. в обекта, където е установено нарушението: данъчен склад BGNСА00446001, находящ се в гр. Варна, район Младост, бул. „Янош Хуняди“ №6, стопанисван от „Е.Б. “ ЕООД, за срок от 1 месец.

Въз основа на събраните в административнонаказателното и в съдебното производство доказателства въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че при извършена от служители на ТД Митница Варна на 24.11.2021г. проверка, в данъчния склад, стопанисван от дружеството, като данъчно задължено лице по ЗАДС, на 24 на 24.11.2021г., за действията и резултатите от която е издаден и редовно връчен на упълномощено от дружеството лице Протокол за извършена проверка per. № 21BG2000A053093/24.11.2021r., са установени налични акцизни бандероли. Същите са иззети от проверяващите, като са поставени в найлонова торба, пломбирана с митническа пломба № 0124865. Разпломбирането е станало в присъствието на упълномощеното лице, на 30.11.2021г., за които действия е съставен Протокол № BG002000-PK24-3. След извършена експертиза за установяване автентичността на описаните в протокола, иззети акцизни бандероли за бутилирани алкохолни напитки, и след справка в информационната система на Агенция Митници, било установено, че „Е.Б. “ ЕООД, е декларирал с АДД от 29.06.2021г. и Дневник на складовата наличност към декларацията от 07.07.2021г., като освободени за потребление алкохолни напитки /61 бр. бутилки Джин „Tanqueray Gin“ от 0,7 л. /43,1% vol/, с облепени акцизни бандероли /емисия от 2018г., серия ЕИ, с №№ от 91750841 до 91750901/, който бандероли са били установени и иззети при проверката на 24.11.2021г.

С оглед установеното, проверяващите органи приели, че „Е.Б. “ ЕООД, в качеството му на лицензиран складодържател, е нарушило разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗАДС, за това, че гореописаните 61 броя, установени при проверката акцизни бандероли, не са били облепени върху 61 броя бутилирани алкохолни напитки, с код по КН 2208, изведени на 29.06.2021г. от данъчния склад с е-АДД, с което е осъществило състава на чл.121, ал.1, вр.чл.64 ал.4 от ЗАДС. На дружеството е съставен АУАН на 07.02.2022г.

Като възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и след изготвена експертиза за пазарната стойност на стоките, предмет на нарушението, на 07.07.2022г. административнонаказващият орган издал процесното НП, в което като приел, че с посоченото деяние дружеството е осъществило състава на нарушение по чл. 121, ал. 1 от ЗАДС, вр. чл. 64, ал. 4 от ЗАДС, на основание чл. 121, ал. 1 от ЗАДС, чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 107е ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗАДС и чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, ме наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. и административно наказание „лишаване от право да упражнява дейността“, определена с Лиценз № 639/11.08.2017 г. в обекта, където е установено нарушението: данъчен склад BGNCA00446001, находящ се в гр. В., район М., бул. „Януш Хунияди“ № 6, за срок от един месец, като е присъдил и дружеството да заплати стойността на липсващите стоки, предмет на нарушението в размер на 1 101.62 лева.

В хода на съдебното производство е назначена и извършена ССЕ, по която вещото лице е дало заключение, че при сравняване на данните в Приложение № 1 на бандеролите с литраж от 0.700 и алкохолно съдържание 43 %. не се констатират различия между общо получените, спрямо общо изведените и върнатите на Митницата бандероли; Не е на лице излишък; Няма наличие на повече изведени и върнати бандероли, спрямо получените от Мишницата с приемо-предавателни протоколи; Не се установява количество бандероли по извършената проверка от митницата, което надвишава количеството, което е било заприходено в складовата програма на склада на „Еворо Бонд“ ЕООД по Протоколи от 26.06.2021г. до 01.11.2021г. Вещото лице е посочило, че не може да установи количеството сменени бандероли с тези описани в протокол за разпределение по е-АДД № 0000000006148690/28.06.2021 г. Дадено е заключение за пазарната цена на стоките Джин „Tanqueray Gin“, литраж 0.700, %Vol - ЗХ 43, 1%, определена по ред на чл. 21 от Наредба Н-19- от 14.08.2006 г., в размер на 24.35 лв.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че административно-наказателното производство /АНП/ е образувано в сроковете по чл.34 от ЗАНН, а оспореното НП е издадено от компетентен орган. Възприетата по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – свидетелски показания и писмени доказателства, в т.ч. и заключението на ССЕ, кредитирани от съда като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

За да отмени НП, съдът е приел, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно е приел отсъствие на реквизити по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – липса на посочена дата на извършване на нарушението; липса на описание в какви конкретни действия, респ. бездействия се изразява осъщественото деяние; липса на обективиран фактически извод в обжалваното НП, дали процесните акцизни стоки са освободени за потребление без поставяне на акцизен бандерол респ. дали процесните бандероли са били изобщо поставени върху стоките и по начин, който не гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, съгласно изискването на посочената като нарушена норма на чл. 64, ал. 4 от ЗАДС, което води до неяснота на повдигнатото обвинение; липса на изяснена фактическа обстановка по вноса на процесните 61 бутилки алкохол, доколкото АНО не е проверил наличието на договор за влагане на стока в данъчен склад и нейната обработка. Въззивният съд е приел, че въз основа на събраните доказателства по делото не може да се сформира извод за осъществяване от дружеството на състава на нарушението, като е посочил, че изобщо липсват доказателства задължението за облепяне на бандеролите да е било на жалбоподателя, или пък същите да не са били облепени по реда на чл.64 ал.4 от ЗАДС, а ако АНО е приел непоставени такива, то този извод се опровергава от заключението по назначената ССЕ, съгласно което не е налице излишък на бандероли, респ. не са налице доказателства за напуснали данъчния склад бутилки, които да не са облепени с акцизен бандерол. С оглед, на което съдът е правил извод, че неправилно е било прието от АНО, че е налице нарушение на чл.121, ал.1, вр. чл.64, ал.4 от ЗАДС.

Така постановеното решение, касационният състав намира за валидно и допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с приложимия материален закон. При коректно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до неправилни правни изводи.

І.Споделя се възражението на касатора за отсъствие на допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения:

1.В НП изрично са посочени /стр.4, абзац последен от НП/ дата и място на нарушението – 29.06.2021г. /датата на подаване на АДД/, гр.Варна, като същите са правилно определени.

2.Описаното в НП деяние изцяло кореспондира с установеното такова с АУАН.

3.Нарушението е ясно и конкретно описано, по начин, че не създава съмнения какво е повдигнатото обвинение. Изрично в НП /стр.3 предпоследен и последен абзац и стр.4 последен абзац/ е посочено, че дружеството в качеството му на лицензиран складодържател, е осъществило състава на чл.121, ал.1, вр.чл.64 ал.4 от ЗАДС, поради това, че гореописаните 61 броя, установени при проверата акцизни бандероли, не са били облепени върху 61 броя бутилирани алкохолни напитки, с код по КН 2208, изведени на 29.06.2021г. от данъчния склад с е-АДД. Направена е привръзка с нормата на чл.20 ал.2 т.6 от ЗАДС, регламентираща, че от данъчен склад се освобождават за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол.

Предвид горното, настоящият състав намира, че деянието е коректно описано и правото на защита на дружеството не е нарушено. Това личи по несъмнен начин и от въззивната жалба. В същата се поддържа, че не отговаря на истината, че 61 бр. бутилки с алкохол – джин със съответния литраж и градус, не са били облепени с бандерол, тъй като тези, с които е трябвало да бъдат облепени са установени като налични в склада. Твърди се само, че причината за несъответствията в бандеролите е допусната грешка при облепянето, поради което стоката напуснала склада е била облепена с други бандероли, за алкохол със същия литраж и алкохолен градус. Страната е оспорила и пазарната оценка.

4.Между страните не е спорно, че „Е.Б. “ ЕООД има качеството на лицензиран складодържател, като съгласно притежавания от него Лиценз № 639/11.08.2017г., с вписан в същия идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00446001, и приложението към лиценза, дейностите които същото може да осъществява са „Складиране на предварително бутилирани алкохолни напитки и поставяне на бандероли“. Предвид това, както и че дружеството само е отразило с справка и е декларирало като облепени процесните бандероли върху потребителски опаковки на алкохолни напитки и извеждането им от данъчния склад, както и с оглед отсъствие на направени в хода на проверката възражения за обратното или представени в тази насока доказателства, за органа не е било налице задължение да извършва допълнителни проверки.

Предвид горното и с оглед данните по делото за извършване на всички действия в съответствие с изискванията на закона, съдът намира за неправилен изводът на ВРС за постановяване на процесното НП при допуснати съществени процесуални нарушения.

ІІ. Несъответен на събраните по делото доказателства /гласни и писмени такива/ е и изводът на въззивния съд за противоречие на НП с материалния закон. Задължението за поставяне на бандерол е регламентирано в чл. 64 ЗАДС, като съгласно ал. 1 на същия производителите на тютюневи изделия и на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15% vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка, като поставянето на бандерола се извършва в данъчен склад. Разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и 3 касаят задължението на вносителите на стоки по ал.1 да осигурят поставянето на бандерол, като са регламентирани възможните начини. Съгласни чл. 64, ал. 2 лицата, които внасят на територията на страната стоки по ал. 1, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по един от следните начини: 1. при производителя - извън територията на страната, или 2. в данъчен склад, или 3. във временен или митнически склад по смисъла на митническото законодателство. Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 гласи, че лицата, които въвеждат на територията на страната стоки по ал. 1 от друга държава членка, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по реда на ал. 2. В чл. 64, ал. 4 и ал. 5 ЗАДС е регламентиран начинът на поставяне на бандерола и съдържанието на същия. Съгласно чл.64, ал. 8 ЗАДС лицензираните складодържатели и лицата по ал.2 и 3 заявяват необходимото количество бандероли пред компетентното митническо учреждение. В същата разпоредба - в т. 1 – 3, са уредени срокът, в който следва да бъдат предадени бандеролите, реда за предаването им и количествата, които могат да бъдат заявени и предадени.

От цитираните разпоредби се установява, че бандерол следва да се постави в данъчен склад върху потребителската опаковка на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15% vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар. Следователно за лицензираните складодържатели, по смисъла на ЗАДС е налице задължението в случая да облепят с акцизен бандерол процесните алкохолните напитки, предназначени за продажба на вътрешния пазар. До този извод се стига и въз основа разпоредбата на чл.64, ал.8 от ЗАДС, според която, с изключение на вносителите, единствено лицензираните складодържатели имат право да заявят необходимото им количество бандероли пред компетентните митнически учреждения, както и въз основа на разпоредбите на глава ІV, раздел ІІ от Правилника за прилагане на ЗАДС.

Безспорно дружеството, като лицензиран складодържател /непроизводител/, се явява лице задължено да поставя акцизни бандероли в предвидените от закона случаи. Страната не твърди и не представя доказателства това задължение да е прехвърлено на трето лице. Още повече, че бандеролите са заявени и получени от жалбоподателя, а в последствие и декларирани като поставени върху съответните бутилки алкохол, пак от него, с посочване на съответните серийни номера. Поради това, настоящият състав на съда приема, че правилно АНО е определил административнонаказателно отговорното лице, а именно складодържателят „Е.Б. “ ЕООД.

Предвид това, че в склада на дружеството са установени процесните 61 бр. бандероли, които с предходна дата са били заявени от същото като вече облепени върху алкохол напуснал склада, е налице неспазване на задължението и реда за поставянето им, регламентиран в чл.64 ал.4 от ЗАДС, доколкото установеното е индиция, че същите изобщо не са били облепени.

Неправилно въззивният съд при постановяване на решението си, за да приеме нарушението за недоказано, се е позовал единствено на приетото по делото заключение на ССЕ. В частта по т.1 и т.2 заключението е неотносимо към процесния спор, доколкото установява единствено, че броя на получените от дружеството бандероли, съответства на декларираните като изведени и установените като налични, като и самото вещо лице сочи, че не може да установи количество заменени бандероли, от тези описани в протокола. Освен това, същото по никакъв начин не опровергава извода за извършеното от дружеството нарушение, както и факта, че по време на проверката са намерени 61 акцизни бандерола, които са заявени от дружеството като облепени и изведени от данъчния склад.

Не може да се сподели тезата на наказаното дружество, възприета и от въззивния съд, че бутилките са били облепени с акцизен бандерол, разпределен по протокол за друг вид алкохол. Това твърдение не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства. Както беше посочено и по-горе, такива изводи липсват и в приетото заключение на вещото лице. Освен това, ако са били налице такива бандероли, то считано от датата, на която стоките са декларирани като освободени за потребление – 29.06.2021г. до датата на проверката - 24.11.2021г., дружеството е имало достатъчно време да установи подобна грешка и респ. да върне на Митница Варна по предвидения за това в ЗАДС и ППЗАДС ред, бандеролите, за които твърди, че са заменени.

Предвид горното, касационният състав намира, че събраните по делото доказателства, обосновават извод за допуснато от дружеството нарушение по чл.64 ал.4 от АПК, за което законосъобразно Директорът на ТД Митница Варна е наложил на „Е.Б. “ ЕООД административно наказание „глоба“, на основание чл. 121, ал.1 от ЗАДС, като е определил размер в минимално предвидения в цитираната разпоредба такъв – 2 000 лв. Законосъобразно също така, в съотвествие с разпоредбата на чл.124а ал.1 от ЗАДС, дружеството е лишено и от право да упражнява лицензната си дейност в обекта, където е установено нарушението, за срок от един месец.

По отношение наложеното на дружеството наказание на основание чл.124 ал.1, вр. чл.107е ал.2 от ЗАДС, съдът съобрази следното: Съгласно цитираните разпоредби при нарушение по чл.121 ал.1 от ЗАДС стоките предмет на нарушението се отнемат в полза на държавата, а в случай, че същите липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната стойност, определена по пазарни цени. В случая правилно АНО е приел, че дружеството следва да носи отговорност и по този ред, но неправилно е определил размера на наказанието. Съгласно чл.121 от ППЗАДС за целите на прилагането на чл.106а и чл. 107е, ал. 3 от закона пазарната цена на отнетите и изоставените в полза на държавата стоки, както и на преносните, превозните и други средства или съоръжения, послужили или използвани за извършване на нарушения по закона, се определя по реда на Наредба № Н-9 от 2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Съгласно чл.21, ал.1 от Наредба № Н-9/2006г. методът на пазарните цени съпоставя нормата на брутна печалба, реализирана в резултат на препродажбата на продукти по контролирана и съпоставима неконтролирана сделка, т.е. за съпоставка следва да бъде използвана реално осъществена сделка. Видно от приложено по делото възлагателно писмо за изготвяне на експертна оценка на алкохолни напитки и енергиен продукт с рег. № 32-199233/16.06.2022 г. и изготвеното в хода на АНП заключение от вещото лице, пазарната цена на липсващите стоки е определена съгласно чл.4, т.39 от ЗАДС, но липсват доказателства същата да е в съответствие с изискванията на Наредба № Н-9/2006г. и в частност методът за определянето й съобразно чл.21, ал.1 от същата.

В този случай, предвид и изричното оспорване от жалбоподателя на определената с НП равносттойност на бутилките, предмет на нарушението, правилно въззивният съд е допуснал задача на ССЕ да изготви пазарна оценка на същите по предвидения в закона ред. Видно от заключението на вещото лице, неоспорено от страните в тази част, същото е дало пазарна стойност по реда на Наредба № Н-9/2006г., като е съпоставила цената на стоките по съпоставими, неконтролирани сделки, осъществени при съпоставими условия. При тези условия е дало заключение за пазарна цена за 1 бутилка в размер на 24.35 лв. Съотнесена тази цена към броя на стоките предмет на нарушението – 61 бр. бутилки джин, общата пазарна стойност на същите е в размер на 1 485.35 лв.

Предвид горното и с оглед предвидената от закона забрана за утежняване положението на страната, съдът намира, че НП следва да се потвърди и в тази част, доколкото макар и погрешно установена, определената със същото равностойност е по-ниска от действителната пазарна цена, дадена от вещото лице по ССЕ.

С оглед горното, настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, поради което същото следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови друго такова, с което да се потвърди изцяло процесното НП.

Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 лв. /по 100 лева за всяка инстанция/, определен съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

На основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 244/13.02.2023г. по АНД № 20223110203043 по описа на ВРС за 2023г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG0702022/2000-44/НП от 07.07.2022г, с което на „Е.Б. “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от управителя Н.Д.К., на осн. чл.121 ал.1, вр.чл.124 ал.1, вр. чл.107е ал.2, вр. ал.1 и чл.124а ал.1 и ал.4 от ЗАДС: 1.е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.; 2.присъдено е заплащане равностойността на липсващите стоки – предмет на нарушението, в размер на 1 101.62 лв.; и 3.е постановено лишаване на дружеството от право да упражнява дейността в обекта на нарушението, за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА „Е.Б. “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от управителя Н.Д.К., да заплати на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: