Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На четвърти юни Година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 1348 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
20-0819-000029/04.02.2020г. на Началник на
група към ОДМВР Варна, сектор ПП - Варна, с което на Е.В.М. е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева на осн. чл.179 ал.2 пр.1
от ЗДП.
ОСЪЖДА Е.В.М., ЕГН ********** ***, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто
и двадесет/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на Е.В.М. срещу НП на началник на Началник група в сектор ПП към ОДМВР - Варна, с което са му
наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
С жалбата се
формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Въззивникът
оспорва фактическата обстановка, твърдяна с НП. Сочи, че се е движил със
скорост от около 40 км/ч, при добра видимост. Едва след ПТП установил, че на места
по пътя има заскрежаване. Счита, че предвид липсата на данни относно скоростта
, не следва по презумпция да се предполага, че същата е била несъобразена.
В с. з. въззивника поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество моли съда да отмени наказателното постановление.
Сочи, че с НП се са ангажирани доказателства относно конкретната скорост на
движение на автомобила. Пътните условия са били нормални и не са изисквали
повишено внимание. Валежът от дъжд не би могъл да се интерпретира като налагащ
задължение на водачите на МПСП да се движат със скорост по- ниска от максимално
позволената. Алтернативно счита, че е налице маловажен случай на административно
нарушение. Претендира отмяна на наказателното постановление.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба
моли съда да потвърди НП, както и да присъди юристконсултстко
възнаграждение.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 02.01.2020г. въззивника М. управлявал лек автомобил “Опел Астра“ с
рег. №**** в гр. Варна, по бул. „Ян Хунияди“ в посока
към бул. „Вл. Варненчик“. В
автомобила се возели лица, сред които св. Василев.
В района на пътен възел „Комитово ханче“, навлизайки в
дясната крива, асфалтът от пътния частък бил мокър. В
този участък въззивникът изгубил контрол над
управляваното превозно средство и самокатастрофирал,
удряйки се в бордюра вляво по посока на движението.
След пътнотранспортното произшествие на място пристигнал
екип на ОДМВР Варна, в състава на който влизали св. С. и св. Д.. Полицейските
служители установили собственика на превозното средство, както и лицето, което
го е управлявало – въззивника М.. След оглед на
местопроизшествието и снемане на обяснения от него бил установен механизма на
ПТП.
Въз основа на
събраните доказателства св. С. съставил акт за установяване на административно
нарушение, в съдържанието на който подробно описал установеното. Деянието било
квалифицирано като такова по чл.20 ал.2 от ЗДП. Акта бил надлежно предявен и
връчен на въззивника, който вписал в съдържанието му,
че не е нарушил закона.
В срока за
възражения постъпили такива, но били
преценени като неоснователни.
На 04.02.2020г.
въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление, видно
от съдържанието на което наказващия орган изцяло е възприел установената с акта
за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. На
нарушението административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.20
ал.2 от ЗДП и на осн. чл.179 ал.2 от ЗДП е наложил наказание ГЛОБА.
Горната фактическа
обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства-
показанията на св. С., св. Д. , св. Василев, протокол за ПТП, докладни записки
, АУАН и др.
Показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие са категорични- и св. С. и св. Д. са
възприели състоянието на пътя, превозното средство и обясненията на въззивника М. относно ПТП. Показанията на свидетелите
кореспондират с писмените доказателства по делото – АУАН, протокол за ПТП и др.
, поради което и съдът ги кредитира при установяване на фактическата обстановка
по делото.
Показанията на св. С. и
св. Д. кореспондират и с показанията на св. Василев, който се е намирал в
превозното средство, управлявано от въззивника М.. Св.
Василев сочи на скоростта на движение на МПС – около 35 км/ч, както и на
наличието на капеща чешмичка и заскрежаване върху
участъка от пътя, където е настъпило ПТП.
За да се произнесе
по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички
срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение
и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП, като след разследване
на обстоятелствата на извършване на нарушенията е посочил правилна правна
квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа
на квалификацията на деянието правилно е била определена и санкционната норма
на чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП.
Наказанието, наложено на осн.
чл.179 ал.2 от ЗДП е с императивно определен размер.
Що се отнася до
наведените с жалбата доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не
споделя същите, предвид на следното:
Въззивникът оспорва фактическата обстановка, твърдяна с НП.
Сочи, че се е движил със скорост от около 40 км/ч, при добра видимост. Едва
след ПТП установил, че на места по пътя има заскрежаване. Счита, че предвид
липсата на данни относно скоростта, не следва по презумпция да се предполага,
че същата е била несъобразена. Сочи, че с НП се са ангажирани доказателства
относно конкретната скорост на движение на автомобила. Пътните условия са били
нормални и не са изисквали повишено внимание. Валежът от дъжд не би могъл да се
интерпретира като налагащ задължение на водачите на МПС да се движат със
скорост по- ниска от максимално позволената.
Съдът не сподели
тези възражения.
Следва
да се отбележи, че несъобразената скорост няма конкретни физически параметри и
не може да бъде изчислявана в километри в час, като за всяка конкретна пътна
ситуация съобразена е онази скорост, която позволява на водача на конкретното
пътно превозно средство да го владее и управлява така, че с движението си да не
стане причина за настъпване на ПТП.
Ако
скоростта на въззивника в настоящия казус е била
съобразена с конкретните пътни условия – мокър асфалт през месец януари, както
и с конкретния релеф на местността – дясна крива, то в рамките на тази скорост,
той би спрял и не би настъпило ПТП.
Алтернативно се счита, че е налице маловажен случай на
административно нарушение.
Доколкото настоящия случай не показва по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, съдът намери,
че правилно не е бил съотнесен към хипотезата на
чл.28 от ЗАНН.
След проверка на издаденото наказателно постановление и
преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че
следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
С решението си
съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :