Р Е Ш Е Н И Е №.......
град Ловеч, 13.10.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
при
секретаря МАРИНА
ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 58 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производство по чл. 284 от Кодекса за застраховането
(отм.).
Ловешкия окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 3400/ 05.06.2020 г. от М.С.Д.,
ЕГН **********,***, чрез адв. П.К. -
САК, съдебен адрес:***, офис 13-14, срещу „Национално Бюро на
българските автомобилни застрахователни, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: *****,/предпочитан ответник/и срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *****/евентуален ответник/, с цена на иска
91 553,92 лева, от които: 90 000лв. /деветдесет хиляди/ лева - неимуществени
вреди и 1553,92лв-имуществени вреди, свързани с провежданото лечение.
Посочва, че на 07.06.2015 г., около 02.00 ч. в гр. Тетевен, обл. Ловеч,
на ул. „Вършец", пред Дом №67 Б е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ"
с peг. № T 865 SDK- без застраховка „Гражданска
отговорност", с водач Сл.Б.Сл., ЕГН **********, който губейки напречна
устойчивост, навлиза в лентата за насрещно движение със скорост 159,4 км. в
населено място и се блъска в лек автомобил „Ауди" А6, собственост и
управляван от М.С.Д., ЕГН ********** ***.
По повод настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано досъдебно
производство № 201/2015 г. по описа на РУП - Тетевен срещу водача Сл.Б.Сл., за
престъпление по чл. 343, ал.4 вр. ал.З б'а", вр., ал.1, б"б" от НК„ като на 08.06.2015г. същият е починал в болницата в гр. Плевен, в резултат
на травмите, получени от ПТП. Наказателното производство е прекратено на
основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК с Постановление от 11.12.15г. на Окръжна
прокуратура-гр. Ловеч.
Твърди, че вследствие на ПТП
получила болки и увреждания, като се наложило болнично и оперативно лечение.
Била е в болнични 360 дни, наложила се е повторна оперативна намеса, На 29.09.2016г. с Еспертно
решение на ТЕЛК след анализ на наличната медицинска документация към момента и
след преглед и освидетелстване на Д. е определена 30% трайно намалена
работоспособност.
Посочва, че причинените
увреждания се квалифицират като средна телесна увреда по смисъла на чл. 129 от НК, като травматичното счупването на кости на дясния
крак с луксация на същите, с последващо оперативно лечение е причинило на Д.
затруднение на движенията на дясния крак за период от 5-6 месеца. Налице са
данни за съдово-нервни увреди на десния долен крайник. Посочва, че пет години
след произшествието търпи последиците.
Твърди, че пътният инцидент е довел до рязка,
негативна промяна в живота на пострадалата, във всеки негов аспект: личен,
професионален, социален семеен и др. като само интензивното болнично лечение за
овладяване и излизане от тежкото състояние на доверителката й продължило повече
от 1 седмица, а движенията на крайникът й все още не са възстановени в пълен
обем, поради луксацията на галокруралната става на десния крак, счупването и
луксация на галуса и счупването на малко пищялния галеол на същия крак. В медицинската
документация са налице и данни за увреждания на нервите на същия. След ПТП е започнала да изпитва безпокойство, станала е тревожна и има
страх от пътуване и управление на автомобили.
Сочи, че
са предявили претенция пред Гаранционен фонд, след извършено частично плащане,
и към НББАЗ. Като полученото общо обезщетение е в размер на 46 597.78 лева
за претърпените неимуществени вреди и имуществени вреди, от които от ГФ
40 000 лева за неимуществени и 829.65 лева – имуществени, а от НББАЗ – 5 000
лева неимуществени и 768.13 лева имуществени вреди.
Посочва, че така заплатените
обезщетения не покриват напълно получените от ПТП-то физически и психични
увреждания, както и направените разноски за лечение.
След изплащане на обезщетенията
се наложила отново оперативна намеса, като разходите във връзка с провежданото
лечение възлизат на 1553,92 лева.
Твърди, че пътният инцидент се
отразил и на дейността на фирма
„Грийн енерджи Ябланица" ООД, ЕИК *****., на която ищцата била управител,
като се наложило да се наемат допълнително служители.
Предвид извършеното плащане от
страна на Гаранционен фонд/ГФ/ и заведената пред него щета, видно от
приложените писма, както и последващите отношения и кореспонденция между
първоначалния и евентуалния ответник -Гаранционен фонд и Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, свързани със случая, счита, че следва при условията на евентуалност да
привлече и ГФ като втори евентуален ответник, в случай, че искът срещу
първоначалния ответник НББАЗ бъде отхвърлен. Изтъква, че следва
да се вземе предвид и разпоредба на чл. 511, ал. 3 КЗ, която регламентира
възможността на лице, претърпяло вреди вследствие на ПТП, причинено на
територията на Република България от МПС, регистрирано в държава - членка на
системата „Зелена карта", да реализира правото си на обезвреда спрямо
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Съгласно чл. 506,
ал. 2 КЗ бюрото е представително национално бюро на застрахователите за
Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за
функционирането на системата „Зелена карта" и задължителната застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в
държавите, подписали Многостранното споразумение. В съответствие с разпоредбите
на чл. 511, ал. 3 и чл. 513, ал. 1 КЗ, в случай че увреденото лице не се е
съгласило с размера на обезщетението, определено от кореспондента за
територията на Република България на застрахователя на виновния водач, то може
да предяви претенцията си по съдебен ред срещу НББАЗ.
Счита, че в настоящия случай освен специфичните предпоставки на 511, ал.
I КЗ, за да се ангажира отговорността на бюрото, са налице и всички останали
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител, застрахован по международна
застраховка „Гражданска отговорност" - да е причинена вреда, тази вреда да
е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, както и
да е налице причинна връзка между противоправното поведение и причинената
вреда.
В случая между страните е
безспорно наличието на горепосочените материалноправин предпоставки, както и че
в полза на ищцата е изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 45 768 лева, като спорът е съсредоточен относно размера на действително
претърпените неимуществени вреди.
Моли да бъдат призовани на съд и
постановено решение, с което бъде осъдено Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, на основание чл. 511, ал. 3 във вр. с ал. 1 КЗ да заплати на
ищеца М.С.Д. сумата от 91 553,92 лева, от конто: 90 000 лева - неимуществени вреди и 1553,92 лева - имущественн вреди,
свързани с лечението, представляваща незаплатен остатък от претенция за
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 180 000 лева, настъпили
вследствие на ПТП, причинено на 07.06.2015 г. в гр. Тетевен, обл. Ловеч, на ул. „Вършец", пред Дом №67 Б, от лек
автомобил „БМВ" с peг. № Т 865 SDK - без застраховка „Гражданска отговорност", с водач Сл.Б.Сл., ЕГН **********,
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г., представляващи разликата между изплатеното до момента и желаното и удовлетворяващото
пострадалата обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващо
се във физически болки и душевни страдания, и неудобства, които ще останат за
цял живот, както и направените разноски по делото и адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от Закона за адвокатурата, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.
В случай, че бъде отхвърлен искът срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК *****, моли да бъде осъден Гаранционен фонд, да заплати на М.С.Д., ЕГН **********,
сумата от
91 553,92 лева, от конто: 90 000 лева - неимуществени вреди и 1553,92 лева - имущественн вреди,
свързани с лечението, представляваща незаплатен остатък от претенция за
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 180 000 лева, настъпили
вследствие на ПТП, причинено на 07.06.2015 г. в гр. Тетевен, обл. Ловеч, на ул. „Вършец", пред Дом №67 Б, от лек
автомобил „БМВ" с peг. № Т 865 SDK - без застраховка „Гражданска отговорност", с водач Сл.Б.Сл., ЕГН **********,
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г., представляващи разликата между изплатеното до момента и желаното и
удовлетворяващото пострадалата обезщетение на претърпените от нея неимуществени
вреди, изразяващо се във физически болки и душевни страдания, и неудобства,
които ще останат за цял живот, както и направените разноски по делото и
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, съгласно
приложения списък по чл.80 ГПК. Представени са писмени доказателства и са
направени доказателствени искания.
В срока по чл.367 ГПК
е постъпил отговор на исковата молба
от ответника, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи" /НББАЗ/, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: *****, представлявано от АД "Б., А., Д.", код по БУЛСТАТ *****, със седалище и
адрес на управление: *****, чрез адв. А.Д. Съдебен адрес:***. Посочва, че исковата молба е нередовна,
поради което моли да бъде я оставена без движение до отстраняване на
констатираните нередовности, а именно несъотвествие между размера на претендираното
като остатък от платеното обеззщетение за неимуществени вреди и липса на
конкретизация на имуществените вреди, предвид несъотвествието на претендирания
размер и приложените писмени доказателства. Изтъква, че липсва конкретизация на
претендираните неимуществени вреди, предви извършеното плащане от страна на
ответницитена база медицинската документация до 11.10.2017 година. Посочва още,
че не спазена разпоредбата на чл. 127, ал.4 от ГПК за посочване на банкова
сметка ***.
По същество оспорват изцяло предявените искове по
основание и размер. Предвид липсата на влязъл в
сила съдебен акт на наказателен съд, който да се произнася по въпросите дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, оспорват
твърдението в исковата молба, че отговорност за настъпване на процесното ПТП
носи водачът на лек автомобил БМВ с английски per. № Т 865 SDK - Сл.Б.Сл..
При условията на
евентуалност, правят възражение за съпричиняване на събитието от страна на
водача на лек автомобил Ауди А6 с per. № OB 1601 ВВ - М.С.Д..
Оспорват
претърпяването, обема и продължителността на твърдените от ищцата неимуществени
вреди, както и причинната им връзка с ПТП, в тази връзка и размера на
претендираните неимуществени вреди като несъответен на принципа за
справедливост и съдебната практика на българските съдилища. Считат, че
изплатеното на ищцата общо обезщетение от ответниците Гаранционен фонд и НББАЗ,
в размер на 45 000 лева, е достатъчно да обезщети претърпените от нея
неимуществени вреди и негативни последици от получените при процесното ПТП
телесни увреждания.
Оспорват изцяло
претенцията за имуществени вреди по основание и размер – причинната връзка
между извършените разходи и ПТП, както и претърпените в резултат на ПТП телесни
увреждания. Считат, че разходите за гориво и PSR тест не се покриват от
застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, липсват
доказателства, че разходите за гориво са извършени с оглед лечението на ищцата,
а PSR тестът категорично не се намира в причинна връзка с получените при ПТП
увреждания.
Оспорват дължимостта и
периода на претенцията за лихва върху търсените обезщетения, считано от
05.06.2017 г., освен по съображенията, изложени по-горе, срещу основателността
на главните искове и на основание чл. 497, ал. 1, във връзка с чл. 496, ал. 1
от Кодекса за застраховането. Правят възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на исковете за главница и по отношение на исковете за лихва
за забава.
Направени са доказателствени искания, като се
възразява срещу направенот по реда на чл. 192 от ГПК искане, тъй като не е ясно
какви обстоятелства ще се установяват.
Постъпил е отговор и от
Гаранционен фонд, в който е оспорва изцяло исковата претенция - по
основание и размер, тъй като към
исковата молба не са представени никакви доказателства, обосноваващи
ангажирането на отговорността на Гаранционен фонд за процесното ПТП от
7.06.2015 г на претендираното основание - чл. 288, ал.1, т.2, б. „а" от
Кодекса за застраховането. Изтъкват, че от писмо на НББАЗ вх. N ГФ
07-22-10-3/16/23.02..2017 г и писмо вх. N НББАЗ 05-16 GF-565 GB на Бюро на
автомобилните застрахователи на Великобритания, сочения от ищеца за увреждащ
л.а „БМВ" с peг.N T865SDK е обичайно пребиваващ на територията на Великобритания,
т.е отговаря Гаранционен Фонд на Великобритания. Ищецът М.Д. е била насочена
към НББАЗ, при който е заведена щета за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, а по отношение на извършеното от ГФ плащане, преведената сума от ГФ към ищцата
е била възстановена от НББАЗ на 27.04.2017 г.
На следващо място липсват доказателства за наличието
на всички елементи от фактическия състав на риска „Гражданска отговорност"
- в случая „виновно противоправно поведение" на водача Сл.Б.Сл.,
механизъм, обстоятелства и причини за настъпване на процесното ПТП и какво е
било поведението на М.Д. по време на същото.
Оспорват исковата претенция в предявения размер от
91 553,92 лева, като прекомерно завишена с оглед принципа на справедливостта,
предвид вида и характера на
претендираните от М.Д. увреждания, както и с оглед трайната съдебна практика и
установените в страната икономически условия и стандарт на живот.
Оспорват
претенцията за лихва от 05.06.2017г. на основание чл. 288, ал.7 от КЗ.
Изтъкват, че не са сезирани за допълнително възникналите разходи за лечение и
не следва да дължат лихва за забава.
Направено е искане по чл. 219,
ал.1 от ГПК за конституиране в
качеството на трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд по
настоящото дело сочения от ищеца за виновен за процесното ПТП водач: Сл.Б.Сл., ЕГН **********,***.
В
допълнителна искова молба М.С. Д.,
чрез пълномощника си –адвокат П.К., поддържа първоначално подадената искова
молба и оспорва изцяло изложеното в отговорите на ответниците.
Подаден е отговор от „Национално бюро на
българските автомобилни застраховател и" /НББАЗ/ на допълнителната искова молба, в
която поддържат възраженията
за нередовност на исковата молба.
Оттеглят
въведеното с отговора на исковата молба оспорване, че изключителна отговорност
за настъпване на процесното ПТП носи водачът на лек автомобил БМВ с английски per. №
Т 865 SDK - Сл.Б.Сл., както и направеното при условията на
евентуалност възражение за съпричиняване на събитието от страна на водача на
лек автомобил Ауди А6 с peг. №
OB 1601 ВВ - М.С.Д..
Поддържат
всички останали съображения и възражения срещу основателността, доказаността и
размера на исковите претенции, посочени в отговора на исковата молба. вкл. и
във връзка с приложените към молба от 11.09.2020 г. на ищцата нови писмени доказателства.
Нe възразяват срещу
приемането като писмени доказателства по делото на приложените към молба от
11.09.2020 г. доколкото същите са издадени/съставени след датата на подаване на
исковата молба по настоящото дело.
По същество, оспорват,
че заболяването, поради което М.С.Д. е лекувана във ВМА София, в периода
02.06.2020 г. - 11.06.2020 г., се намира в причинна връзка с процесното ПТП от
07.06.2015 г. и причинените при това ПТП травми на ищцата,
Поддържат направените в
отговора на исковата молба доказателствени искания, като с оглед представените
допълнително писмени доказателства да бъде допълнена исканата
съдебно-медицинска експертиза.
С допълнителна
молба-уточнение от 24.02.2021 година процесуалния представител на М.С.Д. е
уточнил, че претенцията за неимуществени вреди е в размер на 90 000 лева –
65 000 лева за травмите и уврежданията в дясна глезенна става и стъпалото
и ограничените движения до живот и използването на помощни средства и инвалидизирането
й , както и необходимостта от последващи операции; 25 000 лева за
уврежданията, свързани с проявата на атонична рана и усложненията, без промяна
в характеристиката й и невъзможност за зарастване, въпреки провежданото
лечение. По отношение на имуществените вреди претендират 2 395.77 лева, по
14 пункта, свързани с провежданото лечение.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат П.К.,
САК, който поддържа исковата молба и представя в срок писмена защита. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна,
претендира разноски.
Ответникът НБАЗ се представлява от адвокат М.Д., която
от името на доверителите си моли да бъде отхвърлен предявеният иск като
неоснователен и недоказан по основание и размер, доколкото претендираните
неимуществени вреди и негативни последици са изцяло обезщетение извънсъдебно
предвид платеното в размер на 45 000 лева. Изтъква, че не са доказани
неимуществени вреди, които да подлежат на допълнително обезщетение. В този
смисъл моли да бъде постановен съдебният акт. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
Ответникът „Гаранционен фонд“ – София не се
представлява.
От събраните по делото писмени доказателства, които е
допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от
преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От
приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 356-р-6504/ 21.12.2015
година се установява, че на 07.06.2015 година около 02.00 часа в град Тетевен,
ул. Вършец“ пред имот № 67, Сл.Б.Сл. при управление на „БМВ”, рег. № Т 865 SDK, при движение с несъобразена скорост в тъмната част
на денонощието, губи контрол върху автомобила, рязко променя посоката на
движение и навлиза в лентата за насрещното движение и със задна дясна част на
автомобила блъска в предната част движещият се в посока Центъра автомобил „Ауди
А6“, с рег. № ОВ 1601 ВВ, управляван от М.С.Д..
В протокола като пострадало лице е отбелязана Сл.Б.Сл.
– убит, М.С.Д. – фрактура на долен десен крайник, и Цв.Ал.З.- фрактура на горен
десен крайник и гръдна травма. По случая е образувано ДП № 201/ 2015 г. по
описа на РУ на МВР – Тетевен. С постановление
от 11.12.2015 година на Окръжна прокуратура – Ловеч по ДП № 201/ 2015
г. по описа на РУ – Тетевен,
наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради смърт на дееца.
От
приложената Епикриза от МБАЛ „Проф. Параскев Стоянов“ АД – Ловеч от 16.06.2015
година се установява, че на 07.06.2015 година М.Д. е постъпила по спешност с
патологично деформирани стъпало и глезенна става на долен десен крайник,
дисталната част на стъпалото с пръстите – ливидно оцветена, силна палпаторна
болезненост. Активни и пасивни движения в дясната глезенна става на невъзможни
и силно болезнени. Движенията в пръстите на стъпалото са ограничени по обем и
болезнени. Слаби и трудно доловими пулсации на артерия
дорзалис педис декстра. Данни за съдови - нервни увреди на десния долен
крайник. На 08.06.2015 г. е проведено оперативно лечение като е извършено
открито наместване на дислокация на глезен, открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални. Изписана е в добро състояние с
гладък следоперативен период, като са дадени препоръки за домашно лечение,
контролна превръзка и сваляне на следоперативен шев на 23.06.2015 година, да
носи гипсова лонгета 55 дни след операцията. След сваляне и демонтаж на метала
да продължи антикоагулантната терапия.
На 30.05.2016 година М.Д. е постъпила в МБАЛ „Св. Панталеймон
Плевен“ ООД – Плевен за изваждане на метала. Изписана е на 02.06.2016 г. в
добро общо и локално състояние, без усложнения.
С експертни решения № №254 от зас. № 024/ 12.02.2016 г.; 0254 от зас. №
024/ 12.02.2016 г.; 0718 от 067/ 22.04.2016 г. на ТЕЛК Общи заболявания към
МБАЛ – Троян на М.Д. е призната временна нетрудоспособност поради множествени
травми на глезена и стъпалото. С експертно решение № 1461 от зас. № 136/
29.09.2016 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МВАЛ – Троян на Д. е призната 30 %
трайна нетрудоспособност да срок до 19.07.2021 година. Решението на ТЕЛК е
отменено с експертно решение № 1002 от зас. № 155/ 15.11.2017 г. на специализиран
състав на НЕЛК по ортопедични болести на Д. е призната 40 % трайна
нетрудоспособност да срок до 19.07.2021 година.
Приложени са доказателства за проведена физиотерапия и рехабилитация.
На 02.06.2020 година ищцата е постъпила в Военно-медицинска академия –
МБАЛ – София в отделение по ортопедия и травматология за лечение на септични
състояния. Проведена е операция на 04.06.2020 година – ЕКСТРЦИОНЕМ ПЕРЛЕ „G“ ЕТ СЕКВЕСТРЕКТОМИЯ.
По повод претърпените вреди е подадено заявление до Гаранционен фонд е
образувана щета № 210031/ 28.01.2016 г. и с решение № 13-2/ 24.03.2016 година е
определено обезщетение в размер на 30 302.20 лева, от които 30 000
лева неимуществени вреди и 302.20 лева – имуществени. Впоследствие с решение №
38-2/ 18.10.2016 г. е определено допълнително обезщетение за неимуществените
вреди в размер на 10 000 лева и имуществени в размер на 525.45 лева. След
извършена справка и установяване, че увреждащият автомобил е с обичайно местопребиваване във
Великобритания, претенцията на М.Д. е насочена към Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи. Претенцията за обезщетение е заведена
под щета № 05-16-GF-565-GB, по която е определено допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева и за имуществени 768.13 лева.
Изплатената от Гаранционния фонд сума е била възстановена от НББАЗ на
27.04.2017 година.
По
делото е допусната и приета съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), основана
на събраните по делото доказателства. Съгласно заключението на авто-техническата експертиза на 07.06.2015 г.
около 02.00 часа, лекият автомобил „БМВ“, управляван от Славейко Славейков се е
движел по ул. „Вършец“ в град Тетевен в посока с. Гложене, с висока скорост. В
същото време срещу него (в посока гр. Тетевен)
се движи лек а-л „Ауди“-А 6, собственост и yправляван от ищцата
М.Д., а на предна дясна седалка се вози Цв.Ал.З.. Двамата са
с поставени предпазни колани. Д. управлява а-ла си със скорост в
рамките на
разрешената за населено място - 50 км/ч в полагащата й
се пътна лента. Пътният участък в района е прав и без трафик, като на 250-300
м тя
забелязва
светлините на насрещно движещ
се автомобил. Водачът му загубва контрол над МПС-то,
което губи напречна устойчивост и започва да се плъзга напречно,
пресичайки осевата линия - тип МЗ (единична прекъсната) и
навлиза в
лентата за насрещно движение, завърта се около вертикалната си ос по
часовника, заставайки почти напряко на пътното платно и при достигане на
мястото на удара е вече завъртян на над 90 градуса, като се движи със заден десен
ъгъл напред
в лентата на а-ла на Д.. Д. е направила опит за спиране, но вече ударът е
неизбежен.
Със заден десен ъгъл „БМВ" - то удря л. а-л
„Ауди"-А6 в предната част.
Първоначалното
съприкосновение е между задна броня на л. а.
„БМВ" и предна
броня на л. а. „Ауди". След това двата автомобила
поради инерционите сили и кинетичната енергия, която притежават, продължават
да проникват един
в друг, претърпявайки пластични деформации.
При това
вклиняване и претърпени пластични деформации, двата
а-ла се движат
заедно, като една система и ротират така, че
след еластичните и пластични деформации и разделянето им, застават
успоредно един на друг, косо на пътното платно(ПП), с предни
части към дом № 67 и задни към оградата на завод „Абаджиев", както са
намерени и описани в огледния протокол.
Лекият автомобил „Ауди", остава на ПП,
а л.а.„БМВ" излиза почти половината извън - в тревна площ. Ударът за л.а. на
ищцата е челен, а за л.а. „БМВ" е „десен тилен
кос“.
Според експерта причините за настъпване на ПТП
са: движение
с висока скорост; нощно време; неправилно боравене с
органите за управление; непознаване на автомобила от
водача и липсата му на опит при управление на МПС с дясна дирекция
- дясно позицониран волан. Всички тези причини водят до
загубване на контрол над а-ла, загуба на напречна устойчивост на същия, навлизане
в насрещната пътна лента за движение при наличие на насрещно движещ
се автомобил. Автомобилът „БМВ“ след оставяне на следи от
протриване на гумите по пътя на значително разстояние от МУ(мястото на
удара) се завърта около вертикалната си ос по
часовника,
транслира се странично/напреки на пътя/ и със задна дясна част
се удря в
предна част на л. а. „Ауди"-А6.
Вещото
лице посочва, че в делото липсват данни за техническа
неизправност на лекия а-л „БМВ, които да са довели до
загуба на напречна устойчивост и впоследствие до възникване на процесното
ПТП, поради което прави извод, че причините за възникване на
ПТП са субективни, като водачът Сл.Б.Сл.
сам се е поставил в невъзможност да го предотврати.
Представени са фактури и касови бонове на обща
стойност 2 395.77 лева, за заплатени медицински изделия и медикаменти,
такси за престоя в болнично заведение и изследвания, бензин балнеолечение и
рехабилитация.
По делото е изслушано и
заключение на съдебно-медицинска
експертиза, от което се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата е
получила следните травми: открито счупване на костите на дясна подколенница и
счупване с изкълчване на талоса от глезена. Това довело до нарушаване движеният
на крайника за срок повече от четири седмици. Експертът е посочил, че
оперативната намеса е необходима за да се възстанови конфигурацията на глезенната
става. Този тип увреждане се получава при т.нар. високо енергийни травми, които
се характеризират с раздробяване на костните структури и размачкване на меките
тъкани. Последното е фактор, който нарушава храненето в увредената зона и
рискът от инфекциозно усложнение е изключително висок, както е и в конкретния
случай. При ищцата след настъпилите усложнения са настъпили трайни увреждания
на костите, образуващи глезенната става, която значи, че функцията й не може да
бъде възстановена и няма да има отшумяване на уврежданията. В заключението е
отразено, че този тип увреждания имат хронично протичане и не може да се говори
за среден период на възстановяване. Единственият изход от създалата се ситуация
е обездвижване на глезенната става до
живот (артродеза). При наличието на хронична инфекция вещото лице счита, че
няма сигурност, че отново няма да се обостри. Заключението е, че претърпените увреди
са в причинна връзка с процесното ПТП, както и получената инфекция, която е в
причинна връзка със степента на получените увреди. Според експерта през целия
период на лечението болната е имала болки и страдания, като най-силни са били
около оперативните намеси и манипулации и с различна интензивност през другата
време. Посочено е, че предстои оперативна намеса за обездвижване на глезена,
също ще донесе болки и страдания, прогностично се очакват болки и в колянната,
тазобедрената и гръбнака, поради нарушената биомеханика на крайника. В съдебно
заседание експертът посочва, че прекараната следоперативна инфекция, която се е
развила и задълбочила, след което са настъпили усложненията, разрушаване на
ставата. Първо следва да се ликвидира инфекцията, за да се отиде на следващ
етап, в случая обездвижване на гледенната става. Тази диагноза изисква
очистване, т.е. изрязване до здраво място на увредените кости, а те са голям
пищял и талуса (макаричката) на глезена. При това изрязване неминуемо се стига
до скъсяване на крайника и в следващ етап, след минимум шест месеца спокойно
поле, т.е. да няма инфекции, да няма фистула, може да се мине на следващ етап –
„артродеза“ (обездвижване на глезенната става ) до срастване.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Разпитаният по делото свидетел Цв.Ал.З., който е във фактическо съжителство
с ищцата, посочва, че е очевидец на катастрофата. Посочва, че след инцидента М.
е зле физически и психически, няма социални контакти, трудно се придвижва, тъй
като живеят на третия етаж. Твърди, че викали брат му да им помагат, както и
св. Т.П., тъй като и той (свидетелят) бил пострадал, а и за майка й следвало да
се полагат грижи. Изтъква, че трябвало всяка седмица по два пъти да ходи до
болницата, за да й почистват раната, защото постоянно кървяла и не зараствала,
гноясвала, кракът й постоянно се подувал, болял я, пиела обезболяващи, не
можела да спи нощем. Наложило се да затворят и магазина, в който работели
заедно. Посочва още, че през петте години след инцидента болката е непрестанна,
няколкократно била оперирана, което означавало упойки, обезболяващи, други
медикаменти. Не можела да се грижи сама за себе си, да се обслужва, да се
придвижва, да се справя с домакинството. Свидетелят твърди, че й предстои още
една операция за да „заковат“ крака, за не може да го движи. Посочва, че преди
инцидента М. шофирала, а сега се страхувала дори да пътува с кола, стояла си
само в къщи. Преди това била здрава, а се имала хипертония.
От показанията на свидетелката Т.П. се установява, че се познават от много
години, откакто ищцата била на 14 година, а свидетелката на 16 година. След
инцидента, който бил м. юни 2015 година, забелязала коренна промяна в живота й в
отрицателeн смисъл, преди това била много
жизнен, дееспособен човек, който непрекъснато бил в движение, помагала на
хората, гледала майка си. Посочва, че постоянно страдала от непрекъснати болки
в крака, поради което пиела обезболяващи, претърпяла няколко операции, не
можело да се обслужва сама, налагало се да й помагат. В блока, в който било
жилището на ищцата, нямало асансьор, поради което трудно слизала и се качвала,
не можела да се движи без патерици, както и да върви продължително време, тъй
като изпитвала силни болки. Не можела да кара кола, ако се наложело да ходи до
болница, викала такси, ако няма някой познат, който да я закара. Свидетелката
посочва, че катастрофата се отразила негативно и на психичното състояние на М.Д.,
след преживения стрес била депресирана, не контактувала с хора, имала кошмари,
страдала от постоянно чувство на тревожност, затворила се, зле са отразявало на
психиката й и невъзможността да са грижи за някои ежедневни нужди, както и за
възрастната си майка. През периода, когато М. била в болница и гипсирана, за
майка й се грижили други хора. Твърди, че след инцидента ищцата не е работила,
тъй като не може, постоянно имала кризи с крака и до ден днешен.
При така
изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с пряк иск от увреденото лице срещу за
обезщетение на неимуществени в размер на 90 000 лева и имуществени вреди –
2 395.77 лева, срещу главния ответник НББАЗ, на основание чл.282, ал.3 от КЗ (отм.), според която норма Бюрото в качеството
си на представително бюро за Република България по смисъла на вътрешните
правила между бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата
„Зелена карта“ и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в държавите членки.
За ангажирането на отговорността на ответника НББАЗ
следва да са налице, както предпоставките за ангажирането на отговорността на
прекия делинквент, така и законоустановените предпоставки по см. на чл. 282 от КЗ (отм.).
Основателността на претенцията за непозволено
увреждане предполага наличието на всички елементи от състава на деликта:
противоправно деяние, вреди – неимуществени и/или имуществени, причинна връзка
между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на
противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Освен това следва да
се установи настъпило ПТП на територията на РБългария с участие на МПС с
обичайно пребиваване на територията на дължавна-членка на системата „Зелена
карта“.
Съдът е сезиран и с предявен като евентуален иск
против Гаранционния фонд, с правно основание чл. 288 от КЗ (отм.) за заплащане
на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди в
качеството си на компесаторен огран.
Предпоставка за ангажиране на отговорността на Фонда е
наличието на основанията по смисъла на чл. 288 от КЗ (отм.)
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 07.06.2015г. около 02.00
часа в гр.Тетевен, Област Ловеч, на ул."Вършец", пред дом № 67Б Сл.Б.Сл.
при управление на „БМВ”, рег. № Т 865 SDK, при движение с
несъобразена скорост – 159.4 км/ч, в тъмната част на денонощието, губи контрол
върху автомобила, рязко променя посоката на движение, навлиза в лентата за
насрещното движение и със задна дясна част на автомобила блъска в предната част,
движещият се в посока Центъра, автомобил „Ауди А6“, с рег. № ОВ 1601 ВВ,
управляван от М.С.Д.. Вина за настъпване на процесния инцидент е на водача на
л.а.„БМВ”, рег. № Т 865 SDK, в този смисъл
е депозираното и прието по делото заключение на САТЕ. Според експерта причините за настъпване на ПТП са: движение с висока скорост; нощно
време; неправилно боравене с органите за управление; непознаване на автомобила от
водача и липсата му на опит при управление на МПС с
дясна дирекция
- дясно позициониран волан. Всички тези причини
водят до
загубване на контрол над а-ла, загуба на напречна
устойчивост на същия, навлизане
в насрещната пътна лента за движение при наличие
на насрещно движещ
се автомобил. Автомобилът „БМВ“ след оставяне
на следи от
протриване на гумите по пътя на значително разстояние от МУ(мястото на
удара) се завърта около вертикалната си ос по часовника, транслира
се странично/напреки на пътя/ и със задна дясна част се удря в
предна част на л. а. „Ауди"-А6.
Вещото
лице посочва, че в делото липсват данни за техническа
неизправност на лекия а-л „БМВ, които да са довели до
загуба на напречна устойчивост и впоследствие до възникване на процесното
ПТП, поради което прави извод, че причините за възникване на
ПТП са субективни, като водачът Сл.Б.Сл.
сам се е поставил в невъзможност да го предотврати.
Лекият автомобил, причинил ПТП-то е с обичайно
местопребиваване на територията на Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на настъпване на конкретното ПТП, видно от приложеното
по делото ДП № 201/ 2015 година по описа на РУП – Тетевен и преписка по щета № 05-16-GF-565-GB на НББАЗ и преписка по претенция
МС-0002453BG/17 на „КОРИС БЪЛГАРИЯ“ ООД. Съгласно разпоредбата на чл. 282 от Кодекса
за застраховане (отм.), ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 72/166/EИО от 24 април 1972 година за сближаване на
законодателствата на държавите-членки относно застраховките "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства и за прилагане
на задължението за застраховане на такава отговорност и РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 28 юли 2003 година за
прилагането на Директива 72/166/ЕИО на Съвета относно проверките на
застраховките “Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни
средства, националните бюра гарантират, съобразно разпоредбите на собственото си
национално законодателство за задължително застраховане, уреждането на претенции
във връзка с настъпили на негова територия произшествия, причинени от превозни
средства с обичайно местодомуване на територията на друга държава-членка,
независимо дали тези превозни средства за застраховани или не. Решението е
подписано и от Великобритания. Това ангажира
отговорността на първия ответник.
Вследствие от
претърпяното ПТП на ищцата М.Д. са причинени следните телесни увреждания,
изразяващи се в: открито счупване на костите на дясна подколенница и счупване с
изкълчване на талоса от глезена, характеризиращо се с раздробяване на костните
структури и размачкване на меките тъкани. Възстановяването конфигурацията на
глезенната става е извършено по оперативен път. Предвид на това, че този тип
увреждане е фактор, който нарушава храненето в увредената зона, е настъпило инфекциозно
усложнение. Наложили се няколкократни операции, поради настъпилите усложнения,
които са довели до трайни увреждания на костите, образуващи глезенната става,
т.е. функцията й не може да бъде възстановена. Пет години сред инцидента, Д. не
се е възстановила, търпи болки, като най-силни са били около оперативните
намеси и манипулации и с различен интензитет през останалото време, придвижва се
трудно, с помощни средства, не може да управлява автомобил. Според експерта
този тип увреждания имат хронично протичане и не може да се говори за среден
период на възстановяване и единственият изход е обездвижване на глезенната
става до живот (артродеза). Претърпените
увреди са в причинна връзка с процесното ПТП, както и получената инфекция,
която е в причинна връзка със степента на получените увреди. През целия период
на лечението ищцата Д. е имала болки и страдания, като най-силни са били около
оперативните намеси и манипулации и с различна интензивност през другото време.
Посочено е, че предстои оперативна намеса за обездвижване на глезена, също ще
донесе болки и страдания, прогностично се очакват болки и в колянната,
тазобедрената и гръбнака, поради нарушената биомеханика на крайника. В съдебно
заседание експертът посочва, че прекараната следоперативна инфекция, която се е
развила и задълбочила, след което са настъпили усложненията, разрушаване на
ставата. Първо следва да се ликвидира инфекцията, за да се отиде на следващ
етап, в случая обездвижване на глезенната става. Тази диагноза изисква
очистване, т.е. изрязване до здраво място на увредените кости, а те са голям
пищял и талуса (макаричката) на глезена. При това изрязване неминуемо се стига
до скъсяване на крайника и в следващ етап, след минимум шест месеца спокойно
поле, т.е. да няма инфекции, да няма фистула, може да се мине на следващ етап –
„артродеза“ (обездвижване на глезенната става ) до срастване.
От приложените болнични и експертни решения е видно,
че в продължение на пет години ищцата многократно била в отпуск поради временна
нетрудоспособност, като с експертно решение на специализирана НЕЛК е призната
трайна нетрудоспособност 40% със срок м. юли 2021 година.
От депозираните гласни доказателства се установя, че
същата е изживяла силен стрес, освен търпените болки, у ищцата са настъпили и
психични промени, тя станала затворена, страдала, че не може да се обслужва
сама, да се грижи за възрастната си майка, да работи, да шофира. Изпадала в
състояния на тревожност, страхувала се да пътува с автомобил. Наложило се да
преустанови търговската дейност на фирмата си.
Безспорно между страните е, че на пострадалата М.Д. е
изплатено обезщетение за претърпените, вследствие настъпилото ПТП, имуществени
вреди (към м. октомври 2017 г. – молба вх. № 2-6089/ 11.10.2017 г. до НББАЗ) в
размер на 1 597.78 лева, съответно от ГФ - 829.65 лева и от НББАЗ - 768.13
лева. Заплатеното обезщетение за неимуществени вреди възлиза на общо
45 000 лева – ГФ – 40 000 лева и НББАЗ – 5 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В конкретния случай ищцата е предявила претенция за обезщетение на
претърпени неимуществени вреди в размер на 90 000 лева.
Причинната връзка между деянието и вредите се
установяват от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза, както и от събраните гласни доказателства. От заключението на
експерта се установява, че вследствие на претърпяното произшествие на М.Д. са
причинени следните травми: открито счупване на костите на дясна подколенница и
счупване с изкълчване на талоса от глезена, характеризиращо се с раздробяване
на костните структури и размачкване на меките тъкани. Посочва, че претърпените
увреди са в причинна връзка с процесното ПТП, както и получената инфекция,
довела до разрушаване на ставата, от своя страна е в причинна връзка със
степента на получените увреди – фрагментация на ставата и смачкване на меките
тъкани.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл.
52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази
конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на
причинената телесна повреда, естеството и интензивността на претърпените болки
и страдания, периода на пълното възстановяване на пострадалия,
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и
др.
В конкретния случай, вследствие на претърпяното
пътно-транспортно произшествие ищцата е получила травматични увреждания, които
са посочени по-горе Експертът
посочва, че за да се възстанови структурата на глезенната става е било
необходимо извършването на операция. Непосредствено след инцидента не е била в
състояние да се обслужва сама в продължение на месеци. Д. е претърпяла е претърпял
и продължава да търпи значителни болки по интензивни по време на оперативните
намеси и манипулации, неудобства и дискомфорта, свързани с трайното увреждане
на глезенната става, продължило повече от пет години след катастрофата. Според
експерта този тип увреждания имат хронично протичане и не може да се говори за
среден период на възстановяване и единственият изход е обездвижване на
глезенната става до живот (артродеза).
Инфекцията изисква очистване, т.е. изрязване до здраво място на увредените
кости, а те са голям пищял и талуса (макаричката) на глезена. При това
изрязване неминуемо се стига до скъсяване на крайника и в следващ етап, след
минимум шест месеца спокойно поле, т.е. да няма инфекции, да няма фистула, може
да се мине на следващ етап – „артродеза“ (обездвижване на глезенната става ) до
срастване. Посочено е, че предстои оперативна намеса за обездвижване на
глезена, което също ще донесе болки и страдания, прогностично се очакват болки
и в колянната, тазобедрената и гръбнака, поради нарушената биомеханика на
крайника.
От
показанията на свидетелите се установя, че освен физическите увреждания и свързаните с тях неудобства –
трудно придвижване без помощни средства, болки, невъзможност да шофира, спиране
дейността на фирмата, са
налице и психични проблеми – изживян стрес, страх да пътува с автомобил, ограничаване на социалните
контакти и активност, постоянно чувство на тревожност и безпокойство, които
продължават петте години след инцидента.
В настоящия случай съдът съобразява характера на
причинените телесни увреждания, продължителността на страданието, оперативните
интервенции, които обуславят допълнителни болки и страдания, трайно увреждане
на десния крайник, наличието на психични травми, както и възрастта на
пострадалата, настъпилата инвалидизация вследствие на претърпяното ПТП.
При съобразяване тези обстоятелства, както и
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и
общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за
репариране на търпените от ищцата неимуществени вреди е обезщетение в размер на
80 000 лева.
Следва да се съобрази и изплатено от застрахователя
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 45 000 лева.
По отношение направеното възражение за изтекла
погасителна давност, съдът счита, че същото е неоснователна. Деянието е
извършено на 07.06.2015 година е исковата претенция е предявена на 05.06.2020
година и в този смисъл не е изтекла предвидената в закона петгодишна
погасителна давност – чл. 197 от КЗ (отм.).
Предвид тези
съображения, настоящият състав счита, че исковата претенция за присъждане на
неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 35 000
лева, а в останалата част до пълния претендиран размер на сумата от 90 000
лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Предвид
акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на законна
лихва, претендирана от 05.06.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 271 от КЗ
(отм.) Срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Съгласно ал. 5 от същия текст, увреденото лице има право на законната лихва за
забава върху размера на обезщетението, която се начислява от датата на
изтичането на срока по ал. 1, т.е. В конкретния случай претенцията е отправена
към Гаранционен фонд на 28.01.2016 година (впоследствие препратена до НББАЗ),
като датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията е 28.04.2016
година. Претенцията за забава е с начална дата 05.06.2017 година. По делото е направено
възражение за изтекла погасителна давност. Настоящият състав счита, че при
действието на чл. 111, б. „В“ от ЗЗД – тригодишна, а датата на подаване на
исковата молба – 05.06.2020 година, то претенцията за присъждане на
обезщетението за забава е основателна и доказана за периода 05.06.2017 година,
т.е. така както е претендирана.
По отношение на претендираните имуществени вреди в
размер на 2 395.77 лева представляващи
заплатени медицински изделия и медикаменти, такси за престоя в болнично
заведение и изследвания, бензин балнеолечение и рехабилитация по 14 пункта.
Съдът като съобрази приложените доказателства фактури и касови бонове, счита,
че претенцията за имуществени вреди е основателна и доказана в размер на 1555.77
лева по п.4,5,8,9,10,11,12 и 13 от. Молба –уточнение от 24.02.2021 година ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -05.06.2020
година, до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди по фактури №№
**********/ 29.05.2018 г.; **********/ 22.02.2020г.; **********/ 28.02.2020г.;
**********/ 19.09.2019г.; **********/ 28.02.2020г.; **********/ 28.02.202г.
**********/ 28.02.2020г.; 10000066649/ 18.02.2020г.; заплатена потребителска
такса 10 лева във ВМА на 28.02.2020г.. В останалата част по п. 1,2 и 3
фактурите са приложени към молбата за заплащане на обезщетение до НББАЗ от
11.10.2017 година и са съобразени при изплащане на обезщетението. Останалите
претенции за гориво по п.6 и 7 от молбата не е доказано по безспорен начин да
са свързани с провежданото лечение във връзка с уврежданията, вследствие
настъпилото ПТП. По п.14 не са приложени доказателства – посочената фактура.
При тези съображения искът е основателен и доказан в размер на сумата от
1 555.77 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
-05.06.2020 година, предвид на това, че липсват доказателства да са
претендирани от ответника, като в останалата част до пълния претендиран размер
от 2 395.77 лева, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
разноските:
В настоящето производство на ищцата е оказана
безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата от
адвокат П.К., поради което възнаграждението следва да се определи от съда в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА. Съобразно
уважената част от иска, съгласно чл.78, ал.1 ГПК и на основание чл.7, ал.2,т.4
от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то е в размер на 1 626.67 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът НББАЗ следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.К.
адвокатско възнаграждение в размер на 1 626.67 лева, а на ищцата разноски 1 234.68 лева
за д.т. и експертизи, съобразно уважената част от иска.
Ответникът също е поискал присъждане на разноски на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК. С оглед изхода на делото, на основание чл.78,
ал.3 ГПК и с оглед направеното възражение за прекомерност, съдът счита, че
минималното възнаграждение по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, с оглед претендираната сума е 3 301.87
лева, като с оглед отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 2 204.20 лева за адв. възнаграждение, пътни разноски
и възнаграждение за вещо лице, съобразно отхвърлената част от иска, които
ищцата следва да заплати.
По отношение на евенуалния ответник Гаранционен фон,
съдът не дължи произнасяне, предвид уважаването на претенцията по отношение на
първия ответник. Гаранционният фон не е претендирал разноски, поради което не
следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Национално Бюро на българските автомобилни
застрахователни, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****,
да заплати на М.С.Д., ЕГН **********,***, на
основание чл. 282 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. чл. 86 от ЗЗД, сумата
35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, ведно със законната лихва,
считано от 05.06.2020 година, до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
ПТП, настъпило на 07.06.2015
г., около 02.00 ч. в гр. Тетевен, обл. Ловеч, на ул. „Вършец", пред Дом
№67 Б, ПТП между лек автомобил „БМВ" с peг. № T 865 SDK- без застраховка „Гражданска
отговорност", с водач Сл.Б.Сл. (починал), който губейки напречна
устойчивост, навлиза в лентата за насрещно движение със скорост 159,4 км. в
населено място и блъска лек автомобил „Ауди" А6, собственост и управляван
от М.С.Д., ЕГН ********** ***, като искът
за разликата до пълния претендиран размер от 90 000 лева - ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Национално Бюро на българските автомобилни
застрахователни, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****,
да заплати на М.С.Д., ЕГН **********,***, на
основание чл. 282 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. чл. 86 от ЗЗД, вр.
чл. 86 от ЗЗД, сумата 1 555.77 (хиляда петстотин петдесет и пет 0.77) лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -05.06.2020
година, до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди по фактури №№ **********/
29.05.2018 г.; **********/ 22.02.2020г.; **********/ 28.02.2020г.; **********/
19.09.2019г.; **********/ 28.02.2020г.; **********/ 28.02.202г. **********/
28.02.2020г.; 10000066649/ 18.02.2020г.; заплатена потребителска такса 10 лева
във ВМА на 28.02.2020г. - заплатени медицински консумативи, такси и други, в
резултат на ПТП, настъпило на 07.06.2015
г., около 02.00 ч. в гр. Тетевен, обл. Ловеч, на ул. „Вършец", пред Дом
№67 Б, ПТП между лек автомобил „БМВ" с peг. № T 865 SDK- без застраховка „Гражданска
отговорност", с водач Сл.Б.Сл. (починал), който губейки напречна
устойчивост, навлиза в лентата за насрещно движение със скорост 159,4 км. в
населено място и блъска лек автомобил „Ауди" А6, собственост и управляван
от М.С.Д., ЕГН ********** ***, като искът до пълния претендиран размер на
сумата от 395.77 лева, като
неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА „Национално Бюро на българските автомобилни
застрахователни, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, да заплати на адвокат адв. П.К. - САК, съдебен адрес:***,
офис 13-14, на основание чл.78, ал.1 във вр. с чл.38, ал.3 ЗА, сумата 1 626.67 лева (хиляда шестстотин
двадесет и шест 0.67) – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Национално Бюро на българските автомобилни
застрахователни, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, да
заплати на основание чл. 78 от ГПК на М.С.Д., ЕГН **********,***, сумата от 1 234.68
(хиляда двеста тридесет и четири 0.68) лева разноски съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на „Национално Бюро на българските автомобилни застрахователни, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: *****, на основание чл.78,
ал.3 и ал.5 ГПК сумата 2 204.20 лева (две хиляди двеста и четири 0.20)
лева, представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: