Р Е Ш Е Н И Е № 260919
гр.
Пловдив, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 6178 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предмет на производството са обективно съединени искове с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 345 ТЗ, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по искова молба от МОГО
БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 16-А против С.Х.Х., ЕГН **********,*** за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 311,12 лв.- главница, представляваща сбор от
неплатени лизингови вноски по Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № *** от
27.02.2019 г., сумата от 1151,36 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 25.03.2019 г. до 27.05.2019 г.,
сумата от 2,61 лв.- сбор от неустойки за забава за периода от 25.03.2019 г. до
27.05.2019 г. и сумата от 1483,44 лв.- неустойка за прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 01.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №17880/2019 г. по описа на ПРС, ХІІ – ти състав.
Ищецът твърди,
че на 27.02.2019 г., в качеството си на
лизингодател е сключил с ответника в качеството на лизингополучател договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността. В
изпълнение на задълженията си лизингодателят е придобил собствеността върху
посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***
и е предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен
протокол от 27.02.2019 г. Твърди се, че договорът за лизинг се явява част от
операцията „обратен лизинг“ т.е. собствеността върху посоченото МПС е придобита
от С.Х.Х.. Първоначалните разходи и договорената първоначална вноска по
договора за лизинг са прихванати, съгласно споразумение за прихващане срещу
продажната цена по Договора за продажба.
Сумата от 11560 лв., получена от лизингополучателя – продавач под формата на
продажна цена се явява финансиране, получено от лизингополучателя, чието
връщане ведно с възнаградителна лихва за ползването на финансовия ресурс е
договорено, съгласно подробно описаните в договора и приети от клиента Общи
условия. Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на лизингови вноски,
както и да използва лизинговата вещ по предназначение. Договорен е срок от 48 месеца, изтичащ на
25.02.2023 г., съгласно приложения погасителен план, както и фиксиран лихвен
процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от
494,48 лв. Твърди се, че
лизингополучателят не е извършил нито едно плащане.
Към 24.04.2019 г. се сочи, че е просрочена вноска № 1,
поради и което е изпратено от лизингодателя уведомление за прекратяване на
договора на посочения електронен адрес.
Поради допуснатото неизпълнение договорът е развален. Твърди се, че лизингополучателят е продължил
да ползва лизинговия актив до 27.05.2019 г., на която дата лизинговия актив е
върнат във владение на собственика лизингодател. Претендират се лизинговите вноски за главница
и лихва. Сочи се, че е начислена неустойка за забава в горния размер, както и
на основание чл. 15.5. от договора неустойка за прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя в размер на три месечни вноски. Моли исковете да се уважат. Претендира
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника.
Ответникът е бил редовно призован за
първото по делото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 16.03.2021 г.
ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и
направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приети в съдебно заседание може да се
направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва
да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се
уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, заявени с
приетия списък по чл. 80 ГПК, какво следва: в настоящото исково производство в размер на 146,42 лв.
– държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както и в заповедното
производство в размер на 58,97 лв.-
държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Х.Х.,
ЕГН **********,*** дължи на МОГО
БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 16-А сумата от
311,12 лв.- главница, представляваща сбор от неплатени лизингови вноски
по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № *** от 27.02.2019 г., сумата от
1151,36 лв.- възнаградителна лихва за
периода от 25.03.2019 г. до 27.05.2019 г., сумата от 2,61 лв.- сбор от
неустойки за забава за периода от 25.03.2019 г. до 27.05.2019 г. и сумата от
1483,44 лв.- неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №17880/2019 г. по описа на ПРС, ХІІ – ти състав.
ОСЪЖДА С.Х.Х., ЕГН **********,***
да заплати на МОГО БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 16-А разноски
по гр.д. № 6178/2020 г. по описа на ПРС
в размер на 146,42 лв. –
държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както и разноски по
ч.гр.дело № 17880 по описа за 2019 г. на ПРС в размер
на 58,97 лв.- държавна такса и 50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно, като
ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се
връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно с оригинала.
ПМ