Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 18.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публичното заседание на трети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател: Галя М.
При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното
от съдия М. АНД № 1618 по описа на Добричкия районен съд за 2017 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „*” ЕООД
със седалище – гр. Добрич, ул. „***, представлявано от С.И.Д. с ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 298443/10.11.2017 г., издадено директора на
ТД на НАП – Варна, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 25, ал. 1, т.
1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.
4, т. 4 от ЗДДС и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от представляващия и от редовно упълномощен процесуален
представител, който иска съдът да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление.
Въззиваемата страна чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление – за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ - 1582/23.12.2015 г. на изпълнителния
директор на НАП, съставен е в присъствие на представляващия санкционираното
юридическо лице, документирано с подписа му и в присъствието на един свидетел,
връчен е и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на
акта представляващият юридическото лице не се е възползвал от правото си на
обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано
писмено възражение по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието
само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени
в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или
не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Д.Г. Рангелова
- Костова, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен
адрес по местоработата й и установяването на самоличността й от наказващия
орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление №
5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко
с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че
деянието е извършено и деецът е известен.
Наказателното постановление е
издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния
за това административно-наказващ орган, съгласно
приложената по делото Заповед № ЗЦУ - 1582/23.12.2015 г. на изпълнителния
директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира,
че издаденото наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Съгласно ал. 3 на същия текст, фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Прилагането на чл. 118 от ЗДДС,
редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните
реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./ Съгласно разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Текстът на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е възпроизведен
и доразвит в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съгласно който лицата, задължени
да използват ФУ или ИАСУТД, издават фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1, ал. 3 на същия член
сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.
Лице, което не издаде фискална
касова бележка /фискален бон/, се наказва с глоба – за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лв. /чл.
185, ал. 1 от ЗДДС/.
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че за сумата от 14 538.20 лв., представляваща стойността на извършените в обекта продажби за периода 01.08.2017 г. – 07.10.2017 г.,
не е изпълнил задължението си да издаде фискални касови бележки от ЕКАФП, с
което е нарушил реда и начина за отчитане на оборотите от продажби в търговския
обект, чрез фискално устройство, с което е осъществил състава на нарушение по
чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
От събраните доказателства се
установява следното:
При извършена проверка на 10.10.2017
г., обективирана с Протокол за извършена проверка № *** г. на обект – магазин
за промишлени стоки, находящ се в гр. Д*, ул. “***, стопанисван от „***” ЕООД с
ЕИК по Булстат: ***, органът по приходите е констатирал следната фактическа
обстановка: В обекта е открита тетрадка малък формат, в която продавачът – св. Ж.Ю., собственоръчно написала, че „В тетрадката са записани
оборотите от продажба на стоки за периода от 01.08.17 г. до 07.10.17 г. на
обект маг. промишлени стоки с адрес гр. Д*, маг. „Промишлени стоки” /цитат/.
Същата била иззета на основание чл. 40 от ДОПК. В обекта бил наличен и въведен
в експлоатация ЕКАФП, който в момента на проверката работел. Взети били данни
от информационната система „Фискални устройства”, съгласно които, за периода 01.08.2017
г. – 07.10.2017 г. оборотът от продажби, отразен във фискалната памет на
фискалното устройство в обекта е в размер на 6 291,80 лв. Установена била
разлика /укрит оборот от продажби/ за периода от 01.08.2017
г. до 07.10.2017 г. между касов апарат и данни в иззетата тетрадка в размер на +14 538,20
лв.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от св. Ж* П.Ж. и св. Д.Г. Р* - К*,
който пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
проверката и чийто показания са последователни, логични и безпротиворечиви,
като в същото време се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства /протокол
за извършена проверка сер. АА № * г., отчети от ФУ, опис на касова наличност, тетрадка
малък формат, справка-анализ на регистрирани продажби по тетрадка и дневни
отчети на „*” ЕООД – ***, декларация от Ж.Ю., представляващи част от издадения
на 10.10.2017 г. протокол/, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.
По делото е разпитана С.Д. –
представляваща санкционираното юридическо лице. Пред съда същата потвърдила, че
от продавачката е разбрала за проверката, при която са взели тетрадката, в
която е водила обороти. Д. отрекла да знае за съществуването на тази тетрадка,
не я е давала тя на продавачката и посочила, че я била видяла за първи път в
данъчната служба, когато я извикали.
В проведения разпит в качеството
на свидетел на продавача в проверявания обект – Ж.Ю. Д*, същата заявила, че в
тетрадката си е водила нейни неща. При влизането на проверяващите е била
наведена, те са я видели и са я попитали каква е тази тетрадка, на която тя е
отговорила, че е нейна и вътре е описала „неща на мъжа” й. Св. Д* твърди, че се
паникьосала при проверката и не е обяснила какво е написано в тетрадката, а под
диктовка на проверяващите е посочила, че в тетрадката са написани оборотите на
магазина.
Съдът не кредитира показанията на
св. Д* относно твърденията, че в тетрадката са описани „нейни неща” или „неща
на мъжа” й, доколкото същите не бяха подкрепени по никакъв начин с
доказателства и остават голи твърдения, като съдът ги приема за защитна теза на
продавача, работещ при наказаното ЮЛ.
Доколкото фактите, посочени от С.Д.
и от Ж*Д* не намират опора в събрания доказателствен материал, то съдът не ги
кредитира в частта, че в иззетата тетрадка са описани неща, различни от оборота
на обекта. Съдът кредитира показанията на подавачката в частта, че почеркът в
тетрадката е неин и тя е написала името на фирмата, както и обяснителния текст
накрая.
Това
обстоятелство се потвърждава и от назначената и приета от съда като неоспорена
от страните графическа експертиза на текста, изписан в процесната тетрадка.
Според заключението на вещото лице ръкописният текст в тетрадката, приложена на л. 40 по
делото, е изпълнен от Ж.Ю. Д*, ръкописният текст от първия ред на първа страница от тетрадката –
„***“ ООД“ и текста на пета страница за
октомври с начало „в тетрадката са.....“ и край „Ж.Ю.“ и подпис са изписани с
една и съща химикална паста”.
В случая няма спор, че
тетрадката, от която е използвана информацията, послужила като основа за
фактическите констатации в акта и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление е иззета от търговски обект - магазин за промишлени стоки,
находящ се в гр. Д*, ул. “***, стопанисван от „***” ЕООД с ЕИК по Булстат: ***.
В този ред на мисли, настоящият
съдебен състав намира за нужно да отбележи и следното:
Видно от приложения протокол за
извършена проверка сер. АА № **** г., на основание чл. 40 от ДОПК е иззета
процесната тетрадка, както и документи, касаещи дейността на търговеца, при
което изземване, съдът не констатира допуснати нарушения при извършване на
действията от страна на органа по приходите, предвид следното: Съгласно чл. 84
от ЗАНН това действие – изземване на вещ би следвало да се извърши съгласно
разпоредбите на НПК. Конкретно за данъчните органи обаче законодателят в чл. 40
от ДОПК е предвидил възможността при извършване на проверка да предприемат мерки
за обезпечаване на доказателства, включително чрез изземване с опис на ценни
книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез
копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за
възпроизвеждането й. ДОПК се явява специален закон спрямо НПК, поради което
следва действията на органите по приходите, относно тяхната законосъобразност
при съдебен контрол да се проверяват първо съгласно нормите на специалния
закон. Важи правилото, че специалният закон отменя приложението на общия такъв.
Следователно, данните от процесната тетрадка са допустими писмени
доказателства, събрани по установения ред за установяване на правнорелевантните
факти и обстоятелства по спора. За страната, която ги е създала те
представляват извънсъдебно признание на фактите, които са отразени в тях и се
ползват с доказателствена сила /когато удостоверяват неизгодни за страната
факти/, която важи за издателя им, докато не бъде опровергана, като се докаже
тяхната невярност. Действително извънсъдебното признание няма абсолютно
доказателствено значение и следва да се преценява с оглед на всички
обстоятелства по делото.
Предвид изложеното, анализирайки
записванията в процесната тетрадка, съдът намира, че законосъобразно данъчните
органи са приели, че записванията в тетрадката представляват обороти на
търговеца „*” ЕООД за визирания в наказателното постановление обект - магазин
за промишлени стоки, находящ се в гр. Д*, ул. “*” № * за периода 01.08.2017 г.
– 07.10.2017 г., с оглед на което нарушението е безспорно установено.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на
съдебното дирене свидетели, заключението на вещото лице по изготвената,
неоспорена и приета от съда съдебно-графическа експертиза, както и от
приложените и приети по делото писмени доказателства: копие от Наказателно постановление № *
г.; разписка от 16.11.2017 г.; заповед № *** г.;
протокол за извършена проверка № 0290938/10.10.2017 г.; опис на касова
наличност от 10.10.2017 г.; служебен бон от 10.10.17 г.; фискален бон от
10.10.2017 г.; справка-анализ на регистринаи подабжи по тетрадка и дневни отчети на „***
ЕООД; копие от тетрадка; декларация, подписана от Ж.Ю. Д*; тетрадка с надпис „start every day“ в оригинал;
заявления за издаване на документи за самоличност на Ж.Ю. Д* с вх. рег. № *** г.;
копие от трудовод договор № *** г.; служебна бележка №
*** г.; заповед № *** г.
С оглед изложеното, съдът намира
така описаното нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл.
185, ал. 1 от ЗДДС за доказано.
При издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и
не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът
възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно
само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя
е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви. Законосъобразно,
на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, административно-наказващият орган е ангажирал
имуществената отговорност на търговеца.
По отношение на наложеното
наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е в
размер от 500 до 2 000 лв. Наложената от административно-наказващия орган
имуществена санкция е в максимален размер, а именно – 2 000 лв.
Административното наказание се
определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма
размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко
наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с
неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели
до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по
делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение. Административно-наказващият орган е определил
размера на наказанието в неговия максимум, определен в приложимата материална
норма, но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на наказанието
имуществена санкция. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия
орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното
нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
нещо повече - не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде
извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанията глоба и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Съдът намира, че щом
наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства
налагат определянето на наказанията в размер, по-висок от предвидения в нормата
минимум, то наказанията не съответстват на целите на административното
наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Ето защо съдът намира, че следва да
измени размера на наложената имуществена санкция, като постанови такава в
размер на минимума, предвиден в закона, а именно – 500 лв.
Съдът намира, че нарушението не
представлява маловажен случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид.
В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията “формално нарушение”.
Фактът на неиздаване на фискални касови бонове за посочената в НП сума,
осъществява състава на самото нарушение, поради което не е необходимо да има
или да няма вредни последици. В акта е посочено, че нарушението е за първи път.
Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до
по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗДДС,
респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и
да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява
превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.
От друга страна съдът намира, че
конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с
оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма
обществени отношения–облагането на данъчно задължените
лица с дължимия данък.
По горните съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по
отношение на определеното от АНО наказание.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК, „***” ЕООД със
седалище – гр. Д*, ул. „*” № *с ЕИК *, представлявано от С.И.Д. с ЕГН **********,
следва да заплати по сметка на Районен съд - Добрич разноските по делото в
размер на 150 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице по изготвената Съдебно-графическа
експертиза в съдебно заседание.
На основание чл. 84 от ЗАНН във
вр. с чл. 112, ал. 4 от НПК приложената по делото тетрадка малък формат в
оригинал /л.
40/ след влизане в
сила на решението следва да се предаде на Началника на ТД на НАП – Варна, офис
Добрич по компетентност.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № *** г., издадено директора на ТД на НАП – В*, с
което на „***” ЕООД със седалище – гр. Д* ул. „**” № с ЕИК ***, представлявано от С.И.Д. с ЕГН **********,
за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 2 000 лв., като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ на 500 лева.
ОСЪЖДА „**”
ЕООД със седалище – гр. Д*, ул. „* № * с ЕИК *, представлявано от С.И.Д. с ЕГН **********,
да заплати по сметка на Районен съд - Добрич сторените по делото разноски в
размер на 150 лева.
На основание чл. 84 от ЗАНН във
вр. с чл. 112, ал. 4 от НПК приложената по делото тетрадка малък формат в
оригинал /л.
40/ след влизане в
сила на решението ДА СЕ ПРЕДАДЕ на
Началника на ТД на НАП – Варна, офис Добрич по компетентност.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния
кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя М./