Р Е Ш Е Н И Е
№ 2133/23.11.2023г.
Град Пловдив, 23.11.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 1968 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Д.И.К. ***, срещу решение № 1094 от 16.06.2023 г.,
постановено по АНД № 1764 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с
което е изменен електронен фиш серия К № 4092096 на ОДМВР Пловдив, с който на Д.И.К.,
ЕГН **********,***, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП и на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева, като е преквалифицирано нарушението от нарушение на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП в нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, както и
основанието за налагане на глобата от чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП в чл.182, ал.1,
т.3 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, състоящо
се в неправилна преценка на доказателствата, и поради нарушение на материалния закон.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
на електронния фиш. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът счита
касационната жалба за неоснователна и моли тя да се отхвърли, като се потвърди
решението на Районен съд Пловдив като правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, като следва да се остави в сила решението на районния съд като правилно.
Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните
съображения:
Районният съд е приел, че фактическата обстановка е безспорно установена от
събраните по делото писмени доказателства, нарушението е установено с АТСС от
одобрен тип (нарочно удостоверение), преминало задължителната метрологична
проверка (нарочен протокол), за чието разположение на пътя е приложен снимков
материал. Съответно като неоснователни са преценени възраженията по отношение
на направената снимка, защото според съда дори нейната липса в конкретния
случай не представлява нарушение на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. Районният съд е преценил, че за използването на АТСС е съставен протокол
по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който съдържа всички
задължителни реквизити и към
който има снимков материал, чиито данни са в съответствие със съставения
протокол. Като неоснователни са преценени възраженията във връзка със снимките,
тъй като чл.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. въвежда изискване за съставяне
на статични и/или динамични изображения с данни за установените нарушения на
правилата за движение, които трябва да отговарят на изискванията на чл.189,
ал.15 ЗДвП, съответно представената в случая снимка според районния съд
представлява годно доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП. Според
районния съд несъответствието между отразеното в протокола и постъпилата
информация за липса на пътен знак, въвеждащ посоченото ограничение 50 км/ч, не
опровергава доказателствената стойност на съставения протокол, защото дори и
при липса на пътен знак контролираният участък попада в границите на населено
място и е налице задължение за спазване на законовото ограничение за скорост в
населено място, което е 50 км/ч, т.е., на контролираният участък от пътя не е
важало ограничение, въведено с пътен знак, а важи единствено законовото
ограничение, което налага преквалификация на нарушението – от нарушение на
чл.21, ал.2 ЗДвП в основния състав по чл.21, ал.1 ЗДвП, както и на санкционната
норма – от чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП в чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП. Според районния съд
такова изменение на електронния фиш е допустимо предвид чл.63, ал.2, т.4, вр.
ал.7, т.1 ЗАНН, тъй като съществено изменение на обстоятелствата няма, мястото
на нарушението е едно и също и е приложимо общото ограничение за скорост.
Размерът на глобата, наложена с електронния фиш, отговаря на новата размера по
новата санкционна норма на чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, съответно прието е, че този
размер не подлежи на изменение. Според районния съд авторството на нарушението
е установено безспорно и правилно, видно от справката за собственост на МПС и
предвид необорената от жалбоподателя презумпция на чл.188 ЗДвП.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. В този смисъл и на основание
чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Неоснователно е
възражението на касатора за неправилна преценка на доказателствата от страна на
първоинстанционния съд, доколкото в писмото от 04.04.2023 г. на ОПУ Пловдив изрично
е отбелязано, че километър 22+500 се намира в границите на населено място в
чертите на село Белозем. Касае за информация, съдържаща се в официален писмен
документ, който не е оспорен от касатора при негова доказателствена тежест и не
е оборена неговата материална доказателствена сила. Следователно фактите са
установени по безспорен начин, доказателствата и тяхната доказателствена тежест
са преценени правилно от районния съд, а направените въз основа на тях правни изводи изцяло съответстват на материалноправните
норми.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1094 от 16.06.2023 г., постановено по АНД № 1764 по описа на Районен съд Пловдив
за 2023 година.
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.