Р Е
Ш Е Н
И Е № 813
гр.Сливен, 06.08.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, граждански състав в съдебно заседание на седми юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 3258 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба в която се твърди, че ответникът дължи суми по Договор за издаване
на кредитна карта от 06.04.2015 година. Изложена е хронологията на отношенията
между страните.
От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 5040 от 2018
година по описа на РС - Сливен, която е
била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК. Правното основание на предявените установителни искове е по
чл. 422 връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Претендират се и разноските по делото.
Назначеният от съда на основание
чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Изложени са съображения в подкрепа на доводите
за недължимост на процесните вземания.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, се представлява от пълномощник, който поддържа
исковата молба.
Ответната страна се
представлява в съдебно заседание от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител адв. Т.Ч. ***, който поддържа представения отговор.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между ищцовото „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.”Московска” №19
и ответницата
П.С.Р. е сключен на 06.04.2015г. договор за издаване на кредитна карта, като
ищцовата страна е изпълнила реално своите задължения и е предоставила кредитен
лимит в размер на 1000 лева..
Ищцовото дружество е подало на 21.09.2018г. заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответната страна за дължимите суми по
сключения между тях договор.
Въз основа на заявлението е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2803/25.09.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 5040/2018г. по описа на СлРС за
заплащане от страна на длъжника Р. на кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД на посочените в заявлението суми
и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и
изпълнителен лист.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока
по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни
искове. До момента сумите по издадената срещу ответната страна заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК не са заплатени и същите съответстват на действителния
размер на задълженията.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства. На
писмените доказателства и заключението на вещото лице бе дадена вяра като
допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявените положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни.
По делото е несъмнено установено, че между страните е сключен валиден
договор и ищцовото дружество-кредитор е изпълнило своите задължения. Ответникът
не е погасил чрез плащане в пълен размер
и в срок своите задължения.
Изискуемостта на дължимите и неплатените суми по
договора за потребителски кредит е настъпила, тъй като е настъпил крайния
падеж. В случая размерът на дължимите от ответника суми е безспорно установен и
същите съответстват на задълженията, за които е издадена заповедта за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№5040/2018г. на СлРС. Не е установено погасяване на
вземанията чрез плащане.
Предвид изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се признае за
установена дължимостта от ответника на процесните суми.
По правилата на процеса следва на ищцовата страна да се присъдят
претендираните разноски по делото, които са в размер на 775 лева, включващи
заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение. За разноските по заповедното производство вече има издаден
изпълнителен лист и не следва да се присъждат отново.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.С.Р. с ЕГН-********** ***, представлявана от
назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Т.Ч. ***
ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Московска” №19 сумите, за които е издадена заповед
№2803/25.09.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№5040/2018г. на СлРС.
ОСЪЖДА П.С.Р. с ЕГН-********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19 сумата 775 /седемстотин седемдесет
и пет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: