№ 161
гр. Шумен, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Т. Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20213630201068 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № И - 5947 от 10.05.2021 г. на Кмета на
Община Шумен, с което на Н. ИВ. ИВ., ЕГН ********** от ***** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал.
4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по точка I–7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021
г. на Министъра на здравеопазването на Република България, във вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично и не изпраща процесуален представител. В представенатадопълнителна молба
излага допълнителни съображенията си за незаконосъобразност на наказателното
постановление, като моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление,
както и претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждениена основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.Освен това, претендира в случай, че
жалбата не бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за
адвокатски хонорар /юрисконсултско възнаграждение/, на основание чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.
Процесуалният представител на Община Шумен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.03.2021 г. около 15.26 часа жалбоподателят Н. ИВ. ИВ. се намирал на закрито
обществено място – в залата на железопътната гара, находяща се на ул. „Станционна“, пл.
„Гаров“ в гр. Шумен без поставена защитна маска или друго средство, което да покрива
носа и устата му. По същото време свидетелите М. СВ. К., АТ. Т. Р. и Н. ИЛ. Г. – и тримата
служители към Общинска администрация - Шумен се намирали в близост, като възприели
поведението на жалбоподателя и по-точно, че се намирал в закритата част на гарата, т. е. на
закрито обществено място, без да е поставил предпазна маска или друго средство, което да
покрива носа и устата му в нарушение на въведените противоепидемични мерки на
основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето съгласно Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г.
на Министъра на здравеопазването на Република България. В тази връзка на жалбоподателя
И. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 12338 от
18.03.2021 г., в който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на точка I–7
от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, във вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, а именно, че се е намирал на закрито
обществено място без поставена защитна маска или друго средство, което да покрива носа и
устата му, с което не е изпълнил противоепидемичната мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето, въведена с т. I–7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България. Актът е бил подписан от нарушителя, като
същият е посочил, че има възражения, сочейки, че много бързал и предпазната му маска
била в джоба. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е
издадено наказателно постановление № И - 5947 от 10.05.2021 г. на Кмета на Община
Шумен, с което на Н. ИВ. ИВ., ЕГН ********** от ***** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за
здравето /ЗЗ/ за нарушение по точка I–7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, във вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
М. СВ. К. и на свидетелите АТ. Т. Р. и Н. ИЛ. Г. - свидетели при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от
НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната
истина по делото са показанията на свидетелите М.К., А.Р. и Н.Г.. Същите следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на
проверката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това
2
показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече,
доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с
нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
Също така в хода на съдебното производство е назначена съдебно-психиатрична
експертиза, която дава заключение, че жалбоподателят Н. ИВ. ИВ. страда от параноидна
шизофрения, непрекъснато протичане, промяна на личността по нозоспецифичен тип – с
емоционално-волеви регрес и социална дисфункция и към момента на извършване на
деянието описаното психично заболяване и състоянието му покрива критериите за
продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, тъй като е
довело до невъзможност лицето да разбира значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че не може да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради
следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно
отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили
административни нарушения в състояние на вменяемост. Доколкото в ЗАНН не се съдържа
легална дефиниция на понятието вменяемост, следва да бъдат съобразени разпоредбите на
НК, към който препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази
заключението на вещото лице, изготвило съдебно - психиатричната експертиза по делото,
съгласно която лицето страда от параноидна шизофрения, непрекъснато протичане, промяна
на личността по нозоспецифичен тип – с емоционално-волеви регрес и социална
дисфункция, т. е. психично заболяване, представляващо продължително разстройство на
съзнанието, което е изключило възможността лицето да разбира значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, свързани с действията му, предмет на настоящото дело.
Изложеното по смисъла на чл. 33 от НК изключва вменяемостта, поради което настоящия
състав намира, че не може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя Н. ИВ. ИВ. за описаното по-горе деяние.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя /въззивника/,
който своевременно е направил изрично искане за присъждане на разноски, а и в съдебно
заседание са представени Договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. С
3
оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна
защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева. Прилагайки правилото на чл. 18, ал. 2
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя /въззивника/.
Относно направените по делото разноски за заплащане възнаграждение на вещото
лице, изготвило съдебно-психиатричната експертиза по делото, съдът като съобрази
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща към чл. 190 от НПК, намира, че същите
следва да останат за сметка на държавата. В този смисъл са Тълкувателно решение № 3 от
08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на
ВАС по тълк.дело № 7/2008 г.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № И - 5947 от 10.05.2021 г. на Кмета
на Община Шумен, с което на Н. ИВ. ИВ., ЕГН ********** от ***** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал.
4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по точка I–7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021
г. на Министъра на здравеопазването на Република България, във вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на адв. К.Д.Т. от Адвокатска колегия – гр.
Варна, ЕГН **********, процесуален представител на жалбоподателя Н. ИВ. ИВ., ЕГН
********** от ***** сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4