№ 12
гр. Габрово, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Търговско дело №
20214200900062 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г.М.Х.. против ЗД“Бул инс“ София.
В исковата молба се твърди, че при настъпило в гр. Русе на 04.09.2016 г. ПТП, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „**", модел „**" с per.
№ ***, Т. Б. Ф. нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 37,
ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което и в условията на независимо съпричиняване, по
непредпазливост причинил смъртта на Х. М. Х., брат на ищцата.
По образувано НОХД № 777/2017 г. по описа на Окръжен съд Русе, е постановена
присъда №20 от 30.04.2018 г., която е влязла в законна сила.
Автомобилът, с който е причинено ПТП, бил с валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" в "ЗД "БУЛ ИНС"" АД за периода 11.01.2016 г. -
10.01.2017 г. (прекратена на 27.10.2016 г.).
В съответствие с разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата предявила застрахователна
претенция пред ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение,
заведена с вх. № НЩ - 4833/19.05.2021 г.Застрахователното дружество отговорило с писмо
с изх. № НЩ - 5014/22.07.2021 г., в което отказва да удовлетвори претенцията.
Г.Х. е сестра на загиналия Х. Х.. Двамата имали трайна и силна емоционална връзка,
поради което тя изключително тежко преживява загубата на своя брат. Преживяла и
продължава да преживява изключително тежък емоционален период. Като дори и до
момента - близо 5 години след инцидента, тя продължава да търпи последиците от
промяната в живота й след смъртта на по-големия си брат. Двамата били силно привързани,
поддържали връзка, комуникирали ежедневно и изградили много силна емоционална
връзка помежду си. Предвид разликата във възрастта между двамата между тях се оформила
1
много силна емоционална връзка подобна на тази между баща и дъщеря, тъй като когато
ищцата се родила, брат й е бил вече на 11 години и с радост поел отговорностите на по-
големия брат, като се грижил за нея от съвсем малка, участвал е дейно в нейното
възпитание, бил е моделът й за подражание, упражнявал по-засилен контрол дори от самите
й родители. В тийнеджърските години той бил този, който упражнявал пряк контрол над
нея, насочвал я да взема правилните решения и я подкрепял, когато е изпитвала трудности.
Ищцата се чувствала по-спокойна да споделя личните си преживявания с брат си отколкото
с родителите си и винаги търсила съвети от негот и се вслушвала в думите му.През 2007 г.
братът на ищцата се преместил да живее във Велико Търново, но това не променило по
никакъв начин отношенията между двамата. През същата година тя се записала като студент
редовно обучени във Великотърновския университет и през целия период на обучението си -
от 2007 г. до 2011 г. живяла при брат си. В този период връзката между тях се засилила още
повече, защото в тази си осъзната възраст ищцата била изцяло под опеката на по-големия си
брат.След като приключила обучението си във Велико Търново, ищцата продължила да
поддържа изключително близки отношение с брат си и неговото семейство, като са се
чували ежедневно и много често си гостували един на друг, продължила да търси подкрепа
в негово лице за всички житейски въпроси, споделяла с него тревогите си. След смъртта на
брат си, Г.Х. изпаднала в тежко състояние, често плачела, чувствала се самотна и безкрайно
тъжна, станала затворена, неспокойна, раздразнителна и разсеяна. До днес изпитва тежка
скръб от загубата на брат си, като това влияе и до момента на начина й на живот.
Допълнителна емоционална обремененост представлявало и обстоятелството, че ищцата и
брат и имали силно изградена връзка с родителите си, като след смъртта му изцяло върху
нея се е стоварила тежестта да се грижи за тях и да им помага да преодолеят стреса от
загубата на сина си.Имала близка връзка и с децата и съпругата на починалия си брат. След
смъртта му, сестра му е положила всички усилия да помогне на племенниците и снаха си да
преодолеят стреса и депресивните състояния, в които изпаднали.
Ищцата намира, че в конкретният случай не е налице само формална родствена
връзка между нея и починалия й брат, а между тях е била създадена трайна, дълбока и
особено близка връзка.
Иска се да бъде постановено решение, с което ответника "ЗД "БУЛ ИНС"М АД с
ЕИК ********* да бъде осъден да заплати на Г.М.Х.. с ЕГН ********** сумата в размер на
30 000 лева (претендирана след като е съобразено наличието на съпричиняване),
представляваща обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, вследствие смъртта
на нейния брат- Х. Х., ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск,
както и разноски, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. В последното съдебно заседание по
делото е допуснато намаление размера на иска на 15 000 лв.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника. С него се признава за безспорно, че
водача на МПС -товарен автомобил марка **",модел „** „, с рег.№**, Т. Б. Ф., извършил
процесното ПТП, има валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество.
Оспорва се механизма на ПТП. Относно механизма на възникване на
2
произшествието ищцата се позовава на съдебни актове ,произнесени по проведено НОХД №
777 /2017 г. по описа на ОС -Русе, и последващи такива ,свързани с обжалване на същият
първоначален съдебен акт до останалите две горни инстанции , които нямат доказателствена
стойност в настоящия граждански процес . Без да е установен механизма на ПТП , не може
да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без
установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по
чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и
неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", се оспорва да е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в
това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС.Ответникът твърди, че
събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва се, че е налице
само вина у водача на посочения товарен автомобил. Ищецът в значителна степен сам
завишил риска от собственото си увреждане като нарушил нормативно установените
правила за движение, като управлявал мотоциклета си със скорост от 100.3 км в час в
населено място, при разрешена такава от 60 км./ч, и наличие на поставен на пътя знак В26 и
поставен върху него пътен знак А27 .Следствие на неправомерното си поведение и не
намаляйки скоростта си на движение, ишецът се поставил в невъзможност да предотврати
удара в задната дясна част на намиращият се пред него товарен автомобил, управляван от Т.
Б. Ф., като по този начин изключително е допринесъл за настъпването на процесното ПТП,
вследствие на което е получил цитираните в исковата молба увреждания и последващият
летален изход от същите.Ответното дружество счита, че е налице съпричиняване на ПТП и
вредоносния резултат от страна на управляващият мотоциклета спрямо настъпилите вреди -
чл. 51, ал.2 ЗЗД. Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение,
осъществено от водача на МПС, се твърди, че ПТП и произтеклите от него вреди са
съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и условия
за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.
Оспорва се иска и по размер. Претендираната с исковата молба сума е силно
завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за
подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално
обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД. Тя има определени граници,
именно с оглед на които са определените застрахователни лимити. Застрахователят отговаря
само до размера на съответния лимит. Съгласно съдебната практика и нормативните
разпоредби обезщетението по чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, а не с оглед
на застрахователните лимити. При определяне на същото, съдът е обвързан със
застрахователните лимити единствено, доколкото застрахователя не отговаря над
лимита.Обезщетението, което се претендира е силно завишено, като очевидно се търси не
реално репариране на вредата, а обогатяване от настъпилия инцидент. Ако се дължи
3
обезщетение, то следва същото да бъде определено по справедливост и при вземане предвид
на всички факти и обстоятелства, преценени като съвкупност, така и индивидуално.
Оспорва се и основателността на исковата претенция, доколкото същата не подлежи
на обезщетяване, предвид обстоятелството, че между ищцата и нейният починал брат -
водач на процесният мотоциклет не е съществувала силна, трайна и изключително
обвързваща връзка, от прекъсването на която, ищцата да е претърпяла изключителни
психически увреждания, в какъвто смисъл е и вече установената трайна съдебна практика.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се отхвърли исковата претенция,
като изцяло неоснователна и недоказана. Алтернативно, в случай , че се счете за
основателна, да бъде намален размерът на претендираното обезщетение, тъй като същото не
кореспондира с принципа на справедливост и установената съдебна практика. Ако все пак се
намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, се иска размера на
дължимото обезщетение да бъде определен, съобразно принципа на съразмерност и
справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като
се вземе предвид съпричиняването на пострадалото лице. Препентидалт се разноски и
адвокатски хонорар. В случай че претендираното от ищеца възнаграждение за процесуален
представител е в размер над минималния, се прави възражение за прекомерност.
В срок е постъпила допълнителна искова молба.
Във връзка със становището на ответника, се иска да се отдели като безспорен и ненуждаещ
се от доказване фактът, че към датата на настъпване на процесното ПТП автомобилът, с
който е причинено ПТП -товарен автомобил марка „**", модел „**" с per. № *** е бил с
валидна Застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" в "ЗД "БУЛ ИНС"" АД.
Ищцата не спори, а и още в исковата молба изрично е посочено, че процесното
ПТП е причинено при условията на независимо съпричиняване, като искането за
присъждане на обезщетение е съобразено с наличието на съпричиняване. Намира
възражението за прекомерност на претендираното обезщетение за неоснователно. В
конкретния случай към датата на настъпване на процесното ПТП (04.09.2016 г.) лимитът на
застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 492, т. 1 от КЗ е бил за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 000
000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.Минималната работна
заплата за страната към тази дата е била 420 лева.Съгласно съдебната практика, при всеки
отделен случай следва да се преценяват конкретните факти и обстоятелства, като в редица
решения, постановени по сходни случаи се присъждат обезщетения в размер около 50 000
лева. Цитирана е многобройна съдебна практика. Поради това, обезщетението, което се
претендира не е силно завишено и не се цели обогатяване на ищцата, а репариране на
действително претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на
брата на ищцата.
Оспорва се и твърдението, че между ищцата и починалия й брат не е съществувала
силна, трайна и изключително обвързваща връзка, тъй като тяхната връзка се характеризира
с трайна и дълбока емоционалност предвид обстоятелството, че починалият се е грижил за
4
сестра си повече отколкото родителите им са го правили. За това са допринесли както
голямата разлика във възрастта, така и стечението на обстоятелствата в живота им.
В срок е постъпил отговор на допълнителната искова. С отговора се поддържа
становището за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана или
алтернативно уважаването и в справедливо определен размер и присъждането на
направените съдебно - деловодни разноски и адв.възнаграждение, съответно изцяло или
съобразно отхвърлителната част на иска.
Съдът констатира, че неправилно е образувал делото като търговски спор, поради
което производството следва да продължи по общия исков ред.
След като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, съдът приема
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ.
Обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване:
Приема за безспорно, че водача на МПС -товарен автомобил марка **",модел „** „, с
рег.№**, Т. Б. Ф., извършил процесното ПТП, има валидно застрахователно
правоотношение с ответното дружество, към 4.09.2016 г.
На основание чл.300 от ГПК се признават за безспорни следните обстоятелства:
Извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на управляващия -
товарен автомобил марка **",модел „**„с рег.№***, Т. Б. Ф., извършил процесното ПТП на
4.09.2016 г.
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая е
установено, че ищцата е предявила претенцията си пред ответното дружество на 19.05.2021
г., като няма данни за произнасяне от ответника.
Поради изложеното, искът е допустим.
Безспорно е установено по делото, че с влязла в сила присъда № 20/30.04.2018 г.,
постановена по нохд № 777/2017 г. по описа на Окръжен съд Русе, Т. Б. Ф. е признат за
виновен в това, че на 4.09.2016 г. в гр. Русе, при управление на МПС – товарен автомобил
„**“, модел „**“ с рег. № Р ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.25 ал.1
ЗДвП и чл.37 ал.1 ЗДвП, в резултат на което и в условията на независимо съпричиняване, по
непредпазливост причинил смъртта на Х. М. Х., за което му е наложено съответно
наказание.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, поради което в настоящото производство е доказана вината и противоправността на
деянието, извършено от водача на товарния автомобил Т.Ф.. В този смисъл са
неоснователни възраженията на ответника за липса на вина за настъпилото ПТП от страна
5
на водача на автомобила и наличие на случайно събитие.
Въпреки, че наказателния съд се е произнесъл за наличие на независимо
съпричиняване, по искане на ответното дружество, по повод възражението за съпричиняване
на вредоностния резултат от страна на пострадалия, е допусната и приета авто-техническа
експертиза, която съдът приема като компетентна и мотивирана. Съгласно заключението,
пострадалият от ПТП е управлявал мотоциклета със скорост над 100 кв.ч., значително
надвишаваща разрешената за този участък от пътя - 60 км.ч. В случай, че се е движел с
разрешената скорост от 60 км.ч., за него е съществувавала обективна възможност да спре
преди мястото на удара и да предотврати произшествието. Наказателният съд е приел, че
степента на съпричиняване е в равна степен за всеки един от водачите.
Съгласно задължителните указания дадени в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д.
№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да претендират обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в ППВС №
4/1961 г. и в ППВС № 5/1969 г. и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпящо от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретният случай следва да бъдат обезщетени. Реализирането на тази
възможност е допустимо в изключителни случаи, при успешно доказване на факта на
изградената, особено близка и трайна житейска връзка, между починалото лице и ищеца и
при настъпването на значителни морални болки и страдания от загубата с продължително
проявление във времето.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Според традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, когато съдът
установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки
и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От изложеното се налага извода, че обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техни близки, извън кръга на лицата, очертани в постановления № 4/61
6
г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, се присъжда само по изключение, когато е създадена
особена близка връзка между починалия и претендиращия обезщетение и когато
действително претърпените неимуществени вреди надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка /така и според Решение № 92/17.11.2020
год. по т. д.. № 1275/2019 год. на ВКС, ІІ т. о..
За установяване твърденията на ищцата за съществуването на особена близка
емоционална връзка с починалия и понесените от нея неимуществени вреди, следствие на
неговата смърт, по делото са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите И.И.
и П.Н..Свидетелят И. познава ищцата и брат й. Според него, отношенията им били
изключително добри, тъй като разликата им била голяма, той се грижил за нея като родител,
най-вече я глезил. Когато през 2007 -2008 г.отишла да учи в гр. В.Търново, където живеел
брат й, той поел издръжката и храната. Настанила се в неговия апартамент, заедно с
неговото семейство. Там живяла докато завърши образованието си, след което заедно с
приятеля си, заживяла в гр. Габрово. Въпреки това продължила вразката с брат й. Той
помагал при търсене на жилище, давал средства за ремонт, за техника. Били в много добри,
даже в изключителни отношения помежду си.По настоящем била в отлични отношения със
съпругата на брат си и децата му, често взаимно си гостували.Св. П.Н. познава ищцата и
брат й от около 15 години. Загубата на брат си, Г. преживяла най-тежко, защото той бил
стожерът в семейството и винаги през годините първо към него се обръщала, можела да
разчита на него.През периода 2007 г. -2014 г. докато завърши образованието си, когато има
лекции и изпити винаги оставала при него в дома му в гр. В.Търново.След 2014 г. когато
ищцата се върнала в гр. Габрово, брат и идвал от В.Търново да кара матириали, помагал
много за ремонта. След като ищцата родила първото си дете, постоянно особено по
празници, си гостували взаимно.Брат й я извел на абитуриенския бал с мотора от къщи, а тя
него на сватбата му. Ищцата била съсипана след смъртта му, тъй като загубила опората в
живота си. Наложило се да приема успокоителни, много силни лекарства.
От показанията на разпитаните свидетели не се установяват отношения, различаващи
се по съдържания от традиционните за българското общество отношения между братя и
сестри. Установява се, че между двамата е имало отношения на обич, привързаност,
разбирателство и взаимопомощ. Установява се, че ищцата е понесла тежко смъртта на брат
си. От друга друга страна тя има живи родители, има свое семейство - деца и мъж, с когото
живее.
Посоченото от свидетелите е израз на типичните за българските традиции
отношения в семейството, на характерните за нашето общество прояви на съпричастност,
грижа и подкрепа към членовете на семейството в широк кръг, включващо братята и
сестрите, но не разкрива изключителност на съществувалата между починалия и неговата
сестра родствена връзка. От показанията на свидетелите не може да се установи, че за
ищцата са били налице конкретни житейски обстоятелства, които са причина обичайно
съществуваща между братя и сестри привързаност да е станала толкова силна, че смъртта на
починалия да е причинила на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по
7
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Действително установява се, че между ищцата и починалия са съществували близки
отношения, както и ищцата е понесла тежко неговата смърт, както и че понастоящем
продължава да тъгува за своя починал брат. Но посоченото не мотивира извод, че са налице
преживени от ищцата страдания от смъртта на брат й, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.
Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК, като основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от други лица, извън най - близкия
родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, изключва ищцата, като активно
материалноправно легитимирано лице да получи претендираното обезщетение, поради което
предявения от нея иск подлежи на отхвърляне като неоснователен. В този смисъл е Решение
№ 17/16.03.2021 г., т. д. № 291/2020 г., ІІ т. о. на ВКС.
С оглед на гореизложеното предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
напавените разноски в размер на 1720 лв., заплатено адвокатско възнаграждение, 400 лв. за
експертиза и 60 лв. за призоваване на свидетел – общо 2180 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.М.Х.. с ЕГН **********, съдебен адрес гр.
Габрово, ул. *** против ЗД "БУЛ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, ул. Джеймс Баучер № 87 за заплащане на сумата 15
000 лв., заедно със законната лихва, считано от 7.09.2021 г., обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на смъртта на нейния брат Х. Х., причинена при
настъпило пътно транспортно произшествие на 4.09.2016 г. в гр. Русе, причинено от Т.Ф.,
при управление на товарен автомобил марка „**", модел „**" с per. № ***, с правно
основание чл.432 КЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.М.Х.. с ЕГН **********, съдебен адрес гр. Габрово, ул. *** да заплати
на ЗД "БУЛ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Лозенец, ул. Джеймс Баучер № 87, направените разноски по делото в размер на 2 180
лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд В.Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8