Р
Е Ш Е Н И Е
№260585/8.10.2020г.
гр.
Варна,08.10.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на осемнадесети
септември , през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1868 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена
във ВРС на 12.2.2020 г. от ищеца Д.К.К.,
ЕГН ********** и адрес ***, чрез адв.
Й.А. *** против ответника
Застрахователно дружество „Л. И.“ АД, ЕИК *и седалище и адрес на управление
***,
Предявеният иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД (вр. 432, ал. 1 КЗ) с искане ответникът –застраховател да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 100
лева, представляваща частичен иск
от сумата в размер на 625,46 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от
10 423,53 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от
21.08.2018 г. до 24.03.2019 г. –ден, преди датата на депозиране на исковата
молба в съда на 25.03.2019 г. по образувано гр.д.№ 4619/2019 г.по описа на ВРС
41-ви състав.Обективирано е искане и за присъждане на сторените по делото
съдебно деловодни разноски като се желае заплащане на сумата чрез пощенски запис.
Ищецът
основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: На 19.08.2018г. около 20,00 часа, в
гр. Варна, пътен възел Аспарухов мост на кръстовището с ул. „*“ К. управлявайки
л.а.“ * „с ДКН * бил блъснат от товарен автомобил „*“, с ДКН *, управляван от В.
Х.. Процесното ПТП настъпило при следните обстоятелства: Ищецът, управлявайки
л.а. се движел по „Аспарухов мост“ посока центъра на града. След края на моста
завил надясно посока ул.“*“, като на кръговото кръстовище спрял в дясна лента
за да пропусне навлезлите автомобили в кръстовището. В лявата лента, до ищеца,
спрял товарния автомобил и след като се освободило кръстовището л.а. и т.а.
предприели навлизане в кръстовището. Изведнъж в дясната си част т.а. ударил
л.а. и :„започнал да го натиска на дясно“. Ищецът се опитал да отклони
автомобила на дясно, но не успял а товарният го притиснал към бордюра,
вследствие на което л.а. се смачкал и подпрял на един ел. стълб. За настъпилото
ПТП водачите на автомобилите уведомили контролните органи които на място, след
изясняване на механизма на ПТП-то, съставили протокол за ПТП с пострадали лица.
В протокола за ПТП бил посочен като виновен водач водача на товарния автомобил
а като причина за пътно-транспортното произшествие, че водачът на т.а. навлиза
частично от лява в съседна дясна лента, като не пропуска л.а. и блъска
последния.
Автомобилът на ищеца, твърди ищецът,
че бил много увреден и не можело да се придвижва на собствен ход, което наложило
използването на „Пътна помощ“ и за репатрирането на л.а. ищецът заплатил сумата
в размер на 96 лева. Л.а. на виновния водач бил застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна
полица № BG/22/118001476775, със срок на действие от 18.05.2018г. до
17.05.2019г., валидна към датата на ПТП-то.
Ищецът твърди, че на 21.08.2018 г.
уведомил ответното дружество- застраховател за произшествието, като от страна
на ответника бил извършен оглед на автомобила от служител на ответника,
направен бил снимков материал и ОПИС – Заключение с № 0003-5000-18-304418. В
описа на увредените детайли били описани: таван комплект, стъкло челно, рамка
челно стъкло, огледало странично дясно ел., врата дясна, панел заден десен, калник
преден десен, капак преден, броня предна облицовка, фар десен, фародържач
десен, основа калник преден десен, казанче стъкломиещо, броня задна облицовка,
капак багажник, стоп ляв, стоп десен, престилка задна, основа задна броня,
панел заден ляв, антена панел заден ляв, стъкло лява врата, джанта задна лява
15 цола алуминиева, стъкло таван, светлоотразител ляв в задна броня, подкалник
преден десен ПВЦ, рог преден десен, кормилна щанга комплект дясна, биалета
предна дясна и панти заден капак – 2 броя.
На 12.02.2019г. ищецът не отрича,че получил
обезщетение в размер на 3106.47 лева, в която сума била включена и сумата за
репатриране на автомобила в размер на 96 лева.
На 25.3.2018 г. ищецът завел иск срещу
ответника-застраховател за изплащане на необходимото реално обезщетение.
С Решение № 4097/9.10.2019 г.
постановено по гр.д.№ 4619/2019 г.по описа на РС Варна, 41-ви състав ответното
дружество твърди ищецът /а и представя доказателства/ че било осъдено да му
заплати сумата от 10 423,53 лв. - застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба – 25.3.2019 г. до окончателното изплащане
на обезщетението.
Ищецът се спира на анализ на нормите
на чл. 45 ЗЗД и 493, 494, 429 КЗ от 2016 г. за да изведе извода, че приложима
спрямо застрахователното обезщетение е ограничената функционална отговорност на
застрахователя за дължимите от него на деликвента лихви върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава, считано от по –ранната
дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна
претенция на увреденото лице. В случая, твърди ищецът, че на 21.8.2018 г.
уведомил застрахователя за събитието, настъпило на 19.8.2018 г., поради което
следвало да се приеме като датата от която ответникът е изпаднал в забава. При
направени изчисления с калкулатор ищецът пресметнал, че за времето от 21.8.2018
г. датата на уведомяване на ответника до 24.3.2019 г. ден преди завеждане на
исковата молба по която е било образувано гр.д. № 4619/2019 по описа на ВРС
41-ви състав, законната лихва възлизала на 625,46 лева.
При
тези твърдения ищецът е предявил частичен иск за сумата от 100 лева от 625,46
лева. В подкрепа на
твърденията си ищецът е направил доказателствени искания по чл. 190 ГПК, за
приобщаване на писмени доказателства вкл. и за приобщаване на предходното
водено между същите страни гр.дело а в условията на евентуалност и искане за
ССчЕ.
В
срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника-
застраховател ,чрез адвокат от САК Р..
Ответникът оспорва иска изцяло по
размер. Оспорени са твърденията на ищеца за наличие на материални щети по
автомобила, като се счита,че искът е предявен в завишен размер и не отговарял
на действително претърпените вреди.Ответникът счита, че с изплащане на сумата
от 516,95 лева било изплатено
полагаемото се застрахователно обезщетение за действителните щети по л.а.
Претендираните размери според ответника не кореспондирали с трайната съдебна
практика и методика на оценяване на щетите, като не било съобразено и
овехтяването на л.а. С оглед възрастта на л.а., счита ответникът, че стойността
за отремонтиране на л.а. е значително по-ниска от тази, която сочи ищецът.
Отделно от горното ответникът възразява против размера на иска като заявява, че
няма законова пречка за представяне на допълнителни документи удостоверяващи
действително допълнителна щета за финализиране на преписката и изплащане на
окончателен размер на обезщетение, вместо това, обаче ищецът завеждал настоящия
иск. В съответствие с изложеното ответникът желае ВРС да отхвърли иска като
неоснователен а в условията на алтернативност да бъдат намалени присъдените
обезщетения. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е поискал събиране на
доказателства и е заявил,че не се противопоставя на прие*е на представените от
ищеца писмени доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание от 18.09.2020 г. съдът е допуснал ИЗМЕНЕНИЕ на
предявения от Д.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Застрахователно
дружество „Л. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД (вр.
432, ал. 1 КЗ), чрез увеличаване на
неговия размер, като същият от сумата от 100
лева - частичен иск, да
се счита предявен за сумата от 625,00 лв. – окончателен иск, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 10 423,53 лева,
с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 21.08.2018 г. до
24.03.2019 г. – ден, преди датата на депозиране на исковата молба в съда на
25.03.2019 г. по образувано гр.д.№ 4619/2019 г.по описа на ВРС 41-ви състав, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
В същото съдебно заседание ищецът
,представляван от адв.Й.А. моли
съда да уважи така предявения иск и да осъди ответника да заплати
претендираната сума, ведно със сторените по делото разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по иска,надлежно уведомен за откритото съдебно заседание не изпраща представител, но с писмена
молба вх.рег.№ 266256/16.09.2020 г., постъпила по електронната поща на РС –
Варна от ответното дружество, чрез адв. Р., сочи, че оспорва исковата молба по
основание и размер и представя уведомление за настъпило застрахователно
събитие. В случай, че се даде ход на спора по същество, ответинкът желае исковата молба да бъде оставена без уважение, като
се оспорва размера на адвокатското възнаграждение на ищеца в случай, че
надвишава минималното, предвидено в Наредба № 1. Претендира и разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
- по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
От фактическа и от правна
страна в настоящото исково производство още с проекта за доклад, обявен за
окончателен, съдът е отделил безспорните от спорните факти.Прието
е за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване,че : към 19.08.2018г. товарен автомобил *,
с ДКН *е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“; че ответното дружество е изплатило
на ищеца застрахователно обезщетение, което обезщетение ищецът сам заявява, че
е получил на 12.02.2019г. в размер на 3106.47 лева.
Обявено е било още с доклада по делото, че ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца, че по повод същото застрахователно събитие е водено гр.дело №
4097/9.10.2019 г. постановено по гр.д.№ 4619/2019 г.по описа на РС Варна, 41-ви
състав.
При тези безспорни факти съдът следва
да прецени дали исковата молба предявена от ищеца е основателна и ако „ да „ дали
е доказан размера на иска.
От приобщените по делото писмени
доказателства а именно : гр.дело № 4619/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, ХLI-ви
състав,представените с исковата молба заверени копия на следните писмени
доказателства: опис-заключение по щета № 0003-5000-18-30441/21.08.2018 г.;
Решение № 4097/09.10.2019 г. по гражданско дело № 4619/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна се установяват основните правно релевантни фактически
твърдения, изложени в исковата молба.
Видно от л. 2 –ри от гр.д.№ 4619/2019
г. по описа на ВРС ХLI – ви
състав, на дата 25.03.2020 г. във ВРС ищецът Д.К. е предявил искова молба с вх.№ 4619/2019
г. против същия ответник,с правно
основание на иска чл. 432 , ал. 1 КЗ .
С Решение № 4097/ 09.10.2019 г.
постановено по гр.дело № 4619/2019 г. по описа на ВРС ХLI –ви състав,влязло в законна сила на
16.01.2020 г. спорът по цитираното дело е бил решен по същество, като е било
осъдено ответното застрахователно дружество „Л. И.“ АД, с ЕИК *и седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на Д.К.К., с ЕГН ********** и адрес *** 10423.53 лв. /десет хиляди четиристотин
двадесет и три лева и петдесет и три стотинки/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по собствения на ищеца лек автомобил
марка „*“, модел „*“, с ДКН * (увредени детайли: таван комплект, стъкло
челно, рамка челно стъкло, огледало странично дясно ел., врата дясна, панел
заден десен, калник преден десен, капак преден, броня предна облицовка, фар
десен, фародържач десен, основа калник преден десен, казанче стъкломиещо, броня
задна облицовка, капак багажник, стоп ляв, стоп десен, престилка задна, основа
задна броня, панел заден ляв, антена панел заден ляв, стъкло лява врата, джанта
задна лява 15 цола алуминиева, стъкло таван, светлоотразител ляв в задна броня,
подкалник преден десен ПВЦ, рог преден десен, кормилна щанга комплект дясна,
биалета предна дясна и панти заден капак – 2 броя) при ПТП настъпило на 19.08.2018г. около 20:00 часа в
гр.Варна, пътен възел Аспарухов мост на кръстовището с ул. „*“ по вина на В. Х.,
като водач на товарен автомобил *, с ДКН *, застрахован при ответното дружество
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
застрахователна полица № BG/22/118001476775, със срок на действие от
18.05.2018г. до 17.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 25.03.2019г. до окончателно изплащане на
взе*ето, на основание чл.432, ал.1 КЗ.Т.е. въз основа на влязлото в сила Решение на РС Варна е формирана СПН
относно дължимостта на главницата от 10423.53 лева и основанието на което се дължи от
ответника – застраховател – чл. 432 КЗ по повод застрахователно събитие от дата
19.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2019 г.
Спор не може да има,че влязлото в
сила осъдително Решение е задължително и за самите страни, идентични по
настоящото дело поради което въпросът за основателността, доказаността и
размера на главния иск по чл.432 КЗ не може да бъде пререшаван.По идентичен
начин стои и въпроса с дължимостта на законната лихва за забава върху
главницата от 10423.53 лева, начиная от датата на подаването на
исковата молба пред ВРС , ХLI –ви състав,по която е било водено и
приключено предходното исково производство - 25.03.2019г. до окончателно изплащане на взе*ето.
Спорът по настоящото дело се
свежда до това дали ответникът дължи на ищеца законна лихва върху главницата от 10 423,53 лева, присъдената
с влязлото в сила Решение по гр.д. № 4619/2019 г. по описа на
ВРС ХLI –ви състав,за периода от 21.08.2018 г. до 24.03.2019 г. – ден, преди датата
на депозиране на исковата молба в съда на 25.03.2019 г. по образувано гр.д.№
4619/2019 г.по описа на ВРС ХLI –ви състав .
Отговорът на този въпрос съдът
намира, че се извежда както от писмените доказателства приобщени по настоящото
дело , свеждащи се до приобщеното в цялост гр.д. № 4619/2019
по описа на ВРС ХLI – ви състав , нормата на чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
На първо място следва да бъде
отчетено,че с влязлото в з.с. Решение по гр.д.№ 4619/2019 г. със СПН са
установени всички релевантни факти и обстоятелства, довели до постановяване на
осъдителното Решение с което на основание чл.432 КЗ ответното дружество е било
осъдено да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение от 10 423,53 лева, по повод
същото застрахователно събитие от дата 19.08.2018 г. ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на която е бил сезиран съда - 25.03.2019г. до окончателно изплащане
на взе*ето.При прочит на Решението на ВРС дори и само в осъдителния диспотизив
може да се установи,че на ищеца е присъдена законна лихва от датата на сезиране
на РС Варна – 25.03.2019 г.
Произнасяне
на съда по дължимостта на лихва за забава в размер на законната за времето от
датата на уведомяване на застрахователя - 21.08.2018 г. до деня предхождащ деня на депозиране на
исковата молба – 24.03.2019 г. в
същото Решение няма, което обуславя допустимостта и
на настоящото производство.Дължимостта на самото обезщетение, датата на застрахователното
събитие, размера на обезщетението - вече са установени със влязъл в сила
окончателен осъдителен съдебен акт .
На второ
място,съдът отчита ,че по настоящото производство липсват ангажирани от
ответника каквито и да е доказателства, въз основа на които съдът да изведе
извод различен от крайния си а именно – че законна лихва се дължи от датата на уведомяване
на застрахователя до деня предхождащ завеждането на исковата молба по гр.д.№
4619/ 2019 г. по описа на РС Варна.В производството пред РС Варна по настоящото
дело ответникът е възразил че ищецът би могъл да не образува ново исково
производство, но доколкото преценката и волята на ищеца са обуславящи за
формата,характера и вида на търсена защита,при липса на отрицателни процесуални
пречки от категорията на абсолютните, исковото производство е допустимо. Освен,
че искът по чл. 86 ЗЗД е допустим същият е и основателен а относно неговия
размер следва да се извърши елементарно пресмятане за да се прецени дали искът
е завишен по размер. Изчислена от съда посредством програмния продукт „Апис
изчислителни системи „ законната лихва върху вече присъдената главница с
предходното Решение,за исковия период, възлиза на точно 625.41лв.Ищецът
претендира обезщетение за забава в изменения размер от 625,00 лв. като
окончателен иск от датата на която твърди, че е уведомил застрахователя до ден
преди завеждане на предходния иск, по който е присъдена в полза на ищеца
главницата - обезщетение за причинени по повод същото застрахователно събитие
имуществени щети по л.а. на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на която е била заведена предходната искова молба – 25.03.2019 г.Посочената
от ищеца начална дата от която желае присъждане на законна лихва се оказва
доказана на база писмените доказателства по делото и предметните предели на СПН
на влялото в сила Решение на РС Варна,вкл.и представеното от
застрахователя уведомление за настъпило
застрахователно обезщетение приложено на л. 30 –ти от делото. Доказан е и крайния
период, за който се търси обезщетението – ден преди подаване на предходната
искова молба от същия ищец против същия ответник, но за главно взе*е и ведно
със законна лихва,но за друг период. При
така установеното и доказано по делото, при зачитане на предметните предели на
СПН на Решение на ОС Варна по 4619/2019 г. по описа на ВРС ХLI – ви
състав, влязло в законна сила на 16.01.2020 г., според
настоящият състав в производството по делото ищецът е установил и доказал при
условията на пълно и главно доказване и основанието и размера на предявения иск,така
както е предявен и в последствие изменен от частичен в окончателен и в пълен
размер . Размерът на законната лихва както е посочено и
по-горе е правилно пресметнат от ищеца и доказан .
В
обобщение, след като
от материалите по делото се установява и доказва, че ищецът е отправил до
ответника писмена претенция за заплащане на обезщетение на дата 20.08.2018г.,
че по предявения иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, предмет на гр. д. №4619/2019. по описа на ВРС,
ищецът не е претендирал мораторна лихва за периода от 21.08.2018 г. – деня на
който писмено е бил уведомен застрахователя за настъпило застрахователно
събитие до деня предхождащ датата на
исковата молба по гр.д. № 4619/2019 – 24.03.2019 г.,се налагат изводите от
правна страна ,че спорът между страните по настоящото дело по отношение на акцесорната претенция не е
разрешен със сила на пресъдено нещо. По тези съображения претенцията за
заплащане на обезщетение за забава за периода от датата на уведомяването
21.08.2018 г. до деня предхождащ сезирането на съда с предходната искова молба
–т.е. 24.03.2019 г. е не само допустима , но и основателна .Това е така,
т.к.съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т.
1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на
застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност
на причинителя на вредата, поради което същият ще отговаря и за онези вреди и
при същите условия, за които би отговарял деликвента, включително и за лихвите
за забава. С нормата на чл. 429, ал. 3 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / обаче отговорността на застрахователя
по договора за „Гражданска отговорност „ за дължимите от деликвента лихви върху
обезщетението е лимитирана като
началото на периода на забава се поставя с уведомяването
на застрахователя от застрахования или
от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие. Съобразно трайната
съдебна практика, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума
по чл. 429 КЗ
/в сила от 01.01.2016 г. / се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване
на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането (така: Решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о., Решение №
167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т. о.).
В случая не само, че не е
спорно между страните, че ищецът е заявил претенция за обезвреда пред застрахователя
носеща дата 20.08.2018 г., но и липсва спор,че по предявена искова молба от
25.03.2019 г. по гр.д.№4619/2019 г. ВРС ХLI – ви
състав е присъдил застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на
10423,53 лв.ведно със законната лихва върху тази главница считано от 25.03.2019
г. до окончателното изплащане на взе*ето, на осн.чл.423 КЗ като са изложени
мотиви за основателността и доказаността на иска . В контекста на изложеното
по-горе ,настоящият съдебен състав приема, че от момента на уведомяване на
застрахователя от пострадалото лице, в т. ч. предявяване на претенцията пред
него на същата дата, а именно от 20.08.2018 г. ответникът е изпаднал в забава и
дължи законна лихва от тази дата на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ респ. чл.86, ал.1 ЗЗД . Ето защо и ВРС приема предявения по
делото макар и втори заведен,но не идентичен осъдителен иск и за основателен и
за доказан.
Предвид основателността на
исковата претенция и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът
присъжда в полза на ищеца реално сторените разноски по делото за които са
представени доказателства.
Видно от списъка по чл. 80 ГПК приобщен на л.31-ви по делото –ищецът претендира два разхода – сумата
от 50 лева за платена държавна такса и сумата от 360,00 лв. адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС– ОБЩО 410,00 лева (четиристотин и десет лева ) . Всеки от претендираните общо два разхода
е доказан и по основание и по размер, поради което съдът на осн. чл. 78,ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца и в тежест на ответника сумата от общо 410,00
лева съдебно - деловодни разноски. Възражението на ответника сторено в срока
по чл.131 ГПК по реда на чл. 78, ал.5 ГПК ,ВРС намира за изцяло неоснователно, т.к.дори
без да се излагат мотиви относно фактическа и или правна сложност на спора,
само от нормите на Наредба 1/2004 г. се констатира,че договореното между ищеца
и процесуалният му представител възнаграждение и в минималния размер, респ.
няма как да бъде възприето като прекомерно .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество З. „Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М. С. М. - Г-и Л. Г. Г.
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 625,00 лв.(шестстотин двадесет и пет лева ) – окончателен иск, представляваща обезщетение за забава в размер на ЗАКОННАТА ЛИХВА за сумата от 10
423,53 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 21.08.2018 г. до 24.03.2019 г. – ден, преди датата на депозиране на исковата молба в
съда на 25.03.2019 г. по образувано гр.д.№ 4619/2019 г.по описа на ВРС 41-ви
състав,на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
.
ОСЪЖДА ответното дружество З. „Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М. С. М. - Г-и Л. Г. Г.
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 410,00 лева
(четиристотин и
десет лева )
-сторените от ищеца пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски за платена такса и адвокатски хонорар , на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: