реш е н И Е
№ 349/23.4.2021г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито заседание на осми април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Бабаков административно
дело № 141,
по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано
по жалба на С.М.Т.,***, чез адв. С.С. против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №
20-0310-000005/11.01.2021 г. на началник
РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Панагюрище.
С обжалваната
ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на
С.М.Т. принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП –прекратяване на
регистрацията на л.а „***“ с ДКН РА 6902 ВМ за срок от шест месеца до една
година.
В жалбата се
развиват съображения за незаконосъобразност на издадената заповед.
Жалбоподателят твърди, че оспореният административен
акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Оспорва се
нарушението по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от процесуален представител,
който поддържа жалбата. Иска
се от съда
да отмени оспорената заповед.
Ответникът по оспорването – началник РУП към ОД на МВР Пазарджик,
РУ Панагюрище, редовно призован, не се
явява. Взема становище по жалбата в съпроводителното писмо към административната
преписка.
Съдът, след като
се запозна с доказателствата приложени по делото, установи
следното :
На 08.01.2021 г., жалбоподателят Т.
управлявал собствения си л.а. **** с рег.№ РА *****, след като бил употребил
алкохол. Същият бил спрян на ул. „****“ в гр. Панагюрище за проверка от
полицейски служители при РУ Панагюрище, които го изпробвали с техническо
средство „Дрегер
7518“ № 8885 за наличие на алкохол в кръвта. Визираното техническо средство
отчело положителен резултат, а именно 0,75 промила алкохол в издишания от водача въздух. За
констатираното нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП на водача бил съставен АУАН
серия GA 14208 и му бил издаден талон за медицинско
изследване на кръвта № 0046182. В талона било отбелязано, че водачът следва да
се яви във ФСМП Панагюрище в срок от 40 мин. От връчване на талона. Талонът бил
връчен в 20,18 мин на водача, а Т. *** в 21,40 мин, поради което кръвна проба
на лицето не била взета.
Впоследствие била издадена и оспорената
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
20-0310-000005/11.01.2021 г. на
началник РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Панагюрище, с която била наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП –прекратяване на
регистрацията на л.а „***“ с ДКН РА 6902 ВМ за срок от шест месеца до една
година.
Жалбоподателят е получил заповедта
на 20.01.2020 г. и е подал
жалбата в РУ Панагюрище
на 01. 02.2021 г.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок от лице, което
има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите
на чл. 146 от АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща компетентността на издалия го
орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните
разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Административен
съд - Пазарджик намира, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
ПАМ по чл. 171, т.2а от същия закон
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за
контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност. Оспорваният акт е издаден от началник
РУ Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик, в това му
качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за това със
Заповед рег. №
312з-74/18.01.2017 г. на директора
на ОД на МВР – Пазарджик.
В обжалваната заповед
е посочено, че същата се основава
на обстоятелства, находящи се в съставй(ения АУАН срещу лицето С.М.Т.. Съдът не
констатира при издаване на обжалваната
заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправни норми.
Съгласно чл. 171,
т.2а буква „б” от ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван
с доказателствен анализатор
или да даде
биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване се прилага ПАМ прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца до една
година. При тази законова регламентация
необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката
е водачът да е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в кръвта му над 0,5 на хиляда, установено по надлежния
ред. Нарушението на водача по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП е констатирано със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
обвързваща доказателствена сила до доказване
на противното. С оглед на това
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка,
различна от описаната в акта, е на жалбоподателя.
Възраженията, свързани с допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на оспорваната заповед са
неоснователни. Вярно е, че в описанието на нарушението е посочено, че при извършената
проба с техническо средство „Дрегер“ е отчетено 0,75
промила алкохол в издишания от водача въздух, а по- долу е отразено, че ПАМ се
издава на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда. Това противоречие обаче е несъществено, защото след като
концентрацията на алкохол у водача е над 0,5 на хиляда и в двата случая е
налице нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП /просто когато концентрацията е над
1,2 на хиляда, деянието представлява и престъпление по чл. 343б от НК/,
респективно по отношение на водача
следва да се издаде ПАМ. В тази връзка, противоречието не е нарушило
правото на защита на нарушителя да упражни правото си на защита.
Жалбоподателят не оспорва изложената в
АУАН фактическа обстановка. Релевират се възражения,
свързани с невъзможността му да се яви в срок до лечебното заведение в гр.
Панагюрище, където да даде кръв за медицинско изследване.
Неоснователно е възражението, че при
издаването на талона за медицинско изследване на кръвта, полицейските органи не
са предоставили достатъчно време на водача, за да се яви във ФСМП Панагюрище и
да даде кръвна проба. Съгласно чл. 6
ал.6 т.2 от Наредбата за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/
или употребата на упойващи вещества срокът за явяване на водача е до 45 минути, когато нарушението е извършено
в населено място. Съгласно съдържанието на АУАН, нарушението е извършено в гр.
Панагюрище, ул. „******“, т.е. в населено място и този факт не е оборен от нито
едно доказателство по делото, включително от показанията на св. Л.. При положение, на жалбоподателя е
предоставен почти максималния нормативно
определен срок от 40 минути за явяване в медицинския център, няма как да се счете, че полицейските
служители са проявили тенденциозно отношение спрямо него, особено като се имат
предвид и размерите на Панагюрище,
където разстоянията не са големи.
Ирелевантно за спора е дали на
жалбоподателя му е оказано съдействие от страна на полицейските служители, тъй
като съгласно чл. 7 ал.1 от Наредбата, те са длъжни да придружат водача за
вземане на кръвна проба, само ако установената с техническо средство
концентрация на алкохол е над 1,2 на хиляда.
Неотносимо е също твърдението, че жалбоподателят
е чакал 30 минути приятел, който да му помогне да закарат автомобила.
Жалбоподателят е следвало да организира първо собствения си превоз до
медицинския център, което е можело да стане и по други алтернативни начини- включително с такси след това да се
погрижи за автомобила си.
При извършената проверка за законосъобразност на оспорената заповед,
на всички основания, посочени в чл. 146 АПК намира, че същата е законосъобразна,
като издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма,
при липса на съществени нарушения
на процесуалните правила, при спазване
на материланоправните разпоредби и на специфичната цел на закона. Жалбата на
С.Т. се
явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от горното и на
основание чл.172, ал.2, от АПК, Административен съд – Пазарджик, VIII състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
С.М.Т.,***, чез адв.
С.С.
против Заповед за прилагане на
принудителна административна
мярка № 21-0310-000005/11.01.2021
г. на началник РУП към ОД на МВР Пазарджик,
РУ Панагюрище.
Решението е окончателно.
Съдия:/п/