Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 262041       20.07.2021 година       град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Десислава Кръстева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 9109 по описа за 2020 година.

 

             Предявени са обективно съединени искове с основание чл.109 ЗС.

Ищците М.Н.С., Е.П.Х. и С.П.С., твърдят са съсобственици на поземлен имот УПИ ********* по плана на гр. С. при равни права. В същото имало построена жилищна сграда със сутерен и два етажа, като ищците притежавали правото на собственост върху втори етаж, а ответниците - върху  първия. Поддържа се, че има фактическо разделяне на дворното място по устно споразумение между съсобствениците, като ищците ползват северната половина, а ответниците – южната. През м. февруари на 2020г. ищците поискали да извършат саниране на собствения си втори етаж, за която цел следвало да получат достъп до половината ползвана от ответниците. Това обаче им било отказано. С оглед това се иска да бъдат осъдени ответниците да преустановят действията, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост, като ги допуснат в ползваната от тях част от имота за извършване на необходимите работи по поставяне на изолация на втория етаж от сградата.

Ответниците А.С.П., С.Г.П., С.А.П. и Е.А.М. не са подали отговор на исковата молба. В съдебното заседание ответникът С.А.П., чрез представителя си твърди, че иска е неоснователен, като развива доводи и в писмена защита.

Съдът намери за установено следното:

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че ищците и ответниците се съсобственици, при равни права на поземлен имот с площ от 916 кв.м., съставляващ УПИ ****** по плана на гр. С..

Имотът първоначално е бил незастроен и съсобствен между П.С.С. и С.А.С. – нот. акт ********** /лист 5/. Впоследствие в него е била построена процесната сграда и извършена нейната делба като А.С. първия етаж, с една втора ид. ч. от тавана общите части, а П.С. – реално втория етаж със същите идеални части от тавана и общите части / лист 6/.

След смъртта си П.С. е наследен от тримата ищци, което е видно от представеното удостоверение за наследници / лист 8/.

Ответниците А.С.П. и с. му С.Г.П. се легитимират като собственици възоснова на посочения по-горе договор за делба, а ответниците С.П. и Е.М. по силата на договори за дарение по нот. акт *********и ********* и двата на н. *********** /лист 11 и 12/.

Страните не спорят и относно обстоятелството, че съсобственото дворно място е фактически поделено, като ищците ползват северната половина, ответниците – южната.

Установява се от показанията на свидетеля Д.С.Д., че на етажа на ответниците е направена външна топлоизолация. Поради разпределението на ползването и обособяване на отделни входове, ищците нямали достъп до частта на ответниците. Свидетелят, който е п. на Е.Х. твърди, че е присъствувал на разговор между нейния с. и ответника С.П.. При него П. категорично отказал да бъдат допуснати ищците до неговата част от имота за да могат да направят изолация и на своя втори етаж. Заявил, че не желае в двора му да бъдат правени боклуци.

Видно от заключението на съдебно –техническата експертиза, северната и южна части на поземления имот са отделени чрез изпълнени на място плътни огради. По фасадните стени на първи жилищен етаж /този на ответиците/ е изпълнена топлоизолация, а на втория жилищен етаж няма такава / лист 59/. Поради наличните масивни огради от запад и от изток на жилищната сграда, няма възможност за свободно движение около цялата и фасада. Единственият достъп до северната и южната част е от улицата – през двата самостоятелни входа.  Вещото лице сочи, че от техническа гледна точка, единствения начин да бъде поставена изолация на етажа на ищците е чрез използване на метално скеле, което следва да се монтира по всички фасади, включително и частта от имота ползван от отвенниците. Осъществяването на действията чрез алпийски способ е технически невъзможно поради особеностите на покривната конструкция на сградата / наличие на стрехи/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Възможността за защита чрез негаторния иск произтича от абсолютния характер на правото на собственост, което, освен че предоставя на титуляра си правомощията на владение, ползува и разпореждане, е свързано и с възможността му да изисква от всички останали да се въздържат от неоснователно предприети действия, които осуетяват осъществяването на правото на собственика в пълен обем.

            Безспорно е в настоящия случай, че страните са съсобственици в недвижимия имот, като всеки от тях притежава в индивидуална собственост  и етаж от построената в него жилищна сграда.

            За да бъде уважен искът по чл.109 ЗС е необходимо освен да се установи, че ищецът е собственик, също че са налице въздействия от страна на ответника, които ограничават правото на собственост. Такова поведение може да бъде осъществено както чрез действия така и чрез бездействие. В случая поведението на ответниците е насочено към това да бъде ограничен достъпът на ищците до южната половина на съсобствения имот. Доказа се по делото, че този достъп е временно необходим - за да може да бъде осъществено саниране и поставяне на топлоизолация върху външната фасада на етажа собственост на ищците. Тоест с искането си ищците не оспорват начина на фактическо разпределение на ползването. Целта на искането за достъп е обоснована и легитимна – ищците имат право като собственици, а и са задължени, да се грижат за фасадата и енергоемкостта, както на собстевения си етажа, така и на цялата сграда. Това е така, защото тя се притежава от страните в режим на етажна собственост. Следва да се има предвид, че предприемането на саниране на втория етаж по същество е подобряване на общи части, тъй като ще бъде извършено върху фасадата. Тоест полза от него има както за ищците, така и за ответницте, които вече са санирали стените на своя етаж. От тази гледна точка, поведението на ответниците е и нелогично, тъй като колкото по-голяма е външната изолация положена върху сградата, толкова по добре тя ще изпълнява функцията си – осигуряване на комфортни условия в жилищата, както при ниски, така и при високи температури.

            С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съобразно изхода на делото, ответниците дължат на ищците деловодни разноски в размер на 1384,10 лева, от които 1200 лв. възнаграждение за адвокат, 82,30 лв. държавна такса и 101,80 лв. депозит за вещо лице.

Неоснователно е възражението на ответника П., относно прекомерност на уговорения адвокатски хонорар. Възнаграждението е уговорено отделно от всеки от ищците, като е в размер близък до минималния – по 400 лв. за всеки / лист 64/.

Мотивиран така съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА, на осн. чл.109 ЗС, ответника А.С.П. ЕГН **********, С.Г.П. ЕГН **********, С.А.П. ЕГН ********** и Е.А.М. ЕГН **********, всички с адрес *** да преустановят неоснователните си действия по отношение на собствения на ищците М.Н.С. ЕГН **********, Е.П.Х. ЕГН ********** и С.П.С. ЕГН **********, тримата с адрес *** имот -1/2 ид.ч. от УПИ ********* по плана на гр. Стамболийски, с адм. адрес ул.*********, ведно с втория жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда със сутерен и два етажа, ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от общите части на сградата, като ответниците допуснат ищците до южната част на недвижимия имот / ползвана от тях по споразумение/, за да могат ищците да извършат строително-ремонтни работи за поставяне на външна термоизолация на стените на втория жилищен етаж, включително и чрез поставяне на скеле по фасадата на сградата.

 

ОСЪЖДА А.С.П., С.Г.П., С.А.П. и Е.А.М. да заплатят на М.Н.С., Е.П.Х. и С.П.С., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 1384,10лв. /хиляда триста осемдесет и четири лева и 10 ст./, представляваща деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД