О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Габрово, 08.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ :
сложи за разглеждане гр.д.№6 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К.И.Б. срещу ВКС за присъждане обезщетение за материални и нематериални /емоционални/ вреди : сумата от 400 000лв. за материални вреди, ведно със законната лихва от 27.04.2004г.- датата на постановяване на фиктивна продан на недвижим имот в кв.Симеоново – Драгалевци и сумата от 10 000 000лв. за нематериални /емоционални / вреди.
С разпореждане от 06.03.2019г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от връчване на съобщението да внесе по сметка на Габровски окръжен съд дължимата държавна такса и представи платежния документ по делото, както и да уточни искането за привличане като ответници на Д. Н. и С. К.-Н..
Разпореждането е връчено на ищеца на 28.03.2019г. съгласно удостовереното в приложената разписка.
Постъпила е молба вх.№1261/01.04.2019г. от ищеца, по повод разпореждане от 06.03.2019г.,в която се сочи,че исковата молба е предявена по реда на чл.2б от ЗОДОВ ,държавната такса е 10лв. и че се отказва от насочване исковете срещу Н..
Съгласно изложените в първоначалната искова молба и в уточняващата вх.№776/26.02.2019г. твърдения, претендираното от ищеца обезщетение е за имуществени и неимуществени вреди от незаконни действия на съдии от ВКС ,ІІІ ГО, постановили решение №159/28.12.2018г. по гр.д.№1897/2018г.,с което е оставена без уважение подадена от него молба за отмяна вх.№145921/05.12.2014г.Не са наведени фактически твърдения,които да сочат на претендирано обезщетение по чл.2б ЗОДОВ срещу посочения в исковата молба ответник ВКС - за вреди във връзка с продължителността на производството по гр.д.№1897/2018г. пред ВКС В уточняващата молба вх.№776/26.02.2019г. изрично е посочено,че молбата за отмяна, по която е образувано гр.д.№1897/2018г. на ВКС ,е подадена през юни 2013г. и оттогава делото е било все на доклад. През м.октомври 2014г. е било подадено допълнение към молбата за отмяна на решение по гр.д.№792/2007г. на СГС.По молбата за отмяна е нямало никакво движение ,като подадените жалби за бавност са били без успех . Престоят на молбата за отмяна е над 5 години и средата на 2018г. дело №792/2007г. по описа на СГС е било предвижено до ВКС ведно с молбата за отмяна ,като ищецът има правно основание да потърси от СГС отговорност за тази петгодишна забава. Така заявените фактически твърдения не обосновават ,че е предявена искова претенция по чл.2б ЗОДОВ срещу ответника ВКС с подадената по настоящото дело искова молба със заявените уточнения с допълнителната молба вх.№776/26.02.2019г. Наведените твърдения за причинени вреди са от действия на съдиите от ІІІг.о. на ВКС, постановили решение №159/28.12.2018г. по гр.д.№1897/2018г., за несправедливо и пристрастно решение и отказ да бъдат ценени представени от страната доказателства, злоупотреба с имунитет и корумпираност. Така претендираното обезщетение от ответника ВКС за имуществени и неимуществени вреди е извън хипотезите на ЗОДОВ, предвид на което дължимата за производството държавна такса по тези оценяеми искове следва да се определи по чл.1 от Тарифата за държавните такси ,които се събират от съдилищата по ГПК, като с разпореждане от 06.03.2019г. е указано на ищеца дължимия размер,който следва да бъде внесен.
Разпореждането е връчено на ищеца на 28.03.2019г. съгласно удостовереното в разписката. В указания срок ,който е изтекъл на 04.05.2019г. и към настоящия момент не е представен по делото документ за внесена държавна такса ,предвид на което нередовността на исковата молба по чл.128,т.2 ГПК не е отстранена и е основание за връщане на исковата молба съгласно чл.129,ал.3 ГПК.
Недопустимостта на предявените искове също обосновава връщане на исковата молба на основание чл.130 ГПК.В случая се претендират вреди от действия на магистрати от ВКС при осъществяване на правораздавателна дейност - постановили решение №159/28.12.2018г. по гр.д.№1897/2018г. Отговорност за вреди от правораздавателната дейност може да се търси само по реда на ЗОДОВ. Ищецът в исковата молба и уточняващата не е навел фактически твърдения за ангажиране отговорността на ответника ВКС , които да попадат в хипотезите, визирани в чл. 2 от ЗОДОВ. Нормата на чл.132 от Конституцията на Република България изключва гражданската отговорност на магистратите за техните служебни действия,освен при извършено от тях умишлено престъпление от общ характер, а последното се установява с влязла в сила присъда, като в случая исковата претенция не се основа на такова твърдение /позоваване на влязла в сила присъда/ .С оглед на това ВКС не е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът твърди,че са му причинени от действия на магистрати от състава на ВКС,ІІІ г.о ,постановили решение №159/28.12.2018г. по гр.д.№1897/2018г. по описа на ВКС,което обосновава и недопустимостта на предявенитe искове.
По изложените съображения и на основание чл.129,ал.3 ГПК и чл.130 ГПК,съдът
О П Р Е Д Е Л И
ВРЪЩА подадената от К.И.Б. ***,кв.Драгалевци срещу ВКС искова молба вх.№180/17.01.2019г. и уточняваща молба
вх.№776/26.02.2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№6/2019г. по описа на Габровски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Окръжен съдия :