Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2192
гр. Пловдив, 18.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря Милена Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5614/2018 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 349075-F381855 от 23.07.2018 г. на Х.Х.– Директор на дирекция „Контрол” в
ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на С.Г.З., ЕГН********** на основание чл. 184, ал.1
от ЗДДС е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/ за извършено административно нарушение по чл. 168,
ал.2 вр. ал. 1 вр.чл.63, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят в жалбата твърди че атакуваното наказателно постановление е
издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, излагат се
алтернативно аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание не
се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив,
представлявана в съдебно заседание от юрк. М.М.,
излага становище в съдебно заседание за неоснователност на жалбата. Моли съда
да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.
Съдът, като се запозна с материалите по делото
и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
На 07.03.2017 г. жалбоподателят С.З. закупил
от фирма ItalMoto GmbH. превозно средство –
мотопед, марка „Пиаджио Веспа Примавера”, рег.№ **, брой места : 1+1, обем 50
куб. см за сумата от 2747.90 евро с левова равностойност 5374.43 лева. За
закупуването била издадена фактура №0068641/07.03.2017 г. С това било
осъществено вътреобщностно придобиване, тъй като съгласно чл.13, ал.2 от ЗДДС
за такова придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което
се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга
държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите
на ЗДДС в друга държава членка. В КАТ закупения мотопед бил регистриран на
14.03.2017 г. Съгласно §1, т.17, буква „В” от Допълнителните разпоредби на
ЗДДС, за целите на този закон нови превозни средства са моторни превозни средства
с обем на двигателя над 48 куб.см. или с мощност над 7.2 киловата,
предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от
следните условия : към датата на възникване на данъчното събитие за доставката
им не са изминали повече от 6 месеца считано от
датата на първата им регистрация или към датата на възникване на
данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км. С оглед
датата на регистрация на МПС, то същото отговаря на изискванията на §1, т.17,
буква „В” от Допълнителните разпоредби на ЗДДС за ново МПС и следователно
жалбоподателят се явява задължено лице за осъществено вътреобщностно
придобиване на ново превозно средство, съгласно чл.13, ал.2 от ЗДДС с данъчна
основа 5374.43 лв. С оглед на това и на основание чл.168, ал.1 от ЗДДС всяко
нерегистрирано по ДДС лице, което извърши вътреобщностно придобиване на ново
превозно средство е длъжно да декларира това придобиване в 14 дневен срок от
изтичане на данъчния период, през който данъкът за придобиване е станал
изискуем. На основание чл.168, ал.2 от ЗДДС декларирането се извършва с
подаване на данъчна декларация в ТД на НАП, където лицето е регистрирано по
ДОПК, а на основание чл.63, ал.4 от ЗДДС данъкът става изискуем на датата на
издаване на фактурата. Ето защо и жалбоподателят С.З. е следвало да подаде
декларация за вътреобщностно придобиване в 14 дневен срок от изтичане на
данъчния период, през който за придобиването е станал изискуем. В настоящия
случай данъчното събитие е възникнало на датата на издаване на фактурата –
07.03.2017 г. и съответно данъкът е станал изискуем през месец март 2017 г., а
декларацията по чл.168 от ЗДДС е следвало да се подаде до 14.04.2017 г.
най-късно. Декларация е била подадена едва на 02.03.2018 г., когато е
установено и наруешението. За това спрямо жалбоподателят З. бил съставен АУАН
на дата 24.04.2018 г. за нарушение на чл.168, ал.2 от ЗДДС вр. чл.168, ал.1 вр.
чл.63, ал.4 от ЗДДС.
Срещу съставения АУАН в законоустановения срок
било подадено възражение, но същото било счетено за неоснователно.
НП е издадено въз основа на сочения
АУАН. Обстоятелствата, изложени в АУАН и описаната
фактология са аналогични, както и в обжалвания административен акт.
В
качеството на свидетел по делото бе разпитан съставителя на акта Н.А., която сочи какви
действия са извършили проверяващите, както и как е установено че, санкционираното
лице С.З. не е изпълнило задължението си да подаде в срок в качеството
си на нерегистрирано лице по ЗДДС декларация за извършеното вътреобщностно
придобиване на МПС. Свидетелските показания на разпитания актосъставител съдът кредитира като логични и в пълно съответствие с
приетите по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът счита, че в конкретния случай, дружеството жалбоподател е осъществило
състав на административно нарушение по смисъла на
чл. 168, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, като не е изпълнило задължението си да подаде декларация за
вътреобщностно придобиване на МПС за данъчен период месец март 2017 г., месечна
като изискуемата декларация е подадена на 02.03.2018 г.
С
оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция е такава по същество и
задължението на съда е служебно да следи както за материалната, така и за
процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
настоящият съд намира, че при издаването на Наказателното постановление, както
и на АУАН обаче е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. Макар
АУАН да е съставен от компетентно длъжностно лице,
съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, то в същия не се съдържат в цялост изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити, доколкото не е
изпълнено задължението за сочене датата на нарушението. В
акта се сочи подробно кога е възникнало данъчното задължение и кога е била
крайната дата за изпълнение на задължението за подаване на декларация –
14.04.2017 г. Не се сочи обаче кога точно е осъществено нарушението, а е избран
подход при който се сочи кога е подадена след срок декларацията – на 02.03.2018
г. Така избрания подход обаче не дава яснота кога е извършено нарушението,
доколкото изрично не се сочи датата, на която това се е случило. Следва да се
има предвид, че датата на извършване на административното нарушение не може да
се извлича по тълкувателен ред, а следва да бъде изрично сочена. Това е така,
тъй като това обстоятелство е пряко
свързано и с правото на защита на нарушителя, доколкото последният следва ясно
да разбере за какво нарушение е обвинен. С оглед на това и съдът счита, че при
съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение.
За
пълнота следва да се посочи, че съставянето на АУАН в присъствието само на един
свидетел не се явява съществено процесуално нарушение. Не се явява и такова
непосочването на ЕГН на свидетеля, доколкото се сочи адрес за призоваване на
същия.
От
друга страна в конкретния случай не може да се приеме, че при така установеното
съществено процесуално нарушение може да намери приложение разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото същата касае допуснати нарушения в АУАН, които
обаче не касаят съществени за обосноване на нарушението елементи. Освен това
този пропуск от АУАН е пренесен и в обжалваното НП, а аналогична разпоредба за
НП няма в закона.
С оглед на горепосоченото обаче
съдът приема, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй
като е допуснато съществено процесуално нарушение и като такова следва да бъде
отменено.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
349075-F381855 от 23.07.2018 г. на Х.Х.– Директор на дирекция „Контрол” в
ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на С.Г.З., ЕГН********** на основание чл. 184, ал.1
от ЗДДС е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/ за извършено административно нарушение по чл. 168,
ал.2 вр. ал. 1 вр.чл.63, ал.4 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда
на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.