РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. гр.Мадан, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100263 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Б. Р., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. Оглед, обл.Смолян, чрез пълномощника адв. М. В. М.
против „В К“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7,
бул. Д №... "С.", представлявано от Д. С. Д., с която е предявен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на договорни клаузи - чл.1 ал. 3 от
Договор за паричен заем Standart 14 № **- 05.03.2022г сключен между страните, която
предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на
817.80 лева, както и чл.4 ал.2 от същия договор, която предвижда заплащането на неустойка
в размер на 545.10 лева на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19
ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за паричен заем Standart
14 № **- 05.03.2022г, сключен с ответното дружество. Съгласно чл.1 ал. 3 от договора,
ищецът трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем в размер на 817.80 лева. Съгласно чл.2 от договора за паричен заем, ищецът
трябвало да върне сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ
размер на 2453.40 лева, при сума на получаване е размер на 1300.00 лева, при ГПР 49.36%,
годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 30
вноски. Наред с това в чл.4 ал.2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в
размер на 545.10 лева. По този начин общата сума, която ищецът следвало да заплати е в
размер на 2998.50 лева. Ищецът счита, че клаузата съдържаща се в чл. 1 ал. З от процесния
договор, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в
размер на 817.80 лева и клаузата съдържаща се в чл.4 ал.2 от процесния договор, която
предвижда заплащането на неустойка в размер на 545.10 лева, са нищожни на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11,
чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. е чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
В исковата молба се сочи, че клаузите на чл.1 ал. З и чл.4 ал.2 от процесния договор
са изцяло уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави и принципа на
справедливостта. Общата сума от 1362.90 лева била прекомерна и в размер на почти сумата
на отпуснатия кредит, като чрез заплащане на сумите по чл.1 ал .З и чл.4 ал. 2 от Договора,
последният се оскъпявал двойно, което водило значителна не еквивалентност на насрещните
1
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Посочва, че законът не допуска кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Предвидената допълнителната услуга по чл. 1 ал. 3 от
договора за паричен заем предвиждаща заплащането на „такса за експресно разглеждане на
документи“ била в явно противоречие с чл.10 а от ЗПК. Ищецът се позовава на чл. 21, ал. 1
ЗПК, съгласно която разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи в
чл. 1 ал. З и чл.4 ал. 2 от Договора за паричен заем били и неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. Сочи, че за кредитора е уредено
задължение преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити. Твърди, че е налице се заобикаляне на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесните клаузи
предвиждащи заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи“ и
„неустойка“ в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в
размер на над размера на отпуснатия кредит. Основната цел на така уговорената клаузи
била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още %
от предоставената главница. С предвиждането за заплащане на „такса за експресно
разглеждане на документи“ и „неустойка“ се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
С уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава
изискването ГПР, да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Поради
невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на
ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Позовава се на
преюдициално заключение по дело С-453/10. Твърди, че е налице нарушение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Позовава се на чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО. Възразява, че процесните клаузи на чл.1 ал.З
и чл .4, ал. 2 от договора за паричен заем са нищожни на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с
чл.24 от ЗПК, като счита, че същите не са индивидуално уговорени. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. К.
ООД, чрез пълномощника адвокат А. Н., с който оспорва предявения иск. Посочва, че на
05.03.2022 г. ищецът сключил с ответника Договор за предоставяне на паричен заем № ** и
по силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на 1300 лв. С подписване на
договора ищецът се е задължил да върне заемната сума на 30 равни двуседмични вноски,
всяка в размер на 81.78 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса
за експресно разглеждане, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва
допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката. Както изрично
било посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди сключването му на ищеца бил представен
Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора съгласно
изискванията за ЗПК. В отговора на исковата молба се сочи, че на заемателя е дадено право
на избор кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му, с оглед на
което правата на потребителя не били ограничени. Възражението на ищеца в исковата
молба, че предвидената в договора неустойка била уговорена в нарушение на добрите нрави
било голословно и недоказано, доколкото ищецът следвало да докаже в какво точно се
изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за
нарушаването на определен морален принцип, а такава обосновка липсвала в исковата
молба. Посочва, че в настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на
обезпечение поставяло Дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от
страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Функцията на
неустойката преди всичко била да обезпечи изпълнението, т. е. да стимулира длъжника да
2
бъде изряден в съблюдаването на своите договорни задължения. Дружеството поело
значителен риск, че при евентуално неизпълнение от страна на заемателя, то няма да може
да събере дължимото си вземане. С цел опазване на законния си интерес, ответникът
следвало да направи всичко необходимо, за да осигури връщане на сумите по отпуснатите
от него кредити, като това се постигало чрез включването на съответните договорни клаузи,
с които потребителите били предварително запознати съобразно законовите изисквания. В
отговора на исковата молба се взема становище за неоснователност на твърденията на
ищеца, за липса на еквивалентност между размера на таксата за експресно разглеждане и
извършената услуга, както и за противоречие със задължението за договаряне съобразно
принципа за спазване на добрите нрави. Посочва, че клиентът доброволно е избрал дали да
се възползва от нея, поради което стойността на същата не следвало да се прибавя към ГПР.
Експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване или управление на
кредита, тъй като го предхождало времево, като услугата нямала задължителен характер.
Посочва, че експресното разглеждане в толкова кратък срок от подаване на заявката изисква
бърза реакция от страна на заемодателя, ангажиране на по-голям административен и
човешки ресурс, което оскъпявало услугата. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е предявен насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 от ЗЗД от ответника за осъждането на първоначалния ищец да му заплати сума в общ
размер на 1016.82 лева /хиляда и шестнадесет лева и осемдесет и две стотинки/, от които:
950.92 лева /деветстотин и петдесет лева и деветдесет и две стотинки / - главница по
Договора за паричен заем от № ** от 05.03.2022 год. и 65.90 лева /шестдесет и пет лева и
деветдесет стотинки /- начислена и незаплатена договорна лихва по Договор за паричен заем
от № **от 05.03.2022 год. за периода 08.08.2022 - 03.10.2022 год. Претендира законна лихва
върху главницата и разноски. Посочва, че заемната сума по процесния договор от 1300 лева
е отпусната на първоначалния ищец при фиксиран лихвен процент от 40,32 % , ГПР 49,36 %
и общ размер па плащанията с включена такса експресно разглеждане - 2453.40 лв., от която
сума 1300 лв. е главница, 817.80 лв. такса експресно разглеждане и 335.60 лв. - договорна
лихва. На основание чл.1 ал. 2 и след направения доброволен избор от страна на заемателя
да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за отпускане на
кредит била начислена такса за тази услуга в размер на 335.60 лв., която била разпределена
за плащане на равни части с всяка вноска. На основание чл. 5 от договора и поради
непредоставяне на допълнително обезпечение по договора на заемателя била начислена
неустойка в общ размер на 545.10 лв., която била разпределена на равни части по всяка
вноска. Към настоящия момент срокът на договора бил изтекъл, а заемателят бил изплатил
само първите 9 вноски и частично десета вноска по заема и към настоящия момент
задължението на заемателя но договора било в общ размер на 1243.97 лева, от които
главница 950.92 лв., договорна лихва - 65,90 лв. за периода 08.08.2022 год. - 03.10.2022 год.,
неустойка- 90.85 лв. неизплатен остатък, разпределен по вноски от 08.08.2022 г. до
03.10.2022 г., такса експресно разглеждане на документи - 136.30 лв. неизплатен остатък от
таксата за периода 08.08.2022 год. - 03.10.2022 год. В насрещната искова молба е
формулирано изявление за обявяване на вземането по договора за кредит за предсрочно
изискуем. По изложените съображения моли за уважаване на насрещния иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещна искова молба от
ответника по насрещния иск. Взема становище за неоснователност на насрещния иск.
Възразява, че Договор за паричен заем Standart 14 № **-05.03.2022 г. е нищожен поради
противоречието му с добрите нрави. Възнаградителната лихва по договора за кредит била
уговорена в нарушение на добрите нрави доколкото надвишавала трикратния размер на
законната лихва за периода на договора. Накърнен бил принципът за еквивалентност на
насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави - чл.26, ал. 1, предл.З
ЗЗД. Посочва, че в случая не е приложима, тъй като ГЛП било въведено като изрично
изискване в чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, което обуславяло недействителността на целия договор
на осн. чл. 22 от ЗПК. В процесния договор за паричен заем бил посочен годишен лихвен
процент 40.32 %. Липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало
изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е
променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
3
главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от заемодателя. Процесния договор не отговарял на
изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Посочва, че в ГПР следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези
обстоятелства липсвала. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на такса, и неустойка. От
изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при
формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Възразява, че процесният договор е
недействителен на осн. чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Нямало погасителен план, който да
отговаря на изискванията на посочената разпоредба. Доколкото в договора била предвидена
дължимостта на договорна лихва, както и такси и неустойка същите е следвало да бъдат
индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не било
сторено то кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на обща
дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създава
невъзможност за ответника по насрещния иск да разбере заплащаните от нея вноски по
погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посочва,
че в договора за паричен заем не се съдържала предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК
информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Посочва, че договорът е нищожен на осн.
чл.11 ал.1 т.20 вр. чл. 22 от ЗПК и на основание чл.11 ал.2, вр. с чл.22 от ЗПК на основание
чл.11 ал.2, вр. с чл.22 от ЗПК. Договорът за паричен заем бил недействителен поради
заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.11 ал.1 т. 10, вр. с чл.22 от ЗПК.
Посочва, че с предвиждането на такива разходи който не са посочени в ГПР, се заобикаляла
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради невключване на уговорената такса за експресно
разглеждане и неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер
на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита
на потребителите. По изложените съображения моли за отхвърляне на насрещния иск.
Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че на 05.03.2022 г. между страните е сключен Договор за паричен заем Standart 14 № **, по
силата на който първоначалният ответник В. К. ООД, в качеството на заемодател е
предоставил на първоначалния ищец Н. Б. Р.- заемополучател, заемна сума в размер на 1300
лева. Съгласно чл. 2, ал. 1 от сключения между страните договор заемополучателят се
задължил да върне заемната сума при следните условия: Размер на погасителна вноска
81.78 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, срок на заема: 60 седмици, брой вноски: 30 бр., платими в периода от
19.03.2022 г. – 29.04.2023г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.32%; Общ
размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 2453.40лв; Годишен
процент на разходите на заема: 49.36 %, като при изчисление на ГПР са взети предвид
следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните
ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи
за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по
настоящия договор.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора заемателят заявява, че преди подписване на договора
е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, което обстоятелство е
декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез
средство за комуникация от разстояние. Според чл. 1, ал. 3 от договора за извършената от
4
кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен
заем в размер на 817,80 лева. Съгласно чл. 1, ал. 4 страните се уговарят таксата по горната
алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в
размера на всяка от погасителните вноски.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от
усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: Поръчител - физическо лице,
което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3
дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.;
през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър
към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да
не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем
в качеството си на заемател или Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни
след падежа за плащане по договора.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи
неустойка в размер на 545.10 лева. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се
заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като
в този случай дължимата вноска е в размер на 99.95 лева, а общото задължение по Договора
става в размер на 2998.50 лева
От представената към отговора на исковата молба справка за извършения плащания,
която не е оспорена от ищеца се установява, че от кредитополучателя са заплатени следните
суми: на 05.03.2022 г. е заплатена сума в размер на 210,00 лв., от които със сума от 10,00
лева са погасени начислените разходи за събиране на просрочени вземания; със сума от
99.95 лева и с 15 дни забава изцяло е погасена първа погасителна вноска: със сума от 99.95
лева и с 1 ден забава изцяло е погасена втора погасителна вноска: със сума от 0,10 лева
частично е погасена трета погасителна вноска; На 27.04.2022 г. е заплатена сума в размер на
200,00 лева, от която със сума от 99.85 лева и с 9 дни забава изцяло е погасена трета
погасителна вноска: със сума от 99.95 лева и на падеж изцяло е погасена четвърта
погасителна вноска: със сума от 0,20 лева частично е погасена пета погасителна вноска; На
01.06.2022 г. е заплатена сума в размер на 200.00 лв.. от която със сума от 99.75 лева и с 16
дни забава изцяло е погасена пета погасителна вноска; със сума от 99,95 лева и с 2 дни
забава изцяло е погасена шеста погасителна вноска: със сума от 0,30 лева частично е
погасена седма погасителна вноска; На 11.08.2022 г: е заплатена сума в размер на 400,00
лева. от която със сума от 20.00 лева са погасени начислените разходи за събиране на
просрочени вземания: със сума от 99,65 лева и с 59 дни забава изцяло е погасена седма
погасителна вноска: със сума от 99.95 лева и с 45 дни забава изцяло с погасена осма
погасителна вноска; със сума от 99,95 лева и с 31 дни забава изцяло е погасена девета
погасителна вноска; със сума от 80.45 лева частично е погасена десета погасителна вноска;
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
между първоначалния ищец и ответното дружество е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства,
поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице,
което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
5
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В отговора на насрещния иск са релевирани основания за недействителност на
процесния договор за потребителски кредит, свързани с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е
установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В
процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради
противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно,
доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договора,
предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на
заемополучателя за предоставяне на обезпечение. Прочитът на съдържанието на посочената
клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Така въведените изисквания в цитираната по-горе клауза от договора за вида обезпечение по
избор на заемателя: физическо лице- поръчител, отговарящо на определени изисквания или
банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договор и срока за
представянето му- тридневен, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които
посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за
него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на цялото
задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора
или физическо лице-поръчител, отговарящ на многобройните, кумулативно поставени
изисквания към него, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от
1300 лева. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна непредставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем
към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната
лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет. Вземайки предвид посочения в договора размер на
ГПР от 49.36 %, срока на договора от 60 седмици, размера на годишния лихвен процент по
договора от 40,32%, то с включването на дължимата неустойка в размер на 545,10 лева,
която се равнява на 42% от заемната сума, то действително приложимият ГПР по договора
би надхвърлил законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В чл. 4, ал. 2 от
договора е посочено, че неустойката се заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски по договора, като в този случай дължимата вноска възлиза на 99.95 лева. Включена
по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно предвид
гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява
6
скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в
лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите. Ето защо
процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като
посочения в договора лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между
страните, което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от
ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ответника по насрещния
иск. Оттук- след като целият договор за кредит се явява нищожен, такива се явяват и
оспорените клаузи по чл.1 ал. 3, която предвижда заплащането на такса за експресно
разглеждане на документите в размер на 817.80 лева, както и чл.4 ал.2 от същия договор,
която предвижда заплащането на неустойка в размер на 545.10 лева.
За пълнота следва да се посочи, че предвидената в договора неустойка е нищожна и
поради установяването й в противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Предвидената неустоечна клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно
евентуалните вреди на кредотодателя от неизпълнението, поради което противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната
неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредит, с
оглед на което е нищожна поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1 предл. 3
от ЗЗД.
По отношение на таксата за експресно разглеждане на документите, следва да се
посочи и че същата е уговорена в нарушение на забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С оглед
характера на услугата, същата е свързана с разглеждане на заявката на потребителя и
усвояването на кредита, респективно – с основното задължение на ответника по договора да
предостави заемната сума. Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2
ЗПК на ответника да събира такава такса. Същата се дължи еднократно, но заплащането на
таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска. С
това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при
което същият би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки
предвид сегашния му размер от 49.36 %,, съотношението между главницата, таксата, която
възлиза на 63% от размера на отпусната главница и възнаградителна лихва в размер от
40,32% ГЛП, за срока на договора от 60 седмици.
С оглед изложеното първоначално предявените искове следва да бъдат уважени като
бъде прогласена нищожността на оспорените договорни клаузи по чл. 1, ал. 3 от процесния
Договор за паричен заем, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на
7
документите в размер на 817.80 лева, както и чл.4 ал.2 от процесния договор, която
предвижда заплащането на неустойка в размер на 545.10 лева.
По отношение на предявения насрещен иск: Доколкото процесният договор е
недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК е безпредметно
обсъждането на изложените от страните доводи свързани с настъпване на предсрочна
изискуемост на процесните вземания. Имайки предвид последиците на тази
недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ответникът дължи само чистата
стойност на кредита, но не и други такси и разноски, с оглед на което предявеният насрещен
иск за заплащане на договорна лихва в размер на 65,90 лева е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Чистата стойност на кредита възлиза на сумата от 1300 лева, като от
представената като доказателство по делото справка по договор за паричен заем №
5794357/05.03.2022 г. се установява, че общо заплатената сума от заемополучателя по
договора възлиза на 1010 лева, поради което насрещният иск за главница е основателен за
сумата от 290 лева, съставляваща непогасен остатък от чистата стойност на кредита, до
която сума насрещния иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер
от 950,92 лева отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
По първоначалния иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 100 лева платена държавна такса. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие за ищеца от 15.08.2022 г. на л. 51 от делото, съгласно който му е
предоставена безплатна правна помощ по предявения първоначален иск от адв. М. М. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да
предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под
която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер
не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 (в редакцията към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие), съдът определя
адвокатско възнаграждение за адв. М. М. в размер на 325,40 лева, съобразно материалния
интерес на делото, която сума следва да бъде присъдена в полза на пълномощника на
ищеца.
По насрещния иск разноски се дължат и на двете страни на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие на л. 62 от делото
първоначалният ответник и ищец по насрещния иск е заплатил сумата от 800 лева за
адвокатско възнаграждение. В договора за правна защита и съдействие не е уточнено, каква
част от сумата касае възнаграждение по първоначалния и по насрещния иск, като при липса
на изрична договореност, следва да се приеме, че възнаграждението е заплатено по равно –
по 400 лева за защита по първоначалния и насрещния иск. Разноски на първоначалния
ответник се дължат по съразмерност с уважената част от насрещния иск, а именно сумата от
114,08 лева за адвокатско възнаграждение и сумата от 14,26 лева за държавна такса.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се дължат в полза на ответника по насрещния
иск по съразмерност с отхвърлената част от иска. Представен е договор за правна защита и
съдействие от 17.11.2022 г на л. 52 от делото за ответника по насрещния иск, съгласно който
му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр.
2 от ЗАдв. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 (в редакцията към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие), съдът определя
адвокатско възнаграждение за адв. М. М. в размер на 400 лева, съобразно материалния
интерес на делото. По съразмерност с отхвърлената част от насрещния иск в полза на
пълномощника на ответника следва да бъде присъдена сумата от 285,92 лева.
Съдът намира за неоснователни възраженията на страните по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
доколкото размерът на адвокатските възнаграждения на процесуалните представители са
определени съобразно предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 минимални размери.
С оглед изложеното съдът
8
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 1 ал. 3 от Договор за паричен заем
Standart 14 № **- 05.03.2022г сключен между Н. Б. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
с. Оглед, обл.Смолян, и „В. К.“ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин 7, бул. Д. № .. "С., представлявано от Д. С. Д, която клауза предвижда
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 817.80 лева.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем
Standart 14 № ** - 05.03.2022г сключен между Н. Б. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
с. Оглед, обл.Смолян, и „В. К.“ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин 7, бул. Д. №.. "С., представлявано от Д. С. Д., която клауза предвижда
заплащането на неустойка в размер на 545.10 лева.
ОСЪЖДА Н. Б. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Оглед, обл.Смолян да
заплати на „В. К.“ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. Д. № .. "С., представлявано от Д. С. Д., сумата от 290 лева (двеста и
деветдесет лева) -главница, дължима по договор за паричен заем Standart 14 № ** -
05.03.2022г, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск
05.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над 290 лева до пълния предявен размер от 950,92 лева, както и иска
за договорна лихва в размер на 65,90 лева за периода от 08.08.2022 г. до 03.10.2022 г.
ОСЪЖДА „В. К.“ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. Д.№ .. "С.", представлявано от Д. С. Д. да заплати на Н. Б. Р., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. Оглед, обл.Смолян сумата от 100 лева (сто лева),
представляваща разноски за държавна такса по предявения първоначален иск.
ОСЪЖДА „В. К.“ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. Д. №.. "С.", представлявано от Д. С. Д. да заплати на адв. М. В. М., АК
Пловдив, служебен адрес: гр. Пловдив, бул. „П.е“ № ..сумата от 325,40 лева (триста
двадесет и пет лева и четиридесет стотинки) – адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за осъществено процесуално представителство по първоначално
предявения иск, както и сумата от 285,92 лева (двеста осемдесет и пет лева и деветдесет и
две стотинки), адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, по
съразмерност с отхвърлената част от насрещния иск.
ОСЪЖДА Н. Б. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Оглед, обл. Смолян да
заплати на „В. К.“ ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. Д. №.. "С., представлявано от Д. С. Д. сумата от 114,08 лева (сто и
четиринадесет лева и осем стотинки) за адвокатско възнаграждение и сумата от 14,26
лева (четиринадесет лева и двадесет и шест стотинки) за държавна такса,
представляващи разноски по съразмерност с уважената част от насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9