Решение по дело №665/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

   №..................................................2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в публично заседание на двадесет и шести май 2021г., в състав:

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретар Виржиния Миланова,

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 665/2021г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/, вр. чл.16 от ППЗСП.

Образувано е по жалба на Т.Г.С., ЕГН **********,***, против Заповед № ЗСП/Д-В/1041/04.03.2021г. Директора на Дирекция „СП” гр.Варна, с която е отказана еднократна помощ по чл.16 от ПЗСП, потвърдена с Решение № 03-РД060103/25.03.2021г. на Директора на РД“СП“-Варна.

Жалбоподателката твърди, че заповедта е незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на материалния закон, доколкото изложените в социалния доклад обстоятелства, послужили като основание за издаването й, не съответстват на действителната фактическа обстановка. Подробно излага съображения в тази насока, като сочи, че от 31.03.2020г. до 19.05.2020г. е била в принудителен неплатен отпуск, а в последствие е останала без работа и е регистрирана в Бюрото по труда. Оспорва наличието на доходи от прехвърляне на дружествени дялове, тъй като се касае за продажба отпреди повече от 10 години; жилището, за което също се твърди, че е източник на доходи, е прехвърлено на дъщеря й и в момента продължава да живее в същото; помощите, които получава като безработна са символични и не водят до подобряване на финансовото й положение.

По изложените съображения моли отмяна на процесната заповед и връщане на преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за постановяване на нова такава.

В съдебно заседание и по съществото на спора, поддържа жалбата и моли нейното уважаване. Допълнително излага, че жилището е прехвърлено на дъщеря й с цел спасяване изнасянето му на публична продан, с оглед изплащането на банков кредит. Заявява, че към настоящия момент е започнала работа, но една година преди това, въпреки положените от нея усилия, е била безработна и без доходи. Счита, че с оглед пандемията от Ковид 19 и социалната обстановка в страната, в случая са били налице основания за отпускане на исканата от нея социална помощ, необходима за оцеляването й.

Ответникът – Директор на Дирекция „СП“ – Варна, в депозиран по делото от процесуален представител писмено становище от 21.05.2021г. оспорва жалбата като неоснователна, по съображенията изложени в обжалваната заповед. Поддържа, че при издаване на акта е спазена разписаната в закона процедура и правилно e приложен материалния закон, доколкото в случая не са налице предпоставките по чл.16 от ППЗСП, а именно „инцидентно възникнала потребност“, обуславяща предоставянето на еднократната социална помощ.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката С. е подала Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-В/1041 от 18.02.2021г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с искане за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП. Искането е мотивирано с обявената пандемия и липсата на средства и помощи. Заявителката е декларирала, че е в добро здравословно състояние; има две пълнолетни деца; продала е жилището си с цел цел погасяване на банков кредит; няма други имоти; не е ЕТ и няма дружества; получава месечен доход в размер на 240 лв. от обезщетения и помощи.

Въз основа на подаденото заявление и след извършена социална анкета, на 18.02.2021г. от Дирекция „СП“ – Варна е изготвен социален доклад. В  обстоятелствената част на същия е потвърдена информацията посочена от заявителката. Допълнително, след извършени проверки е констатирано и изложено в доклада, че на 13.02.2020г. С. е продала на дъщеря си жилището, което обитава сама и към момента на подаване на Заявлението /апартамент, находящ се на ул.“Прилеп“, бл.6, ет.6, ап.25/, срещу сумата от 120 000 лв., с цел спиране на публична продан. С част от сумата е погасен кредит от „Юробанк“ АД / 107 570.65 лв./. Остатакът от сумата /12 429.35 лв./ й е преведен на два пъти, като с част от тези средства е заличена договорна ипотека от 3 629.35 лв. Синът й е на 26г. без данни за трудова заетост, а родителите й са в нетрудоспособна възраст, като получават пенсии за изслужено време и старост. На 18.08.2011г., е прехвърлила притежаван дружествен дял и собственост на „Техностил“ ЕООД. До 19.05.2020г., е работила е като продавач на закуски и напитки към фирма „Чудесно и лесно Тони“. След тази дата е останала без работа и е регистрирана е в Агенцията по заетостта с право на парично обезщетение.

В заключение е прието, че заявителката разполага със средства за издръжка, прехрана и покриване на основни потребности от битов и здравен характер, като същевременно не сочи инцидентно възникнали нужди или други жизненоважни потребнисти, които да обуславят наличие напредпоставките по чл.16 от ППЗСП, вр. чл.11 ал.2 и чл.12 ал.2 от ЗСП и да налагат изплащане на еднократна парична помощ.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-В/1041 от 04.03.2021г., Директорът на Дирекция „СП“ – Варна, като е възприел описаната в социалния доклад фактическа обстановка и на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП, е отказал на Т.С. еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП. Мотивирал е отказа с това, че лицето не е заявило и не доказало инцидентно възниклнала жизненоважна потребност, поради което и не отговаря на условията на цитираната разпоредба.

Т.С. е обжалвала заповедта по административен ред. Директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна, на основание чл.97 от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП е постановил Решение № 03-РД06-0103/25.03.2021г., с което е потвърдил издадената заповед като правилна и законосъобразна. Изложил е мотиви, че същата е постановена при изяснена фактическа обстановка, предвид служебно извършените от социалния работник проверки; при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в ППЗСП; и при правилно приложение на материалния закон, доколкото помощта по чл.16 от ППЗСП се отпуска еднократно за задоволяване на възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени, като в конкретния случай тези кумулативно дадени предпоставки не са налице.

По делото са приети като доказателства документите, съдържащи се в представената от ответника административна преписка по издаването на оспорената Заповед № ЗСП/Д-В/1041/04.03.2021г. на Директора на Дирекция „СП“-Варна, както и от жалбоподателката: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38/2020г., Уверение, изх. № 28/12.02.2020г.  от „Юробанк България“ АД; Трудов договор № 23/02.09.2019, сключен между С. и „Чудесно и лесно Тони“ ООД; Заповед № 85/31.03.2020г. за ползване на неплатен отпуск по чл.160, ал.1 от КТ в размер на 30 работни дни; регистрационна карта на жалбоподателката в „Бюро по труда“ – Варна с дата на регистрация 17.03.2021г.; регистрационна карта на жалбоподателката в „Бюро по труда“ – Варна с дата на регистрация 22.05.2020 г.; Удостоверение, изх.№ 3040-03-7/05.01.2021 г. от ТП на НОИ – Варна, както и Трудов договор от 12.05.2021г.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Оспорената Заповед № ЗСП/Д-В/1041/04.03.2021г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – Директор на Дирекция „СП“ – Варна, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 във вр. с чл.16 от ППЗСП.

Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за отпускане на месечна целева помощ по чл.16 от ППЗСП –липсата на инцидентно възникнала нужда за задоволяване на жизнено важна потребност. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено законово установеното изискване по чл.59, ал.2, т. 4 от АПК във вр. с чл.13, ал.3 от ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт.

При направената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването на процесната заповед. В нормативно предвидения срок и в съответствие на изискванията по чл.27 от ППЗСП, след подаване от жалбоподателката С. на Заявление-декларация с искане за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП, социален работник от ДСП – Варна е извършил социална анкета и е изготвил Социален доклад съгласно приложение № 2 към чл. 27, ал.1 от ППЗСП. В хода на същата са разгледани и обсъдени всички констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, като е извършена преценка за нуждата от социално подпомагане чрез отпускане на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП за задоволяване на заявената като инцидентно възникнала потребност. Въз основа на резултатите от социалната анкета, обективирани в изготвения Социален доклад от 18.02.2021г., е направено обосновано предложение за отказ за отпускане на еднократна помощ по реда и на основание чл.16 от ППЗСП.

Предвид горното, съдът намира, че социлният доклад, послужил като основание за издаване на оспорения отказ, е изготвен след извършена надлежна проверка, като са събрани данни и доказателства за всички релевантни факти и обстоятелства.

Съдът намира, че правилно е приложен и материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. При преценката на правото на социална помощ се спазва правилото на ЗСП, съгласно което в кръга на лицата с право на социално подпомагане се включват тези граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл.140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

В настоящия случай в подаденото на 18.02.2021г. заявление, С. е мотивирала нуждата си от социална помощ с обявената в страната пандeмия от COVID-19 и тежкото си социално и материално положение към него момент – безработна, без обезщетение и без възможност друг да й помогне финансово.

Ноторно известно е обстоятелството, че на 13 март 2020г. правителството на РБългария обяви извънредно положение в цялата страна за срок от един месец, който в последствие е удължен, а от 14 май същата година е обявена извънредна епидемична обстановка, която действа и към момента. Споделят се аргументите на жалбоподателката, че пандемичната обстановка и наложените в тази връзка ограничения, са обстоятелства, които затрудняват нормалния темп на живот и налагат условия на труд и живот различни от обичайните такива. Едновременно с това обаче, основен принцип прогласен в Конституцията е, че РБ е правова държава и следва да се съблюдават законите на страната. В този смисъл и доколкото законодателят е приел нормативна възможност за социални помощи във връзка с обявената извънредна епидемична обстановка, на територията на РБългария, свързана с разпространение на COVID-19, единствено на лица с деца до 14 години /чл.16б от ППЗСП вр. § 2 от ДР на ППЗСП/, то обявеното извънредно положение не може да послужи като основание на жалбоподателката да бъде отпусната социална помощ с тези мотиви, доколкото същата не отговаря на критериите за това.

Действително, доказателствата по делото сочат, че С. е била в неплатен отпуск от 31.03.2020г., а в последствие е останала без работа, като може да се презюмира, че е във връза с пандемията. Също така, в един по-късен момент е била регистрирана в Бюрото по труда с право на парично обезщетение.

Едновременно с това обаче събраните от социалния работник данни установяват, че след продажбата на жилището и погасяване на съответните задължения, по нейна сметка са били налични приблизително 12 000 лв. Последното сочи на възможност лицето да задоволява своите материални потребности, като води и до извод за липсата на първата предпоставка в чл.16 от ППЗСП, при наличието на която за оспорващия да възникне правото на еднократна социална помощ. Не се установява и втората такава – инцидентност на нуждата. Жалбоподателката е останала без работа в началото на 2020г., а заявлението е подадено от нея през м.02.2021г. В този смисъл, не се установява настъпването на внезапно възникнала потребност, както изисква нормата на чл.16 от ППЗСП, внасяща смут и нарушаваща нормалния живот на оспоравщия. Към потребности от този род могат да се причислят внезапно заболяване, природно бедствие или настъпване на битово произшествие (като пожар, наводнение, срутване на дом), страдание от престъпление или изобщо някакъв непредвидено възникнал тежък инцидент, който е поставил търсещото социална помощ лице в невъзможност да се справи с бедствената ситуация със свои сили. В случая, дори и да се приме наличието на тежко финансовото положение на оспорващата, то същото не е въникнало внезапно.

Видно е, че жалбоподателката е била активна в опитите си да си осигури доходи и съда споделя виждането й, че социалната политика на Държавата следва да е по-гъвкава и по-силно развита, особено при наличието на пандемична обстановка, продължила толкова дълго време. Въпреки това, предвид изложените по-горе мотиви, жалбата й се преценява като неоснователна, доколкото не са налице предпоставките по чл.16 от ППЗСП и за нея не е възнало правото на еднократна социална помощ по този ред.

За пълнота, във връзка с наведените от жалбоподателката възражения, следва да се посочи, че извършеното от нея прехвърляне на дружествен дял през 2011г. само е констатирано като едно от обстоятелствата установени при проверката, но не е свързано с извод на ответника за наличие на средства от това действие и не е послужило като основание за постановяване на оспорения отказ.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, на които се основава. Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.С., ЕГН **********,***, против Заповед № ЗСП/Д-В/1041/04.03.2021г. Директора на Дирекция „СП” гр.Варна, с която е отказана еднократна помощ по чл.16 от ПЗСП, потвърдена с Решение № 03-РД060103/25.03.2021г. на Директора на РД“СП“-Варна.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.13, ал.6 от ЗСП.

 

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: